هنر و ادبیات ایران دریایی گرم و فریبنده است

نشان لوگو مهر (عکس<‌مهر نیوز CC BY-SA 4.0 via Wikipedia Commons)

مینکوف می‌گوید زبان و فرهنگ با خودشان زبان‌ها و فرهنگ‌های دیگر را حمل می‌کنند و همه جهان را می‌توان در ادبیات پیدا کرد.

محمد آسیابانی

این مقاله به ۱۰ آوگوست از طریق مهر نیوز چاپ شد.

خبرگزاری مهر، گروه فرهنگ: کتاب «پس از کمونیسم» مجموعه‌ای از داستان‌های نویسندگان امروز بلغارستان است که به‌تازگی توسط نشر هیرمند و با انتخاب و ترجمه فرید قدمی منتشر شده است. این کتاب دربرگیرنده داستان‌هایی از الک پوپوف، زدراوکا اوتیموا، ولینا مینکوف و نویسندگان دیگر است. خبرگزاری مهر با یکی از نویسندگان این کتاب، ولینا مینکوف، گفت‌وگویی اختصاصی داشته است. ولینا مینکوف از چهره‌های شاخص ادبیات داستانی بلغارستان است که در پاریس زندگی می‌کند و تازه‌ترین اثرش به زبان فرانسه در پاریس منتشر شده است: «رهبر بزرگ باید به دیدارمان بیاید» که درباره تجربیات او از زندگی در کره شمالی نوشته شده است. او در دانشگاه یوسی‌ال‌ایِ امریکا ادبیات انگلیسی خوانده است و در دانشگاه آمستردام نیز در رشته مطالعات اروپایی تحصیل کرده است.

Velina Minkoff: I want to know everything about the Iranian literature and art

Mehr News Agency (photo: Mehr News Agency, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)

The Bulgarian writer, who was recently translated into Persian, says that the whole world can be found in literature

Mohammad Asiabani

This article was published on 10 August 2020 on the site of the Iranian agency “Mehr”. The title is chosen by the blog “The Bridge of Friendship”.

The book “After Communism” is a collection of stories by writers in present-day Bulgaria, recently published in Iran by Helmand Publishing. It was selected and translated by Farid Ghadami. The book includes stories by Alek Popov, Zdravka Evtimova, Velina Minkoff and other authors. Mehr News Agency had an exclusive interview with one of the authors of this book, Velina Minkoff. Velina Minkoff is one of the leading figures in Bulgarian fiction living in Paris, and her latest work has been published in French in Paris: “The Great Leader Came to Visit Us”, which is about her experiences of living in North Korea. She studied English literature at UCLA and European Studies at the University of Amsterdam.

Velina Minkoff: Vreau să ştiu tot de literatura şi arta iraniană

Logo-ul agenţiei Mehr (foto: Agenţia Mehr News, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)

Scriitoarea bulgară, care a fost tradusă recent în limba persană, afirmă că întregul univers poate fi găsită în literatură

Mohammad Asiabani

Acest articol a fost publicat pe 10 august 2020 pe site-ul agenţiei iraniene ”Mehr”. Titlul este ales de blogul Podul Prieteniei.

Cartea ”După comunism” este o compilaţie de poveste scurte de la Bulgaria de azi, care a fost editată recent în Iran de către Editura Helmand. Compulatorul şi traducătorul este Farid Ghadami. Cartea conţine poveste de Alek Popov, Zdravka Evtimova, Velina Minkoff şi alţi autori. Agenţia ”Mehr News” a realizat un interviu cu una dintre autoarele din cartea – Velina Minkoff. Ea este scriitoare bulgară de seamă, care locuieşte în Paris. Ultima cartea ei a fost tiparită în limba franceză în Paris. Ea se numeşte ”Marele lider a venit să ne vadă” şi descrie experienţele ei de la Coreea de Nord. Ea a studiat literatura engleză la Universitatea Californiei de la Los Angeles şi studii europene la Universitatea de la Amsterdam.

Велина Минкова: Искам да знам всичко за иранската литература и изкуство

Логото на иранската агенция “Мехр” (снимка: Mehr News Agency, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)

Българската писателка, която беше преведена неотдавна на персийски език, казва, че целият свят може да бъде открит в литературата

Мохамад Асиябани

Тази статия бе публикувана на 10 август 2020 г. на сайта на иранската агенция “Мехр”. Заглавието е на блога “Мостът на приятелството”.

Книгата “След комунизма” е сборник с разкази от съвременни български писатели, който бе публикуван в Иран от издателска къща “Хелманд”. Книгата съдържа разкази от Алек Попов, Здравка Евтимова, Велина Минкова и други писатели. Новинарска агенция “Мехр” интервюира една от авторките в книгата – Велина Минкова. Тя е български писател, живеещ в Париж. Последният й роман бе издаден на френски в Париж и се казва “Великият лидер дойде да ни види”. Това е книга за нейните преживявания от живота в Северна Корея. Минкова е завършила английска литература в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и европейски изследвания в Амстердамския университет.

