Спомен за една забележителна иранка, родена в София
проф.дфн Александър Федотов
Този текст е предоставен на блога “Персийски мост на приятелството” от вдовицата на професор Александър Федотов – Снежана Тодорова-Федотова. Александър Федотов е български ориенталист от руски произход, специалист по Източна Азия, а също и по монголското и тибетското пространство. Той също така изпитваше взаимни симпатии с иранците, индийците и много други източни народи.
Повече за живота на Шараре Пийкок, която почина в края на септември 1999 г. може да се прочете тук.
“Ти раздвижваш мъртвилото в душата ми, обръщаш пластовете, братята ноември, декември, януари. Чакай да се стопи снегът. Чакай да се разтопи плътта. Чакай, чакай, чакай, плаче безмълвната ми плът. Гладка кожа скрита в друга кожа, търсиш ме, но ме няма, забита в зеницата ти: изчезнала съм, разтворила съм се във въздуха…” – така започва романът “Английски като чужд език” на Шари Пийкок. Това бе първата и… последната й издадена книга, успяла да получи висока оценка в английска преса (“Таймс”, “Индипендът”, “Вог”) и да се преведе на български.
Дъщеря на ирански емигранти, Шари Пийкок е родена през 1956 г. в София, където израства, ходи в руско училище, а после следва архитектура. Довършва образованието си в Лондон. Там се изявява като художник, преподава в колеж по изкуствата, работи за няколко реномирани списания като илюстратор. Всичко й се отдава с необикновена лекота, а диапазонът на интересите постоянно расте: чужди езици, живопис, художествена литература, балет.
Шари Пийкок буквално взривява нашите представи за иранските жени: на зряла възраст тя, дъщеря на мюсюлмани, доброволно избира православието. Общуването с хора, и то с много различни, но все интересни хора се превръща за нея в смисъла на целия й живот (само ще добавя, че тя свободно е говорела пет езика – български, фарси, руски, английски и немски). За да танцува в балетен състав в Хамбург, тя съзнателно променя рождената си дата с десет години. И успява, защото наистина е изглеждала много по-млада от истинската си възраст!
Иранка, живуща в сърцето на Европа, обикаляща целия свят, тя никога не е забравяла за България – страната, която е преоткривала навсякъде и във всеки. Вече утвърдила се в Лондон, Шари Пийкок с желание и всеотдайност е помагала на търсещите като нея шанса си българи – художници, балетисти. Любовта й към България е удивителна, тя сякаш е била пазена през цялото време на престоя в далечни земи, за да изпъкне с още по-голяма сила в нейната книга.
Книгата, в която Шари описва своя живот и своя свят – динамичен, предизвикателен и безкрайно интересен. Светът, който от 1999 г. има за нея друго измерение. Оттогава Шари Пийкок е изчезнала в него, разтворила се е във въздуха.
Снимка: Шараре Пийкок (източник: Хаджар Фиюзи)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 