Турция е съгласна както с европейски, така и с неевропейски Западни Балкани

Турция е съгласна както с европейски, така и с неевропейски Западни Балкани

Снимка: Мариян Карагьозов (източник: Cross-border Talks)

Разговор за ролята на Турция като медиатор в черноморския регион и като близък партньор на Азербайджан, България и Западните Балкани

Владимир Митев и Малгожата Кулбачевска-Фигат

Трансгранични разговори поканиха Мариян Карагьозов – балканист от Българската академия на науките, за разговор за ролята на Турция в международните отношения в Черноморския регион и Западните Балкани.

Мариан говори за специфичната роля на Турция като медиатор между Русия и Украйна, за енергийното сътрудничество между Турция и Русия, за отношението на Анкара към Западните Балкани и за българо-турското стратегическо сътрудничество. 

Турция е най-многолюдната и най-динамичната икономика в Югоизточна Европа и това я прави магнит за всяка от малките държави в региона. Освен това тя разполага с ресурсите и стратегическия начин на мислене, за да играе сложни геополитически игри и да бъде възприемана като неутрална, докато много други държави в региона са принудени да избират местата на войната в Украйна.

Владимир Митев: Добре дошли в поредния епизод на “Трансгранични разговори”. Оставаме верни на интереса си към региона на Югоизточна Европа. И днес ще обсъдим различни въпроси, свързани с Турция в международните отношения, с експерт, който идва от София. Мариян Карагьозов е експерт по балканистика от Българската академия на науките и е бил кореспондент на Българското национално радио в Турция. Така че той със сигурност има какво да каже за турската позиция в международните отношения и за ролята на Турция в Югоизточна Европа. 

Нека първо започнем с конкретната роля, която Турция играе. Много държави се опитват да хвърлят мост между, да кажем, Запада и “Изтока”. Но сега има война. И въпреки войната Турция изглежда е в добри отношения както с Украйна, така и с Русия. Турция членува в НАТО и увеличава търговията си с Русия. Така че какво е обяснението за очевидния успех на тази позиция на посредник на Турция?

Мариан Карагьозов: Здравейте. Благодаря ви, че ме поканихте. На първо място, ако погледнете в историята, Русия е глобалната велика сила, която е най-близо до Турция. И затова Османската империя и Турската република винаги са балансирали срещу нея поради тази географска близост. Така че бих казал, че Турция познава добре Русия и Русия също познава добре Турция.

В същото време, както споменахте, Турция е член на НАТО и на така наречения Западен алианс. Въпреки това отношенията между САЩ, някои големи европейски сили и Турция никога не са били безпроблемни и по време на Студената война. Спомняте си кипърския въпрос. След края на Студената война имаше и разминаване по отношение на политиките на западните държави в Близкия изток и т.н.

Така че в момента в научната литература можете да прочетете много статии или книги по темата за смяната на оста на Турция или за проблемите или въпросите в западния съюз с Турция. Това, което направи Турция особено подходяща да играе тази посредническа роля, е така наречената сделка за зърното. Тя беше много, много подходяща за всички участващи страни, защото беше добра за САЩ и за Турция от гледна точка на меката сила, имиджа, мирното споразумение, преговорите и т.н. Тя беше добра и за Украйна, като ѝ осигури така необходимия достъп до чуждестранна валута. Знаем, че в тази военна ситуация украинската икономика изпитва затруднения, а също така е добре и за Русия, защото, позволявайки износ на зърно за Близкия изток, Африка и Азия, Русия всъщност осигури така необходимите доставки на храни за страни като Египет, Индия и някои други страни от южното полукълбо, които са неутрални, може би не симпатични, но неутрални в тази конфронтация между Запада и Русия.

Малгожата Кулбачевска-Фигат: За много хора, включително и в Полша, турското оръжие, особено турските безпилотни самолети, се превърна в един от символите на тази война. Има дори украинска песен за байрактарите в тази война. И за изненада на много наблюдатели, Турция в същото време продължава да участва в общи проекти с Русия, като става дума за стратегически проекти, енергийни проекти. Именно “Росатом” или компания, свързана с “Росатом”, изгражда енергийната централа “Аккую”, която, ако бъде завършена, ще доставя на Турция 10% от потребяваната енергия общо. Защо? Толкова е важно за Турция да поддържа сътрудничество с Русия в областта на енергетиката и как това ще повлияе на общата роля, която Турция играе в Черно море?

Всъщност Турция е страна, която е жадна за енергия, тъй като нейната промишленост се развива. Освен това нарастването на населението е много сериозно. Прогнозите са за достигане на 100 милиона души. В момента то е около 84-85 млн. души. В същото време енергийните ресурси на Турция са много бедни. Турция не разполага със значителни количества нефт и газ. Тя разполага с известен капацитет и потенциал за производство на електроенергия от водни източници. Но както казахме, в съвременните икономики петролът и газът са много по-важни. 

