Category: Eseuri – Есета – Essays

Shari’s World

Shari’s World

(photo: Pixabay, CC0)

In memory of Sharare Peacock

Prof. Alexander Fedotov

This text is given to the Persian Bridge of Friendship blog by Professor Alexander Fedotov’s widow – Snezhana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov was a Bulgarian Orientalist of Russian origin, who was a specialist in East Asia, but also in the Mongolian and Tibetan space. He also had mutual sympathy for Iranians, Indians and other Eastern nations. 

Sharare Peacock – daughter of Hajjar Fiouzi, was an outstanding Iranian of many talents and achievements who died in 1999. More about her can be read here

“You’ve stirred the marigold in my soul, you’ve turned the layers, brothers November, December, January. Wait for the snow to melt. Wait for the meat to melt. Wait, wait, wait, wait, cries my silent flesh. Smooth skin hidden in another skin, you seek me, but I am gone, locked in your pupil: gone, dissolved in air…”, so begins Shari Peacock’s novel, English as a Foreign Language. This was her first and… last published book, which managed to be praised in the English press (The Times, The Independent, Vogue) and translated into Bulgarian.

The daughter of Iranian immigrants, Shari Peacock was born in 1956 in Sofia, where she grew up, attended Russian school and studied architecture. She completed her studies in London. There she made a name for herself as an artist, taught at an art college and worked as an illustrator for several well-known magazines. She does it all with unusual ease, and her range of interests is constantly growing: languages, painting, art literature, ballet. 

Shari Peacock literally blows our ideas of Iranian women out of the water: as an adult, she, the daughter of Muslims, voluntarily chooses Orthodoxy. Communicating with people, and with very different but increasingly interesting people, became for her the meaning of her whole life (I would only add that she was fluent in five languages – Bulgarian, Farsi, Russian, English and German). In order to dance in a ballet company in Hamburg, she deliberately changed her birthday by ten years. And she succeeded, because she really looked much younger than her actual age!

Continue reading “Shari’s World”
Advertisement
Lumea lui Shari

Lumea lui Shari

(foto: Pixabay, CC0)

În memoria lui Sharare Peacock

Prof. Alexander Fedotov

Textul acesta este acordat blogului Podul Persan al Prieteniei de către vaduva profesorului Alexander Fedotov – Snejana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov era un orientalist bulgar de origine rusă, care a fost specialist în Asia de Est, dar și în spațiul mongol și tibetan. El de asemenea avea simpatie reciprocă pentru Iran.  

Sharare Peacock – fiica lui Hajjar Fiouzi, era o iraniană remarcabilă cu multe talente și realizări care s-a stins în 1999. Mai mult despre ea poate fi citit aici

“Mi-ai răscolit mărțișorul din suflet, ai întors straturile, fraților noiembrie, decembrie, ianuarie. Așteptați să se topească zăpada. Așteptați să se topească carnea. Stai, stai, stai, stai, strigă carnea mea tăcută. Piele netedă ascunsă într-o altă piele, mă cauți, dar eu am dispărut, blocată în pupila ta: am dispărut, dizolvată în aer…”, așa începe romanul lui Shari Peacock, English as a Foreign Language. Aceasta a fost prima și… ultima ei carte publicată, care a reușit să fie lăudată în presa engleză (The Times, The Independent, Vogue) și să fie tradusă în limba bulgară.

Fiică a unor imigranți iranieni, Shari Peacock s-a născut în 1956 la Sofia, unde a crescut, a urmat o școală rusă și a studiat arhitectura. Și-a terminat studiile la Londra. Acolo și-a făcut un nume ca artistă, a predat la un colegiu de artă și a lucrat ca ilustratoare pentru mai multe reviste renumite. Ea face totul cu o ușurință neobișnuită, iar gama ei de interese este în continuă creștere: limbi străine, pictură, literatură artistică, balet. 

Shari Peacock aruncă literalmente în aer ideile noastre despre femeile iraniene: la vârsta adultă, ea, fiica unor musulmani, alege în mod voluntar ortodoxia. Comunicarea cu oamenii, și cu oameni foarte diferiți, dar din ce în ce mai interesanți, a devenit pentru ea sensul întregii sale vieți (aș adăuga doar că vorbea fluent cinci limbi – bulgară, farsi, rusă, engleză și germană). Pentru a dansa într-o companie de balet din Hamburg, și-a schimbat în mod deliberat ziua de naștere cu zece ani. Și a reușit, pentru că arăta cu adevărat mult mai tânără decât vârsta ei reală!

Continue reading “Lumea lui Shari”
Светът на Шари

Светът на Шари

(източник: Pixabay, CC0)

Спомен за една забележителна иранка, родена в София

проф.дфн Александър Федотов

Този текст е предоставен на блога “Персийски мост на приятелството” от вдовицата на професор Александър Федотов – Снежана Тодорова-Федотова. Александър Федотов е български ориенталист от руски произход, специалист по Източна Азия, а също и по монголското и тибетското пространство. Той също така изпитваше взаимни симпатии с иранците, индийците и много други източни народи.

