An online connection between the Persian-speaking world, Bulgaria, Romania and the rest – Онлайн връзка между персоговорящия свят, България, Румъния и останалите – Legătură online între lumea persofonă, Bulgaria, România şi celelalte – روابط انلاین بین دنیای فارسی زبان بلغارستان رومانیا و دیگران
A brief glance at some of the tourist attractions of Iran
Javad Amini, cultural attache at the embassy of the Islamic Republic of Iran in Sofia
Unlike what the Western media has always been trying to portray, Iran is one the safest countries in the world for foreign tourists and travelers.
Iran, officially the Islamic Republic of Iran, is a country in Western Asia. It is bordered by Iraq and Turkey to the west, by Azerbaijan and Armenia to the northwest, by the Caspian Sea and Turkmenistan to the north, by Afghanistan and Pakistan to the east, and by the Gulf of Oman and the Persian Gulf to the south. It covers an area of 1.64 million square kilometers, making it the 17th largest country in the world, and has a population of 86 million.
Scurtă trecere în revista a unor situri turstice din Iran
Javad Amini, consilier cultural la ambasada Republicii Islamice Iran în Bulgaria
Contrar a ceea ce presa occidentală a încercat întotdeauna să prezinte, Iranul este una dintre cele mai sigure țări din lume pentru turiștii și călătorii străini.
Iranul, oficial Republica Islamică Iran, este o țară din Asia de Vest. Se învecinează cu Irakul și Turcia la vest, cu Azerbaidjanul și Armenia la nord-vest, cu Marea Caspică și Turkmenistanul la nord, cu Afganistanul și Pakistanul la est, precum și cu Golful Oman și Golful Persic la sud. Are o suprafață de 1,64 milioane de kilometri pătrați, ceea ce o face a 17-a țară ca mărime din lume, și o populație de 86 de milioane de locuitori.
Кратък преглед на някои от туристическите забележителности на Иран
Джавад Амини, културен съветник към посолството на Ислямска Република Иран в България
За разлика от това, което западните медии винаги са се опитвали да представят, Иран е една от най-безопасните страни в света за чуждестранни туристи и пътешественици.
Иран, официално Ислямска република Иран, е държава в Западна Азия. На запад граничи с Ирак и Турция, на северозапад – с Азербайджан и Армения, на север – с Каспийско море и Туркменистан, на изток – с Афганистан и Пакистан, а на юг – с Оманския и Персийския залив. Площта му е 1,64 млн. кв. км, което го прави 17-ата по големина държава в света, а населението му е 86 млн. души.
Javad Amini, Cultural Advisor of the Islamic Republic of Iran in Bulgaria
One of the oldest Persian celebrations, Shab-e Yalda (Yalda Night), sometimes referred to as Shab-e Chelleh, is annually observed on December 21 by Iranians all over the world. Yalda is a winter solstice celebration that occurs at the end of autumn and on the eve of the first day of winter, which is the year’s longest night.
Iranians commemorate the last night of fall as the rebirth of the sun and the triumph of light over darkness since days get longer and nights are shorter in the winter. On Shab-e Yalda, people meet friends or relatives, generally at the house of grandparents or the elderly members of the family, to celebrate the longest night of the year by eating nuts and fruits, reciting the poems of the Iranian renowned poet, Hafiz, expressing good wishes, conversing and entertaining each other to welcome winter and bid farewell to fall.
Despre unul dintre cele mai mari sărbători iraniene
Javad Amini, consilier cultural al Republicii Islamice Iran la Sofia
Una dintre cele mai vechi sărbători persane, Shab-e Yalda (Noaptea Yalda), denumită uneori Shab-e Chelleh, este sărbătorită anual la 21 decembrie de iranienii din întreaga lume. Yalda este o sărbătoare a solstițiului de iarnă care are loc la sfârșitul toamnei și în ajunul primei zile de iarnă, care este cea mai lungă noapte din an.
