Чудо, което нито политиката, нито мечовете могат да направят
Феридун Маджлеси
Ноуруз не е традиция! Той е култура! Ноуруз е рисуване и живопис. Той е изкуство! Ноуруз е музика, свежест, младост, любов и приятелство. Ноуруз е символ на победата на доброто над злото. Това е пролетното равноденствие. Това е освобождаването от обидите и обогатяването на приятелствата и взаимоотношенията. Ноуруз е пролетно почистване и премахване на нечистотиите и замърсяванията от гнездото и от самия себе си. Ноуруз е време за свежест, щастие и усмивки. Ноуруз е над традициите и обичаите.
Будистите си причиняват много болка и мъка, влачейки се на дълго и трудоемко пътуване до местата за поклонение, за да могат да изпълнят обетите си! Индусите харчат годишните си спестявания за пътуване до Бенарес, за да се изкъпят в мътните води на Ганг, където изливат пепелта си и останките на мъртвите си с надеждата да пречистят душите си и да постигнат мир! Това са традиции, останали от миналото; от времена, когато мъдростта и знанието на човека са били по-малко, а степента на заблудите му – голяма. Страданието е било цената, която трябва да се плати в замяна на изпълнението на желанията им! Сякаш милосърдният Бог би приел само болка и страдание, за да бъде удовлетворен!
Ноуруз не е такъв! Той не е свързан с подобна сделка! Той не опложда безплодните и не обещава рай на нещастните. Той никога не налага болка и мъка в очакване на фалшиви надежди! Преобладаващите традиции са критикувани за това, че доминират над настоящите претенденти за мъдрост и знание с миналите вярвания на нашите предци, заедно с всичките им клишета, ритуали и трудности. Но Ноуруз е като музиката и другите форми на изкуството. Той прилича повече на книга и разказ за добродетелите и мъдростите на предците, отколкото на отражение на предизвикателствата и униженията. В творчеството му няма болка и загуба. Символичната и декоративна маса Хафт Син в Ноуруз не съдържа други послания освен щастие, надежда и радост.
Както е казано, “сферата на истинската иранска култура се разпространява толкова надалеч и на широко, колкото е почитан Ноуруз”. Иран символизира културен спектър, който надхвърля политическите граници. В историята е имало безброй пъти, когато различни ирански и неирански владетели са управлявали едно или друго кътче от културен Иран по едно или друго време; но хората, които са управлявали, са били иранци, независимо дали са били турци, туранци, араби, таджики, узбеки, систани, перси, гилаки, кюрди или кирмани! Това е култура, която прави “Султан Мохамед Хода Банде” (много симпатично иранско име за цар) от Николай Уляйту – внук на Хулагу хан и правнук на Чингис хан (от споменаването на когото ни побиват тръпки), с голямото му наследство на славния Дом Султание, намиращ се недалеч от Техеран. Еликсирът на тази метаморфоза и трансформация, отглеждането на такава нежност от това насилие, израстването на такова цвете в това блато – това е чудото, което нито политиката, нито мечовете могат да направят. Това може да бъде само реколтата на една древна, богата, деликатна, обширна и ефективна култура, а именно иранската култура, а Новруз е нейният безобиден и смел израз.
Ако стотиците милиони жители на тази културна земя, от Западен Китай до Източна Европа, искат да превърнат Новруз в международен символ, то е само защото искат празникът, който просто дарява чистота, приятелство, гъвкавост, сътрудничество, близост, умереност, баланс, красота и доброта, без да влиза в противоречие с никоя религия или идеология, да бъде международно и глобално събитие! Нека хората по целия свят го уважават, за да почитат любовта, състраданието, приятелството и помирението.
Снимка: Масата “Хафт син” (Седем с) за Ноуруз (източник: Pixabay, CC0)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 