Category: Londra – Лондон – London

Ruthless feeling

Ruthless feeling

Sharare Peacock (source: Hajar Fiuzi)

This text in memory of Sharare Peacock was provided to the Persian Bridge of Friendship blog by her mother, Hajar Fiuzi.

My dear and gentle Sharare! 

I am standing in front of her portrait created by artist Mujgan, who masterfully painted her sweet figure and hopeful eyes. Every moment I lose my balance and my wits…

I think: how I live in the days when I am so far away from you! Everything can be experienced, but without you I cannot. 

Unconsciously I talk to myself: why did you leave, is it right? And you seem to answer me: what can be done, such is fate.

My child, do you know what fate has done to me? After a few centuries, my insignificance began to sympathize with Hafez, who had composed such beautiful verses, crying for his son, verses – the fruit of his heart…

Indeed, ironically, fate had tricked me too!

Continue reading “Ruthless feeling”
Advertisement
Sentiment nemilos

Sentiment nemilos

Sharare Peacock (sursă: Hajar Fiuzi)

Acest text în memoria lui Sharare Peacock a fost oferit blogului Podul Persan al Prieteniei de către mama sa, Hajar Fiuzi.

Îndrăgita și blânda mea Sharare! 

Mă aflu în fața portretului ei creat de artista Mujgan, care i-a pictat cu măiestrie figura dulce și ochii plini de speranță. În fiecare moment îmi pierd echilibrul și inteligența…

Mă gândesc: cum trăiesc în zilele în care sunt atât de departe de tine! Totul poate fi experimentat, dar fără tine nu pot. 

Inconștient vorbesc cu mine însumi: de ce ai plecat, nu e corect? Și parcă mi-ai răspuns: ce se poate face, așa e soarta.

Copila mea, știi ce mi-a făcut soarta? După câteva secole, insignifianța mea a început să simpatizeze cu Hafez, care compusese versuri atât de superbe, plângând pentru fiul său, versuri – fructul inimii sale…

Într-adevăr, în mod ironic, soarta m-a păcălit și pe mine!

Continue reading “Sentiment nemilos”
Безжалостно чувство

Безжалостно чувство

Шараре Пийкок (източник: Хаджар Фиюзи)

Този текст в памет на Шараре Пийкок бе предоставен на блога “Персийският мост на приятелството” от нейната майка Хаджар Фиюзи.

Прекрасната и нежната ми Шараре! Аз съм застанала срещу портрета ѝ, създаден от художничката Г-жа Мужган, майсторски нарисувала миловидната ѝ фигура и обнадеждаващите ѝ очи. Всеки момент губя равновесие и разсъдък…

Мисля си: Как съм жива в дните, в които  съм толкова  далеч от теб! Всичко може да се преживее, но без теб не мога. 

Несъзнателно говоря със себе си: Защо си отиде, не е справедливо? А ти  сякаш ми отвърна: Какво може да се направи, такава е съдбата.

Дете мое, знаеш ли съдбата какво направи с мен? След няколко века моята незначителност започва да съчувства на Хафез, който е съчинил такива превъзходни стихове, жалейки за своя син, стихове – плод на сърцето му…

Наистина, по ирония на съдбата, съдбата и мен надхитри!

Continue reading “Безжалостно чувство”