Противоречието между две важни поколения на иранския истаблишмънт; външнополитическата дилема – милитаризирана регионална политика или международна дипломация, стремяща се към облекчаване на санкциите; екологичните и енергийните въпроси определят рамката, в която новото иранско правителство ще трябва да се бори за решения на кризата в страната
Феридун Маджлеси
Това е редактирана версия на статията на иранския политически анализатор Феридун Маджлеси, публикувана на 24 октомври 2021 г. в иранското бизнес списание “Търговията на бъдещето”.
Статията разглежда политическите проблеми и дилеми преди иранския президент Ебрахим Раиси. Ръководителят на иранското правителство не се нарича министър-председател, а президент. Иранците избират президент на всеки четири години. През август 2021 г. новият ирански президент Ебрахим Раиси сформира правителство, което получи одобрението на парламента. За да разберем естеството на позицията на президента в държавния апарат, трябва да отчитаме, че неговата позиция и възможности са оформени от дългия опит на противоречия между избраните президенти и високопоставения надзор на управляващата държавна машина в Иран. От значения са още международният контекст, външнополитическите дилеми и екологичната и екзистенциална криза в страната.
Феридун Маджлеси коментира всичко това и очертава рамката, в която Ебрахим Раиси ще трябва да действа. Блогът “Персийски мост на приятелството” препечатва тази статия, тъй като тя дава възможност на читателите извън Иран да се запознаят по-добре с политическите и екзистенциалните дилеми пред иранския истаблишмънт.
Какво иска дипломатическият екип на президента Раиси? Да погледнем контекста!
Въпреки че избирането на президенти винаги е зависело от тяхната квалификация и демонстрирането на лоялност към върховния водач, управленския апарат и принципите на Ислямската република, позицията на иранския президент е по-сложна от тази на обикновен служител. Изпълнителната власт се смята за избрана от народа с директен вот. По време на избори с президента се свързват надежди за реформа, защото очевидно от него се очаква да отговори на очакванията на избирателите. Ето защо в някои случаи президентите излизат извън рамките на абсолютното подчинение на управленския апарат, включително на военните, финансовите, разузнавателните и съдебните институции. В такива случаи президентите придават определена собствена форма на своята позиция.
От една страна, тяхната функция е най-вече да изпълняват финансови, организационни или оперативни решения, за които вече е взел решение държавният апарат. От друга страна, те поемат и лична отговорност за проблемите, произтичащи от изпълнението на вътрешните и външните решения. Когато президентската институция действа противно на очакванията на избирателите, понякога се появяват публични съмнения и противоречия в поведението и посланията на президента.
Нещата стават още по-сложни, когато вземем предвид, че повечето от висшите ръководители в страната са останки от старото поколение, заемало командни, оперативни и ръководни длъжности през последните 44 години. То се е ползвало с популярност по време и след победата на революцията. Тези хора са ангажирани с изпълнението на заповеди и решения, взети въз основа на специфични форми на идеализъм. Но днешното поколение на по-младите експерти е съвсем различно. Понякога то не разбира възгледите и дори идеалите и очакванията на по-старото поколение. От една страна, самите председатели произхождат от предишното поколение. От друга страна, ежедневните им контакти с оператори и експерти ги правят по-запознати с различните стремежи на по-младите елити. Това ги поставя на някои различни и дори противоречиви позиции в собствените им думи или действия.
Очевидно е, че президентите не само уважават по-младото поколение експерти, но и трябва да се съобразяват с желанията на висшия управленски апарат. Тази сложност на вземането на решения понякога забавя изпълнението на горепосочените желания, основани на определени утвърдени ценности. Тези ценности и политическа воля в крайна сметка принуждават председателите да се подчиняват. На практика обаче те се чувстват отговорни за нещата, без да са играли ефективна роля при вземането на решения. Ето защо системата, която те ръководят предимно в стила на мениджър, постепенно ги поставя в опозиционна позиция в края на тяхното председателство.
