An online connection between the Persian-speaking world, Bulgaria, Romania and the rest – Онлайн връзка между персоговорящия свят, България, Румъния и останалите – Legătură online între lumea persofonă, Bulgaria, România şi celelalte – روابط انلاین بین دنیای فارسی زبان بلغارستان رومانیا و دیگران
Gholam-hossein Sa’edi’s speech on the fourth night of Goethe Institute’s literary nights in Tehran (year 1977)
Gholam-Hossein Sa’edi
In the autumn of 1977, a literary festival was held in Tehran that has gone down in history. The Ten Literary Evenings at the Goethe Institute had an audience of 20,000 people. They brought together the Iranian public with the most important dissident intellectuals of the monarchist period. The unrest that began during these literary evenings is considered the beginning of the series of protests that led to the Islamic Revolution.
During the literary festival, Iranian intellectuals talk about freedom, censorship, true and false art. Below is a speech by playwright Gholam-Hossein Sa’edi (translated by Vladimir Mitev with minor abridgements) about fake artists. Gholam-Hossein Sa’edi is a psychiatrist who cared for the mentally ill in southern Tehran. He is known for his plays influenced by the theatre of the absurd. He was repressed by the authorities both before and after the Revolution. He died in Paris in 1985.
Discursul lui Gholam-Hossein Sa’edi în cea de-a patra seară a Cele Zece Ser Literare de la Goethe-Institut din Tehran (anul 1977)
Gholam-Hossein Sa’edi
În toamna anului 1977, la Teheran a avut loc un festival literar care a rămas în istorie. Cele Zece Seri Literare de la Institutul Goethe au avut un public de 20.000 de persoane. Acestea au reunit publicul iranian cu cei mai importanți intelectuali disidenți din perioada monarhistă. Tulburările care au început în timpul acestor serate literare sunt considerate începutul seriei de proteste care au dus la Revoluția Islamică.
În cadrul festivalului literar, intelectualii iranieni vorbesc despre libertate, cenzură, artă adevărată și falsă. Mai jos, vă prezentăm un discurs al dramaturgului Gholam-Hossein Sa’edi (în traducerea lui Vladimir Mitev cu mici scurtări) despre artiștii falși. Gholam-Hossein Sa’edi este un psihiatru care avea grijă de bolnavii mental în sudul Teheranului. Este cunoscut pentru piesele sale influențate de teatrul absurdului. A fost reprimat de autorități atât înainte, cât și după Revoluție. A murit la Paris în 1985.
Речта на Голам-Хосейн Саеди на четвъртата вечер от Десетте литературни вечери в Гьоте-институт (1977 г.)
Голам-Хосейн Саеди
През есента на 1977 г. в Техеран се провежда литературен фестивал, който остава в историята. Десетте литературни вечери в “Гьоте институт” имат публика от 20 000 души. Те срещат иранската публика с водещите интелектуалци дисиденти от монархическите времена. Броженията, които започват по време на тези литературни вечери са считани за начало на серията от протести, довели до Ислямската революция.
В рамките на литературния фестивал иранските интелектуалци говорят за свободата, цензурата, за истинското и фалшивото изкуство. По-долу представяме речта на драматурга Голам-Хосейн Саеди (в превод на Владимир Митев с малки съкращения), посветена на фалшивите творци. Голам-Хосейн Саеди е психиатър, който се грижи за психично болни в южната част на Техеран. Той е известен със своите пиеси, базирани на театъра на абсурда. Бил е репресиран от властите, както преди, така и след Революцията. Умира в Париж през 1985 г.
The cover of Angel Orbetsov’s book (source: The Persian Bridge of Friendship)
Transcript of the speech delivered by Bulgarian diplomat Angel Orbetsov at the presentation of his book “Bulgarian-Iranian Relations from Liberation to the end of the 1950s”, held on 29 November 2022 at the Ministry of Foreign Affairs in Sofia
The Persian Bridge of Friendship
Angel Orbetsov: I fully agree with the last remark. And, yes, I had the honor of participating in a video promoting the Diplomatic Institute’s library with two other people and I am extremely proud of my participation. The library has taken a very serious step towards professionalization. I would like to express my heartfelt thanks to the Diplomatic Institute, especially to Mrs Mihailova and her colleagues, especially Daniela Peșeva and Nikolai Krumov. Thank you very much for organising this event.
This event is very important because it is part of the 125th anniversary of the establishment of Bulgarian-Iranian diplomatic relations, which is part of my research and is described in the first chapter of the book. Today, 1897 is accepted as the year of the establishment of diplomatic relations with Iran.