Iranienii comemorează ultima noapte de toamnă ca fiind renașterea soarelui și triumful luminii asupra întunericului, deoarece zilele devin mai lungi și nopțile sunt mai scurte în timpul iernii. La Shab-e Yalda, oamenii se întâlnesc cu prietenii sau rudele, în general în casa bunicilor sau a membrilor mai în vârstă ai familiei, pentru a sărbători cea mai lungă noapte din an, mâncând nuci și fructe, recitând poezii ale renumitului poet iranian Hafiz, exprimându-și urări de bine, conversând și distrându-se reciproc pentru a întâmpina iarna și a-și lua rămas bun de la toamnă.
Джавад Амини, съветник по въпросите на културата на Ислямска република Иран в България
Един от най-старите персийски празници, Шаб-е Ялда (Нощта на Ялда), понякога наричан Шаб-е Челе, се отбелязва ежегодно на 21 декември от иранците по целия свят. Ялда е празник на зимното слънцестоене, който се отбелязва в края на есента и в навечерието на първия ден на зимата, когато е най-дългата нощ в годината.
Иранците отбелязват последната нощ на есента като възраждане на слънцето и победа на светлината над тъмнината, тъй като през зимата дните стават по-дълги, а нощите – по-къси. В нощта на Ялда хората се срещат с приятели или роднини, обикновено в дома на баба и дядо или на възрастните членове на семейството, за да отпразнуват най-дългата нощ в годината, като ядат ядки и плодове, рецитират стихотворения на известния ирански поет Хафез, изразяват добри пожелания, разговарят и се забавляват, за да посрещнат зимата и да се сбогуват с есента.
This text is given to the Persian Bridge of Friendship blog by Professor Alexander Fedotov’s widow – Snezhana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov was a Bulgarian Orientalist of Russian origin, who was a specialist in East Asia, but also in the Mongolian and Tibetan space. He also had mutual sympathy for Iranians, Indians and other Eastern nations.
Sharare Peacock – daughter of Hajjar Fiouzi, was an outstanding Iranian of many talents and achievements who died in 1999. More about her can be read here.
“You’ve stirred the marigold in my soul, you’ve turned the layers, brothers November, December, January. Wait for the snow to melt. Wait for the meat to melt. Wait, wait, wait, wait, cries my silent flesh. Smooth skin hidden in another skin, you seek me, but I am gone, locked in your pupil: gone, dissolved in air…”, so begins Shari Peacock’s novel, English as a Foreign Language. This was her first and… last published book, which managed to be praised in the English press (The Times, The Independent, Vogue) and translated into Bulgarian.
The daughter of Iranian immigrants, Shari Peacock was born in 1956 in Sofia, where she grew up, attended Russian school and studied architecture. She completed her studies in London. There she made a name for herself as an artist, taught at an art college and worked as an illustrator for several well-known magazines. She does it all with unusual ease, and her range of interests is constantly growing: languages, painting, art literature, ballet.
Shari Peacock literally blows our ideas of Iranian women out of the water: as an adult, she, the daughter of Muslims, voluntarily chooses Orthodoxy. Communicating with people, and with very different but increasingly interesting people, became for her the meaning of her whole life (I would only add that she was fluent in five languages – Bulgarian, Farsi, Russian, English and German). In order to dance in a ballet company in Hamburg, she deliberately changed her birthday by ten years. And she succeeded, because she really looked much younger than her actual age!
Textul acesta este acordat blogului Podul Persan al Prieteniei de către vaduva profesorului Alexander Fedotov – Snejana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov era un orientalist bulgar de origine rusă, care a fost specialist în Asia de Est, dar și în spațiul mongol și tibetan. El de asemenea avea simpatie reciprocă pentru Iran.
Sharare Peacock – fiica lui Hajjar Fiouzi, era o iraniană remarcabilă cu multe talente și realizări care s-a stins în 1999. Mai mult despre ea poate fi citit aici.
“Mi-ai răscolit mărțișorul din suflet, ai întors straturile, fraților noiembrie, decembrie, ianuarie. Așteptați să se topească zăpada. Așteptați să se topească carnea. Stai, stai, stai, stai, strigă carnea mea tăcută. Piele netedă ascunsă într-o altă piele, mă cauți, dar eu am dispărut, blocată în pupila ta: am dispărut, dizolvată în aer…”, așa începe romanul lui Shari Peacock, English as a Foreign Language. Aceasta a fost prima și… ultima ei carte publicată, care a reușit să fie lăudată în presa engleză (The Times, The Independent, Vogue) și să fie tradusă în limba bulgară.