Разликата между поколенията и ролята на недоволното правителство
Важен и ключов момент в разликата във възгледите на двете поколения е стратегическият приоритет на външната политика на правителствената програма. Старото поколение разпростира стремежите си отвъд границите на страната. Както е отразено в конституцията на Ислямската република в разгара на победата на революцията, то смята, че правителството му е длъжно да подкрепя освободителните сили в други страни. Естествено, предвиждането на подобен принцип в една революционна система, която сама е преминала през труден и безнадежден период на борба за победа, произтича от чувството на съчувствие и съпричастност към подобни борци в други страни. Това се случва, въпреки че иранската революция не е разчитала на въоръжена борба. Тя беше резултат от съпротивата на мирни протести, подкрепени от преобладаващата част от обществото.
Изпълнението на този конституционен ангажимент в полза на съпротивителните движения на други народи, с оглед на чувството за братство и религиозно сходство, е възприело с времето по-войнствен подход. Трудно е да се реши до каква степен тези борци от други страни имат легитимност и обществена подкрепа. От международна гледна точка ангажиментът с тях е свързан с рискове и често изисква високи икономически разходи. Съществува разделение по този въпрос. В Иран има както подкрепа за развитието и икономическия просперитет – т.нар. вътрешен подход, така и друго предпочитание към продължаването на външния подход и революционния идеализъм, който струва човешки живот. Това различие се видя на президентските избори през лятото на 2020 г. Сред одобрените кандидати за президент имаше такива, чиито речи и програми бяха насочени повече към вътрешния подход и развитието. Те обещаваха заетост и просперитет и намаляване на политическото напрежение и възпламеняване. Те спечелиха и повече гласове.
Единна и сплотена администрация
На практика политиката на фундаменталистите, водена от външнополитическия им идеализъм, винаги е била крайният победител във вътрешните дебати на истаблишмънта. На президентските избори през това лято (2021 г.), от една страна, електоратът имаше усещането, че гласовете му не са търсени, а от друга страна, електоратът смяташе, че няма нужда от напрежение в рамките на режима като цяло. И затова държавният апарат обърна повече внимание на подбора на кандидатите, чието основно качество беше личната и идейната лоялност. Ето как в управляващата система се оформи определено единство на елитите. Тринадесетото народно събрание (свикано през пролетта на 2020 г.) е символ на това единство и от самото начало се стремеше да възпрепятства дванадесетото правителство (на Хасан Рухани, което управляваше до август 2021 г.) в изпълнението на външните му програми, особено в преговорите за възраждане на Съвместния всеобхватен план за действие (ядреното споразумение от 2015 г.), което изискваше по-голяма адаптация към международната общност. Разбира се, тази безизходица означаваше продължаване на санкциите, продължаване на икономическата изолация на Иран и продължаване на загубите, дължащи се на намаления износ, включително на петрол и нефтохимически продукти, намалените вътрешни и чуждестранни инвестиции и липсата на конвенционални банкови трансакции. От друга страна, при одобряването на законопроекта за бюджета за иранската 1400 година (2021 г. – 22 март) парламентът създаде други задънени улици за дванадесетото правителство с голяма строгост, независимо от факта, че след изборите и идването на власт на тринадесетото правителство, правителството на принципалистите (ирански термин изпълзван за консервативното и фундаменталистко течение в политиката – бел.прев.) трябва да прилага получения обезценен бюджет повече от половин година.
През последната година от управлението на дванадесетото правителство нямаше бедствие, което да не сполети страната: от най-невижданите наводнения, през земетресения и горски пожари, до саботажи, довели до мъченическа смърт на командири и разрушаване на ядрени обекти, и нарастващи разходи за войната в Йемен и Сирия. Нарастването на държавния дълг към строителните предприемачи доведе до спиране на работата и протести на работниците, до рязко повишаване на инфлацията и до необходимостта от коригиране на заплатите на работниците и служителите. Последваха също така суша, екологични проблеми и последвалия спад. Когато правителството се оказа във финансова безизходица, то приложи трика за увеличаване на ликвидността, като внезапно оскъпи чуждестранната валута. Тя първо стана петдесет процента по-скъпа – от 30 000 реала на 42 000 реала, а след това като стойността на долара достигна 300 000 реала – невероятна шокова терапия.
Освен това правителството предизвика корупция на валутния пазар чрез изпускане в публичното пространство на вътрешна информация. След това сегашното правителство щедро извърши много просрочени плащания към изпълнителите и заплати на персонала, което доведе до наблюдаваната инфлация. В същото време правителството действаше без страх от последствията от харченето на средства от бюджета, одобрен от консервативния парламент. Одобреният бюджет за периода март 2021 г. – март 2022 г. в оставащия му петмесечен период постави консервативното правителство под контрола на консервативния парламент и предложението му за бюджетни промени. Бюджетът трябва да съдържа текущите разходи, а не да бъде инфлационен. Той трябва да създава работни места. Той не трябва да попада под тежестта на резултата от преговорите по ядреното споразумение във Виена и очакваните корекции и евентуално частично вдигане на санкциите. Бюджетът трябва да включва и разходите за укрепване на военната готовност и очакваните разходи за ядрени оръжия, за войни с посредници и т.н.
Заплахи и санкции
От друга страна, международните сили заявиха, че са готови реципрочно да намалят санкциите и да позволят на Иран да си отдъхне, ако Ислямската република се приспособи към световния ред, като намали заплашителната си реторика срещу Израел и спазва ограниченията на Съвета за сигурност на ООН за ядрено развитие. Предложението е също така ядреното споразумение да бъде съживено и Иран да се върне на арената на интернационалните си задължения в замяна на ползването на международни подаръци и ресурси. Това би се съчетало с предпазен план, който иска да попречи на Иран да бъде възпрепятстван от разработване на атомна бомба. Ще се проправи на пътя за нови Аврамови споразумения (признаване на Израел), започнати от арабските държави от Персийския залив и продължени с изчисленото и очевидно внезапно изтегляне на американските войски от Афганистан, съчетано с предаването му на пущунското емирство на талибаните, подкрепяно от Пакистан и Катар. Тази линия продължава и с практическата обсада на Иран. Турция, Република Азербайджан, Пакистан, Грузия и дори Армения планират да блокират достъпа на Иран до сухопътната търговия с Русия и Европа. Обявена е помощ от 1 млрд. долара от САЩ за укрепване на израелската система “Железен купол”, която е по-заплашителна от система за противовъздушна отбрана. Всички тези събития са свързани с концепцията за конфронтация срещу това, което в международен план се определя като усилия за унищожаване на Израел. И като се има предвид, че фундаменталистите винаги са се хвалели, че не приемат ангажиментите по ядреното споразумение, сега, когато самите те са поели правителството с абсолютно мнозинство в парламента и със съгласието на управляващите институции, какво следва? Те са изправени пред въпроса как искат да върнат духа обратно в бутилката, от която са го освободили сами.
Как да се изкача до слънцето?
Казват, че в миналото, когато не е имало театри и места за забавления, пехливани са забавлявали хората с мечки, чупене на вериги, вдигане на тежки товари, игри със змии и т.н.. Един ден човек, който твърдял, че чрез усукване и свиване може да “влезе в слънцето”, събрал пари от наивна и чакаща тълпа и след период на лутане и хвалене най-накрая се обърнал към слънцето. Застанал в средата на полето, сложил ръце на кръста си и известно време се взирал в слънцето. Хората затаили дъх и искали да видят как героят ще влезе в слънцето. Накрая изуменият човек вдигнал глава от състоянието си на медитация и честно казал на тълпата: “Искам да се изкача до слънцето, как мога да отида там?”. Очевидно той не можел!
