Българи и иранци с признание към доктор Хаджар Фиюзи

Българи и иранци с признание към доктор Хаджар Фиюзи

Публиката на събитието (източник: Ирански културен център, Халил Садула)

Събитие от октомври 2022 г. показа всеобщото уважение към една от личностите, които са мост на приятелството между българи и иранци

Владимир Митев

В българо-иранските отношения, и въобще в международните отношения има хора, играещи много важна роля – тази на “мост на приятелството” между народите. Това е роля навярно по-трудна и по-важна дори от тази на дипломатите, защото дипломатите имат своят дипломатически статут и се движат в донякъде по-отбрана среда. Хората, които са мостове на приятелството нямат защити и къде да избягат, те са трайно свързани с двата народа и чувстват със собственото си тяло всяка позитивна или негативна емоция в отношенията помежду им. Те са и хора, които често принасят в жертва своята собствена емоционалност или правда и вместо това мислят как да насърчат мира и доверието в международните отношения. Съответно и смущенията в международните и националните отношения отекват по-силно в душата им.

На 20 октомври 2022 г. иранците в България, българските иранисти, приятелите на Иран в София и представители на иранското посолство у нас се събраха в хотел Zoo в София, за да покажат своето уважение и признание към един персийски мост на приятелството – госпожа Хаджар Фиюзи. От години нейният дом в София е своеобразна Мека – там идват най-различни хора, които имат отношения към връзките между България и Иран, и нейният скромен апартамент е нещо като “кебле-йе алам” (средоточие на (българо-иранската) вселена). Госпожа Фиюзи е била дългогодишен преподавател по персийски език и други дисциплини в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя е известна с множество симултанни преводи на ирански събития в София, с преводи на българска литература на персийски език или на персийска на български, с преподаването си в Иранския културен център в България. Читателите на блога “Персийският мост на приятелството” са чели това интервю с нея от лятото на 2022 г. Те знаят и за болката й от ненавременната загуба на изключително талантливата й дъщеря Шараре Пийкок.

Приносът на госпожа Фиюзи към българо-иранските отношения бе в центъра на събитието в София. Но то бе и празник на самата персийска култура. Благодарение на Набиолла Масуми – един друг активист за българо-иранско приятелство, и на няколко българи бяха прочетени стихотворения от поети като Хафез и Руми, които се фокусираха върху мистичната и житейската мъдрост на иранците. Думата взеха много от гостите, сред които Негово Превъзходителство господин Сейед Мохаммад Джавад Расули – ирански посланик в България и иранското културно аташе Джавад Амини. От българска страна участваха множество университетски преподаватели – като проф. д-р Иво Панов – доайенът на специалност “Иранистика” и преподавател по иранска литература, проф. Александра Куманова от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Снежана Тодора – председател на Съюза на българските журналисти и други. Залата бе почти пълна – с няколко десетки иранци, български иранисти и други.

Блогът “Персийският мост на приятелството” получи някои от изказванията на събитието и ги публикува тук с минимална редакционна намеса (например заглавието на всяко изказване е избрано от блога). Те свидетелстват за нуждата между нашите народи да има повече личности, които се ползват с доверие и от двете страни. В във времена на война и конфронтацията в международните отношения, нуждата от тези хора е още по-голяма.

Негово превъзходителство посланик Сейед Мохаммад Джавад Расули:

Хора като доктор Фиюзи са сред причините за добрите отношения между България и Иран

В името на Бог

С уважение поздравявам всеки един от тук присъстващите гости

Безкрайно съм благодарен на Всемогъщия Бог, че в този паметен ден и в дните на отбелязването на 125-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Иран и България, се събрахме в близък приятелски кръг, за да отпразнуваме многогодишните непрекъснати усилия на един от иранските гении, живеещи в България, посветил скъпоценния си живот за популяризирането на персийския език и литература и близостта на културите на двете велики нации Иран и България, човек, който всички вие познавате много добре, иранската дама с добър вкус, уважаемата г-жа д-р Хаджар Фиюзи.

