Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?

Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?

Иранското посолство в Тирана бе затворено (източник: YouTube)

За противоречията между Албания и Иран и за българо-албанските отношения разговаряме с българския албанист Антон Панчев

Владимир Митев

Антон Панчев е преподавател по албански език, култура и общество в Софийския университет. Той е и един от редакторите на сайта Obshtestvo.net, който де факто е българската медийна връзка между албаноезичния и българоезичния свят. 

Господин Панчев, Албания прекъсна дипломатическите отношения с Иран, след като го обвини за хакерска атака срещу свои държавни институции. Как този конфликт се вписва във външнополитическата линия на Тирана, която е член на НАТО и се стреми да започне преговори с ЕС?

На 15 юли системите за електронното управление в Албания се сринаха (от 1 май в цялата страна се премина към електронно обслужване на гражданите от администрацията). Министър-председателят Еди Рама веднага обяви, че зад кибер атаката стои „чужда сила”, а впоследствие беше обвинен Иран. Официалните власти в Иран отрекоха категорично всякаква държавна намеса, но властите в Тирана сметнаха, че имат доказателства за враждебен акт и затвориха иранското посолство. След прекъсването на дипломатическите отношения от страна на Албания, на 10 септември имаше хакерска атака срещу албанските гранични пунктове, чиито системи бяха извадени от строя за няколко часа, като този път ирански хакери обявиха, че поемат отговорността и това ще бъде „само началото”. През първата седмица на септември имаше съобщения за хакерски атаки срещу институции и от други балкански страни като Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора. Представители на САЩ заявиха своята пълна подкрепа и помощ за Албания при разследването и последвалото решение за прекъсване на дипломатическите отношения с Иран. От САЩ обявиха и санкции срещу ирански официални лица във връзка с това обвинение. Властите в Тирана заявиха, че предприемането на мерките е „съгласувано с партньорите” и е подкрепено на ниво НАТО.   

Една от причините за напрежението между двете страни е, че през 2014 г. Албания приюти иранската опозиционна организация “Народни муджахедини”. Тя твърди, че се бори с иранското правителство с мирни методи. В същото време през годините различни страни, сред които САЩ, Великобритания и ЕС временно са я поставяли в своя списък с терористични организации. Как се стигна до ситуацията, в която точно Албания прие тази организация на своя територия? Как бяха посрещнати и как се устроиха членовете на народните муджахедини там? Как се развиха отношенията с Иран, след като Албания ги приюти? 

През 2013 – 2015 г. съответните власти в САЩ търсеха вариант за подслоняването на бойци и техните семейства от споменатата от Вас организация. Още през 2013 г. тогавашният министър-председател на Албания Сали Бериша, в последните си месеци на власт, се съгласи неговата страна да подслони 270 муджахедини след посещение на Хилъри Клинтън. Социалистическата партия на Албания, която дойде на власт през същата 2013 г., се съгласи да приеме около 3000 души. Беше създаден лагерът „Ашраф” около градчето Манза (Дуръс), като по неофициални данни общият брой на подслоняваните през годините е около 3500 души. Това е едно малко градче, изградено с американско финансиране, което осигурява всички основни нужди на тези хора. Сред албанското обществено мнение имаше опасения през тези години, че така Албания ще се превърне в мишена на Иран, че сред тези лица има много бойци, обучени за терористични действия. Имаше и криминални актове от представители на тази общност, както и слухове, че стотици от тях са успели да напуснат нелегално Албания и да се преместят в западноевропейски страни като Франция. Интересното е, че до приемането на муджахедините между Иран и Албания реално нямаше активни контакти в нито една сфера, като Албания нямаше и посолство в Техеран. Основната връзка между двете страни е културната, защото Сами и Наим Фрашъри, водещите албански възрожденски дейци в края на ХІХ век, творят и на персийски език, който владеят в съвършенство, а Наим пише граматика на персийския език, както и поемата „Кербала”, в която възпява битката от 680 г. Именно настаняването на муджахедините предизвика интереса (гнева) на Иран към Албания, като през годините албанските власти обявяваха, че са арестували ирански агенти, а в края на 2018 г. беше обявен за персона нон грата иранският посланик, за да се стигне до решението от преди няколко дни за закриване на иранското посолство в Тирана и до прекъсване на дипломатическите отношения. 

