България е член на НАТО и на ЕС с произтичащите задължения и лоялности

България е член на НАТО и на ЕС с произтичащите задължения и лоялности

Владимир Митев (снимка: Владимир Митев)

Интервю на Иранската работническа новинарска агенция за румънската политика след сформирането на дясноцентристкото правителство през декември 2020 г. и за състоянието и перспективите пред българо-руските отношения през 2021 г.

Камран Барадаран

Тази статия бе публикувана на 3 януари 2021 г. на сайта на Иранската работническа новинарска агенция.

Господин Митев, румънските депутати одобриха ново дясноцентристко прозападно коалиционно правителство, оглавено от образования в САЩ банкер Флорин Къцу. Той стана либерален сенатор през 2016 г. и бе финансов министър през последната година. Какво мислите за правителството, ръководено от прозападен премиер?

Не е нещо изключително да имаме прозападно правителство в Румъния. Това е държава, която приема за свой национален интерес да бъде стълб на евроатлантизма в Югоизточна Европа. Дори социалдемократическите правителства по времето на силния човек Ливиу Драгня, които бяха критикувани от Брюксел, подписаха многомилиардни договори за военни покупки от САЩ.

Така че не прозападното отношение е най-характерното нещо за настоящия румънски кабинет. Важното е чии интереси ще представлява това правителство. Ако разгледаме професионалната кариера на министър-председателя, виждаме, че преди да стане политик, той е бил високопоставен експерт и мениджър във финансовия сектор в Румъния, който до голяма степен е чуждестранна собственост. Друга подсказка за това какво да очакваме е присъствието в правителството на Алианса между Съюза “Спасете Румъния” (партия на младите професионалисти, градската средна класа и младото поколение в румънската политика) и партията “Плюс” (свързана с нейния лидер и бивш еврокомисар Дачиан Чолош ). Силите в този съюз са членове на промакронитската политическа група Renew Europe в Европейския парламент.

Така че правителството, ръководено от Националната либерална партия на Къцу и този алианс, има ясен про-бизнес, технократски профил. Тези, които не са гласували за тях, очакват строги икономии, приватизация на публични услуги, насочване на средства от ЕС и публични средства към социалните слоеве, които са били печеливши в румънския преход. Съществуват обаче признаци, че нещата могат да бъдат по-сложни за преценка, тъй като правителството възнамерява да отдели 6% от БВП за здравеопазване, още 6% от БВП за образование и 1% от БВП за научноизследователска и развойна дейност. Това е отваряне към желанията на гражданското общество, което излезе с документ в този смисъл – Декларацията от Клуж, по времето на протестите през 2014 г., довели до избора на президента Клаус Йоханис за първия му мандат като румънски президент.

И накрая, заглавията на международните медии, че това е „прозападно правителство“, ясно са насочени към изграждане на доверие в евроатлантическата общественост към кабинета в Букурещ. Това ще бъде правителство, което ще продължи стратегическото партньорство със САЩ, когато Джо Байдън влиза в Белия дом през 2021 г. В Югоизточна Европа продължава милитаризация, като Румъния е гранична държава на евроатлантическите сили. Подсказка за важността на военните е, че бившият главнокомандващ на румънската армия – генерал Николае Чука, е министър на отбраната, докато 2% от БВП трябва да бъдат отпуснати за армията. Чука е командирът, който през май 2004 г. в Насирия в Ирак води първата битка, в която румънски войници участват активно след Втората световна война. През декември 2020 г. той беше награден с наградата “Легион за заслуги”  от американския посланик в Букурещ, което е знак за голямото доверие на западните партньори към него.

След изборите на 6 декември 2020 г. Националнолибералната партия (PNL) сформира дясноцентристки съюз с новосформирания алианс USR-PLUS и с етническата унгарска партия UDMR. Социалдемократическата партия (PSD), наследник на комунистическата партия, спечели най-много гласове на изборите – около 30%, но не успя да намери партньори за съставяне на правителство. Каква според вас е причината за неуспеха на тази лява партия при сформирането на коалиция?

В повечето страни от източната част на Европа има стигма върху левицата. Смятана е за носталгична, лишена от перспективи, олигархична, клиентелистична и т.н. В Румъния стигмата върху лявото е особено силна. Социалдемократическата партия се възприема от румънската градска средна класа като партия на по-малко образовани, по-малко модерни, провинциални хора. Ако следите по-отблизо румънската политика, може да получите усещането, че на всеки избори има една много проста интрига – ще бъде ли победена Социалдемократическата партия или не.

