We should not be afraid to be different!

The cover photo of the book review of Desintegrate! as it is on the left-wing German site Marx21.de (source: screenshot)

The leading German intellectual Max Czollek in conversation with prof. Penka Angelova on pluralism in today’s German society 

Prof. Dr. Penka Angelova

Max Czollek was born in Berlin in 1987 and lives there. He studied Political Science at the Free University of Berlin and defended his PhD at the Center for the Study of Antisemitism at the Technical University of Berlin. Max Czollek is a member of the poetry collective G13 and co-editor of the journal Jalta – Positionen zur jüdischen Gegenwart (Yalta – Positions on the Jewish Present).

He is the driving force behind cultural initiatives of the Jewish community at the Maxim Gorky Theatre in Berlin. In 2020, he initiated the International Days of Jewish-Muslim Culture (WWW.TDJML.ORG) as a decentralized congress with kick-off events at the Maxim Gorky Theatre. His essay Desintegriert Euch! (Disintegrate!) was published in 2018. 

In October 2021, Max Czollek participated in the literary festival “Breath of Europe” in Ruse, where he presented his concept of “disintegration” of the multiple social groups in contemporary Germany and Europe. Czollek spoke of the need for a pluralistic society in which the differences of all people are accepted, rather than being unified under a single social norm. In the framework of Czollek’s visit prof. Penka Angelova, president of the International Elias Canetti Society in Ruse, interviewed him. The interview was translated into other languages by the blog “The Persian Bridge of Friendship”.

Advertisement

Nu trebuie să ne fie frică să fim diferiți!

Poza de deschdere a unei recenzii despre cartea lui lui Max Czollek Deznitegraţi-vă! de la site-ul german de stânga Marx21.de (sursă: screenshot)

Intelectualul german de seamă Max Czollek în conversație cu prof. Penka Angelova despre pluralism în societatea germană de astăzi 

Prof. Dr. Penka Angelova

Max Czollek s-a născut la Berlin în 1987 și locuiește acolo. A studiat Științe Politice la Universitatea Liberă din Berlin și și-a susținut doctoratul la Centrul pentru Studiul Antisemitismului din cadrul Universității Tehnice din Berlin. Max Czollek este membru al colectivului de poezie G13 și coeditor al revistei Jalta – Positionen zur jüdischen Gegenwart (Yalta – Poziții privind prezentul evreiesc).

El este forța motrice a inițiativelor culturale ale comunității evreiești de la Teatrul Maxim Gorki din Berlin. În 2020, a inițiat Zilele internaționale ale culturii iudeo-musulmane (WWW.TDJML.ORG) sub forma unui congres descentralizat, cu evenimente de lansare la Teatrul Maxim Gorki. Eseul său Desintegriert Euch! (Dezintegrează-te!) a fost publicat în 2018. 

În octombrie 2021, Max Czollek a participat la festivalul literar “Respirația Europei” de la Ruse, unde și-a prezentat conceptul de “dezintegrare” a multiplelor grupuri sociale din Germania și Europa contemporană. Czollek a vorbit despre necesitatea unei societăți pluraliste în care diferențele tuturor oamenilor sunt acceptate, în loc să fie unificate sub o singură normă socială. În cadrul vizitei lui Czollek, prof. Penka Angelova, președinta Societății Internaționale Elias Canetti din Ruse, i-a luat un interviu. Interviul a fost tradus în alte limbi de către blogul “Podul Persan al Prieteniei” şi este accesibil aici ca transcripţie şi ca video cu subtitrare în limba română.

Не трябва да се страхуваме да бъдем различни!

Представяне на книгата “Дезинтегрирайте се” на германския ляв сайт Marx21.de (източник: скрийншот)

Водещият германски интелектуалец Макс Чолек в разговор с проф. Пенка Ангелова за плурализма в днешното германско общество 

Проф. д-р Пенка Ангелова

Макс Чолек е роден в Берлин през 1987 г. и живее там. Учи политически науки в Свободния университет в Берлин и защитава докторат в Центъра за изследване на антисемитизма към Техническия университет в Берлин. Макс Чолек е член на поетичния колектив G13 и съредактор на списанието “Ялта – позиции за еврейското настояще” (Jalta – Positionen zur jüdischen Gegenwart).

Той е движеща сила зад културни инициативи на еврейската общност в театър “Максим Горки” в Берлин. През 2020 г. той инициира Международните дни на еврейско-мюсюлманската култура (WWW.TDJML.ORG) като децентрализиран конгрес с начални събития в театъра “Максим Горки”. Неговото есе Desintegriert Euch! (Дезинтегрирайте се) е публикувано през 2018 г. 