Повече за живота на Шараре Пийкок, която почина в края на септември 1999 г. може да се прочете тук.

“Ти раздвижваш мъртвилото в душата ми, обръщаш пластовете, братята ноември, декември, януари. Чакай да се стопи снегът. Чакай да се разтопи плътта. Чакай, чакай, чакай, плаче безмълвната ми плът. Гладка кожа скрита в друга кожа, търсиш ме, но ме няма, забита в зеницата ти: изчезнала съм, разтворила съм се във въздуха…” – така започва романът “Английски като чужд език” на Шари Пийкок. Това бе първата и… последната й издадена книга, успяла да получи висока оценка в английска преса (“Таймс”, “Индипендът”, “Вог”) и да се преведе на български.

Дъщеря на ирански емигранти, Шари Пийкок е родена през 1956 г. в София, където израства, ходи в руско училище, а после следва архитектура. Довършва образованието си в Лондон. Там се изявява като художник, преподава в колеж по изкуствата, работи за няколко реномирани списания като илюстратор. Всичко й се отдава с необикновена лекота, а диапазонът на интересите постоянно расте: чужди езици, живопис, художествена литература, балет. 

Шари Пийкок буквално взривява нашите представи за иранските жени: на зряла възраст тя, дъщеря на мюсюлмани, доброволно избира православието. Общуването с хора, и то с много различни, но все интересни хора се превръща за нея в смисъла на целия й живот (само ще добавя, че тя свободно е говорела пет езика – български, фарси, руски, английски и немски). За да танцува в балетен състав в Хамбург, тя съзнателно променя рождената си дата с десет години. И успява, защото наистина е изглеждала много по-млада от истинската си възраст!

Continue reading “Светът на Шари”
احساس بی امان

احساس بی امان

(شراره (منبع: هاجر فیوضی

این متن به یاد شراره توسط مادرش هاجر فیوضی در اختیار وبلاگ پل دوستی فارسی قرار گرفته است.

شراره نازنینم ، مهربانم ، مقابل عکسی که  خانم مژگان هنرمند نقاش ایران از چهره و اندام برازنده و چشمان محجوب و امید بخش تونقاشی کرده است نشسته ام . هر لحظه سودای تو مرا بیخود میکند . زنده   ماندن در روزهائی که ایتقدر از تو دور افتاده ام کار آسانی نیست.     

                                             

Continue reading “احساس بی امان”
Sentiment nemilos

Sentiment nemilos

Sharare Peacock (sursă: Hajar Fiuzi)

Acest text în memoria lui Sharare Peacock a fost oferit blogului Podul Persan al Prieteniei de către mama sa, Hajar Fiuzi.

Îndrăgita și blânda mea Sharare! 

Mă aflu în fața portretului ei creat de artista Mujgan, care i-a pictat cu măiestrie figura dulce și ochii plini de speranță. În fiecare moment îmi pierd echilibrul și inteligența…

Mă gândesc: cum trăiesc în zilele în care sunt atât de departe de tine! Totul poate fi experimentat, dar fără tine nu pot. 

Inconștient vorbesc cu mine însumi: de ce ai plecat, nu e corect? Și parcă mi-ai răspuns: ce se poate face, așa e soarta.

Copila mea, știi ce mi-a făcut soarta? După câteva secole, insignifianța mea a început să simpatizeze cu Hafez, care compusese versuri atât de superbe, plângând pentru fiul său, versuri – fructul inimii sale…

Într-adevăr, în mod ironic, soarta m-a păcălit și pe mine!

Continue reading “Sentiment nemilos”
Безжалостно чувство

Безжалостно чувство

Шараре Пийкок (източник: Хаджар Фиюзи)

Този текст в памет на Шараре Пийкок бе предоставен на блога “Персийският мост на приятелството” от нейната майка Хаджар Фиюзи.

Прекрасната и нежната ми Шараре! Аз съм застанала срещу портрета ѝ, създаден от художничката Г-жа Мужган, майсторски нарисувала миловидната ѝ фигура и обнадеждаващите ѝ очи. Всеки момент губя равновесие и разсъдък…

Мисля си: Как съм жива в дните, в които  съм толкова  далеч от теб! Всичко може да се преживее, но без теб не мога. 

Несъзнателно говоря със себе си: Защо си отиде, не е справедливо? А ти  сякаш ми отвърна: Какво може да се направи, такава е съдбата.

Дете мое, знаеш ли съдбата какво направи с мен? След няколко века моята незначителност започва да съчувства на Хафез, който е съчинил такива превъзходни стихове, жалейки за своя син, стихове – плод на сърцето му…

Наистина, по ирония на съдбата, съдбата и мен надхитри!