Как оценявате външната политика на премиера Еди Рама, който по-рано тази година подразни и някои българи с ироничните си изказвания за българската политика спрямо Северна Македония. До приемането на т.нар. френско предложение за разрешаване на българо-македонския спор, България спираше началото на македонските преговори за присъединяване към ЕС и така спираше и началото им с Албания, която беше разглеждана в пакет със Северна Македония… 

България никога не е възпрепятствала Албания в процеса на евроинтеграция. Става въпрос за лицемерие – някои западноевропейски страни (Франция, Нидерландия, Дания) не искаха Албания да започне преговорите за членство и без никакво основание я „пакетираха” с Република Северна Македония, за да използват този претекст; лицемерен е и Еди Рама, който се опитваше да прикрива провалите на своето управление с обвинения срещу България, както и да залага на пакетното придвижване със Скопие като някаква гаранция, че Албания нямаше да получи вето от някоя западноевропейска страна. Пред интеграцията на Албания в ЕС имаше и продължава да има пречки от различен характер. Няма как да се спрем на всички, но е добре да се отбележат действията на Рама, който като лидер на тогавашната опозиционна Социалистическа партия, в периода 2010-2012 г. блокираше приемането от парламента на важни закони за процеса на евроинтеграция заради претенции за местната власт в град Фиер. След това Рама, вече като министър-председател, пренебрегваше резолюциите на германския и австрийския парламент, които поставяха конкретни условия пред Албания, за да започне преговорите. През 2019 г., когато лидерите на Република Северна Македония, искаха Скопие да се отдели от Тирана, защото започването на преговорите беше блокирано от Франция заради проблемите с исканията на десетки хиляди албанци за политическо убежище във Франция, Еди Рама настояваше за „пакетно” придвижване. Провалите на трите поредни правителства на Рама в борбата с корупцията и организираната престъпност ще продължат да бъдат голяма тежест в евроинтеграцията на Албания. Другите проблеми в тази посока ще продължат да идват от Гърция, която успя да прокара в преговорната рамка,приета през юни, уреждането на териториалните си спорове с Албания (особено този за морската граница) като условие за членството на албанската държава в ЕС. Проблемите на официална Тирана с Гърция имат и други измерения, свързани с гръцкото условие за отказа на Албания от всякакви претенции за връщане на собствеността и на други права на наследниците на албанците, прогонени от Епир през 1944 г., промяната на всички учебни материали в Албания, в които има дори и някакво споменаване за албанско наследство на територията на гръцката държава, правата на гръцкото малцинство в Албания и други въпроси от подобен характер. Гръцки официални представители ясно заявяват, че членството на Албания в ЕС може да се постигне само след пълното и стриктното изпълнение на всички гръцки искания. 

Албания призна съществуването на българско малцинство на своя територия през октомври 2017 г. Там е признато и съществуването на арумънско малцинство, като българите и арумъните често съжителстват в едни и същи райони – например в Корча. Какво е състоянието на тези две общности днес? До каква степен България и Румъния са способни да си сътрудничат в Албания, при положение, че между българите и арумъните там има връзки? 

Това признаване беше успех на българската политика и беше резултат най-вече от активната дейност на организациите на местните българи, подкрепени и от българските институции и евродепутати. България е правила такива опити и в периода 1913-1914 г., както и в началото на 30-те години на миналия век, но въпреки признавания многократно от самите албански власти факт, че на територията на Албания живеят компактни български общности, християни и мюсюлмани, по различни причини това не беше официализирано. Не познавам добре положението на българската общност в Албания, но те се ползват с правата, предвидени в Конституцията и законите на Албания. В някаква степен албанските българи са подпомагани и от българските институции, както и от частни фондации. Скоро в Албания ще има преброяване (отлагано вече няколко пъти), което ще покаже колко албански граждани се декларират като българи. Сблъсъкът тук е между политическите активисти на т.нар. македонско малцинство, което е признато официално още през първите години от режима на Енвер Ходжа на реципрочна с Югославия основа. Тези активисти, с помощта на Скопие, отправят системни заплахи срещу албански граждани с българско самосъзнание с оглед на преброяването и е нужна по-активна подкрепа на българските институции за осъществяването на културни проекти на тамошните българи. В една такава ситуация не вярвам, че представители на арумънската общност или на румънската държава биха търсили някакво сътрудничество с организациите на местните българи или с България, защото биха заели страна в македонско-българския спор.     

Какво следва според Вас във външнополитическите отношения на Албания? Дали тази ескалация с Иран не е подобна на тази, която е предизвикана от засилването на контактите между Тайван и Литва, един от многото актове в международните отношения, провокиращи напрежение между САЩ и техни съперници в Азия?

Еди Рама няколко пъти е заявявал, че стратегическите партньори на Албания, освен САЩ, са Италия, Гърция и Турция. В този контекст трябва да се отбележи, че Албания, особено при настоящия министър-председател, стриктно следва външнополитическата линия на САЩ и това се вижда много ясно например от албанската подкрепа за резолюциите в Общото събрание на ООН, както и в Съвета за сигурност на тази организация, където Албания от началото на 2022 г. започна своя мандат като непостоянна страна членка. Албания е активна и в сръбската инициатива „Отворени Балкани”, като се правят опити за привличането на Турция, Унгария, Италия в нея. Албания има доста ограничени контакти с азиатските страни, като усилията на властите в Тирана са съсредоточени върху привличането на инвестиции от богатите арабски страни. С големи основания може да се прогнозира, че това ще бъдат основните насоки на албанската външна политика през следващите години, заедно с основната цел – напредък в преговорите за членство в ЕС.

Снимка: Албанският премиер Еди Рама (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.

Advertisement

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s