Но за мене новината не е толкова, че румънските социалдемократи са изолирани политически. Очакваше се, че те ще имат по-лош резултат, че десните сили ще имат ясно мнозинство. След изборите дясното правителство има мнозинство, но то не е толкова голямо. Всъщност резултатите на Социалдемократическата партия показаха, че може би стигмата върху нея се пропуква. Изглежда, че чрез начина, по който гласуваха, много хора са готови да създадат известни трудности за новото правителство, ако неговите реформи отидат твърде далеч и станат антисоциални. Така че в контекста на тези притеснения социалдемократите получиха добър резултат. Но те самите изглежда нямат стратегия за управление на държавата в момента и вероятно ще се задоволят да бъдат опозиция през следващите години.

Новото правителство на Румъния представи амбициозна програма за реформи; развитие на транспортната инфраструктура, борба с корупцията, укрепване на съдебната система и не на последно място подобряване на здравната мрежа. Може ли новото правителство да преодолее пречките и да изпълни обещанията си, докато страната в момента е въвлечена в корона пандемията?

Това е правителство, което също има доверието на Брюксел и това е необходимо в настоящата криза, за да могат европейските фондове да се движат свободно към румънската икономика и да подкрепят нейното развитие. По специалната програма за възстановяване и устойчивост Румъния се очаква да получи 30,4 милиарда евро безвъзмездни средства и заеми, които са в допълнение към стандартните фондове на ЕС (като кохезионния или селскостопанския). Социалдемократичните правителства, които управляваха до 2019 г., модернизираха страната чрез иновативни фискални политики, повишаване на доходите и потреблението. Моделът, който ще следва новото правителство, вероятно ще бъде свързан с развитието чрез публични и частни инвестиции, чрез бизнеса. Съдебните реформи от времето на Ливиу Драгня, които озаптиха румънската антикорупция, най-вероятно ще бъдат отменени. Така че бизнес и технократските лобита ще се укрепят, но това може да има социална цена, която може да бъде платена от наемните работници, от труда.

Всички мерки, които укрепват капитала, би трябвало да бъдат съпроводени с някои жестове за масите от населението, така че то да не бъде отчуждено. В условията на ниска избирателна активност (33%) много хора не са представени и това може да ги накара да протестират или да се стекат в нови партии, като националистическия и консервативен Алианс за обединение на румънците.

Правителството ще трябва да реши много финансови проблеми. То ще разчита предимно на фондовете на ЕС, тъй като събирането на данъци в Румъния не е достатъчно ефективно. Правителството обяви в програмата си, че няма да вдига данъци или да въвежда нови, а ще предприеме мерки за подобряване на събираемостта на данъци. Във всеки случай нейната амбициозна политика за модернизация ще се нуждае от средства. Едно решение, което то обявява, е, че ще бъдат създадени публично-частни партньорства за различни проекти, така че бизнесът да инвестира в развитието на страната.

Отдавна забелязвам, че румънските елити са амбициозни. Правителствените програми очертават достигане на ниво на БВП / глава от населението (по паритет на покупателната способност) от 85% от европейското до 2024 г., което се разглежда като необходимо условие за кандидатстване за влизане в механизма ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) и самата еврозона.

Корона кризата най-вероятно ще продължи. Не знаем какво да очакваме от новите разновидности на коронавируса, открити във Великобритания и в Република Южна Африка. Във всеки случай изглежда, че Румъния трябва да разчита на своите евроатлантически партньори и това правителство има тяхното довеие, за да могат пари и подкрепа да текат към страната. Що се отнася до това колко ще успее да постигне целите си, не може да се каже, но в момента просто няма алтернативна визия за развитието на Румъния.

Мнозина бяха изненадани от резултата от парламентарните избори в Румъния, където крайнодясната популистка партия Алиансът за румънско единство (AUR) взе 9% от гласовете. Как тази партия, която беше сформирана едва през есента на миналата година, премина прага от 5% и влезе в парламента?

Много се говореше за неочаквано добрия резултат на тази партия. Тя не беше известна на много румънци до изборната нощ. Тези резултати не се очакваха, когато преди изборите бяха обявавани социологически проучвания.