Уважаеми гости, дами и господа,

Д-р Хаджaр Фиюзи, един от видните преподаватели по персийски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, има важна роля за създаването и развитието на катедра “Иранистика” и изучаването на персийски език в този университет. Тя бе част от екипа изготвил Българо-персийския речник с над 55 000 думи, както и книгата с персийските думи в българския език, която включва повече от 1000 думи с общи корени в персийския и българския език.

Д-р Фиюзи преведе голям брой български книги на персийски език, както и персийски книги на български език и успя да обучи много студенти, всеки от които с висок статус. Например настоящият посланик на Република България в Ислямска република Иран и настоящият ръководител на катедра “Иранистика” в Софийския университет са двама от многобройните ученици на д-р Фиюзи. Това са само малка част от ценните усилия и заслуги на д-р Фиюзи като езикът не е в състояние да изброи всички тези усилия.

Дами и господа,

Двете държави Иран и България, с дългогодишната си история на дипломатически и културни връзки, винаги са имали добри отношения и народите на двете страни винаги помнят един друг с добро като eдна от причините за това е именно присъствието на хора като г-жа д-р Фиюзи, които се опитаха да заздравят и укрепят културните връзки и общите неща между народите на двете страни. Несъмнено Вашите дългогодишни усилия като преподавател по персийски език и литература в България и усилията, които положихте за запознаване с културата и цивилизацията на нашата скъпа страна Иран, изиграха ценна роля за консолидирането и укрепването на културните връзки между двете страни – великите нации на Иран и България. Накрая пожелавам Всевишния Бог да ви дари с крепко здраве, щастие и все по-големи успехи в бъдеще.

Джавад Амини, културен представител на Ислямска република Иран в България:

Тя е много скромен, благороден и трудолюбив човек

Поздрави към уважаемите дами и господа, уважаемите гости, уважаемия посланик на страната ни, университетски преподаватели и студенти от Софийския университет и иранци, живеещи в България. Много се радвам, че приехте нашата покана и присъствахте на това събитие.

Отбелязването на позицията на учените и интелектуалците според тълкуването на Корана е защита на науката. Днес на тази церемония ще отдадем почит на човек, който е известен сред иранците, живеещи в България. Тя е много скромен човек по отношение на морала и по отношение на науката и работата. Много благородна и трудолюбива е.

Обикновено иранските преподаватели са скромни и когато трябва да говорят за себе си, те не говорят за своите добродетели, затова исках да представя някои от нейните научни дейности за информация на някои гости, които може би знаят по-малко за тях.

Маулана казва: “По-добре е да те споменават в хадисите на другите!”.

Госпожа Фиюзи и нейното семейство емигрират от страната ни в България преди много години. Работила е в един от държавните центрове на България, а след пенсионирането си започва да преподава в културния център на страната ни и същевременно като преподавател по персийски език и литература в катедрата по иранистика на Софийския университет. Превежда различни литературни произведения от български на персийски и обратно и има множество статии в българската преса за литература, поезия, кино и иранските жени.

Сред изключителните й научни трудове може да се отбележи участието й в създаването на Персийско-българския речник и Българо-персийският речник, спечелили наградата Световна книга на годината у нас. На специална церемония с присъствието на тогавашния президент бяха отличени госпожа Фиюзи и негови колеги преподаватели като д-р Панов от Софийския университет.

Сред останалите трудове на госпожа Фиюзи е книгата „Персийски думи в българския език“, която беше приветствана и използвана широко от заинтересованите от тази тема. Госпожа Фиюзи отдаде почит на общността на българските жени творци, като преведе книгата „Като цветен сън“, сборник от български женски стихове.

Според моето тълкуване госпожа Фиюзи е една от водещите жени в развитието на културната дипломация на Ислямска република Иран през годините, в които живееше в България, и дори мога да кажа, че имаше роля като почетен културен посланик на страната ни. Наскоро в Софийския университет се проведе конференция на тема „Изтокознание – съвременност и традиция“. Тя почете заслугите на покойния проф. Федотов. На конференцията присъстваха посланиците на различни страни. Присъстващите гости и преподаватели в университета споделиха ценна информация за позицията на персийската литература и заслугите на професор Федотов към културата и земята, наречена Изток. 

Ще бъда лаконичен и на края на речта си мога само да ви прочета тези два стиха на Фирдоуси в прослава на културните посланици на Иран.

