Свидетелство на Сиаваш Шахаби на феминистка среща в София
Сиаваш Шахаби
На 10 септември 2022 г. в Клуба на архитектите в София се проведе панел за миграцията в рамките на конференцията “Международна феминистка среща”, организирана от българската феминистка организация ЛевФем и Платформата “Транснационална социална стачка” (8-11 септември 2022 г.). По-долу можете да прочетете леко редактирана версия на речта на Сиаваш Шахаби по време на дискусията. Сиаваш Шахаби е ирански политически бежанец, който живее в Атина и пише за блога “The Fire Next Time”.
Здравейте. Аз съм Сиаваш, политически бежанец от Иран. В момента живея в Атина и съм там от около 6 години. Исках да говоря за ситуацията в Гърция, в Атина.
Като цяло в Гърция капацитетът на бежанските лагери е само 17 000 бежанци. Разбира се, броят на бежанците в региона е много по-голям. Насочвам вниманието към Атина, където органът за имиграция и убежище иска да закрие последния лагер в града – “Елеонас”. Въпреки лошото здравословно състояние на хората от лагера, много от мигрантите искат да останат там, защото имат лесен достъп до здравни грижи, училищата са наблизо и имат достъп до всякаква работа. Има неща, до които нямат достъп, докато живеят в други лагери, тъй като всички те са много далеч от градовете и в лагерите няма подходящи услуги за тях, особено медицински.
Говорейки за другите лагери, трябва да отбележа, че повечето от хората, които живеят там, са от уязвими групи, като бременни жени, особено хора от африкански страни. Повечето от тях живеят в Гърция от пет или шест години без документи.
В Гърция съществува някаква правна структура, която постоянно отхвърля молбите им за бежански статут. Обикновено в един параграф се обяснява, че страната на произход е безопасна и че кандидатът не отговаря на критериите за предоставяне на убежище. Този абзац се копира в документите за решение на мигрантите. След това те просто се опитват да подновят молбата си. Това е много сложно.
През последните два-три месеца правителството постепенно спря всички услуги в лагерите – медицински и социални. Всички неправителствени организации са изтеглени от лагера в Елеонас.
Те вече не предлагат нищо. Те не осигуряват подходяща храна за всички. Те предлагат храна само на търсещите убежище, които са регистрирани в лагера. Броят на бежанците в Елеонас към август 2022 г. официално е 650 души. Но например храна е била предлагана на 200-300 души. Това означава престъпление или вреда за самите хора.
Съществуват няколко начина за осигуряване на храна един за друг, като например събиране на храна от магазини или ежедневни пазари в града и последващото ѝ разпределяне.
На 16 август 2022 г. ни съобщиха, че ще евакуират лагера. Но хората в лагера, предимно конгоанци, организираха протест. Организираха го много добре и успяха да получат отсрочка. Но на 19 август 2022 г. бяхме нападнати от полицията. Хората в лагера се опитваха да ги спрат да влязат. Имаше и хора, които чакаха документите си, опитвайки се да накарат администрацията на лагера да си свърши работата. Опитваха се да получат документите си извън лагера, от службата за предоставяне на убежище. Но на 19 август полицията атакува тежко хората. Пребиха бременни жени. Няколко души бяха арестувани. Има хора с обвинения като нарушаване на обществения ред!
След това, ако не се лъжа, имаше още едно известие за изселване. Това ни е толкова познато. Винаги се опитваме да поддържаме лагера устойчив, за да избегнем изселване.
За съжаление имаше един пакистански мигрант, Уарис Али, който се намираше в сложна здравна ситуация. Извикана бе линейка. Но тя пристигна с повече от два часа закъснение. Имаше три автобуса с полциаи. Полицията беше там и никой от тях не извика линейка и не се обади за нищо, докато този човек не умря.
Той има три деца. Той живее в Гърция от повече от шест години без документи, а най-малкото дете е само на три месеца. Защото в лагера няма лекар, няма медицинска помощ, няма нищо, няма спешна помощ. Очевидно е, че Гърция също се сблъсква с много лоши медицински услуги като цяло. Когато става въпрос за бежанците и миграцията, беше много ясно кой е на първо място в списъка на вниманието. Този човек е починал, защото линейката не е била там.
Евакуацията на лагера отново се забавя. Но като цяло има хора, които призовават правителството да го евакуира напълно до края на годината.
Исках да отбележа, че различното третиране, заедно с тези условия, които имаме, ясно се възприемат като расистко поведение от всички правителства в Европа. В момента в Гърция живеят около 74 000 украинци, като никой от тях не живее в лагери. На тях им се предлага почти всичко. Разбира се, положението им е лошо, но за тях има различно отношение. В лагерите има толкова много хора, които чакат документи от около 10, 15 месеца. Украинските бежанци получават документите си за половин час или за няколко дни!
Когато признаят някого за бежанец, когато му предоставят международна закрила, срокът на престой е три години. Представете си, че вече сте загубили година или година и половина, за да получите документите си. Това се случи с мен. Или пък имате субсидиарна закрила, която е само за една година, но получавате документите си след десет месеца, така че ги получавате, когато изтече срокът им и ви принуждават да напуснете и структурите.
В тази ситуация трябва да излезете на улицата или по някакъв начин да принудите администрацията да остане в лагерите. Смятам, че това е много важно, когато говорим за ситуацията с езика, който тези органи заслужават. Не трябва да сме учтиви, когато говорим, не трябва да сме учтиви, когато се обръщаме към тях. Те са расисти. Те са нацисти.
Понякога министърът на миграцията и убежището в Гърция твърди: “Украинците са истинските бежанци”. Казвам им: “Добре, признавате Турция за сигурна страна. Защо другите страни не са безопасни за украинците? Как може те просто да дойдат в страната, а останалите да останат в лагери пет-шест години без нищо и да бъдат измъчвани?”.
Това трябва да се разбере. Правителството е категорично. Гръцкият министър по въпросите на имиграцията излезе по телевизията и просто каза, че “тези хора имат различни култура”. Какво имаше предвид? Виктор Орбан е нацист, той казва, че “унгарската раса не иска да се смесва с други раси”. Това е един и същ език, който всички използват.
Мисля, че трябва да внимаваме и за собствения си език и начина, по който се обръщаме към тези хора. Не бива да обсъждаме тези неща. Трябва да сме учтиви, когато говорим за тях. Същото видяхме в Иран, същото се случи и с Турция. А сега живея в държава, която твърди, че е демократична. Но моделът е един и същ.
Става дума за мигрантски движения. Искам да кажа, че за толкова много неща е наистина срамно, особено когато говорим и за феминизъм. Мисля, че феминисткото движение в Европа трябва да обърне внимание на този въпрос, когато говори за жените. Когато жените идват от страни като Иран или Афганистан, никой не бива да ги пита защо са дошли в тази страна. Защото знаем какво се случва с жените в тези страни по подразбиране, поради естеството на закона. Мисля, че трябва да се замислим и за собствения си език, за това кои сме ние, какво идва от нас.
Благодаря ви.
Снимка: Протест в лагера Елеонас (източник: The Fire Next Time)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 