Преследването на основателя на Уикилийкс показва, че разкритията в обществен интерес ще стават все по-трудно и ще виждаме само изнасяне на информации в полза на големи политически и икономически лобита, казва българският журналист Филип Буров в интервю за Иранската новинарска работническа агенция
Камран Барадаран
Филип Буров е редактор в сайта “Барикада”. Наред с други теми, той пише в последните години за “Уикилийкс”, конфликтите в Близкия изток, ролята на Доналд Тръмп в международните отношения и за драмата на палестинския народ.
Това интервю бе публикувано на сайта на Иранската работническа новинарска агенция на 13 януари 2021 г.
Господин Буров, случаят Асанж е един от най-важните въпроси на международната журналистика. Как се стигна до тази ситуация, която е катастрофа в областта на свободата на словото?
Разкритията на WikiLeaks през 2010-2011, както и тези, направени от Едуард Сноудън през 2013, представляваха огромен удар срещу репутацията на геополитическият хегемон САЩ – не само заради излезлите наяве престъпления, но и заради неспособността на най-мощните тайни служби в света да опазят тайните си. В резултат на това бе подета безпощадна кампания да бъде наказан Асанж, той и организацията WikiLeaks да бъдат дискредитирани, да бъдат обезкуражени всякакви бъдещи “уисълблоъри”, както и водещите медии да бъдат приведени в линия. За съжаление виждаме, че тази кампания се оказа много успешна. Особено след 2016 WikiLeaks и Асанж се превърнаха в удобна изкупителна жертва за политическите провали на редица западни правителства, като неприятната изборна изненада в САЩ и Каталунската криза в Испания. Дори някои от медиите, които са публикували разкритията на Уикилийкс и Сноудън и са печелели награди за това, се включиха в очернянето им. По отношение на естаблишмента в САЩ, Асанж се оказа между чука и наковалнята. От една страна либералната върхушка го използваше като оправдание за политическите си неслуки, от друга администрацията на Тръмп още по-активно и брутално се зае да се разправи с него и други уисълблоуъри – въпреки необяснимото убеждение на привържениците на Тръмп, че този посрамен милиардер някак си се бори с “глобалистите” и статуквото. Лицемерието и на двете страни е смайващо. Така се стигна до днешната ситуация.
Неотдавна съдия в Лондон отхвърли екстрадирането на Асанж в САЩ. Изглежда САЩ ще обжалват това решение. Можем ли да очакваме щастлива развръзка, при положение, че бе отхвърлено и освобождаването под гаранция?
На първо място трябва да се посочи, че решението на съда в Лондон само привидно представлява облекчение. Решението на съдията просто изми ръцете на властите в Обединеното кралство, и също така отложи въпроса за помилването на Асанж, с който вероятно нито отиващата си администрация на Тръмп, нито идващата администрация на Байдън иска да се занимава в момента. Асанж продължава да е затворен и да е наказван защото е разкрил военните престъпления на правителствата във Вашингтон и Лондон. И без това крехкото му здраве е поставено на риск, над него продължава да тегне заплахата да загуби обжалването и да бъде екстрадиран. Още по-важно е, че британският съд всъщност се съгласи с всички твърдения на американското обвинение, макар тяхната очевидна невярност – че Асанж не е журналист, че публикуването на секретни документи представлява престъпление и не е в обществения интерес, че преследването срещу него не е политически мотивирано. Както отбелязва независимият журналист Джонатан Кук, фактът, че екстрадирането бе отказано единствено заради менталното здраве на Асанж и риска от самоубийство на практика означава, че дисидентството бива етикетирано като психично отклонение. Това е изключително опасен прецедент за журналистиката и свободата на словото като цяло.
Как виждате бъдещето на организация като Уикилийкс, ако Асанж бъде освободен? Възможно ли е сайтът да прекрати дейността си след освобождаването на Асанж?
Уикилийкс успяват да поддържат дейността си въпреки всички пречки и заплахи. Убеден съм, че евентуалното освобождаване на Асанж само би било от полза за организацията. Въпросът е в това дали ще се намерят достатъчно смели хора, които да предават важна информация, след като бе демонстрирано колко висока е цената за това. Също така се опасявам, че дори разкрития от мащаба на тези от 2010 биха предизвикали много по-малко внимание от страна на водещите медии и обществото е днешната обстановка. Това е вероятно най-големия успех на кампанията за дискредитиране на Уикилийкс – публикациите им през последните години, като “Трезор 7” или документите за доклада на Организацията за забрана на химическите оръжия за атаката в Дума, предизвикват много по-слаба реакция, отколкото заслужават.
“Уисълблоуърите” (глашатаите) винаги са били под прицел на правителствата под света – от Джон Кириаку до Челси Манинг или Сноудън. Въпреки че се отдава голямо внимание на свободата на словото, защо никакви всеобхатни закони за защита на глашатаите не са въведени?
Властта и правителствата никога няма да осигурят принципна защита на онези, които са си позволили да ги предизвикат – независимо какви ценности твърдят, че отстояват. Защитата на “уисълблоуърите” винаги ще зависи от ангажираността на обществото и смелостта на медиите. Ако хората, които са в позиция да разкрият важна информация усещат, че няма да получат подкрепа от собственото си общество, вероятно няма да съберат смелост да го направят. Другият вариант е да търсят защита в чужбина, което ги прави уязвими за пропагандни атаки, че са предатели и че разкритията им не са валидни. Има пленти примери за това по целия свят. Страхувам се, че в обозримо бъдеще големи разкрития ще излизат наяве най-вече в случаи, когато могат да бъдат използвани в борбата за надмощие между големи държави различни мощни групи по интереси. Публикуването на информация само в обществен интерес, както прави WikiLeaks, ще бъде по-трудно и вероятно ще бъде замитано под килима от големите медийни организации и социални мрежи.
Прочети на английски език!
Прочети на персийски език!
Прочети на румънски език!
