Готов ли е Иран да се представи пред света?

Интервю с българския журналист и иранист Владимир Митев за българската иранистика и образа на Иран в България

Мохамед Асиябани

България е разположена в югоизточната част на континентална Европа и граничи с Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Румъния и Черно море. Тя би могла да бъде добра база за азиатците, за да се свържат с други европейски държави. Културата на българите има много сходства с културата на Иран и в езиците на двете страни се откриват много лексикални прилики. Историята на политическите отношения между двете страни в новото време е 125-годишна.

Според някои български иранисти, сред които и професор Иво Панов, иранската философия и култура винаги са представлявали голям интерес за българските интелектуалци. Но какво е спечелил Иран от тези възможности за разширяване на отношенията между двете страни? За културното присъствие на Иран в България разговаряхме с Владимир Митев, български журналист и иранист. Той е един от редакторите на уебсайта “Барикада”, а също така и създател на блога “Персийският мост на приятелството”.

Митев владее добре персийски език, но по някаква причина предпочете да проведем разговора на английски език. Ще прочетете текста на разговора на Мехр с него, преведен на персийски език от Акрам Амини. Тази статия бе публикувана на 27 юли 2021 г. на сайта на агенция “Мехр”.

Какво е мястото на персийския и иранските езици в България?

Персийският език и литература, както и персийската култура като цяло, имат особено присъствие в българското духовно пространство. Като академична дисциплина, преподавана във висше учебно заведение, персийският език има най-голямо присъствие в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Там персийският език се преподава от 1959 г. като факултативна дисциплина в специалност “Тюркология”. След откриването на специалностите “Арабистика” и “Индология” персийският език става факултативен предмет в техните учебни планове.

През различни периоди персийският език се преподава и в Бургаския свободен университет (1994-1995 г.), Нов български университет (1996-2007 г.) и Академията на Министерството на вътрешните работи (2001-2002 г.).

В средното образование персийският език е преподаван на един клас в 18-та гимназия “Уилям Гладстон” в София (1991-1994 г.).

Трябва да призная обаче, че сериозен и постоянен академичен интерес към персийския език съществува единствено в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Всяка година в специалността “Иранистика” се приемат между 12 и 15 студенти, а към днешна дата има над 200 завършили иранисти.

Персийският език е привлекателен не само за учени и дипломати, но и за хора, които искат да работят с мигранти, които се интересуват от история, международни отношения, ислям, междукултурна комуникация и др.

В допълнение към персийския език в Софийския университет се изучава и кюрдски език (курманджи) като втори ирански език.

Разкажете ни за специалностите в областта на иранистиката в академичната система на България. На какво ниво са те? Кои са преподавателите в тях?

Както вече казах, единственият истински център за иранистика в България е в Софийския университет.

През учебната 1991/1992 г. беше открита “Персийска филология” като втора специалност, в която се изучават тези дисциплини: “Персийски език”, “Теоретична граматика на персийския език”, “История на Персия и Иран”, “Класическа персийска литература” и “Съвременна персийска литература”. Преподаватели в тази нова втора специалност са Марта Симидчиева и Иво Панов.

“Иранистика” като редовна университетска специалност е открита през учебната 1993/1994 г. в рамките на Центъра за източни езици и култури към Факултета за класически и съвременни филологии. Оттогава Софийският университет “Свети Климент Охридски” ежегодно обявява редовен прием за студенти в специалността. От създаването на специалността през 1993 г. до 2020 г. неин ръководител е проф. д-р Иво Панов. А след избирането му за директор на Центъра за източни езици и култури ръководството на специалността се поема от д-р Сирма Костадинова.

Освен проф.Иво Панов и д-р Сирма Костадинова, редовни преподаватели по иранистика са Илияна Божова и Яна Христова. Преподаватели на непълно работно време са Ина Гарова, Петя Гайдарска, Илона Великова и аз. Алиреза Пурмохаммад преподава като гост-преподавател. Други ирански преподаватели на непълно работно време са Махса Нураи и Захра Молаябар.

Учебният план на бакалавърската степен по специалността включва 29 задължителни и над 40 избираеми дисциплини. От учебната 2008/2009 г. се провеждат занятия и в интердисциплинарната магистърска програма “Индийски и ирански културни и социални изследвания”.