Страдах много – 30 години труд.

Живях заради персийския език.                                        

Откакто оживях чрез него, станах безсмъртен.

Защото словото разпространих.

Проф. д-р Иво Панов, доайен на специалност “Иранистика” в Софийския университет:

Без сътрудничеството на д-р Фиюзи не бихме постигнали успехите, на които се радваме днес

Ваше превъзходителство г-н Сейед Мохаммад Джавад Расули, посланик на ИР Иран в София, скъпа д-р Хаджар Фиюзи, уважаеми домакини и организатори, приятели на персийския език и култура у нас,

Изключително съм щастлив да присъствам на церемонията по отбелязването на многогодишната преподавателска и научна дейност на нашата обичана и дълбоко уважавана колежка и приятелка д-р Хаджар Фиюзи.

Изразявайки своята благодарност към организаторите на днешното събитие – Посолството на ИР Иран и Културното представителство към посолството на Иран у нас, ще си призная, че колегите от специалност „Иранистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ сме приятно изненадани и изпреварени при организацията на честването на д-р Фиюзи. Защото бяхме предвидили през 2023 г., когато ще отбележим 30 годишния юбилей от създаването на българската иранистика в Софийския университет и в България, да посветим специален панел за честването на десетилетната преподавателска и научна дейност на д-р Фиюзи в специалността ни.

И за да не бъда прекалено обстоятелствен, позволете ми да акцентирам само на най-силно открояващите се достойнства на д-р Хаджар Фиюзи.

На първо място бих изтъкнал любовта и уважението, на които неизменно се е радвала Хаджар Фиюзи от страна на колегите и студентите от специалност „Иранистика“. И на тази любов тя е отвръщала с не по-малка взаимност през всичките две десетилетия и половина на съвместната ни дейност.

Бих изтъкнал и продуктивната научна и преподавателска дейност на г-жа Фиюзи. Тя е част от екипа, създал обемния Персийско-български речник, побрал близо 45 000 думи. Същият този екип създава и двутомния „Българско-персийски речник“, съдържащ над 50 000 думи. Същият речник през 2014 г. печели Голямата световна награда на 21-та сесия на „Книга на годината“ в областта на иранистиката от Министерството на културата и ислямското напътствие на ИР Иран. Аз бях научен редактор на тези два речника и имах удоволствието и честта да пътувам до Иран заедно с д-р Фиюзи, за да получим лично тази награда. Д-р Фиюзи има и уникално изследване за общите думи в персийския и българския език, което за кратък период претърпя две издания и досега е търсена книга на нашия книжен пазар. Преподавателската дейност на д-р Фиюзи също е белязана с изключителна активност и продуктивност. Само в СУ „Св. Климент Охридски“ тя, наред с преподаването на практически персийски език, води и няколко теоретични дисциплини, сред които е „Персийска митология“, която винаги е привличала интереса на нашите студенти. 

Заедно с д-р Фиюзи преподавахме 11 години в бакалавърската и магистъпската степен на специалност „Иранистика“ и в Нов български университет. Ще ви призная, че и в двете висши учебни заведения без сътрудничеството на д-р Фиюзи не бихме постигнали успехите, на които се радваме днес. Само за пример ще посоча, че вече четирима наши студенти от специалност „Иранистика“ в СУ са посланици на България в чужбина.

И понеже споменах „посланици“, ще посоча, че д-р Фиюзи в своята дългогодишна дейност постоянно е била ревностен посланик между културите на Иран и България, между Посолството на ИР Иран у нас и специалност „Иранистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Нещо повече, г-жа Хаджар Фиюзи винаги се е справяла в деликатни моменти със завидна  дипломатичност, което ѝ е позволявало успешно да тушира припламнали искри между колеги и познати.

И последно ще отбележа, че Хаджар Фиюзи неизменно е била душата на компанията, когато заедно сме отбелязвали български и ирански национални празници като Ноуруз, Сизда бе дар, Шаб-е Ялда, Чахоршанбе сури и др.

Д-р Фиюзи, пожелавам Ви още дълги години за сте здрава и да ни радвате и обогатявате с Вашето присъствие!