Coperta cărții lui Anghel Orbețov (sursă: Podul Persan al Prieteniei)
Transcrierea discursului rostit de diplomatul bulgar Anghel Orbețov la prezentarea cărții sale “Relațiile bulgaro-iraniene de la eliberare până la sfârșitul anilor ’50”, care a avut loc la 29 noiembrie 2022 la Ministerul Afacerilor Externe din Sofia
Podul Persan al Prieteniei
Anghel Orbețov: Sunt pe deplin de acord cu ultima observație. Și, da, am avut onoarea de a participa la un videoclip de promovare a bibliotecii Institutului Diplomatic împreună cu alte două persoane și sunt extrem de mândru de participarea mea. Biblioteca a făcut un pas foarte serios în direcția profesionalizării. Aș dori să mulțumesc din suflet Institutului Diplomatic, în special doamnei Mihailova și colegilor săi, în special Daniela Peșeva și Nikolai Krumov. Vă mulțumesc foarte mult pentru organizarea acestui eveniment.
Acest eveniment este foarte important, deoarece face parte din aniversarea a 125 de ani de la stabilirea relațiilor diplomatice bulgaro-iraniene, care face parte din cercetarea mea și este descrisă în primul capitol al cărții. În prezent, anul 1897 este acceptat ca fiind anul stabilirii relațiilor diplomatice cu Iranul.
Корицата на книгата на Ангел Орбецов (източник: Персийският мост на приятелството)
Транскрипция на изказването на българския дипломат Ангел Орбецов на представянето на неговата книга “Българо-иранските отношения от Освобождението до края на 50-те години на ХХ век”, което се проведе на 29 ноември 2022 г. във Министерството на външните работи в София
Персийският мост на приятелството
Ангел Орбецов: Присъединявам се напълно към последната реплика. И да, имах честта да участвам във видеоклип за реклама на библиотеката на Дипломатическия институт заедно с още двама души и съм изключително горд от своето участие. Библиотеката е направила доста сериозна крачка по посока на професионализация. Искам да благодаря от все сърце на Дипломатическия институт, специално на госпожа Михайлова, както и на нейните колеги, най-вече на Даниела Пешева и Николай Крумов. Благодаря ви изключително много за организацията на събитието. Това събитие е много важно, защото се вписва в 125-годишнината от установяването на българо-иранските дипломатически отношения, което е част от моето изследване и е описано в първа глава на книгата. 1897 г. към момента се приема за година на установяване на дипломатическите отношения с Иран.
The event’s public (source: Iranian cultural centre, Khalil Sadulla)
An event in October 2022 showed the prevalent respect for one of the individuals who are bridge of friendship between Bulgarians and Iranians
Vladimir Mitev
In Bulgarian-Iranian relations, and in international relations in general, there are people who play a very important role – that of a “bridge of friendship” between nations. This is a role perhaps more difficult and more important even than that of diplomats, because diplomats have their diplomatic status and move in a somewhat more protected environment. People who are bridges of friendship have no defenses and nowhere to run, they are permanently connected to both nations and feel with their own bodies every positive or negative emotion in their relationship. They are also people who often sacrifice their own emotionalism or righteousness and instead think about how to promote peace and trust in international relations. Accordingly, every turmoil in international and national relations resonate more strongly in their souls.
On October 20, 2022, Iranians in Bulgaria, Bulgarian Iranologists, friends of Iran in Sofia and representatives of the Iranian Embassy in our country gathered at the Zoo Hotel in Sofia to show their respect and appreciation for a Persian bridge of friendship – Mrs. Hajar Fiouzi. For years, her home in Sofia has been a kind of Mecca – all kinds of people who have relations to the ties between Bulgaria and Iran come there, and her modest apartment is a kind of “qeble-ye alam” (a hub of the (Bulgarian-Iranian) universe). Mrs. Fiouzi was a long-time lecturer in Persian language and other disciplines at Sofia University. Kliment Ohridski”. She is known for her numerous simultaneous translations of Iranian events in Sofia, for her translations of Bulgarian literature into Persian or Persian into Bulgarian, and for her teaching at the Iranian Cultural Center in Bulgaria. Readers of The Persian Bridge of Friendship blog have read this interview with her from the summer of 2022. They also know of her pain at the untimely loss of her extremely talented daughter, Sharare Peacock.