В учебния план на специалността “Иранистика” наред с теоретичните дисциплини по персийски език – фонетика, лексикология, морфология и синтаксис, интензивно се изучава и теоретичен персийски език. Курсът е с хорариум от 14 часа седмично през първите две години на обучението и 10 часа седмично през вторите две години. Студентите от трети и четвърти курс изучават кюрдски език като втори ирански език по четири часа седмично.

Днес завършилите специалността “Иранистика” са над 200 иранолози, които реализират своите знания и умения в различни сфери на обществения живот. В момента кадрите на специалността работят в редица държавни институции, свързани с дипломацията, сигурността, културата, науката, туризма и търговията, както и в чужбина. Настоящият посланик на Република България в Иран е един от най-добрите възпитаници на иранистиката – Николина Кунева. А българският посланик в Тунис Славена Гергова е една от най-добрите студентки по иранистика от времето, когато тя беше втора специалност.

Подробно представяне на специалността можете да намерите в интервюто с нейния бивш ръководител проф. д-р Иво Панов в блога “Персийският мост на приятелството”.

За изминалите двадесет и седем години научната продукция на преподавателите в специалността надхвърля 50 преводни и над 20 оригинални книги, четири от които са издадени в Ислямска република Иран. Благодарение на усилията и таланта на преподавателите и възпитаниците на специалността поезията на Омар Хайям – в превод на Иво Панов, на “Голестан” от Саади – в превод на Хатидже Бербер, на “Шах-наме” от Фердоуси – в превод на Иво Панов и Алиреза Пурмохаммад, са достъпни за българските читатели. Българските читатели са запознати и със съвременната иранска проза и поезия. “Директорът на училище” от Джалал ал-Ахмад – в превод на Марта Симидчиева; поезията на Малек-Ол-Шоара Бахар – в превод на Николина Кунева и Димитър Милов; сборник с разкази и новели на Садег Хедаят “Светлина и сянка” – превод на Людмила Янева, която публикува разкази на Голи Тараги, Роя Шапурян, Мониру Раванипур, Фариба Вафи, Махбубе Миргадири, Захре Хатами, Шахрнуш Парспур Молави и други съвременни ирански прозаици. През 2014 г. превежда романа “Моята орис” на Паринуш Сании.

Понастоящем специалност “Иранистика” е част от катедра “Класически Изток” в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и съвременни филологии и обучава студенти в трите образователни степени – бакалавърска, магистърска и докторска.

Както вече отбелязах, в момента директор на Центъра за източни езици и култури е бившият ръководител на специалност “Иранистика” проф. д-р Иво Панов. Той е специалист по персийска класическа литература. Публикувал е над 80 научни статии и е автор на няколко книги, посветени на Омар Хайям и персийската класическа литература.

Важно присъствие в областта на иранистиката в България има българо-иранският “Център за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа”, ръководен от Алиреза Пурмохаммад. Центърът е базиран в София и насърчава академичното сътрудничество в Централна Европа и на Балканите. През последните 10 години Центърът, съвместно със специалност “Иранистика” и Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България, организира поредица от международни научни конференции.

За нивото на българската иранистика в международен план можем да съдим по няколко факта. Българските преподаватели са желани участници с доклади на международни научни форуми. През 2014 г. двутомният българо-персийски речник получи голямата международна награда “Книга на годината” в Техеран в категорията “Иранистика”. Този речник е резултат от 20-годишния труд на екипа в състав: Евче Пешева, Абас Мехдави, д-р Хаджар Фиузи, доц. д-р Реза Мехраз. Речникът е финализиран под научната редакция на проф. д-р Иво Панов, за което са му необходими още 6 години работа.

И още една подробност. Само фактът, че София е седалище на “Центъра за изследване на Иран, Балканите и Централна Европа”, подсказва значението на българската иранистика на международно ниво.

Какви са дейностите на българските иранисти? Сближава ли тяхната дейност културите на двете страни?

За някои от дейностите на българските иранолози вече говорих в предишния си отговор.

Както споменах, завършилите специалността работят в редица държавни институции, свързани с двустранните отношения. Някои от водещите български дипломати – като посланика на Република България в Ислямска република Иран Николина Кунева и посланика на България в Тунис Славена Гергова са иранисти. Изтъкнат български литературен критик иранист е Марта Симидчиева, която живее и преподава в Канада.