През октомври 2021 г. Макс Чолек участва в литературния фестивал “Дъхът на Европа” в Русе, където представи концепцията си за “дезинтеграция” на множеството обществени групи в съвременна Германия и Европа. Чолек говори за необходимостта от плуралистично общество, в което се приемат различията на всички хора, вместо те да се унифицират под една-единствена социална норма. В рамките на посещението на Чолек проф. Пенка Ангелова, председател на Международно дружество “Елиас Канети” в Русе, направи интервю с него. Интервюто е преведено на други езици от блога “Персийският мост на приятелството” и е достъпно тук с транскрибция и субтитри на български език.

Iranian prose before 1979 was strongly influenced by European intellectual ideas

Vladimir Mitev (source: The Persian Bridge of Friendship)

Leading Iranian writers of the monarchist period used the ideas of existentialism, the Frankfurt School, Third Worldism, feminism and other fashionable currents to produce a critique of their society so that modernization and democratization could reach the social depths

This article contains a video recording and a transcript of the lecture “European Intellectual Influence on Iranian Prose before 1979”, given by Vladimir Mitev on 10 December 2021 at the Austrian Library in Ruse.

The video has subtitles in English

Proza iraniană înainte de 1979 a fost puternic influențată de ideile intelectuale din Europa

Vladimir Mitev (sursă: Podul Persan al Prieteniei)

Scriitori iranieni de frunte din perioada monarhistă au folosit ideile existențialismului, ale Școlii de la Frankfurt, ale tiermondismului,  feminismului și ale altor curente la modă pentru a produce o critică a societății lor, astfel încât modernizarea și democratizarea să poată atinge profunzimile sociale

Acest articol conţine video înregistrare şi transcriere a prelegerii “Influența intelectuală europeană asupra prozei iraniene dinainte de 1979”, susținută de Vladimir Mitev în data de 10 decembrie 2021 la Biblioteca Austriacă din Ruse.

Video-ul are subtitrări în limba română

Иранската проза преди 1979 г. е силно повлияна от европейски интелектуални идеи

Владимир Митев (източник: Персийският мост на приятелството)

Водещите ирански писатели от монархическия период използват идеите на екзистенциализма, Франкфуртската школа, тиермондизма, феминизма и други модни течения, за да създадат критика на своето общество, така че модернизацията и демократизацията да достигнат до обществените дълбини

Този статия съдържа видео запис и транскрипция на доклада “Европейско (интелектуално) влияние върху иранската проза преди 1979 г.”, който бе изнесен от Владимир Митев на 10 декември 2021 г. в Австрийската библиотека в Русе.

A lecture on European influence on Iranian prose before 1979 was presented in Rousse

Vladimir Mitev at the Austrian library in Rousse (source: The Persian Bridge of Friendship)

Vladimir Mitev, a PhD student in Iranian literary studies, made a presentation analysing Iranian works in the context of Iranian social development and fashionable intellectual ideas from Europe

On 10 December 2021 (International Human Rights Day), Vladimir Mitev presented a paper on “European (intellectual) influence on Iranian prose before 1979” at the Austrian Library in Rousse. The Austrian Library is run by the International Elias Canetti Society and is one of the cultural centres in the Danube city that connects it with the European cultural space. However, this is not the first time the society has shown interest in Iranian themes. In 2019, the Austrian library hosted Farid Ghadami, an Iranian translator of Bulgarian literature, who presented his work related to the Persian translation of Nikola Vaptsarov’s collection of poems Motor Songs.

Now in his lecture, Vladimir Mitev introduced the listeners to some of the characteristics of Iranian prose – for example, its social sensitivity, openness to language and people’s problems, and to some of the most important Iranian prose writers in the 20th century. The main part of the presentation drew a series of parallels, with quotations, storyteling and analyses, between popular European intellectual trends before and after the Second World War and Iranian prose and essays before 1979. Among the intellectual influences cited are existentialism, the Frankfurt School, Marxism, Thiermondism, feminism, theatre of the absurd and socialist realism.

O lecţie privind influența europeană asupra prozei iraniene înainte de 1979 a fost prezentată la Ruse

Vladimir Mitev la Biblioteca Austriacă din Ruse (sursă: Podul Persan al Prieteniei)

Vladimir Mitev, doctorand în studii literare iraniene, a făcut o prezentare în care a analizat operele iraniene în contextul dezvoltării sociale iraniene și al ideilor intelectuale la modă venite din Europa.

La 10 decembrie 2021 (Ziua Internațională a Drepturilor Omului), Vladimir Mitev a prezentat la Biblioteca Austriacă din Ruse o lucrare cu tema “Influența (intelectuală) europeană asupra prozei iraniene înainte de 1979”. Biblioteca Austriacă este administrată de Societatea Internațională Elias Canetti și este unul dintre centrele culturale din orașul dunărean care îl conectează cu spațiul cultural european. Cu toate acestea, nu este prima dată când societatea își manifestă interesul pentru teme iraniene. În 2019, biblioteca austriacă l-a găzduit pe Farid Ghadami, un traducător iranian de literatură bulgară, care și-a prezentat activitatea legată de traducerea în persană a colecției de poezii Cântece motorii a lui Nikola Vaptsarov.