Ms. Fiouzi’s contribution to Bulgarian-Iranian relations was the focus of the event in Sofia. But it was also a celebration of Persian culture itself. Thanks to Nabiollah Masumi, another activist for Bulgarian-Iranian friendship, and several Bulgarians, poems by poets such as Hafez and Rumi were read, focusing on the mystical and life wisdom of the Iranians. The floor was taken by many of the guests, including His Excellency Mr. Seyed Mohammad Javad Rasouli – Iranian Ambassador to Bulgaria and Iranian Cultural Attaché Javad Amini. On the Bulgarian side, many university professors participated – such as Prof. Dr. Ivo Panov – the doyen of Iranian Studies and professor of Iranian Literature, Prof. Dr. Alexandra Kumanova from the University of Library Science and Information Technology, Snezhana Todorova – President of the Union of Bulgarian Journalists and others. The hall was almost full – with several dozen Iranians, Bulgarian Iranologists and others.
The Persian Friendship of Bridge blog received some of the speeches at the event and published them here with minimal editorial intervention (e.g. the title of each speech was chosen by the blog). They testify to the need to have more trustworthy personalities on both sides between our nations. In times of war and confrontation in international relations, the need for these individuals is even greater.
Publicul (sursă: Centrul Cultural Iranian din Sofia, Halil Sadulla)
Un eveniment din octombrie 2022 a arătat respectul universal pentru una dintre personalitățile care reprezintă o punte de prietenie între bulgari și iranieni
Vladimir Mitev
În relațiile bulgaro-iraniene și, în general, în relațiile internaționale, există oameni care joacă un rol foarte important – acela de “punte de prietenie” între națiuni. Acesta este un rol poate mai dificil și mai important chiar decât cel al diplomaților, pentru că diplomații au un statut diplomatic și se mișcă într-un mediu oarecum mai defensiv. Oamenii care sunt punți de prietenie nu au nici o apărare și nici un loc unde să fugă, ei sunt permanent conectați la ambele națiuni și simt cu propriul corp fiecare emoție pozitivă sau negativă din relația lor. Sunt, de asemenea, oameni care adesea își sacrifică propria emotivitate sau dreptate și se gândesc în schimb la modul în care pot promova pacea și încrederea în relațiile internaționale. În consecință, tulburările din relațiile internaționale și naționale rezonează mai puternic în sufletele lor.
La 20 octombrie 2022, iranienii din Bulgaria, iranologii bulgari, prietenii Iranului din Sofia și reprezentanții Ambasadei Iranului în Bulgaria s-au adunat la Hotelul Zoo din Sofia pentru a-și arăta respectul și aprecierea față de o punte persană de prietenie – doamna Hajar Fiuzi. De ani de zile, locuința ei din Sofia a fost un fel de Mecca – tot felul de oameni care au legătură cu legăturile dintre Bulgaria și Iran vin acolo, iar modestul ei apartament este un fel de “qeble-ye alam” (un centru al universului (bulgaro-iranian)).
Doamna Fiuzi a fost mult timp lector de limbă persană și de alte discipline la Universitatea din Sofia. Kliment Ohridski”. Este cunoscută pentru numeroasele sale traduceri simultane ale evenimentelor iraniene de la Sofia, pentru traducerile din literatura bulgară în persană sau din persană în bulgară și pentru activitatea sa de predare la Centrul Cultural Iranian din Bulgaria. Cititorii blogului Podul Persan al Prieteniei au citit acest interviu cu ea din vara anului 2022. Ei știu, de asemenea, de durerea pe care o resimte la pierderea prematură a fiicei sale extrem de talentate, Sharare Peacock.
Contribuția doamnei Fiuzi la relațiile dintre Bulgaria și Iran a fost punctul central al evenimentului de la Sofia. Dar a fost, de asemenea, o celebrare a culturii persane în sine. Grație lui Nabiollah Masumi, un alt activist pentru prietenia bulgaro-iraniană, și a mai multor bulgari, au fost citite poezii ale unor poeți precum Hafez și Rumi, care au pus accentul pe înțelepciunea mistică și de viață a iranienilor. Au luat cuvântul mulți dintre invitați, printre care Excelența Sa, domnul Mohammad Seyed Javad Rasouli – Ambasadorul Iranului în Bulgaria și atașatul cultural iranian Javad Amini. Din partea bulgară, au participat numeroși profesori universitari – precum Prof. Dr. Ivo Panov – decanul de vârstă al studiilor iraniene și profesor de literatură iraniană, Prof. Dr. Alexandra Kumanova de la Universitatea de Bibliotehnologii și Tehnologia Informației, Snejana Todorova – președintele Uniunii Jurnaliștilor Bulgari și alții. Sala era aproape plină – cu câteva zeci de iranieni, iranieni bulgari și alții.