Чудесен пример за дейност, довела до сближаване между двата народа, е книгата на д-р Хаджар Фиузи за персийските заемки в българския език. Тя се радва на огромен успех на българския книжен пазар. Ако потърсите в Google “персийски думи в българския език” (на български език), ще откриете редица публикации в блогове, интервюта, коментари във форуми и репортажи по този въпрос. Българското общество вече е много по-добре информирано за историческите връзки между българския и иранския народ.

Освен това, ако някой потърси информация за България в иранските медии, както понякога правя аз, вероятно ще намери информация за големия брой персийски думи в българския език. Съществуват различни хипотези за броя на персийските думи в българския език. Според едни те са 500, според други – 600, а трети определят броя им на 1000 и повече. Определянето на точния брой на персийските заемки изисква сериозна дългосрочна работа на сериозен научен екип. А самият интерес към персийската лексика в родния ни език показва близостта на нашите два народа. Това е близост, която надхвърля политическите, геополитическите или бизнес причините – тя е екзистенциална.

Все пак трябва да отбележа, че кризисната ситуация, която засяга Иран и свързаните с него международни отношения, се пренася и върху иранистиката в България. В рамките на Софийския университет, по ред причини, студентите се ориентират основно към кореистика, японистика, китаистика или други източни изследвания. Смятам, че нашето общество, което през последните три-четири десетилетия претърпя бърза уестърнизация, трябва да развие концепции и разбирания, които ще му помогнат да засили комуникацията с Иран с по-голямо разбиране и увереност. И тук моите колеги полагат усилия.

Иранистиката в България преминава през смяната на поколенията – днес повечето от преподавателите са на възраст под 40 години. Подготвят се и се предлагат нови дисциплини. Важно е преподавателите да разберат, че специалността трябва да се популяризира по-активно в медиите и в социалните мрежи. Ето защо беше създаден уебсайт за иранистиката. Той активно си сътрудничи с моя блог, наречен “Персийският мост на приятелството”, който има сходна цел – да популяризира иранистичните изследвания в България и региона. Смятам, че избраният път е правилен. Убеден съм, че с течение на времето, чрез по-широко използване на технологиите и по-голямо натрупване на знания и опит, ще можем да допринесем за още по-голямо взаимно опознаване между нашите народи. А това ще доведе до тяхното истинско сближаване.

Как оценявате дейността на Иранския културен център в България? Поддържате ли отношения с него? Каква е Вашата критика към тяхната дейност?

Иранският културен център в София подкрепя специалност “Иранистика” както морално, така и финансово. В резултат на това сътрудничество специалност “Иранистика” вече разполага с достатъчно технически средства за научна работа. Иранският културен център активно подпомага преподавателите и студентите при пътуванията им в Иран, при издаването на преводни ирански книги, речници и оригинални книги. С негова помощ се организират съвместни чествания на ирански празници, провеждат се различни културни събития – изложби, филмови фестивали, посещения на ирански музикални групи.

Повече за начините, по които Иранският културен център подпомага българските иранистични изследвания, може да научите от това интервю с последния културен съветник, г-н Азади, за радио Фарханг.

Фактът, че не живея в София, а в Русе, който е петият по големина град в България, ме кара да се надявам, че географията на иранските културни събития в България ще се разшири извън най-големите градове. Информиран съм, че Иранският културен център възнамерява да организира дни на иранското кино извън София. Известно ми е също така, че са проведени разговори в този смисъл между иранския посланик в България, Негово превъзходителство Сейед Мохамад Джавад Расули, и кмета на Русе Пенчо Милков. Надявам се, че всичко ще завърши с реализацията на този проект! Защото хората извън трите най-големи града биха имали интерес да се включат в иранските културни събития. В тази връзка водя разговори и с мои колеги от областта на иранистиката, защото в сегашните времена на пандемия Ковида-19 онлайн събитията могат и трябва да се провеждат по-често. Ние, иранистите, трябва да помислим как да достигнем до новите поколения, които живеят чрез смартфоните си в социалните мрежи, за които може би не сме чували, и които обичат да опознават външния свят със свое собствено темпо и програма. Днес страни като Китай, Япония и Южна Корея лесно впечатляват младите хора, изнасяйки своята нетрадиционна култура, анимационни филми, филмови сериали, музикални групи. Мисля, че Иранският културен център правилно смята, че визуалните изкуства, като например иранското кино, могат да бъдат отлична възможност за популяризиране на иранската култура в България.

