София е центърът на литературната вселена в романа на Фарид Гадами

София е центърът на литературната вселена в романа на Фарид Гадами

София (източник: Pixabay, CC0)

„Комуната на мъртвите или елегия за кървавата риза на София“ е роман, който стъпва върху западното и източното, християнското и шиитскотото, комунистическото и капиталистическото наследство, за да излекува раните от разделението между хората и културите, датиращи от времето на Вавилонската кула

Мохамад Асиабани, информационна агенция Mehr

Тази статия бе публикувана на 9 януари 2021 г. на сайта на агенция Mehr News. Блогът „Персийският мост на приятелството“ я препечатва с малки корекции и със собствено заглавие и подзаглавие. Фарид Гадами посети България през лятото на 2019 г., когато даде интервю на сайта Барикада и на настоящия блог. По-късно блогът публикува откъс от романа, който Фарид написа за живота си в България. Откъсът съдържаше впечатленията на автора от Русе и се казваше “Света Кока-Кола и социалистическият ангел”. Фарид даде по-късно интервю за опита си с превода на българската литература и бъдещите си намерения.

Корицата на персийското издание на романа “Комуната на мъртвите или елегия за кървавата риза на София” от Фарид Гадами (източник: Фарид Гадами)

Романът „Комуната на мъртвите или елегия за кървавата риза на София“ от Фарид Гадами бе публикуван в Иран през лятото на 2020 г. в 1100 екземпляра. Той има обем 200 страници и цена от 39 000 томана (около 7,6 евро) от издателство Nimaj Publishing. Въпреки че има класическа структура, той е „уникален“ заради литературния сюжет и игрите, които се провеждат в него.

Основният и второстепенните сюжети на „Комуната на мъртвите“

Основният наратив на този роман е свързан с приключенията на иранския писател (Фарид Гадами) в България по покана на културните институции на тази страна. Може би този разказ може да се счита за автобиографичен. Второто повествование се занимава с низарите от планината Аламут по време на ръководството на Хасан, Чието име е свято. Третото повествование разглежда историята за възкресението на Владимир Маяковски.

Знаем, че Фарид Гадами беше гост-автор на Софийската къща за литература и преводи (Фондация „Следваща страница“) през 2019 г., а също така изнесе лекции във фондация „Елиас Канети“ в Русе и на Бургаския панаир на книгата в България. Освен това Фарид Гадами вярва в развитието на теорията за „литературния комунизъм“, измислена от Морис Бланшо концепция, която се прилага на практика в романа „Комуната на мъртвите“.

Първата глава съвпада с първия ден от пристигането на автора в София. Двуезичната част на книгата започва както на персийски, така и на български, което показва, че ще се сблъскаме с предизвикателства, докато я четем, като в историята за Вавилонската кула в Светата Библия.

Втората глава обаче се занимава с второто повествование на историята: историята на низарите. Тази глава започва с обявяването на Деня на Страшния съд от Хасан, Чието име е свято, и това е събитие разиграло се наистина в човешката история. Хасан, Чието име е свято – четвъртият имам или Бог на Аламут, обявява Възкресението на 17-ия ден от Рамадан на 8 август 1164 г.

Историята на Вавилонската кула в Битие е историята на хора, които всички говорят на един език и всички имат една цел и една алчност: искат да построят висока кула, за да достигнат до небето и вярват, че тази кула ще им попречи да се разпръснат. Но Бог променя езиците им, за да не се разбират думите на другия, и те се разпръсват. А възкресението е място, където всеки се преражда, независимо от неговата светска принадлежност и грехове.

Тази идея за живот се следва отново в третия разказ, който е историята на романа със смъртта на Владимир Маяковски. Маяковски е жив в този разказ. Оказва се, че неговото самоубийство е инсценирано. Студент от Аламут (самият автор има аламутски корен), който е в Москва, замества Маяковски и осигурява условия Маяковски да напусне Москва и да живее в Берлин. Маяковски започва отново да живее под ново име. Новият му живот е свързан с две личности: Джеймс Джойс и София. Джойс е литературен комунист в теоретичните книги на Гадами.