Acum în lecţia sa, Vladimir Mitev a prezentat mai întâi câteva dintre caracteristicile prozei iraniene – de exemplu, sensibilitatea sa socială, deschiderea față de limbă și problemele oamenilor, precum și unii dintre principalii autori de proză din Iran în secolul XX. Partea principală a prezentării a trasat o serie de paralele, cu citate, reluări și analize, între tendințele intelectuale populare europene de dinainte și de după cel de-al Doilea Război Mondial și operele de proză și eseuri iraniene de dinainte de 1979. Printre influențele intelectuale citate se numără existențialismul, Școala de la Frankfurt, marxismul, thiermondismul, feminismul, teatrul absurdului și realismul socialist.

Доклад за европейското влияние върху иранската проза преди 1979 г. бе представен в Русе

Владимир Митев в Австрийската библиотека в Русе (източник: Персийският мост на приятелството)

Докторантът по иранско литературознание Владимир Митев направи изложение, в което разгледа изследваните от него ирански произведения в контекста на иранското обществено развитие и на модните интелектуални идеи, идващи от Европа

На 10 декември 2021 г. (Международният ден на правата на човека) Владимир Митев представи доклад в Австрийската библиотека в Русе, посветен на “Европейското (интелектуално) влияние върху иранската проза преди 1979 г.”. Австрийската библиотека е стопанисвана от Международно общество “Елиас Канети” и е едно от културните средища в дунавския град, които го свързват с европейското културно пространство. То обаче не за първи път проявява интерес към ирански теми. През 2019 г. в австрийската библиотека гостува Фарид Гадами – ирански преводач на българска литература, който представи своята работа, свързана с превода на стихосбирката “Моторни песни” на Никола Вапцаров на персийски език.

В своя доклад Владимир Митев представи най-напред някои от характеристиките на иранската проза – например нейната социална чувствителност, отвореност към езика и проблемите на народа, както и някои от основните автори на проза в Иран през ХХ век. Основната част от изложението направи редица паралели – с цитати, преразказ и анализ, между популярни европейски интелектуални тенденции преди и след Втората световна война и иранските прозаически произведения и есета отпреди 1979 г. Сред посочените интелектуални влияния са екзистенциализма, Франкфуртската школа, марксизма, тиермондизма, феминизма, театъра на абсурда и социалистическия реализъм.

ولادیمیر میتف: آیا ایران آمادگی ارائه تصویر خود به جهان را دارد؟

یک شهر ایرانی (منبع:‌Pixabay, CC0)

ایران‌شناس بلغاری می‌گوید که مهم نیست چه تصویری از ایران در رسانه‌های جهان وجود دارد، بلکه مهم این است که آیا ایران آمادگی ارائه تصویری صادقانه از خود و پیشرفت‌هایش را دارد یا خیر؟

محمد آسیابانی

خبرگزاری مهر، گروه فرهنگ و اندیشه: بلغارستان در جنوب شرقی قاره اروپا قرار دارد و با کشورهای یونان، ترکیه، صربستان، مقدونیه، رومانی و… هم‌مرز است. این کشور می‌تواند برای آسیایی‌ها پایگاه مناسبی برای ارتباط با سایر کشورهای اروپایی باشد. فرهنگ بلغارها با فرهنگ ایرانی نیز مشابهت‌های بسیاری دارد و مشترکات واژگانی زیادی نیز در زبان دو کشور یافت می‌شود. تاریخ روابط سیاسی دو کشور در عصر جدید نیز قدمتی ۱۲۵ ساله دارد.

به باور برخی از ایران‌شناسان بلغاری از جمله پروفسور ایوو پانوف فلسفه و فرهنگ ایرانی همیشه علاقه‌مندان بسیاری میان روشنفکران بلغار داشته است. اما ایران از چنین ظرفیت‌هایی برای گسترش روابط دو کشور چه بهره‌ای برده است؟ درباره حضور فرهنگی ایران در بلغارستان با ولادیمیر میتف، روزنامه نگار و ایران‌شناس بلغاری به گفت‌وگو نشستیم. او یکی از سردبیران سایت باریکاداست و پایگاه اینترنتی پل دوستی را نیز مدیریت می‌کند.

میتف به خوبی به فارسی صحبت می‌کند اما به دلایلی ترجیح داد تا این گفت‌وگو به زبان انگلیسی باشد. متن گفت‌وگوی مهر با او را به ترجمه اکرم امینی در ادامه خواهید خواند