Споделянето на антиамериканските лозунги на талибаните от страна на Иран не означава общи интереси

Споделянето на антиамериканските лозунги на талибаните от страна на Иран не означава общи интереси

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маждлеси)

Иранският външнополитически анализатор Феридун Маджлеси в интервю за Иранския журнал за международни отношения относно развитието на ситуацията в Афганистан при талибаните и отношението на Иран към тях

Рухола Сури

Тази статия бе публикувана първоначално в Иранския журнал за международни отношения.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан и присъствието на талибаните в Кабул тласнаха събитията в Афганистан в посока, която според много наблюдатели е нова ера на нестабилност, екстремизъм и тероризъм в страната. Същевременно изтеглянето на САЩ от Афганистан предизвика много критики както в САЩ, така и в други страни, заради събитията, които се случиха след изтеглянето на САЩ от Афганистан, включително сформирането на правителство, съставено от екстремистки фигури в Кабул. Мнозина ги тълкуват като провал на външната политика на САЩ по отношение на Афганистан и като провал на политиката на САЩ за изграждане на нации извън границите на страната. 

В допълнение към тези случаи съществен въпрос е видът на реакциите, формирани в иранското общество на събитията в Афганистан, особено след появата на съпротивителното движение в Панджир. То доведе до множество дебати и разногласия в иранското общество между различни политически и социални групи. Каква трябва да бъде подходящата политика и подход в името на националните интереси на Иран? Това е много важен въпрос, който в наши дни се изучава от експерти и сме свидетели на различни анализи в тази област. 

Поради важността на повдигнатите въпроси, иранското списание за международни отношения проведе интервю с господин Феридун Маджлеси, експерт по международни въпроси и бивш дипломат. Маджлеси смята, че желанието за пари и власт обяснява до известна степен готовността на талибаните да преговарят със Съединените щати и да установят политическа власт. Противно на настояването на много наблюдатели за създаване на несигурност по границите на Китай и за въвличане на Китай в Афганистан като една от целите на изтеглянето на САЩ от Афганистан, Феридун Маджлеси смята, че общите интереси между Китай, Русия и САЩ ще позволят на тези страни да си сътрудничат, да поддържат сигурността, като същевременно развиват разумна икономическа конкуренция. Пълната транскрипция на това интервю можете да прочетете по-долу:

Господин Маджлеси, много хора смятат, че изтеглянето на САЩ от Афганистан и сформирането на правителство от талибаните е политическа повратна точка. В края на краищата много от представителите на новото правителство преди това са били международни терористи, които понякога дори са били издирвани или са прекарали известно време в американския затвор в Гуантанамо. Някои хора казват, че решението на талибаните да слязат от планините и да сформират правителство, което трябва да работи в една международна система, в която САЩ са една от основните опори, е стъпка напред и знак за дистанция. Ваше превъзходителство, какво е Вашето мнение в това отношение?

Изтеглянето на САЩ от Афганистан не беше нещо, което се случи внезапно. От деня, в който талибаните отвориха офис в Катар и Съединените щати започнаха преговори с тях чрез своя пущунски представител, те всъщност се подготвяха за завръщането си. Програмата в тази посока очевидно е била координирана от пакистанската армия. От момента, в който според международните новини и преса съществуването на някои природни ресурси, като литий, мед, злато и желязна руда в афганистанския, беше толкова сериозно известно и американците и други се интересуваха от участие в експлоатацията им, талибаните и техните съюзници саботираха операциите, нарушавайки средата и прекъсвайки възможностите за инвестиции. 

Не знаем какво се е случило по време на преговорите с Катар. Но смятам, че беше достатъчно да се попитат талибаните дали искат да живеят като катарските и емирските емири и да изградят своя държава, или искат да останат боси и гладни. Бедняшкото поведение на талибаните в малките градове на Афганистан показва, че макар да се борят срещу градската част на страната, те обичат символичния си начин на живот. Вероятно са си казвали: “Но тези хора в емирствата имат пари, а ние – не.” И вероятно са им казвали, че щом те (емиратите) имат петродолари, вие също имате литий, мед и злато! Така че, ако вие, талибаните, след като се върнете на власт и установите ред и сигурност, САЩ ще утолят апетита ви и ще напълнят джоба на вашето емирство по подобие на емирство Катар! Поведението на талибаните на масите за преговори – където се явиха добре облечени, показа обичта им към първата част от договорката! 

Дали талибаните ще се противопоставят? Разбира се, техните планински бойци ще се нуждаят от още обучение. Те ще искат пари. Видяхме ги как носеха голям номер ботуши, произведени в САЩ. Те позираха, облечени в униформи на американските войници с няколко размера над подходящия. Носеха разхлабени каски. И с удоволствие се люлееха и почистваха крилата на останалите самолети. За пари те гледат към собствените си началници. Способността на съвременните талибани да изпълняват задълженията си и да получават възнагражденията си зависи от това колко бързо могат да се адаптират към условията и да спечелят общественото участие и подкрепа. Ако се държат като чуждестранните окупатори, ще предизвикат народна съпротива. Така международният план за координиране на делата с талибаните с цел сигурна експлоатация на афганистанските ресурси ще бъде напразен.   