Ваш ученик, приятел и колега: Иво Панов

Проф. Александра Куманова – действителен член на Международната академия по информатизация при ООН, Ноосферната академия на науките, Арктическата академия на науките:

„В този свят един за друг сме дошли”.

Nur für einander da”

Johann Wolfgang von Goethe

West-östlichen Divan

(Frankfurt am Main 1999)

Ваше Превъзходителство!

Скъпа Д-р Хаджар!

Уважаемо общество на приятелството между народите на Иран и България!

В тази паметна вечер позволете ми да благодаря и за поканата да съм сред Вас, и за поканата да се обърна към Вас.

Много трудно е да се намерят думи след:

– респектиращата реч на Негово Превъзходителство Мохаммад Сейед Джавад Расули за българо-иранските взаимоотношения;

– академичното слово на проф. Иво Панов;

– потокът от стихове на вечната персийската поезия, рецитирани виртуозно от водещия Набиолла Масулми…

Скъпа Д-р Хаджар!

Позволете ми да Ви благодаря за срещите на нашия Университет по библиотекознание и информационни технологии с учените, поетите и най-видните библиотекари на Вашата страна, когато нашата академична общност се докосна до високата универсална духовност на персийската култура.

Позволете ми да Ви благодаря за Вашето интелектуално участие в осмислянето на Първата българска научна експедиция в Иран на международния екип от изследователи през 2008 г. по следите на изгубеното знание – култа към светлината, на която водих теренната работа на великата земя на Древна Персия, а през 2014 – участвах – заедно с Вас – в знаменитото пътуване по Иран на делегацията на българските интелектуалци – жени, която имах честта да водя.

Присъственото знание – знание чрез присъствие (англ.: presence-knowledge, knowledge by presence; араб.: al-‘ilm al-huduri) е не само вид знание, но и термин от ислямската мистична философия. То се различава от съответстващото (естествено, обикновено) знание (англ.: knowledge by correspondence), основано на причинно-следствени връзки и наречено още знание по съответствие. Различните видове присъствено знание са – самопознание, Божествено знание за Висшата същност, Божествено знание за нещата (битието). Мистицизмът е форма на присъственото знание. Интуицията е също вид знание чрез присъствие. (В термините на християнската догматика бихме могли евентуално да го определим като Благовестно познание или познание чрез Благата вест за Възкресението на Спасителя и опрощаване греховете на хората).

Култът към светлината, роден далече на север в потъналата Арктида, е пресемантизиран именно на земята на Персия – Ариана, осмислен неподражаемо от:

– иранския философ и основател на Школата на илюминатите (hikmat al-Ishraq) Яхия ибн Хабаш ал-СУХРАВАРДИ (Yahyá ibn Ḥabash al-Suhrawardi, 1154-1191) и

– най-важния и влиятелен философ в ислямския свят за последните четиристотин години МУЛЛА САДРА Ширази (Sadr al-Din Muhammad al-Shirazi) (1571/2-1640), съчетал метафизиката с гностичната философия и шиитската теология в една „метафилософия” (al-hikma al-muta’aliya), чиято основа е ислямското откровение за мистичния експеримент на реалността като съществуване.

Култът към светлината именно от Иран през Мала Азия прониква на Балканския полуостров под формата на нестинарство…

Позволете ми да Ви благодаря за този удивителен урок по онтологично безсмъртие, който носите със себе си – не само с „Българо-персийския речник” (2014) и с Българо-персийския речник” (1. изд. 2004; 2. изд. 2015; Нов. доп. тираж. 2018), – когато ни правите съпричастни не само на радостите, но и на мъката – по преминалата Отвъд Ваша дъщеря Шари…

… Тези думи посвещавам и на Г-жа Снежана Тодорова – съпругата на проф. Александър Федотов, който е винаги с нас! …

… Може да звучи мистично или окултно, но този Ваш урок е ОНТОЛОГИЧЕН – за светлината на безсмъртния Дух, защото той е онази сила, която осмисля и съединява двата свята – нашия и Отвъдния, които са ЕДИН И СЪЩИ СВЯТ – ГЕО-КОСМИЧЕСКА ВЕЧНОСТ!

