Д-р Сирма Костадинова: Има сходства между персийския и българския език

Д-р Сирма Костадинова: Има сходства между персийския и българския език

Д-р Сирма Костадинова (източник: Сирма Костадинова)

Интервю с ръководителя на специалност “Иранистика” в Софийския университет за българската Иранистика и за персийския език

Деница Китанова

Д-р Сирма Костадинова e ръководител на специалност „Иранистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Това интервю бе публикувано на 4 юли 2021 г. на сайта на агенция “Фокус”. То е препечатано със съгласието на редакцията. Заглавието е променено и е добавено подзаглавие.


Госпожо Костадинова, вие сте ръководител на специалност „Иранистика“. Избират ли студентите в България да изучават източни култури и защо?

Специалност „Иранистика“ е част от Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“, който приютява разнообразни специалности, изучаващи езиците и културите на страни и народи от Далечния до Близкия Изток. Младите хора определено имат интерес към тях и доказателство за това е ежегодният прием на студенти в нашите специалности.

Групите, в които се обучават бъдещите специалисти по източни езици, са малки – в специалност „Иранистика“ са до 10 души. Те обикновено са силно мотивирани и привлечени от непознатото за нас лице на Изтока. Иран рядко попада в новините в България, а когато това се случи, най-често е в политически контекст. Студентите ни споделят, че макар и допреди да започнат обучението си, да имат съвсем бегли познания за персийската култура, то по време на следването си откриват, че персийският език е врата към един съвършено нов и различен свят, с който остават свързани завинаги. Това е свят на хилядолетна културна традиция, която вдъхновява и докосва всеки. Докато усвояват персийския език, студентите четат в оригинал класически произведения на поети като Руми, Хайям, Фердоуси. Изучавайки историята и цивилизацията на ираноезичния свят, те разбират по-добре светогледа на носителите на иранските езици.

По време на обучението си имат възможност да посетят Иран за краткосрочни езикови курсове и да се срещнат лице в лице със значими културни паметници, които и до днес впечатляват с внушителния си вид и мащаби – древните столици Пасаргада и Персепол, забележителни градове като Исфахан, Шираз, както и настоящата столица Техеран. След завършването си студентите ни могат да се реализират като експерти в разнообразни сфери на обществения живот като международни отношения, държавна администрация, култура, образование, преводаческа дейност, медии, туризъм.

Какви са разновидностите на иранските езици и кои от тях са живи днес? В кои страни говорят на персийски/новоперсийски език?

Иранските езици са част от индоиранската езикова група, която се обособява от индоевропейското езиково семейство около второто хилядолетие пр. Хр. В далечното минало към иранските езици се причисляват
древноперсийски, мидийски, сакски, бактрийски, согдийски, хорезмийски, средноперсийски (пахлави) и ред други. Днес съвременният персийски език се говори основно в Иран, но също и в Афганистан, Таджикистан, Узбекистан както и в други страни по света с големи персоезични общности. Кюрдският е друг жив език, част от групата на иранските езици, който се изучава наред с персийски в специалност „Иранистика“. Дари – един от двата официални езика на Афганистан и много близък до съвременния персийски, се включва в
учебния план на специалността като избираема дисциплина.

По какво си прилича и се различава персийският език от българския?

И българският, и персийският са индоевропейски езици и тяхното общо минало се отразява в някои сходства в граматичния строеж на двата езика, независимо, че са разделени от хилядолетия. Например, граматичните времена и наклонения, които ползваме в българския език, имат своите еквиваленти в персийския. За разлика от българския обаче в персийския език като цяло не съществува категорията род на съществителното име. Двата езика значително се различават и по своя речников състав.

Има ли думи с персийски произход в нашия език и по какъв начин са навлезли?

Принадлежността към индоевропейското езиково семейство рефлектира върху съществуването на общи за повечето езици думи като „брат“ (перс. „барадар“), „майка“ („мадар“), „дъщеря“ („дохтар“), „жена“ („зан“), „земя“ („замин“), „дърво“ („дерахт“). С общ корен са и понятия като „светлина“, „тъмнина“, „веселие“, „мъдрост“, „демон“, което говори красноречиво, че в древността хората дават наименования не само на обекти от реалната действителност, от заобикалящия ги свят, но и на абстрактни идеи, които описват вътрешния свят на човека.

Съществува и друг път, по който персийски думи навлизат в българския език в по-близкото минало и това се случва чрез посредничеството на османотурския. В ежедневието си използваме думи като „бакшиш“, „диван“, „гердан“, „перде“, „мезе“, чиито съответствия откриваме в персийския, макар и понякога с различни нюанси в значението. Например, „гярдан“ в персийски обозначава „врат“, а в български думата „гердан“ е наименование на бижуто, което обикновено слагаме на врата. В персийски „бакшиш“ има значение на
„подарък“, а „мезе“ е „вкус“. Друга интересна дума в българския, която е съчетание от две персийски думи, е „шадраван“ – буквално може да се преведе като „течаща радост“.

Д-р Хаджар Фиюзи, дългогодишен преподавател в нашата специалност, състави и публикува преди време сборника „Персийски думи в българския език“, който ни дава представа за това колко много думи в българския език произлизат от персийски. Необходимо е задълбочено изследване и познаване на историческия път на езиците и на културния обмен между народите, за да бъдат установени начините, по които една или друга персийска дума намира място в българския език. Очакваме много скоро в специалност „Иранистика“ да бъде представен дисертационен труд по този въпрос.

През миналия уикенд участвахте в Международна конференция за метафората. Разкажете ни за тази конференция и за Вашето участие в нея?

Конференцията, в която участвах с доклад, посветен на предлозите в персийския език като носители на метафорично значение, в рамките на четири дни събра в едно общо виртуално пространство изследователи на метафората от цял свят. Сред най-впечатляващите за мен специфики на персийския език е фактът, че носителите на езика, за да изразят действия или състояния от ежедневието, използват фрази с образно значение: „осмелявам се“, например, на персийски е „хвърлям сърце в морето“. Широко разпространена е също фразата „слагам жега на сърцето си“, което означава, че нещо много силно ме трогва, натъжава. Сърцето като символичен център на чувствата намира по естествен начин място в тези изрази, някои от които имат свои еквиваленти и в българския език като „тежи ми на сърцето“, „сви ми се сърцето“ или „на сърце ми е“. Сходството в образността в българския, персийския, а и в други езици по света, е показателно за това, че независимо от принадлежността си към дадена култура, общество, религия, човекът описва в речта си лични преживявания и отношения със заобикалящия го свят с универсални изрази, които се срещат в най-различни езици.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s