Какви са мотивите и целите, които стоят зад изтеглянето на САЩ от Афганистан? Дали американското правителство е очаквало увеличаване на нестабилността и насилието в Афганистан след изтеглянето си, или е сбъркало относно силата и влиянието на талибаните след изтеглянето си? Изчислено ли е било това? И ако е така, каква политика и какъв подход според Вас ще предприемат Съединените щати в условията на последните събития в Афганистан?

Беше казано, че основният мотив на Съединените щати е осигуряването на сигурност за работата на талибаните и експлоатацията на природните ресурси, което се подкрепя и от Китай, Русия и Европа. Американците със сигурност са били обезпокоени от нарастващата нестабилност и насилие след изтеглянето им, но тази скорост за програмата за цялостна окупация на Афганистан изискваше неизбежно такова първоначално сплашване. От друга страна, за Съединените щати след двадесет години важният момент е да избегнат загубите и да се надяват да получат ползи. Един от триковете на репресивните системи е да намалят интензивността на действията след твърда репресия, за да се преструват на доброжелателни. Тоест, ако афганистанският народ свикне с нетрадиционните строги мерки, той може да възприеме намаляването на строгите мерки като услуга. Ако се предполага, че талибаните ще запазят господството си, те трябва постепенно да намалят насилственото си отношение, да вербуват функционери и експерти и да предоставят повече шансове за цялостно участие.

С началото на преговорния процес между талибаните и Съединените щати и преговорите между афганистанците Ислямска република Иран също положи открити усилия да влезе в контакт с талибаните и в тази връзка станахме свидетели на преговори с представители на талибаните в Иран. Какъв е анализът на това поведение на Иран? Дали опитът на Иран да установи контакт с талибаните идва от прогнозите и анализите на лицата, вземащи решения в Иран, че талибаните ще се издигнат на власт след изтеглянето на САЩ от Афганистан и централното правителство в страната ще се срине. Не са ли имали иранските ръководители друг избор, освен да се свържат и да преговарят с талибаните, за да защитят националните интереси на Иран? Или може би подобен процес е бил придвижен напред единствено под влияние на антиамериканската политика на Иран и формирането на своеобразен общ интерес с талибаните срещу Съединените щати?

Политиката на Иран за промяна на позицията спрямо талибаните би могла да предизвика много остри реакции, като се има предвид историята на враждебността на талибаните към Иран и шиитите и особено споменът за убийството на иранските дипломати в Мазари-Шариф. Тя бе обаче много предпазлива. Също така е необосновано да се смята, че отношенията с талибаните произтичат от прогнозите и анализите на иранските ръководители относно идването на талибаните на власт. И е детинско и опростенческо Иран да подхожда към талибаните заедно с Афганистанската национална армия само въз основа на антиамерикански лозунги с усещането за общи антиамерикански интереси. Надеждата за споделяне на един антиамерикански лозунг не означава споделяне на общи интереси; това е споделяне на общите загуби.

Разумната възможност е Иран да действа в рамките на някакво принципно разбирателство, основано на интересите на повечето страни в региона. Това е валидно особено по отношение на Ирак, който е потенциално най-богатата страна сред тях. Ирак иска да започне своя икономически и социален скок по подобие на Саудитска Арабия и ОАЕ и избягва авантюрите, които са разрушителни за развитието. Също трябва да се търси разбирателство със Саудитска Арабия, уморена от тежестта на войната в Йемен и разходите за въоръжение. А Иран трябва да търси по-добри възможности за себе си чрез премахване на санкциите и търговия със съседите си. Логично е, че Иран също би могъл да бъде държан в просешка тояга от променящия се подход на американците и съседните регионални държави към талибаните, който предизвика няколко срещи между Иран и Саудитска Арабия в Ирак, както и срещи между ирански и иракски официални лица. Имаше дори срещи с пакистанския министър-председател Имран Хан, както и срещи и разговори в Европа. Също така неотдавнашната промяна в ядрената позиция на Иран, позволяваща международни ядрени инспекции в страната, се случи след посещението на генералния директор на МААЕ Рафаел Гроси. Като се има предвид еволюцията към диалог в тона на фундаменталистките институции, които са по-близо до центровете за вземане на решения в Иран, можем да се надяваме, че Ислямска република Иран също ще приеме умерена роля. Това би могло да й позволи да играе подходяща икономическа роля в Афганистан. А по този начин Иран ще може да върви по пътя на благосъстоянието, икономическата заетостта и вътрешното развитие на страната.