Fiică a unor imigranți iranieni, Shari Peacock s-a născut în 1956 la Sofia, unde a crescut, a urmat o școală rusă și a studiat arhitectura. Și-a terminat studiile la Londra. Acolo și-a făcut un nume ca artistă, a predat la un colegiu de artă și a lucrat ca ilustratoare pentru mai multe reviste renumite. Ea face totul cu o ușurință neobișnuită, iar gama ei de interese este în continuă creștere: limbi străine, pictură, literatură artistică, balet.
Shari Peacock aruncă literalmente în aer ideile noastre despre femeile iraniene: la vârsta adultă, ea, fiica unor musulmani, alege în mod voluntar ortodoxia. Comunicarea cu oamenii, și cu oameni foarte diferiți, dar din ce în ce mai interesanți, a devenit pentru ea sensul întregii sale vieți (aș adăuga doar că vorbea fluent cinci limbi – bulgară, farsi, rusă, engleză și germană). Pentru a dansa într-o companie de balet din Hamburg, și-a schimbat în mod deliberat ziua de naștere cu zece ani. Și a reușit, pentru că arăta cu adevărat mult mai tânără decât vârsta ei reală!
Спомен за една забележителна иранка, родена в София
проф.дфн Александър Федотов
Този текст е предоставен на блога “Персийски мост на приятелството” от вдовицата на професор Александър Федотов – Снежана Тодорова-Федотова. Александър Федотов е български ориенталист от руски произход, специалист по Източна Азия, а също и по монголското и тибетското пространство. Той също така изпитваше взаимни симпатии с иранците, индийците и много други източни народи.
Повече за живота на Шараре Пийкок, която почина в края на септември 1999 г. може да се прочете тук.
“Ти раздвижваш мъртвилото в душата ми, обръщаш пластовете, братята ноември, декември, януари. Чакай да се стопи снегът. Чакай да се разтопи плътта. Чакай, чакай, чакай, плаче безмълвната ми плът. Гладка кожа скрита в друга кожа, търсиш ме, но ме няма, забита в зеницата ти: изчезнала съм, разтворила съм се във въздуха…” – така започва романът “Английски като чужд език” на Шари Пийкок. Това бе първата и… последната й издадена книга, успяла да получи висока оценка в английска преса (“Таймс”, “Индипендът”, “Вог”) и да се преведе на български.
Дъщеря на ирански емигранти, Шари Пийкок е родена през 1956 г. в София, където израства, ходи в руско училище, а после следва архитектура. Довършва образованието си в Лондон. Там се изявява като художник, преподава в колеж по изкуствата, работи за няколко реномирани списания като илюстратор. Всичко й се отдава с необикновена лекота, а диапазонът на интересите постоянно расте: чужди езици, живопис, художествена литература, балет.
Шари Пийкок буквално взривява нашите представи за иранските жени: на зряла възраст тя, дъщеря на мюсюлмани, доброволно избира православието. Общуването с хора, и то с много различни, но все интересни хора се превръща за нея в смисъла на целия й живот (само ще добавя, че тя свободно е говорела пет езика – български, фарси, руски, английски и немски). За да танцува в балетен състав в Хамбург, тя съзнателно променя рождената си дата с десет години. И успява, защото наистина е изглеждала много по-млада от истинската си възраст!
این متن به یاد شراره توسط مادرش هاجر فیوضی در اختیار وبلاگ پل دوستی فارسی قرار گرفته است.
شراره نازنینم ، مهربانم ، مقابل عکسی که خانم مژگان هنرمند نقاش ایران از چهره و اندام برازنده و چشمان محجوب و امید بخش تونقاشی کرده است نشسته ام . هر لحظه سودای تو مرا بیخود میکند . زنده ماندن در روزهائی که ایتقدر از تو دور افتاده ام کار آسانی نیست.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 