Blogul Podul Persan al Prieteniei a primit o parte din discursurile de la eveniment și le-a publicat aici cu o intervenție editorială minimă (de exemplu, titlul fiecărui discurs a fost ales de blog). Ele atestă necesitatea de a avea personalități mai demne de încredere de ambele părți între națiunile noastre. În vremuri de război și de confruntare în relațiile internaționale, nevoia de aceste persoane este și mai mare.
Публиката на събитието (източник: Ирански културен център, Халил Садула)
Събитие от октомври 2022 г. показа всеобщото уважение към една от личностите, които са мост на приятелството между българи и иранци
Владимир Митев
В българо-иранските отношения, и въобще в международните отношения има хора, играещи много важна роля – тази на “мост на приятелството” между народите. Това е роля навярно по-трудна и по-важна дори от тази на дипломатите, защото дипломатите имат своят дипломатически статут и се движат в донякъде по-отбрана среда. Хората, които са мостове на приятелството нямат защити и къде да избягат, те са трайно свързани с двата народа и чувстват със собственото си тяло всяка позитивна или негативна емоция в отношенията помежду им. Те са и хора, които често принасят в жертва своята собствена емоционалност или правда и вместо това мислят как да насърчат мира и доверието в международните отношения. Съответно и смущенията в международните и националните отношения отекват по-силно в душата им.
На 20 октомври 2022 г. иранците в България, българските иранисти, приятелите на Иран в София и представители на иранското посолство у нас се събраха в хотел Zoo в София, за да покажат своето уважение и признание към един персийски мост на приятелството – госпожа Хаджар Фиюзи. От години нейният дом в София е своеобразна Мека – там идват най-различни хора, които имат отношения към връзките между България и Иран, и нейният скромен апартамент е нещо като “кебле-йе алам” (средоточие на (българо-иранската) вселена). Госпожа Фиюзи е била дългогодишен преподавател по персийски език и други дисциплини в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя е известна с множество симултанни преводи на ирански събития в София, с преводи на българска литература на персийски език или на персийска на български, с преподаването си в Иранския културен център в България. Читателите на блога “Персийският мост на приятелството” са чели това интервю с нея от лятото на 2022 г. Те знаят и за болката й от ненавременната загуба на изключително талантливата й дъщеря Шараре Пийкок.
Приносът на госпожа Фиюзи към българо-иранските отношения бе в центъра на събитието в София. Но то бе и празник на самата персийска култура. Благодарение на Набиолла Масуми – един друг активист за българо-иранско приятелство, и на няколко българи бяха прочетени стихотворения от поети като Хафез и Руми, които се фокусираха върху мистичната и житейската мъдрост на иранците. Думата взеха много от гостите, сред които Негово Превъзходителство господин Сейед Мохаммад Джавад Расули – ирански посланик в България и иранското културно аташе Джавад Амини. От българска страна участваха множество университетски преподаватели – като проф. д-р Иво Панов – доайенът на специалност “Иранистика” и преподавател по иранска литература, проф. Александра Куманова от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Снежана Тодора – председател на Съюза на българските журналисти и други. Залата бе почти пълна – с няколко десетки иранци, български иранисти и други.
Блогът “Персийският мост на приятелството” получи някои от изказванията на събитието и ги публикува тук с минимална редакционна намеса (например заглавието на всяко изказване е избрано от блога). Те свидетелстват за нуждата между нашите народи да има повече личности, които се ползват с доверие и от двете страни. В във времена на война и конфронтацията в международните отношения, нуждата от тези хора е още по-голяма.
This text is given to the Persian Bridge of Friendship blog by Professor Alexander Fedotov’s widow – Snejana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov was a Bulgarian orientalist of Russian origin, who was a specialist in East Asia, but also in the Mongolian and Tibetan space. He also had mutual sympathy for Iranians, Indians and other Eastern nations.
Unfortunately, both my trips to Iran were official. I say “unfortunately” because I never had the opportunity to walk around Tehran, Isfahan or Shiraz on my own. I realized long ago that if you want to feel the spirit of a country, of a people, you have to “go with the flow”, try to swim with the current, not “fight” the onslaught of local traditions, customs and tastes.
We landed in Tehran both times at night: the plane flies over the city for 30-40 minutes and you say to yourself: what must this city that has no beginning and no end be like. Tehran turned out to be almost endless; you can neither walk around this megalopolis of ten million people, nor see it all. I found a few places “for me” in it: the central part, home to the Ministry of Foreign Affairs and some magnificent museums around it, including the Koran Museum; Tehran Square, of which I probably saw only a fraction; the Museum of Modern Art. Overall, Tehran is a somewhat faceless city; you won’t find any mosques or historic mausoleums, except perhaps for Ayatollah Khomeini’s tomb, which has become a place of pilgrimage for millions of Iranians.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 