Ако това е вярно, не може ли да се заключи, че Иран и талибаните може да са постигнали споразумение за отстраняване на централното афганистанско правителство, което според Иран ръководеше един прозападен Афганистан?

Нито победата на талибаните в Афганистан можеше да бъде предсказана, нито пък формирането на единен фронт с престъпните талибани, срещу Съединените щати, може да има някакво морално и политическо оправдание!

Как оценявате въздействието на идването на талибаните на власт върху националните интереси на Ислямска република Иран? Както смятат някои вътре в страната, възходът на талибаните в Афганистан може да доведе до по-значима роля на Иран в Афганистан, особено в икономическата сфера, като се има предвид възможността, която Афганистан може да създаде за Иран да установи отношения с Централна Азия? 

Предполагам, че натрупаните загуби от ерата на корона вируса в света предполагат, че Афганистан би могъл да бъде платформа за сътрудничество между индустриално развитите държави, всички от които отчаяно се нуждаят от литий. Американският капитал и оборудване биха могли да играят по-голяма роля в експлоатацията му. Нуждите на Европа, Япония, Китай и Русия също ще ги накарат да се заинтересуват от навлизане в тази област. В областта на медта, особено във вторичната ѝ преработка, всички тези държави ще играят роля. Желязната руда ще бъде най-популярна в Китай и до известна степен в Иран. Арабските страни, разполагащи с финансови ресурси, също ще поискат своя дял. Ако тези предположения не са илюзорни, тогава богатият съсед е по-добър от нуждаещия се.

Какво влияние ще окаже развитието на ситуацията в Афганистан върху бъдещето на отношенията на САЩ с Русия и Китай? Трябва ли да наблюдаваме конкуренция между тези държави в Афганистан, или общият интерес от риска от нестабилност може да доведе до сътрудничество между тези държави?

Като се има предвид предпазливата реакция, която те показаха досега, и по-специално готовността на Китай да си сътрудничи с икономиката, която вече е активна в областта на медта, си представям, че общите им интереси ще доведат до сътрудничество и поддържане на сигурността и разумна икономическа конкуренция, освен ако ситуацията не излезе извън контрол с непредвидени събития

След неотдавнашните събития в Афганистан някои политически течения и личности в Иран полагат усилия да представят образ на талибаните, различен от този, който съществува в местното обществено мнение. Според Вас трябва ли тези усилия да продължат и да се установят по-официални отношения между Иран и талибаните. И какво въздействие ще окажат талибаните върху вътрешната сцена на Иран, особено по отношение на общественото и публичното доверие в политиците?

Това зависи от установяването на отговорно правителство от страна на талибаните. Дори обаче талибаните да успеят да съставят такова правителство, спечелването на доверието на иранския народ не е лесна задача. Ако тази хипотеза е вярна, дори по-официалните отношения между двете страни ще изискват повече време и зависят от отношението на талибаните към таджиките и хорасанските групи и от сферата на персийския език.

След формирането на съпротивата в долината Панджшир ставаме свидетели на някои искания в обществото, особено от страна на критичните сили, относно необходимостта от изрична подкрепа на Иран за съпротивата в Панджшир. Според Вас как може да бъде оценена такава изрична подкрепа, поискана от части на обществото, в националния интерес на Иран и под каква форма трябва да бъде тази подкрепа – военна или политическа?

Естествено е иранците винаги да се интересуват от таджиките и да проявяват пристрастия към тях. Но ако тази хипотетична подкрепа е възможна, то тя изисква талибаните също да направят компромис със северните сили. В противен случай таджиките ще продължат да се съпротивляват срещу монопола на властта на талибаните пущуни и отново ще застрашат сигурността в Афганистан. По този начин и отношенията на Афганистан с Иран ще бъдат влошени. Но във всеки случай не е работа на Иран да изразява повече от политическа и морална подкрепа за нарушените права на даден етнос или малцинство.  Всяка военна интервенция там или където и да било другаде, както и изразходването на финансовите ресурси на Иран за военни авантюри в чужбина не е в интерес на Иран.

В случая с Афганистан сега имаме редица факти, включително присъствието на талибаните на власт и различните позиции на сили като САЩ и Европа спрямо талибаните в сравнение с предишния период, когато талибаните бяха на власт в Афганистан. Изправени сме пред въпроса каква може да бъде най-добрата политика на Иран по отношение на събитията в Афганистан?

Ислямска република Иран може да се счита за международен фактор с политическа тежест, особено важен в региона, и може да се стреми преди всичко да премахне пречките, които са наложили изолация на Иран. Ако се върне на международната политическа и икономическа сцена, Иран ще може да участва в перспективния афганистански пазар и да се намеси, за да компенсира нарушените права на етническите групи, които са мнозинство в Афганистан. Ако възприеме негъвкава политика, която е несъвместима с изискванията на международните отношения, ще трябва да се задоволи с тези минимални отношения.

Снимка: Карта на Афганистан (източник: Pxfuel)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

Advertisement

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s