Continue reading “Безжалостно чувство”
Ноуруз: Тържество на иранската култура

Ноуруз: Тържество на иранската култура

В нощта преди последната сряда преди Иранската нова година има традиция да се прескачат огньове за здраве (източник: Tasnim News Agency, CC BY-SA 4.0)

За смисъла на иранската нова година: чудо, което политиката и мечовете не могат да постигнат

Феридун Маджлеси

Иранската Нова година (Ноуруз) е древен празник, почитан в обширно географско и културно пространство, което се простира далеч отвъд границите на съвременен Иран. През 2022 г. Ноуруз, считан още за началото на пролетта, се пада на 20 март 2022 г. За да се запознаем с дълбокото значение на този празник и неговата важност, блогът “Персийският мост на приятелството” препечатва статия на Феридун Маджлеси – бивш ирански дипломат, настоящ анализатор по международните отношения и водещ ирански интелектуалец. 

Тази статия бе публикувана на Ноуруз 1401 г. (20 март 2022 г.) от изданието “Пладне”.

Какво очакваме от Новруз и настъпването на пролетта, за да се поздравяваме взаимно? Разцъфтява ли в душата ни нова надежда и усещане за живот? Очакваме ли да бъдем отново зелени и щастливи, а не да се превърнем в смачкани листа както беше миналата година?

Тази година имаме повече надежда за Новруз. През последните две години скърбим на Ноуруз. Това бяха два Ноуруз, в които вместо да бъдем заедно и да споделяме радостта си, бяха поканени да се изолираме и да останем настрана едни от други. Много от нас загубиха приятели и роднини. И тъй като ни е писнало от изолация, локдаун и наблюдение, сме нетърпеливи!

Continue reading “Ноуруз: Тържество на иранската култура”
A key to a part of the Persian soul: Siavush and his mourners

A key to a part of the Persian soul: Siavush and his mourners

Siavush passes through the fire test (source: Public domain)

The death of the innocent epic hero Siavush and the lament of his mourners (Suvashun) are a story, which repeats itself over the centuries and never fades away

Vladimir Mitev

When dealing with another culture and nation, usually the first encounters are discouraging. There is a firewall of mistrust and abuse between nations – neighbouring or distant. One has to be like Siavush – to ride through a fire mountain, in order to prove his/her innocence. But as soon as the tests are passed, a green valley full of riches opens itself to the passenger. This could be a moment, when the hearts of the other people open to the newcomer and he is admitted to a new community and a new nation. Or it could be a moment when one is able to see a pattern or find a key to the soul of the other culture. Even though my dealing with Iran still needs to pass a lot of tests in order to gain confidence, I believe I have just found a key to a part of the Iranian soul. 

Continue reading “A key to a part of the Persian soul: Siavush and his mourners”
O cheie pentru o parte a sufletului persan: Siavush şi plângătorii lui

O cheie pentru o parte a sufletului persan: Siavush şi plângătorii lui

Siavush trece prin încercarea de foc (sursă: Public domain)

Moartea inocentului erou epic Siavush și lamentarea plângătorilor lui (Suvashun) sunt o poveste care se repetă de-a lungul secolelor și nu dispare niciodată

Vladimir Mitev

Când avem de-a face cu o altă cultură și națiune, de obicei primele întâlniri sunt descurajante. Există un paravan de neîncredere și abuz între națiuni – învecinate sau îndepărtate. Trebuie să fii ca Siavush – să călărești printr-un munte de foc, pentru a-ți dovedi inocența. Dar de îndată ce testele sunt trecute, o vale verde plină de bogății se deschide călătorului. Acesta ar putea fi un moment în care inimile altor oameni se deschid noului venit și el este admis într-o nouă comunitate și o nouă națiune. Sau ar putea fi un moment în care cineva este capabil să vadă un model sau să găsească o cheie pentru sufletul celeilalte culturi. Chiar dacă relația mea cu Iranul trebuie să treacă încă multe teste pentru a câștiga încredere, cred că tocmai acum am găsit o cheie pentru o parte a sufletului iranian.

Continue reading “O cheie pentru o parte a sufletului persan: Siavush şi plângătorii lui”
Ключ към част от персийската душа: Сиавуш и скърбящите за него

Ключ към част от персийската душа: Сиавуш и скърбящите за него

Сиавуш преминава през огъня, за да докаже невинността си (източник: Public domain)

Смъртта на невинния епичен герой Сиавуш и оплакването на скърбящите (Сувашун) са история, която се повтаря през вековете и никога не изчезва

Владимир Митев

Когато общуваме с друга култура и нация, обикновено първите срещи са обезсърчаващи. Съществува защитна стена на недоверие и “номера” между нациите – съседни или далечни. Човек трябва да бъде като Сиавуш – да премине с кон през огнена планина, за да докаже своята невинност. Но веднага след като тестовете преминат, зелена долина, пълна с богатства, се отваря за пътника. Това може да е момент, в който сърцата на останалите хора се отварят за новодошлия и той е приет в нова общност и нова нация. Или може да е момент, в който човек може да види модел или да намери ключ към душата на другата култура. Въпреки че работата с Иран все още трябва да премине много тестове, за да получи нужната увереност, вярвам, че току-що намерих ключ към част от иранската душа.

Continue reading “Ключ към част от персийската душа: Сиавуш и скърбящите за него”