София, която умря / София, която даде живот

Но второто повествование изглежда по-важно от основното повествование. Във втория разказ срещаме разказвач на име София. Тя случайно пътува от географския запад (западът, който разбира се става част от бъдещия изток) с един от низарите до Аламут и получава мисия от Хасан, Чието име е свято, да убие владетеля на Йерусалим. Тази София нарича колегата си “другар” и това съвсем не е случайно.

София се проваля в заговора за убийството. Тя ще бъде обесена в затвора в Йерусалим и умира с болезнена смърт от менструалната си кръв. Така разбираме второто заглавие на този роман: „Елегия за кървавата риза на София“. Но тази смърт е репродуктивна. В града, носещ името й, всички се събират в днешно време: от българския поет Вапцаров до Маяковски, иранският писател, дори в тази среща на писатели и мислители името на имам Муса ас-Садр не е забравено. Романът завършва с глава, наречена „Райска библиотека“ и в последната вечер е прощалното парти на автора в България.

В тази нощ всички се събират заедно. С присъствието си в България авторът е събрал български писатели и поети и това се споменава в романа чрез личността на Велина Минкова, една от най-видните български писателки. Това събиране включва и мъртвите, а комуната на мъртвите възниква в жилището на автора. Това може да е алегория на литературния комунизъм и алегория на небесата. Това, което вавилонците искаха да постигнат, като построят кула, се случва в София. Цялата тази сила е дадена на автора от починалата София, за да построи отново Кулата. Неговите описания на този град в романа са доказателство за това твърдение. Разбира се, тази слава на град София (представляваща цяла България) се преплита с величието на някои от културните компоненти на българската нация.

В София благословията на истината е била раздадена и Господ е бил щедър към този град. София в очите на автора може да се нарече необятният Божи дом.

Критична мисъл

„Комуната на мъртвите“ е хаплив роман и авторът, независимо от своя интелектуален интерес към комунизма, критикува всички течения и това е крайната му цел. На страница 56 от романа четем по думите на автора: „Необходима е жестока и остра критика на комунистическите правителства, но капиталистическата критика не трябва да се пренебрегва … Капитализмът днес иска да направи комунизма абсолютно зло, което крие мръсотията си и се предпазва от всякаква критика: мръсотията, която тя предизвика във Виетнам, на 11 септември, в Ирак и Афганистан, в Индонезия и Кипър. “

В критиката си към комунистическите правителства и капитализма подходът на автора е уникален. Нека разгледаме това: Самият автор силно мрази капиталистическата система, чиято проява според него през тези години беше Тръмп. Фарид Гадами никога не пие Кока-кола.

Но докато е в София, понякога му се налага да сложи уста до отровната бутилка, придобила божествена природа в България. Това се случва в къщата на Велина. Велина, която случайно живее на Запад (но изобщо не пие алкохол), е българска писателка имигрантка. Авторът е толкова гладен в дома на Велина, че трябва да пие тази американска отрова, за да компенсира кръвната си захар. Тогава се случва нещо невероятно. Авторът сънува Тръмп тази нощ, държейки бутилка Coca-Cola и хамбургер на McDonald’s. Той вдига бутилката с кока и казва: „Това е моята кръв, изпийте я“. След това той показва хамбургера си и казва: „Но това не е моето месо, а вашето месо“. Това е хумористично пренаписване на изкуството на “библейското” разказване на истории. 

Когато авторът се събужда, той си спомня сън, който е сънувал преди две години: когато папата изпраща някого в Иран, за да вземе подпис от автора в книгата му „Парижки парчета“, Фарид пише на папата: “тази книга е моята кръв, пийте я”. Папата изпраща съобщение след получаване на книгата: “Пили сме кръвта ви и чакаме вашата плът”. Отговорът на Фарид е: “Ваше височество, папа, месото е толкова скъпо в Иран”.

Стъпка по-късно, с критиката на Кока-кола като една от религиите на поп културата, вниманието на автора се връща към критиката на Запада. Изглежда, че сред българите има схващане, че газираната течност е полезна за здравето. Гадами саркастично споменава за нея на страница 80 като “единствения черен светец в света”, който лекува. Авторът, разбира се, не оставя американците на спокойствие. Навсякъде в този роман има иронична фраза за Съединените щати, че “атакуването” на други страни винаги е било една от най-важните му стоки за износ.

Снимка: Фарид Гадами (източник: Фарид Гадами)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Прочети на персийски език!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s