С проникновените думи на Йохан Волфганг фон ГЬОТЕ (Johann Wolfgang von Goethe, 1749-1832), обърнати към живялия векове преди него син на Персия – НИЗАМИ (نظامی گنجوی‎), Низам ад-Дин Абу Мухаммад Иляс ибн-Юсуф ибн-Заки ибн-Муайед – Nizami Gəncəvi , 1141-1209), се обръщам към Вас, Д-р Хаджар, но и към представителите на т.н. условно ИНТУИТИВНО на Изтока и РАЦИОНАЛНО на ЗАПАДА:

„В този свят един за друг сме дошли”.

Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти: 

Хаджар Фиузи е посланик на народната дипломация, който с обич, разбиране и такт изгражда моста на приятелството между днешна България (нейна втора родина) и съвременен Иран.

Ваше Превъзходителство,

Уважаема Д-р Хаджар Фиюзи,

Почитаеми професори, студенти и приятели на скъпата ни

Д-р Фиюзи,

За мен е чест и голяма радост да участвам в този вълнуващ празник на културата и духовността на Иран, посветен на д-р Хаджар Фиюзи.

Моето запознанство с виновницата на днешния празник първоначално бе задочно, чрез разказа на проф. Александър Федотов, с когото бяха колеги в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Няколко години по-късно при личното ми запознанство бях пленена от нейните интелигентност, дълбоки познания за богатата култура и духовност на Древна Персия, човешка доброта.

Д-р Хаджар Фиюзи е автор на уникалното издание „Персийски думи в българския език“ и има забележителен авторски принос за създаването на Българо-Персийския речник. Като дългогодишен любим преподавател в Катедра „Иранистика“ на СУ „Св.Кл.Охридски“ д-р Фиюзи днес заслужено се гордее със своите възпитаници. Дължим й огромна признателност за усилията да запознае и разпространи в България богатото културно наследство на Персия. Тя е посланик на народната дипломация, който с обич, разбиране и такт изгражда моста на приятелството между днешна България (нейна втора родина) и съвременен Иран.

Според проф. Александър Федотов: „персийската цивилизация продължава и днес да гради същностите си характеристики. Те са незаличими; тях можеш да ги видиш с очите си и можеш да ги усетиш в думите на иранците. Иран продължава да бъде един от знаковите културни феномени на времето. Без него картината на света не е пълна“.

През настоящата година, когато отбелязваме 125 години от установяване на дипломатически отношения и 75 години сътрудничество в областта на културата между България и Иран изразяваме почит към хората на Духа с принос в тази насока. Щастлива съм, че това вълнуващо тържество за д-р Хаджар Фиюзи ни даде възможност отново и отново да усетим красотата и силата на персийските духовност и слово.

Сърдечна благодарност на организаторите и изпълнителите, които ни омаяха с красотата на поетичното слово на безсмъртния Омар Хайям!

Бъдете все така жизнена, неуморима, с младежки устрем и обич към хората, скъпа госпожа Фиюзи! Вие сте наш светъл пример!

Блогът “Персийският мост на приятелството” получи и обръщение на известната българска писателка Здравка Евтимова:

Чрез госпожа Фиюзи се докосваме до богатата култура на Иран. Благодарна съм!

Възхищението ми към  госпожа Хаджар Фиюзи Е ОГРОМНО. Тя е доктор на химическите науки, личност с огромна обща култура, с щедро и добро сърце, която с обичта си към Иран, нейната родина, и любовта й към България е наистина явление в историята на културните връзки между двата народа – Иран и България. Тя със неуморимата си дейност обучава десетки български студенти на персийски език, разкрива дълбочината, красотата и високите постижение на иранската култура пред българите от всички поколения. Госпожа Хаджар Фиюзи  е не само културен деятел, тя е светла личност, създаваща мостове между културите на двата народа, за което сме й безкрайно благодарни!

В живота й има тежка, горчива трагедия – тя изгубва родната си дъщеря Шари, млада и красива, писател, млада жена с високо образование на световно ниво, светло дете на света. Болката в майчиното сърце не заглъхва никога, но госпожа Фиюзи се стреми да подари обич на всички млади хора, с които се среща в България.  Нейната обич и топлота са искрени, дълбоки, истински и всеки ги усеща със сърцето си. Това е ключът към успехите, които госпожа Фиюзи постига не само в работата си като университетски преподавател, но и като човек, работещ с цялата сила на щедрия си дух за доброто на двата народа – на Иран и на България.

