Интервю с иранския експерт по външна политика относно актуалните въпроси на международните отношения около Иран: иранско-саудитското споразумение, отношенията с Русия и Китай, иранското ядрено споразумение, конфликтите в Кавказ, шиитската ос на съпротива в Близкия изток и отношенията на Иран с глобалния Юг
Владимир Митев
Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел в европейската общност преди Иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. Понастоящем е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика.
Господин Маджлеси, какви промени трябва да очакваме в иранската вътрешна и външна политика след помирението със Саудитска Арабия?
Наистина не мога да предвидя някаква важна политическа промяна в двустранните отношения. Може би ще има някои улеснения за консулските дела и ще могат да се реализират поклоннически посещения. Саудитска Арабия е взела решение да предпочете икономическото и социалното развитие пред политическата и военната съпротива и джихада в регионалната си политика. Въпреки че Иран, също като Саудитска Арабия, се умори от разходите във войната в Йемен, той все още продължава да се съпротивлява срещу Израел и отхвърля мирните решения в това отношение. Така че тази част от проблема остава отворена за известно време!
Как иранско-саудитското мирно споразумение пренастройва международните отношения в Близкия изток? До каква степен е възможно да настъпи израелско-иранско сближаване и израелско-палестинско помирение в Близкия изток, който е под егидата на Китай?
Иранско-саудитското споразумение вероятно би могло да осигури предпоставка за мирно решение в Йемен, може би един вид федерална държава. Не виждам дали в близко бъдеще може да има израелско-палестинско помирение! Проблемът е във враждебността на палестинците джихадисти в Газа. Китай, който има очевидна роля в това споразумение между Техеран и Риад, има важни бизнес интереси в Иран и още по-важни интереси в Саудитска Арабия. Този фактор допринесе за усилията на Китай да направи уреждане на конфликта, защото искаше да има по-добри бизнес възможности и да балансира отношенията си с Иран и Саудитска Арабия. Китай има бизнес интереси и в отношенията с Израел, така че палестинският казус няма важна роля за тях.
При управлението на президента Раиси Иран следва външна политика на “поглед към Изтока”, т.е. към Китай и Русия. Какви са резултатите и ползите от тази външна политика за Иран?
Отношенията с Китай са важни за Иран. Китай е единственият важен оставащ отворен прозорец за външната търговия на Иран. Русия от своя страна е най-големият и най-богатият съсед на Иран и естествено при нормални международни отношения те би трябвало да имат много по-важни взаимодействия. Факт е обаче, че понастоящем Русия не е купувач на ирански петролни продукти (за разлика от Китай), а освен това е и конкурент в тази област, както и на пазара на стомана. Иранските бизнесмени не са много добре запознати с руския пазар. Но, разбира се, ако вземем предвид значението на иранските правителствени компании, те биха могли да установят свои собствени отношения. Що се отнася до теорията, че Китай и Русия са в един и същи блок, а именно Изтока, смятам, че това може да е някакво недоразумение от епохата на Студената война, а не действителна реалност, че Китай вижда себе си по този начин!
Иран доставя дронове камикадзе на Русия за войната ѝ с Украйна. Каква е иранската логика зад това? Какъв е характерът на иранските отношения с Русия и Украйна?
Това е въпрос, чието естество и реалност не са ми известни, така че не съм квалифициран да отговоря, но лично аз съм против всякаква военна намеса в други конфликти. Русия е могъщ и богат съсед на Иран, така че географията казва, че може да бъде по-важен партньор за Иран, докато Украйна е важна европейска държава, която изисква приятелски отношения!
До каква степен иранската ядрена сделка остава жизнеспособна външнополитическа опция за Запада и Иран? Защо Иран и САЩ не постигнаха споразумение във времето преди 24 февруари 2022 г.? Не са ли иранците, особено тези от средната класа, традиционно проевропейски и прозападни?
Надявам се, че Иран и светът ще се доближат до мирно решение за иранските ядрени дейности под наблюдението на ООН. Не смятам иранската средна класа за прозападна. Днес няма различия между Европа, Китай, Бразилия и Индия в бизнес отношенията. Всяка страна с по-отворено отношение, по-добра цена и качество е предпочитана като партньор. Иранската средна класа смята, че иранските международни отношения не трябва да бъдат монополизирани от нито една държава, която ще навреди на националния интерес. Искаме да имаме своя свободен избор и ще се радваме да имаме много повече конкурентни възможности на международния пазар.
Какви са съображенията на иранската външна политика по отношение на Кавказ, конфликта в Нагорни Карабах, отношенията с Армения и Азербайджан?
