Картини от иранската реалност
Проф. Александър Федотов
Този текст е предоставен на блога “Персийски мост на приятелството” от вдовицата на професор Александър Федотов – Снежана Тодорова-Федотова. Александър Федотов е български ориенталист от руски произход, специалист по Източна Азия, а също и по монголското и тибетското пространство. Той също така изпитваше взаимни симпатии с иранците, индийците и много други източни народи.
Уви, и двете ми пътувания до Иран, бяха официални. Казвам “уви”, защото така и не ми се отдаде да се разходя из Техеран, Исфахан или Шираз сам. Отдавна разбрах, че ако искаш да усетиш духа на една страна, един народ, трябва да му “се оставиш”, да се опиташ да плуваш по течението, а не да “се бориш” с напора на местните традиции, обичаи и вкусове.
В Техеран и двата пъти кацах нощем: самолетът лети над града в продължение на 30-40 минути и си казваш: какъв ли трябва да е този град, който няма ни начало, ни край. Техеран се оказа почти безкраен; този десетмилионен мегаполис не можеш нито да го обходиш, нито да го видиш целия. В него открих няколко “мои” места: централната част, където е разположено Министерството на външните работи, а край него – няколко великолепни музея, в това число Музеят на Корана; техеранския пазар, от който видях вероятно само една стотна; Музеят на съвременното изкуство. Като цяло Техеран донякъде е безлик град, в него не ще откриете исторически джамии или мавзолеи, с изключение, може би, на гроба на Аятолах Хомейни, който се е превърнал в място на поклонничество за милиони иранци.
Препоръчвам на всеки, решил да посети Иран, да отиде в Исфахан – град със световна слава и вселенска красота. Там човек се чувства уютно, а понякога, при подходяща температура, даже като в рая! Неговите сенчести улици са идеално място за сладка раздумка, а многобройните чайни с ароматни наргилета са нещо незабравимо! Тук трябва да добавя прочутите клатещи се минарета, двореца Хашт Бехешт, уникалните мостове, като най-старият датира от 13 век! Исфаханските градини са изключителни със своите езера, в чиято вода се оглеждат прекрасни дворци! Така, както синьото небе се оглежда в сините куполи на безбройните джамии.
Най-поразителното нещо в Исфахан е изглеждащият безкраен площад в центъра на града. Иранците го наричат Мейдан-е Имам. За него казват, че през ХІХ век е бил един от най-големите площади в света – 500 м на 165 м. Именно там се намира Голямата джамия, наричана още Масджед-е Имам или Масджед-е Аббаси. Друг уникален архитектурен паметник на площада е дворецът Али капу, който е построен по времето на шах Аббас І. В близост се намира дворецът “Чехелсотун”, чието наименование “четиридесетколонен” е условно и символично. В действителност колоните са само осемнадесет, но те са подредени така, че отразени във вода, създават зрителна илюзия за четиридесет.
На споменатия площад се намира и исфаханския пазар, където, за разлика от техеранския, продължават да работят майсторите, така както са работели стотици години преди да ги видя. За този пазар има написани десетки книги. Сигурен съм, че даже ако се напишат десетки нови, описанието няма да е пълно. Източният пазар, ориенталският пазар е квинтесенцията на Ориента, той е душата на Ориента, неговото сърце, мускули и бели дробове, неговите рани и неговата болка… Исфахан е градът на имамите и майсторите, а Шираз е градът на поетите.
Той ни посрещна с едва забележима вечерна прохлада, черно небе с милиони мъждукащи звезди и надежда да видя мавзолеите на най-прочутите персийски поети и, разбира се, Персеполис – “Градът на персите”. Както и Исфахан, Шираз има уникално излъчване: тук са неговите градини, досущ като райските, изящните мавзолеи на Хафез и Саади, допринесли наред с Омар Хайям, Фирдоуси, Рудаки, Низами и други, за световната слава на персийската изящна словесност, красивите улици и площади. Както казва Наталина Иванова, написала най-прекрасната книга за Иран у нас, “Персия е страната на поезията. С поезията иранския човек изразява всяко чувство, мисъл; едва ли има житейска ситуация, която той да не може да повтори в стихове”.
Персеполис е разположен на 40 км от Шираз. Пътят до там е приятен, особено когато се изминава сутрин, преди слънцето да обсеби целия всемир. Наближавайки заветното място, разбрах, че както винаги истинската картина далеч надминава всякакви предположения: и след 2500 години градът изглежда величествен. Архитектурата на запазилите се до наши дни постройки или техни фрагменти е поразителна; техниката на скулптурните изображения и барелефите е уникална. Тук най-добре се усеща влиянието на елинската култура. Влиянието, често носещо името на Александър Македонски. И все пак, това е само влияние, защото персийската цивилизации продължава и днес да развива същностните си характеристики. Те са незалечими; тях можеш да ги видиш с очите си и можеш да ги усетиш в думите на иранците. Иран продължава да бъде един от най-знаковите културни феномени на времето. Без него картината на света не е пълна.
Снимка: Персеполис, видян от близкия хълм (източник: Персийският мост на приятелството)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 