Разкажете ни малко за образа на Иран в българските медии. Какво знаят българите за Иран и какво не знаят за Иран?

Мисля, че Иран присъства в българските медии чрез няколко основни теми. Едната е свързана с международните отношения, ядреното споразумение, конфронтацията в Близкия изток, оста на съпротива. Не одобрявам тенденцията на някои български анализатори, видима в ерата на Тръмп, да представят Иран като злодей. Тази тенденция обслужва силите, които се противопоставят на взаимодействието между нашите държави и региони.

Иран е известен като страна с по-силни традиции, с по-строг социален контрол, страна със смъртно наказание. Освен това в международните и българските медии се публикува информация за тежкото здравно и икономическо състояние на обикновените иранци в момент, когато страната им е подложена на жестоки санкции. Но има и друга тенденция – някои хора се възхищават на Иран за това, че има собствена външна политика.

Другата голяма тема по отношение на Иран е свързана с богатството на иранската култура – особено иранското кино, на което мнозина се възхищават на големите международни филмови фестивали в България. Смятам, че иранското кино е особено очарователно за българските по-млади и по-интелектуални кръгове, защото е модерно и поставя страната на международната карта по един изтънчен начин.

Освен това Иран присъства в българските медии предимно онлайн – например в YouTube или в блогове, с разкази, снимки и видеоклипове от пътувания на българи до Иран. Всички те отбелязват, че иранците са много гостоприемни и с готовност канят чужденци на трапезата си. Прочетох и спомени на българи, които са били в провинциални райони на Иран, където са се чувствали така, сякаш са се върнали в България през 80-те и 90-те години на миналия век.

Мисля, че нашите народи все още не се познават достатъчно добре. Те не са виновни за това, защото такова е международното положение. През последните 30 години България претърпя позападняване и европеизация и години наред пренебрегваше неевропейските си партньори.

Българите знаят, че Иран е древна страна с богата култура. Знам, че много от моите сънародници се интересуват от българо-иранските исторически и културни връзки. Публикуват се статии за ирански спортисти или български спортисти и треньори, работещи в Иран, репортажи от концерти на иранска традиционна музика в България, за известни ирански режисьори, излъчват се филми. Българите познават например приказките от 1001 нощ, те пленяват въображението им и създават положителен и екзотичен образ на Близкия изток и Иран.

Според мен не е толкова важно как българите гледат на Иран в момента, защото образът не е нещо статично, а динамично. Интересен е въпросът дали Иран е готов и способен да популяризира един по-сложен и правдив образ за себе си. Например, той е създал голяма научна и инженерна експертна база и е развил модерни технологии. Ето един аспект на иранското общество, който е малко познат в нашата страна.

Възприемам блога си на персийски език като принос за по-доброто разбиране на Иран в България и Румъния – чиито езици владея. Вярвам също, че всеки, който иска да повлияе на обществения имидж на Иран и на отношенията със страната, трябва да мисли в дългосрочен план. Иранците също трябва да положат усилия да опознаят по-добре нашите страни. А този процес не е лесен. Защото е по-лесно да изразиш добри намерения, отколкото да ги осъществиш.

Има общи думи в персийския и българския език. Правени ли са проучвания на тези думи в България? Как виждате изследванията на персийския език в България като цяло?

Вече споменах книгата на Хаджар Фиузи. Тя е преиздавана няколко пъти и вече е класическа книга за българо-иранския културен обмен.

Мои колеги също са изследвали различни аспекти на персийския език. Напр. това интервю в информационна агенция Мехр е за публикацията на Сирма Костадинова за способността на персийския език да образува метафорични фрази с помощта на части от тялото. Сирма Костадинова реализира и проект на тема “Метафорите в съвременния персийски език – произход, актуално състояние и класификация”.

Има и изследвания в областта на иранската езикова политика.

Има ли ирански ресторанти в България? А книжарница? Откъде можете да си купите персийски книги?