Не съм в състояние да се информирам и да отговоря на въпроса Ви. Но моето собствено желание е да имаме най-добри отношения с двете съседни държави. Вярвам, че мирът може да бъде постигнат, ако тези кавказки държави признаят законните права на всяка от тях. Армения има историческо и установено право върху арменската част на Нагорни Карабах, не повече, което изисква право на достъп до прохода между основната територия на Армения и арменската част на Нагорни Карабах; и Азербайджанската република също има легитимно очакване да получи право на достъп до прохода между основната си територия и разделената провинция Нахичеван. Иран би могъл да бъде посредник за постигане на мир между двата народа и за подобряване на взаимните добросъседски отношения.
Каква е ролята, която Турция играе за Иран в регионалната му външна политика – съюзник, икономически партньор, конкурент, съперник? Какво ще се промени в турско-иранските отношения, ако Кемал Кълъчдароглу стане президент на Турция?
В полза на Турция е да участва в такова регионално споразумение и да се възползва от мирните отношения въпреки враждебността!
Какви са перспективите пред т.нар. ос на съпротивата – мрежата от ирански шиитски съюзници в Близкия изток? Как антииранските санкции и промените в международните отношения с преминаването към двуполюсност или многополюсност се отразяват на иранската регионална външна политика?
Надявам се, че ще стигнем до нормални условия на международните отношения и ще се приключи с тази неудачна и разрушителна политика. Едно прекратяване на огъня може да помогне!
Иран развива отношения с държавите-членки на Шанхайската организация за сигурност и на БРИКС, тъй като се стреми към постеднополярен световен ред. Доколко е реалистично иранското сътрудничество с Глобалния юг да осигури икономически ресурси и политическо влияние за Иран, за да може той да реши вътрешните си социални и икономически проблеми?
Смятам, че преди връщането на Иран на международната платформа и приемането на протоколите на FATF (световната организация за контрол на изпирането на пари и финансирането на тероризма – бел. ред.), може би няма по-добра надежда за тези цели.
Каква е настоящата ситуация с иранските протести във връзка със задължителния хиджаб? Дали тези протести не са провокирани и от отказа на иранския президент от принципа “Нито на Запад, нито на Изток” и замяната му с “Поглед на Изток” в иранската външна политика?
Необходимо е още малко време, за да могат управляващите кръгове в Иран да приемат социалните промени на новите поколения. Не считам нито ad hoc лозунга “Нито на Запад, нито на Изток”, нито лозунга “Поглед към Изтока” за реално правило на управлението. Една независима държава трябва да взема политическите си решения по отношение на Изтока или Запада в съответствие с изискванията при действителните обстоятелства.
Какви са икономическите перспективи пред Иран и иранците през 2023 г.?
Наистина не е лесно да се прогнозира. Откриването на отношения със Саудитска Арабия може да се разглежда като нов начин за завръщане на международния форум в съответствие с принципите на реалполитиката. При разгръщане на тази политика може да се предвиди по-добро състояние. В противен случай, при продължаването на настоящия регионален конфликт, перспективата за бъдещето не би била по-добра!
Снимка: Тогавашният министър на външните работи на Китай Ван И (в центъра), съветникът по националната сигурност на Саудитска Арабия Мусаед бин Мохамед Ал-Айбан (вляво) и иранският високопоставен служител по сигурността Али Шамхани (вдясно) се споразумяха за саудитско-иранско помирение на основата на възобновяване на споразумението за сътрудничество в областта на сигурността от 2001 г., както и на друг по-ранен пакт за търговия, икономика и инвестиции.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
- Acordul nuclear - Ядреното споразумение - Nuclear agreement (JCPOA)
- Anticolonialism şi tiermondism - Антиколониализъм и движение на Третия свят
- Asia Centrală - Централна Азия - Central Asia
- Caucazul - Кавказ - Caucasus
- Български
- Economie - Икономика - Economy
- Europa de Est - Източна Европа - Eastern Europe
- Feminism și drepturile femeilor - Феминизъм и права на жените - Feminism and women's rights
- Interviuri - Интервюта - Interviews
- Iran - Иран - Iran
- Relații din Orientul Mijlociu - Близкоизточни международни отношения - International relations in the Middle East
- Relaţii chinezo-iraniene - Китайско-ирански отношения - Chinese-Iranian relations
- Relaţii irano-europene - Европейско-ирански отношения - European-Iranian relations
- Relaţii ruso-iraniene - Руско-ирански отношения - Russian-Iranian relations
- Războiul din Nagorno-Karabakh - Войната в Нагорни Карабах - The war in Nagorno-Karabakh
- Războiul din Ucraina - Войната в Украйна - The war in Ukraine
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 