С това въведение насочвам към една от тезите ми. Трудно е да се разгледа как би изглеждало дипломатическото споразумение в правителството на Раиси и какво търси президентският дипломатически екип. Бившият външен министър Зариф въведе интересен термин, който се състоеше в разделянето на външните отношения на Иран на военнополеви и дипломатически. По негово време за ръководител на външната политика в регионалната периферия на Иран – от Средиземно до Оманско море, се считаше военнополева единица (Феридун Маджлеси има предвид Революционната гвардия – бел. прев.). При необходимост дипломацията представляваше военните в преговорите. В други части на света не бяха останали много постоянни дипломатически отношения. При сегашното правителство предстои да се види дали дипломацията ще се съсредоточи върху военната област, или ще трябва да води дипломатически преговори във Виена с разрешение.
През последните няколко месеца предишното правителство обяви, че е постигнало “приемливи резултати” в преговорите във Виена и очаква потвърждение от върховната власт. Разбира се, такова потвърждение не беше обявено, а правителството не възобнови безплодните преговори през последните месеци. Сега има натиск от страна на Европа и Съединените щати, а дори и от страна на Русия, които искат възобновяване на преговорите във Виена “с цел по-бързото им приключване”, а от друга страна те се готвят за масово противопоставяне.
Икономика без петрол?
Всяко икономическо планиране изисква отмяна на санкциите, а отмяната на санкциите изисква воля, която фундаменталистите трудно приемат. Иран е голяма държава и може да оцелее и без външни икономически отношения. Но целта на една потенциално богата страна не трябва да бъде “оцеляване”. “Животът” трябва да е съвместим и с нормите на времето и в сравнение с други общества.
Сега в Иран се мечтае за саможертва и икономика без петрол. “Икономика без петрол” беше лозунгът на бившия министър-председател Мохамед Мосадък, известен с неуспешния опит за национализация на иранската петролна индустрия. Той издига този лозунг в последния период на управлението си, от отчаяние, което води до неговото поражение.
Защо икономика без петрол? Първо, понастоящем иранската икономика е силно зависима от петрола. Потреблението на изкопаема енергия (нефт и газ) в Иран се равнява на четири и половина милиона барела дневно. Турция потребява по-малко количество и е много по-развита страна, а Пакистан потребява много по-малко, незавсимо, че е страна с 200 милиона души! Въпреки че в тази статистика се крие и изкривяване, причинено от евтината енергия и вероятно от мащабната контрабанда, все пак няма съмнение, че икономиката е зависима от петрола. 250 млн. долара дневно е дневната консумация на гориво. За сравнение, Турция и Пакистан внасят необходимия им петрол. Как така доходът на глава от населението в Турция се е увеличил от една трета от този в Иран до три пъти повече от този в Иран?
“Икономиката без петрол” е отговор на въпроса, който трябва да бъде поставен при определянето на икономическата пътна карта на основното правителство или на всяко друго правителство. Трябва ли да продължи базираната на външнополитически идеализъм икономика, ориентирана към регионалните съюзници? Трябва ли да продължим да попадаме в капана на войните, които подкопаха икономическата мощ на Иран? Дали вътрешните и външните провокации в Кавказ и граничните учения няма да отворят още един капан на ерозивни войни? Дали настоящите икономически и социални условия в Иран позволяват откриването на нов фронт? Въпреки ракетната мощ на Иран и сдържащата му сила в случай на война, има ли той желание да я използва, за да победи съседите си?