Някои казват, че резултатите са резултат от външна намеса – с проруски или про-Тръмп лобита, считани за „злите умове“. Други посочват, че тя е юнионистка партия (което означава, че тя поддържа политика на обединение с другата румъноезична държава – Република Молдова) и че нейните лидери бяха промотирани от редица румънски медии, от академици, дори от гражданското общество. Така че политическият инженеринг зад неговия успех може да е бил и румънски. Също така има твърдения, че румънската православна църква е дала неофициално подкрепата си за тази партия, която разчита на ценности като консерватизъм, семейство и православно християнство.

Има различни тълкувания дали тази нова партия ще остане солидна и ще издържи политическия тест за оцеляване. Предполагам, че каквито и интереси да намерят израз в тази партия, нейното съществуване може да бъде видяно като отговор на текущите промени по света и в Румъния. Преди електоратът на тази партия гласуваше за Социалдемократическата партия. Но социалдемократите се освободиха от политически фигури с печална слава, подобриха връзките си с европейските социалисти и се отказаха от националистическия вот. Сега съществуването на AUR в парламента позволява на румънската политическа система да реагира по-сложно на предизвикателствата, които могат да възникнат вътрешно и външно.

На 18 декември беше съобщено, че България е експулсирала пореден руски дипломат заради шпионаж. Руският дипломат е шестият, експулсиран от членката на НАТО България от октомври 2019 г. за подозрение за шпионаж. Как България се превърна в център за шпионските действия на Кремъл в Европа?

България традиционно е страна с различни геополитически течения. Румънският външнополитически елит изглежда много унифициран, що се отнася до външнополитическите преференции. Но България винаги е била по-интересна страна за живеене и е имала по-сложна геополитическа роля. Подобно на Румъния, България е член на НАТО и ЕС с всички задължения и лоялност, произтичащи от тази привързаност. Но славянската същност на българския език ни отваря за редица славянски страни, ортодоксалното християнство води до подобна близост с други православни държави, докато България е и страната от ЕС с най-голям процент от населението, което е мюсюлманско.

Бих казал, че новината не е, че Кремъл или някой друг шпионира в България. За мен интересното е логиката на българската държава, която управлява толкова много културни и религиозни принадлежности, които също водят до политически и геополитически връзки. Докато България прогонваше руски дипломати, тя завърши газопровода “Балкански поток”, който на практика е продължение на газопровода “Турски поток” на българска територия, изграден с български средства като юридически български проект. На 1 януари 2021 г. “Балканският поток” започна да функционира, доставяйки газ до сръбската газова система. Това се случи, след като през лятото на 2020 г. Майк Помпео – държавният секретар в американската администрация на Доналд Тръмп, заплаши, че ще има санкции за тези, които изграждат руски енергийни проекти в ЕС. Преди това съобщение България купи 8 нови американски бойни самолета F-16 в нещо, което беше представено пред нашите медии като сделка, която позволява известна по-голяма свобода за действия с други партньори. През септември 2020 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че България обмисля закупуването на още 8 F-16, докато други военни покупки от западни партньори бяха договорени през 2020 г.

Можем да научим повече за българската държавна логика, когато забележим, че руските дипломати са изгонени с обвинения, че са търсили информация за ученията на НАТО в България – въпрос, който със сигурност има значение за евроатлантическите партньори, но в областта на енергетиката руските бизнес интереси изглежда са приети.

Предвид факта, че части от политическия естаблишмънт на България настояват, че страната може да действа като посредник между Русия и Запада или поне да се възползва от добрите си връзки с Москва, какво мислите за бъдещите отношения на София и Москва?

В България има известна мистика, свързана с ролята на американското посолство в нашия политически и социален живот. Предполагам, че отношенията между България и Русия ще се развият дотолкова, доколкото ни позволяват нашите евроатлантически лоялности. Джо Байдън е на път да влезе в Белия дом с обещания да бъде строг към Русия и Турция. Милитаризацията на България напредва с придобиване на оръжие от западни партньори, със съвместни учения и сътрудничество със съюзници от НАТО в нашия регион. България участва активно в Инициативата на трите морета, която обединява страни от Централна и Източна Европа и се смята, че представлява бариера за руското влияние в региона. Всъщност през 2021 г. България ще бъде председател на тази инициатива, която се очаква да се разгърне под ръководството на българския президент Румен Радев. Всички тези признаци подсказват, че едва ли ще има голяма промяна в отношенията между София и Москва през 2021 г., освен ако не се случи някакво неочаквано събитие.

Снимка: Площад Гарибалди в София (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на персийски език!

Прочети на румънски език!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s