Така че всъщност първите големи газови сделки между Русия и Турция бяха подписани още в края на съветската ера, в средата на 80-те години. И от този момент нататък това сътрудничество се развива. В момента Турция купува от Русия над 30 милиарда кубически метра природен газ годишно, а също и част от нейния петрол. Турция, която е амбициозна световна сила, се нуждае от собствен ядрен капацитет, защото това означава технологии, индустриално развитие, инженерство и т.н. Ето защо проектът “Аккую” е много важен.

Между другото, той е много оспорван в Турция, тъй като опозицията е много критична към този проект поради факта, че по принцип в момента проектът принадлежи на Русия. Русия строи атомна електроцентрала. Съгласно договора те ще експлоатират електроцентралата и ще продават половината от произведената електроенергия на фиксирана цена, а другата половина – на пазарни цени. Така “Росатом” ще си върне парите, които компанията е инвестирала в изграждането на електроцентралата. Но турската опозиция е критична, защото казва: “Знаете ли, всъщност това е руски проект. Къде е турското участие в този проект?” 

Но, да, това енергийно измерение е много, много важно в отношенията между тези две страни.

Когато се обсъждат Западните Балкани, винаги се казва, че ако ЕС не се ангажира по-активно там, други сили и се предполага, че Русия и Турция ще се ангажират по-силно в Западните Балкани. Затова нека попитам: какво е отношението на Турция към региона на Западните Балкани и перспективата за присъединяването му към ЕС? Неотдавна имахме случая със Северна Македония, която реши проблема, поне засега, с България и теоретично може да започне преговори.

Преди две години един от най-добрите турски учени публикува статия в полуофициалното списание, издавано от Министерството на външните работи на Република Турция. Той заяви, че Турция би била доволна и от двете алтернативи: страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС или да не се присъединят към ЕС. Ако страните от Западните Балкани се присъединят към ЕС, това би било добре, тъй като това са страни с много тесни и много близки стратегически, военни, икономически, културни и т.н. връзки с Турция. Така че тези страни биха могли да бъдат приятели на Турция в рамките на ЕС или ако Турция е член на ЕС, те биха могли да работят заедно. 

От друга страна, както виждаме, има много, много проблеми с присъединяването на балканските страни към Европейския съюз. Така че, ако тези страни са извън Съюза, това също е поносима ситуация за Турция. Тогава Турция би могла да има свободно пространство за развитие на тези връзки, които вече споменахме, в различни области – икономическа, културна и т.н.

Накратко, Западните Балкани са един от регионите, в които Турция се чувства комфортно, тъй като от този регион не идват преки заплахи към Турция. И това би могло да бъде стратегическа дълбочина за Турция или да даде на турската външна политика някакъв вид подсказка. Или може да послужи като много добра основа за превръщането на Турция в регионална или повече от регионална сила. Така че основно Балканите, Кавказ, Централна Азия – това са регионите, върху които Турция планира да изгради своето регионално влияние.

Преди Владимир да попита за Балканите, защото мисля, че той има още няколко въпроса за Балканите, ми е интересно да развия малко повече този кавказки въпрос, защото наскоро имахме повече напрежение в Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения. Азербайджан открито заявява, че Турция е братска страна за азербайджанските граждани. Така че каква би могла да бъде ролята на Турция в този регион?

Както казахте, Малгожата, лозунгът, под който се развива партньорството между Турция и Азербайджан, е “Две държави, една нация”. Така че наистина те насърчават този разказ, че са братски народи. И всъщност азербайджанската армия копира модели от Турция в областта на военното обучение, военното образование и организацията. Те купуват оръжия от Турция и така нататък, и така нататък. 

За Баку Турция е много добър доставчик на оръжия, а също така е много добре да има регионална сила, която изравнява шансовете, тъй като Армения е част от Организацията на Договора за колективна сигурност. Москва основно снабдява Армения с оръжие и материали. Така че за азербайджанците наличието на още един значим играч е много добре, за да имат надмощие в конфликта си с арменската страна, а от турска стратегическа гледна точка Кавказ също е изключително важен регион заради природните си ресурси, особено азербайджанските въглеводороди, а също и защото това е вратата към Централна Азия и нейните обширни равнини.

Турция има още един близък партньор и приятел в Западните Балкани, а именно Босна. И в Босна се наблюдава силна политическа криза със заплахи за разпадане на страната или предефиниране на нейната същност. Каква е турската позиция в този спор, в който участват и сърби и хървати от Босна?

Бих казал нещо, което забравих да спомена, във връзка с предишния ви въпрос за Западните Балкани и Турция, докато отговарям на този въпрос. Всъщност какво, когато Европейският съюз или големите западни сили са много заети с други въпроси, тогава като цяло пространството на Западните Балкани е отворено за външни играчи като Русия, като Турция, може би Китай. Така че, когато Европейският съюз е зает с миграционната криза от Близкия изток, дълговата криза, икономическите въпроси и предизвикателства и т.н. и т.н., и започне да се вглежда в себе си, това отваря пространство за тези външни играчи.