В случай на война и въздушни бомбардировки над Иран, дали важната инфраструктура, която е изградена с кръвта на сърцето и разходи от повече от половин век на националния доход – рафинерии, заводи за стомана, цимент, мед, алуминий, електроцентрали, електроразпределителни мрежи и железопътните линии, телекомуникация, водоснабдяван и т.н. ще остане невредими? Ще бъде ли гарантирано запазването на единството на страната в нейните гранични райони – Хузестан, крайбрежните зони, островите, Азербайджан, Белуджистан и Хорасан? Дали за да бъдат съханени тези достижения не може да се плати справедлива цена – оттегляне от войните на изтощение, връщане към развитие на вътрешния потенциал, активизиране на международната арена, отмяна на санкциите?
Основи на планирането на икономическото развитие и дипломацията
Външната политика и дипломацията на всяка държава е само продължение и допълнение на вътрешната политика. Днес светът и Иран страдат от опустошителните последици от нарастването на населението, а въпросът за водата е вътрешен и международен проблем. Тунелът “Кухранг” е построен преди 70 години (той отклонява водата към река Зайенде в Централен Иран, за да осигури вода за нарастващото население на провинциите Исфахан и Язд – бел.прев.), а големите язовири “Дез” и “Карун” имат история от около половин век. Някога в Иран имаше вода!
Справянето с недостига на вода днес изисква огромен план. Той налага управленски поглед навътре. В големите централни райони на Иран няма традиционна култура на земеделието. Отглеждането на човешки и животински култури трябва да се върне в оранжериите. Голямото население на страната трябва постепенно да се засели в крайбрежните градове и острови на Персийския залив и Оманско море. С помощта на слънчевата енергия и десалинация на морска вода, ще може да се осигурява прясна вода за тези хора. Зелени градове с достъп за пешеходци и велосипеди, леки междуградски и национални железопътни линии трябва да бъдат достъпни за обществеността. А образователните, здравните, културните и административните центрове с околните оранжерийни полета и животновъдство трябва да осигуряват повече, отколкото е необходимо за потреблението на градското население и местната промишленост. Отпадъчните води следва да бъдат пречиствани, а около всеки град следва да бъдат засадени зелени площи и дървета. Големите инсталации за слънчева енергия трябва да осигуряват електричество на разумна цена. Автомобилите и бензинът трябва да се смятат за лукс и хората трябва да свикнат с минималното използване на лични автомобили и реалната цена на горивата!
Автомобилите на бъдещето ще бъдат електрически. Индустрията трябва да се подготви за подходящите продукти в този момент. Повече от половината от водата на голямото езеро Хамун в Систан се изпарява в сухата среда поради постоянните ветрове. Чрез отглеждане на оранжерии на повърхността на езерото и инсталиране на покрив със слънчев панел е възможно да се гарантира отглеждането на култури с минимално потребление на вода с няколко реколти годишно. Селскостопанските техници трябва да имат поне техническа диплома и да могат да живеят в този отрасъл заедно с други отрасли в културните градове с достойнство във времето. Провинция Систан (Югоизточен Иран) може да произвежда максимално количество електроенергия, като изгради вятърни електрически централи, а самият народ участва в разработването на тези методи и създаването на различни отрасли като стоманодобив, меден, алуминиев, животновъден, млекопреработващ, кожарски, дървообработващ…
Всяко правителство трябва да действа по футуристичен начин. То трябва да взаимодейства със света и да набира капитали без страх и колебание, за да се възползва от ресурсите на Иран. Екипът на дипломацията също трябва да знае, че неговата мисия ще бъде да осигури приходи!
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Снимка: Ирански пейзаж (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.
- Acordul nuclear - Ядреното споразумение - Nuclear agreement (JCPOA)
- Analiză - Анализ - Analysis
- Български
- Economie politică - Политикономия - Political economy
- Iran - Иран - Iran
- Opinii - Мнения - Opinions
- Politica națională - Национална политика - National Politics
- Relaţii americano-iraniene - Американско-ирански отношения - American-Iranian relations
- Revista Comerţul Viitorului (Iran) - Списание "Търговията на бъдещето" - Trade of the Future Magazine (Iran)
- Traduceri - Преводи - Translations
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 