Literatura ca mijloc al schimbării sociale: Iranul înainte de Revoluţia Islamică

Şir Mohamamad din filmul ”Tangsir” al lui Amir Naderi recreează modeul pentru un iranian nou, care serveşte comunitatea şi se opune nedreptăţii (foto: YouTube)

Societatea iraniană din vremea şahului  Mohammad Reza Pahlavi (1941-1979) este o societate în criză, în care omul nou încearcă să se nască prin durere. Scriitorii şi intelectualii iranieni au un rol cheie în acest proces. Ei definesc dreptatea şi progresul prin servirea poporului, comunităţii şi prin rezistență 

Vladimir Mitev

Poporul iranian are un mare respect pentru carte, cuvânt şi cunoaștere. Iranul este o ţară cu elită intelectuală remarcabilă, situată  mereu la nivel mondial. Iată de ce cunoaşterea iranienilor este strâns legată de înţelegerea culturii lor bogate. O cunoaștere atentă a Iranului poate fi obţinută în domeniul politicii, economiei, lingvisticii sau chiar muzicii. Dar când cineva îşi doreşte să-i înţeleagă pe iranieni în profunzimea lor, cheia este literatura.

Литературата като средство за социална промяна в Иран преди Ислямската революция

Шир Мохамад от филма “Тангсир” на режисьора Амир Надери e борец за правда, който се бунтува срещу потисниците (снимка: ِYouTube)

Иранското общество по времето на шах Мохаммад Реза Пахлави (1941 – 1979 г.) е общество в криза, което с мъка се опитва да роди човека на новото време. Ключов фактор в този процес са иранските писатели и интелектуалци, които дефинират правдата и прогреса посредством служенето на народа

Владимир Митев

Иранският народ винаги е изпитвал огромна почит към книгата, словото и знанието. Иран е страна със забележителен интелектуален елит, който неизменно е световно ниво. Затова и опознаването на иранците е неразривно свързано с разбирането на тяхната богата култура. Знание за Иран може да се придобие в областта на политиката, в сферата на икономиката, на територията на лингвистиката и дори на музиката. Но ако някой желае да разбере в дълбочина иранците, ключът ще открие в тяхната литература.

Farid Ghadami: I would like to translate all great texts of Bulgarian literature into Persian

The three books of Bulgarian literature, which Farid Ghadami has translated so far, contain poems by Nikola Vaptsarov and Virgina Zaharieva and short stories by contemporary authors (photo: Farid Ghadami)

Interview with the main translator and promoter of modern and contemporary Bulgarian literature in Iran about the reactions to his translations and about his new projects

Vladimir Mitev

Farid Ghadami is an Iranian writer and translator. He is the translator of Nikola Vaptsarov’s “Motor Songs” into Persian. In August 2019 Ghadami was in Bulgaria as part of a translation residency programme of the foundation Next Page in Sofia. While he was in Rousse at that time, he gave an interview to the blog “The Bridge of Friendship”. The blog “The Persian Bridge of Friendship” has published a number of reports and works, related to Farid Ghadami’s activity related to Bulgaria and Bulgarian literature. 

Farid Ghadami: Aş vrea să traduc toate textele însemnate ale literaturii bulgare în limba persană

Cele trei cărţi de literatură bulgară, traduse de Farid Ghadami până în prezent, conţin poezii de la Nicola Vapţarov şi Virginia Zaharieva, precum şi poveşti scurte de autori contemporani (foto: Farid Ghadami)

Interviu cu traducatorul şi promotorul de bază al literaturii bulgare moderne şi contemporane în Iran despre reacţiile la traducerile sale  şi despre noile lui proiecte

Vladimir Mitev

Farid Ghadami este un scriitor şi traducător iranian. El a tradus ”Cântecele motoarelor” ale lui Nicola Vapţarov în limba persană. În august 2019 Ghadami a fost în Bulgaria ca participant în programului de rezidenţe de traducere a fundaţiei ”Pagină Următoare” din Sofia. Atunci el a venit la Ruse, unde printre altele a acordat un interviu blogului Podul Prieteniei. Blogul ”Podul Persan al Prieteniei” a publicat o serie de reportaje şi opere ce vizează  activitatea lui Farid Ghadami, legată de Bulgaria şi literatura bulgară.

Фарид Гадами: Бих искал да преведа всички важни текстове на българската литература на персийски език

Трите преведени на персийски книги от Фарид Гадами съдържат стихотворения на Никола Вапцаров, Виргиния Захариева и разкази на съвременни български автори (снимка: Фарид Гадами)

Интервю с водещия преводач на модерна и съвременна българска литература в Иран за реакциите на неговите преводи и за неговите нови проекти

Владимир Митев

Фарид Гадами е ирански писател и преводач. Той е преводачът на стихосбирката на Никола Вапцаров “Моторни песни” на персийски език. През август 2019 г. Гадами бе в България като част от резиденция за превод на фондация “Следваща страница” в София. През това време той посети в Русе, за да говори пред международно дружество “Канети” и даде интервю за блога “Персийският мост на приятелството”. Този блог публикува и други репортажи и текстове, свързани с дейността на Фарид Гадами по отношение на България и българската литература.

The Iranian ambassador to Bulgaria discussed economic and cultural cooperation in Rousse

Apart from the business opportunities, which attract the interest of Iranian entrepreneurs, it is possible that a festival of Iranian cinema takes place in Rousse

This text is a press release of the municipality of Rousse. 

On 14 August 2020 the mayor of municipality Rousse Pencho Milkov and the deputy mayor, responsible for utilities, Dimitar Nedev have welcomed in Rousse the ambassador of the Islamic Republic of Iran in Bulgaria His Excellency Mr. Seyed Mohammad Javad Rasouli. 

The diplomat was interested in the possibilities for economic and cultural exchange between Iran and Bulgaria. He proposed the organisation of days of Iranian cinema in Rousse and mutual exchanges of museum expositions, which could illustrate that the common things between the Iranian and the Bulgairan people is not limited to the common words in the two languages.