В София имаше един чудесен ирански ресторант, в който се предлагаха най-вкусните ирански ястия. Няколко пъти бившият ирански посланик д-р Абдоллах Норузи канеше преподавателите и студентите иранисти на важни срещи. И всички бяха очаровани от иранската атмосфера, кухня и гостоприемство. За съжаление, по необясними за мен причини, ресторантът беше затворен.

CARITAS, голяма неправителствена организация, наскоро стартира програма за насърчаване на предприемачеството сред бежанците и редица подкрепени проекти са за ирански ресторанти.

Няма иранска книжарница нито в София, нито в който и да е друг град в България. Би било чудесно, ако тя бъде отворена и стане икономически жизнеспособна.

Аз самият свалям от интернет редица статии и книги на персийски и други езици. Удивен съм от “книголюбивата” характеристика на иранците. И вярвам, че я споделям, като се има предвид, че малкият ми апартамент е пълен с книги на редица езици. Десетки от тях са на персийски език. Купих ги по време на единственото си посещение в Иран, което се състоя по време на студентските ми години.

Вие сте редактор на сайта “Барикада”, а освен това управлявате триезични блогове на персийски, български и румънски език. Разкажете ни за опита си в този сайт и в медиите. Какво правите с тях и как това помага за сближаването на културите?

Всичко започна като българо-румънски блог на двата езика, който имаше за цел да направи статиите ми отвъд границата между двете държави по-известни. С течение на времето този блог се превърна в истински “мост на приятелството”, както го нарeкох, защото започна да пише за българските проблеми на румънски и за румънските проблеми на български. Статиите му бяха честни и преодоляваха предразсъдъците и клишетата за нациите. Постепенно в него започнаха да излизат много от статиите му на английски език.

Правех го с голям ентусиазъм, защото чувствах, че трансграничните отношения ми дават сили. А блогът беше посрещнат с подкрепа и уважение както от българи, така и от румънци, въпреки че двата народа също имат исторически различия и скептицизъм един към друг. Така около блога се появи една общност, настъпи известно взаимно отваряне между българските и румънските читатели, промениха се нагласите.

Блогът е създаден с нетърговска цел. Малко след създаването му през 2015 г. беше създадена българска трансгранична медия, наречена “Барикада”, и първоначално бях назначен да управлявам уебсайта ѝ на румънски език. С течение на времето станах мениджър на публикациите и социалните медии за румънската и английската секция на медията. Днес “Барикада” в много отношения е не само българска, но и румънска и централно- и източноевропейска медия с автори и статии от нашия регион и извън него.

“Барикада” публикува статии с определена лява или прогресивна ориентация. Но той се интересува и от международните отношения, трансграничното сътрудничество и има за цел да обясни Централна и Източна Европа на чужденците, тъй като има и секция на английски език. През последните години той премина през редица изпитания и все още се бори за оцеляване, но също така се разви много и привлече международно внимание. Виждам, че той осигурява качество, предлага оригинално съдържание, прави страните от нашия регион по-разбираеми една за друга. И понякога публикувам там статии за Иран.

Въз основа на този опит, след като започнах докторантурата си по иранска литература в Софийския университет, през лятото на 2020 г. създадох медията, за която говорите, в която се появяват статии на английски, румънски, български, а понякога и на други езици като персийски. Тя се нарича “Персийският мост на приятелството” и е нещо като по-малък брат на българо-румънския блог.

Това е още една инициатива, която не се стреми към бързи или мащабни постижения. Важно е, че тя съществува. По този начин тя позволява на иранците и на други хора по света да се запознаят с мен, с проблемите, за които пиша, и нашите региони да станат малко по-разбираеми един за друг.

В нашата част на света има много стени на недоверие и съмнение в международните и междуличностните отношения. В посланието на персийския блог казвам, че искам да направя нещо ново, а не просто да възпроизвеждам основните противоречия в нашата част на света – между Запада или Изтока, или между някои международни милиардери, които се борят за влияние в световен мащаб и целият свят е сцена за тях. Чувствам се свободен да развивам тези проекти, когато имам ресурсите за това, и се надявам вашите читатели да намерят смисъл в тях.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Прочети на персийски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

The Persian Bridge of Friendship – Персийският мост на приятелството – Podul Persan al Prieteniei – پل دوستی فارسی

Готов ли е Иран да се представи пред света?

Leave a Reply Cancel reply

Споделяне:

Like this:

Related

Leave a Reply Cancel reply