Ако разгледаме по-отблизо Босна, ще видим, че имаме Република Сръбска, която е сръбски субект, и имаме босненска мюсюлманско-хърватска федерация. За Република Сръбска очевидно Белград е партньорска държава. Хърватите имат Хърватия, която ги подкрепя. Босненските мюсюлмани, бошняците, се чувстват сами в тази ситуация. Така че, ако трябва да търсят чуждестранен партньор или някой, който да им прикрива гърба, това трябва да е Турция. И това е Турция, въпреки че бошняците често се оплакват, че нивото на икономическа интеграция между икономиките не е достатъчно или не е равно на нивото на политическите и културните връзки. 

Босна е също така много, много труден случай заради настоящата избирателна, правителствена и административна система. Бих казал, че тя е много сложна. В Босна е много лесно да станеш министър, защото има повече от 120 министри. Има различни кантони и различни единици със собствени министерски съвети. Предполагам, че на глава от населението шансовете ви да станете министър в Босна са може би най-високите в света. Тази сложна система създава много, много проблеми. И дори хърватите, които са най-малката етническа група, не са доволни от тази ситуация. 

Турция се опитва да насърчи т.нар. тристранен механизъм между Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия. Но той има някои положителни постижения, някои политически декларации за това. Например, постигнато е зачитане на границите. Но от друга страна, този вид сътрудничество има и някои граници. И когато достигнеш тези граници, е много трудно да се разшири границата и да се отворят нови пространства за сътрудничество. Поне тези тристранни механизми между Хърватия и Босна, Сърбия и Босна, Босна и Херцеговина и Турция, тези триъгълници биха могли да стабилизират ситуацията. От друга страна, разбира се, това не дава твърде много възможности за действие на местните политически играчи и на местното население. Това със сигурност е нещо отрицателно, негативно. 

Но това е дилема на наполовина пълната, наполовина празната чаша – кое е по-добре да се осигури някаква стабилност или да има работа, работа, участници, агентура. Това е отворен въпрос.

Има още една страна, която произвежда много министри, и това е България, защото в последно време в България имаше много правителства. И любопитно е, че се казва, че България е страната, която е може би най-добрият съсед на Турция сред всички нейни съседи. Турция има някои проблеми с различни свои съседи. Така че се чудя доколко това сътрудничество или може би високото ниво на доверие между България и Турция позволява сътрудничество в други области като Западните Балкани или други региони…

Когато участвам в научни конференции или в научните си трудове, защитавам тезата, че между България и Турция съществува специфичен вид взаимозависимост, в смисъл че очевидно България е турската врата към Западните Балкани и Западна Европа, за турската търговия, за турската индустрия. Ето защо България е много, много важна за Анкара. За България също така Турция е много важна страна, защото тя е безспорно най-многолюдната, най-мощната, най-голямата съседка. Искам да кажа, по отношение на икономиката. Дори Румъния не е на едно ниво с Турция, размерът на турската икономика е много по-голям. 

Всичко това създава, както казах, тази взаимна зависимост. Можем ли да работим заедно или да си сътрудничим в Западните Балкани? Честно казано, не знам. Мисля, че е трудно да се осъществи това сътрудничество, защото Турция има свой собствен дневен ред в Западните Балкани. И е много трудно да имаме партньор. Ако погледнем размера на страните от Западните Балкани и Турция, те не са сравними. Така че бих казал, че влиянието очевидно е едностранно от страна на Турция към Западните Балкани. Страните от Западните Балкани не разполагат с много, не знам инструменти за проектиране или някакво влияние в Турция. Нито икономическо, нито културно, нито демографско. Те не са толкова силни и големи.

В нашите много интересни и нестабилни времена, когато много страни промениха геополитическия си дневен ред, като Швеция и Финландия, които внезапно се присъединиха към НАТО след десетилетия на неутралитет, Турция е пример за страна, която следва своя собствен път. Турция е страната, която се опитва да наложи интересите си на съседите в Близкия изток или да установи успешни партньорства в Кавказ и другаде. Турция определено е страна с амбиции и с амбициозен лидер. Тук няма да обсъждаме личния капацитет на Реджеп Тайип Ердоган, но амбицията определено е фактор, който трябва да ни накара да се интересуваме от бъдещите действия на Турция. Ето защо Турция вероятно ще бъде обсъждана отново в рамките на трансграничните разговори. Благодаря ти, Мариан, че беше с нас. Благодаря на всички, които гледаха предишния ни епизод за Турция, и на тези, които ще гледат този. Не забравяйте да се абонирате за “Трансгранични разговори” или да коментирате казаното от нашия гост. И да се видим отново скоро. Благодаря ви.

Снимка: Турският президент Реджеп Ердоган се ползва с доверието на руския си колега Владимир Путин (източник: kremlin.ru)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.

Advertisement

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s