Дълбоко съм благодарна на госпожа Фиюзи! В нейно лице аз виждам истинска светла личност, високо образована, изпълнена с обич към света жена, който работи неуморно с цялата си енергия, с духовните си сили за културните и чисто човешки връзки между народите на Иран и на България.

Чрез нея, ние, българите, се докосваме да широката, богата култура на Иран, тази люлка на човешката цивилизация, до трудолюбието, почтеността на иранския народ! Госпожа Фиюзи е светъл пример за всички хора и от нейната родина, и от България за това как трябва да живеем, как да работим с цялото си сърце, за да има мир на света, респект и уважение между народите.

Здравка Евтимова

Накрая на събитието думата взе самата Хаджар Фиюзи, която получи грамота за своя “дългогодишен труд” за разпространението на персийския език и култура и за подобряването на българо-иранските отношения:

Съчувствам на всички майки, които губят децата си. Тъгата на Хафез по загубеното дете е и моя

Ваше Превъзходителство Расули и всички уважавани личности в областта на науката и културата, и всички присъстващи в тази зала.

От все сърце благодаря на Господин Посланика и Културното аташе на Ислямска Република Иран за организирането на това тържествено събитие.

Както е казал великият деятел на културата Шахрияр: „Аз не заслужавам такава похвала с това Вие ме засрамвате.”

Бях на 20 години, когато с моят съпруг дойдохме в България и тази земя стана за мен моя втора Родина. Благодарна съм на Господ за полученото висше образование и Господ ни дари с достойни деца. Имахме достоен живот. 

Когато в академичния съвет на университета защитавах докторската си дисертация  по химия, пококойният проф. Дико Иванов ми каза:  “Отсега нататък влизаш в обществото. Постарай се да бъдеш достойна.” Този велик човек много ми помогна на мен като на родна дъщеря и се отнасяше с мен като мой баща . . Дано не нарушила мира на душата му.

Където и да съм работила каквато и длъжност да съм имала съм била уважавана и обичана от посланиците и културните аташета на Иран в България, от университетските преподаватели и хората с които съм работила и студентите , които ми подариха радостта. От академик В. Зарев, проф. А. Федотов, проф. И. Панов и други научни деятели придобих начин на възпитание , култура и връзки с хората, скромност и търпеливост за неуредиците в живота. Тези последни дни, които прекарвам от живота си на този свят, надеждата ми това е, че древната култура на Иран и цветущата история на България да се сближават взаимно. И приятелството между Иран и България да продължава да се развива.

Моллана Руми казва: „ В резултат на живота не е повече от три думи: бях суров, узрях и изгорях.”

Моята прекрасна и достойна дъщеря невреме напусна този свят след нея и съпруга ми.

Както известната поетеса на Иран Парвин Етесами ме научи: „Когато те нападне съдбата изходът е смирение, а възпитанието е покорност.”

Всеки ден аз съм свидетел на загубата на млади хора, аз чувствам мъката на майките им и пожелавам такава мъка да е далеч от вас.

Синът ми е квалифициран лекар и съпругата, и децата му са достойни и работят.

Миналата седмица беше рождения ден на великия Хафез, който пише газали. Хафез имал едно дете, което ненавреме напуска този свят и поета една година е натъжен. След това пише една прекрасна газала-маснави за траура на сина „плод на сърцето”.

Моля, обърнете внимание на моята нищожност – след 14 века ставам съпричастна с тъгата на Хафез за загубата на детето.

Накрая с изключителна благодарност надявам се това събрание да Ви донесе радост и двата народа Иран и България в мир и спокойствие да се сближават културата и цивилизацията между тях.

Снимка: Доктор Хаджар Фиузи (с грамотата) до иранския посланик в България Н.Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули (с костюма до нея), иранското културно аташе Джавад Амини (най-вдясно) и приятели на персийския език и култура от България и Иран (източник: Иранският културен център, Халил Садула)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.

Advertisement

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s