The influence Of European intellectual ideas upon Iranian prose and non-fiction in the 60s and 70s

In the 60s and 70s gradually Iranian intellectuals start viewing Islam and tradition as a source of energy for social change (source: Pixabay, CC0)

A publication in the Romanian journal Studia Europaea on the changing Iranian identity in the pre-revolutionary period

Vladimir Mitev

This publication appeared in the 1/2022 volume of Studia Europaea journal of the University ”Babeș-Bolyai”, Cluj-Napoca Romania on 1 July 2022

Abstract

Following the coup d’etat of 1953 and the trauma caused by it gradually in the 60s and 70s in Iran a new subjectivity, a new vision for the Iranian subject of modernity emerged. Iranians were called by their intellectuals to overcome the trauma, which was called “occidentosis”, a state in which everything that they try to create and produce is “stilborn”. They were asked to no longer accept predestination and quietism, developing courage instead, becoming militant and finding their own, authentic way of encountering technologies and the West. This paper systematically demonstrates that the new subjectivity, which can be seen in the Iranian prose and non-fiction in the 60s and 70s is heavily influenced by European intellectual ideas. 

Advertisement

Influența ideilor intelectuale europene asupra prozei și non-ficțiunii iraniene din anii ’60 și ’70

În anii 60 și 70 intelectualii iranieni treptat dezvoltă o atitudine pozitivă către islam și tradiție, văzându-le ca sursă de energie pentru schimbare socială (sursă: Pixabay, CC0)

O publicație în revista românească Studia Europaea despre schimbarea identității iraniene în perioada prerevoluționară

Vladimir Mitev

Această publicație a apărut în volumul 1/2022 al revistei Studia Europaea a Universității “Babeș-Bolyai”, Cluj-Napoca, România la 1 iulie 2022.

Rezumat

În urma loviturii de stat din 1953 și a traumei provocate de aceasta, în Iran, în anii ’60 și ’70 a apărut treptat o nouă subiectivitate, o nouă viziune a subiectului iranian al modernității. Iranienii au fost chemați de către intelectualii lor să depășească trauma, care a fost numită “occidentoză”, o stare în care tot ceea ce se încearcă să se creeze și să fie produs este “născut mort”. Li s-a cerut să nu mai accepte predestinarea și chietismul, dezvoltând în schimb curaj, devenind militanți și găsindu-și un mod propriu, autentic de a se întâlni cu tehnologiile și cu Occidentul. Această lucrare demonstrează în mod sistematic că noua subiectivitate, care poate fi observată în proza și non-ficțiunea iraniană din anii ’60 și ’70, este puternic influențată de ideile intelectuale europene. 

Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Q&A despre conferința privind gândirea iraniană prerevoluționară

Screenshot din seminar (foto: YouTube)

Vladimir Mitev răspunde colegilor de la Centrul de Studii asupra Orientului Mijlociu și a Mediteranei din cadrul Universității Babeș-Bolyai din Cluj-Napoca

În a doua parte a conferinței ”Motive sociale și anticoloniale în gândirea iraniană prerevoluționară” Vladimir Mitev a răspuns unor întrebări despre relațiile între Vest și Est, colaborările academice posibile și falia între lumi, precum și despre semnificația gândirii lui Ahmad Fardid și a lui Jalal Al-e Ahmad azi.

Въпроси и отговори към семинар, посветен на дореволюционната иранска мисъл

Скрийншот от частта за въпроси и отговори на семинара (източник: YouTube)

Владимир Митев отговаря на колегите си от Центъра за близкоизточни и средиземноморски изследвания към Университета “Бабеш-Боляй” в Клуж-Напока

Във втората част на семинара “Социални и антиколониални мотиви в дореволюционната иранска мисъл” Владимир Митев отговори на въпроси за отношенията между Запада и Изтока, за възможните академични сътрудничества и разрива между световете, както и за значението на мисълта на Ахмад Фардид и Джалал Ал-е Ахмад днес.

Втората част може да бъде гледана със субтитри на български език тук:

Q&A about the conference on pre-revolutionary Iranian thought

Screenshot from the seminar (source: YouTube)

Vladimir Mitev responds to colleagues from the Centre for Middle East and Mediterranean Studies at Babeș-Bolyai University in Cluj-Napoca

In the second part of the conference “Social and anti-colonial motives in pre-revolutionary Iranian thought” Vladimir Mitev answered questions about relations between West and East, possible academic collaborations and the rift between the worlds, as well as the significance of Ahmad Fardid and Jalal Al-e Ahmad’s thought today.

Watch the second part with subtitles in English here:

Social and anti-colonial motives in pre-revolutionary Iranian thought

Jalal Al-e Ahmad is one of the most important prerevolutionary Iranian intellectuals (source: Facebook)

English-lanaguage transcription of Vladimir Mitev’s lecture, conducted online in Romanian 

On May 27, 2022, Vladimir Mitev, founder of the blog “The Persian Bridge of Friendship,” delivered an online lecture in Romanian entitled “Social and Anticolonial Motives in Pre-Revolutionary Iranian Thought” to the audience of the Center for Near Eastern and Mediterranean Studies at Babes-Bolyai University in Cluj-Napoca. The text below is a transcript of Vladimir’s lecture, and the discussion that took place after the lecture will be published in a separate article. The opening remarks are by Prof. Dr. Marius Lazar, Director of the Middle East Centre at the University.

Here is the video from the lecture with subtitles in English:

Motive sociale și anticoloniale în gândirea iraniană prerevoluționară

Jalal Al-e Ahmad este unul dintre autori de seamă din perioada prerevoluționară (sursă: Facebook)

Transcrierea conferinței lui Vladimir Mitev, ținută online în limba română 

În ziua de 27 mai 2022 fondatorul blogului Podul Persan al Prieteniei, Vladimir Mitev a ținut o conferință online în limba română, întitulată ”Motive sociale și anticoloniale în gândirea iraniană prerevoluționară” în fața publicului Centrului de Studii Asupra Orientului Mijlociu și a Mediteranei al Universității Babeș-Bolyai din Cluj-Napoca. Textul de mai jos este transcrierea prelegerii lui Vladimir, iar într-un articol separat va fi publicată discuția care a avut loc după acest eveniment. Cuvintele de deschidere îi aparțin pe prof. dr. Marius Lazăr, directorul centrului oriental al UBB.

Социални и антиколониални мотиви в дореволюционната иранска мисъл

Джалал Ал-е Ахмад е една от ключовите фигури в иранската предреволюционна мисъл (източник: Facebook)

Транскрипция на лекцията на Владимир Митев, проведена онлайн на румънски език 

На 27 май 2022 г. основателят на блога “Персийският мост на приятелството” Владимир Митев изнесе онлайн лекция на румънски език, озаглавена “Социални и антиколониални мотиви в дореволюционната иранска мисъл”, пред аудиторията на Центъра за близкоизточни и средиземноморски изследвания към Университета “Бабеш-Боляй” в Клуж-Напока. Текстът по-долу е стенограма на лекцията на Владимир, а в отделна статия ще бъде публикувана дискусията, която се проведе след събитието. Встъпителните думи са на проф. д-р Мариус Лазар, директор на близкоизточния център на към университета.

Лекцията може да бъде проследена със субтитри на български език тук: