تأثیر موج دوم فمینیسم در رمان ایرانی سووشون

جلد یکی از نسخه‌های انگلیسی سووشون (منبع: یوتیوب)

Analize Journal of Gender and Feminist Studies رومانی، n. 17 (31)/2022

نوشتۀ ولادیمیر میتییف¹

جامعۀ ایران تا پیش از انقلاب اسلامی بخشی از جریان جهانی اندیشه‌ها بود و پدیدآورندگان آن از دستاوردهای اندیشۀ جهانی برای نقد واقعیت آن استفاده می‌کردند. برای مثال «نظریۀ وابستگیِ» معروف، که جهان را به یک مرکز توسعه‌یافتۀ صنعتی و یک حاشیۀ استثمارشده تقسیم می‌کند، برای درک مقالۀ «غرب‌نشینی» جلال آل احمد (1961) بسیار به‌کار آمد. مسیر توسعۀ ایران را با غلبه بر عقب‌ماندگی تکنولوژیکی و اقتصادیِ ایجادشده توسط تابعیت شبه‌استعماری ترسیم می‌کند.

به همین ترتیب، موفقیت‌های موج دوم فمینیسم (که در دهه‌های 1960 و 1970 در غرب به اوج خود رسید) مبنای درک رمانی شد که در بستری کاملاً فرهنگی‑ایرانی نوشته شده بود. این رمان سووشون نام داشت و نوشتۀ سیمین دانشور بود.

تا پیش از دانشور، در ایران فقط مردان رمان می‌نوشتند، بنابراین می‌توان دانشور را اولین زن رمان‌نویس ایرانی دانست. این رمان از تکامل شخصی یک زن تحصیل‌کردۀ ایرانی می‌گوید که از تبعیت او از هنجارهای اجتماعی و نظم مردسالارانه شروع می‌شود و تا اعتراض آشکار او به وضعیت موجود ادامه می‌یابد.این تکامل براساس پویایی اخلاقی درونی قهرمانی اتفاق می‌افتد که هیچ الگو و پشتوانه‌ای برای رهایی خود ندارد. او خود را از نظم ظالمانه رها می‌کند و پیشگام جنبش زنان ایران می‌شود. گرچه در زمان ما جنبش فمینیستی به‌طور سنتی قوی است، اما در طول جنگ جهانی دوم، یعنی زمانی که کنش در رمان اتفاق می‌افتد، به‌سختی درحال ظهور بود.

این مقاله درپی آن است که اثبات کند رمان سووشون از موج دوم فمینیسم در غرب الهام گرفته است، همچنین امواج فمینیسم را بررسی می‌کند، زندگینامۀ سیمین دانشور را ارائه می‌کند، ارجاعاتی به بخش‌هایی از رمان دارد و رهایی شخصیت اصلی زری را، که دانشور آشکارا با آن یکی می‌شود، تحلیل می‌کند. روش مورد استفاده را خواندن نزدیک می‌نامند.

این نکته حائز اهمیت است که تکامل معنوی زری در سووشون را عوامل متعددی تعیین می‌کنند که می‌توان به این موارد اشاره کرد:

میل او به امنیت و یکپارچگی خانه و خانواده‌؛ تضاد میان تحصیلات درجه‌یک او در مدرسۀ انگلیسی شیراز و فساد و ویرانی ناشی از جنگ و اشغال جنوب ایران به‌دست بریتانیا و درنهایت ظهور و سپس افزایش شجاعت زری برای مخالفت با نظم انسان‌ساخته‌ای که در آن او را جنس پست‌تر معرفی می‌کند.

این تحول که با پویایی‌های درونی صورت می‌گیرد زری را متوجه این نکته می‌کند که اگر موضوع مدنظر او صرفاً روابط عمومی باشد، هرچه به آن اهمیت می‌دهد نابود می‌شود. او می‌داند که تا زمانی که جامعه مجبور به این کار نشود به او احترام نمی‌گذارد. با این حال، مخالفت او با قوانین تحمیلی، یک هوس زودگذر نیست، بلکه احساسی عمیقاً آگاهانه از نیاز به عدالت در جهانی است که درحال فروپاشی است.

سووشون، زمان اشغال ایران (1941)، یعنی دوران تفرقه‌افکنی در جنوب ایران، را به‌تصویر می‌کشد. برخی برای کسب قدرت درتلاش‌اند تا با انگلیسی‌ها همکاری کنند، عده‌ای از شرایط نابسامان جامعه سوء‌استفاده می‌کنند و از قاچاق اسلحه سود می‌برند، تعدادی علیه دولت توطئه می‌کنند و بعضی نیز یا با همه‌گیری تیفوس مبارزه می‌کنند و یا بیماران روانی را درمان می‌کنند. در این میان، زری تلاش می‌کند تا سرزمینش را بدون جنگ به‌دست آورد. تفاوت زری با دیگران در این است که او برای خدمت به زندگی تلاش می‌کند، درحالی‌که دیگران در خدمت قدرت هستند. البته این یکی از نشانه‌هایی است که نشان می‌دهد سووشون با درک نقش زنان در جامعه و با مفاهیم موج دوم فمینیسم مطابقت دارد.

Advertisement

L’influenza della seconda ondata del femminismo sul romanzo iraniano Savushun

La copertina di una delle edizioni inglesi del romanzo Savushun (fonte: YouTube)

Rivista di studi femministi e di genere, Analize (Romania), n. 17 (31)/2022

Vladimir Mitev

La società iraniana prima della Rivoluzione Islamica faceva parte del flusso globale di idee e i suoi creatori hanno utilizzato i successi del pensiero mondiale per criticare la loro realtà.

Ad esempio, la famosa teoria della dipendenza, che divide il mondo in un centro industrialmente sviluppato e una periferia sfruttata, è diventata fondamentale per comprendere il saggio scritto da Jalal Al-e Ahmad Occidentosis (1961). Il saggio delinea un percorso per lo sviluppo dell’Iran attraverso il superamento dell’arretratezza tecnologica ed economica create dalla subordinazione quasi coloniale.

Allo stesso modo, i successi della seconda ondata di femminismo (che ha raggiunto il suo apice in Occidente negli anni ’60 e ’70) sono diventati la base per comprendere un romanzo scritto in un contesto culturale prettamente iraniano, intitolato Savushun, di Simin Daneshvar. Daneshar è la prima scrittrice iraniana di romanzi poiché solo gli uomini hanno scritto romanzi prima di lei.

Il romanzo racconta l’evoluzione personale di una donna istruita, iniziando dalla sua subordinazione alle norme sociali e all’ordine patriarcale fino alla sua aperta protesta contro lo status quo. Questo sviluppo del personaggio principale avviene sulla base della dinamica etica interiore dell’eroina, che non ha modelli di ruolo, nessun supporto su cui fare affidamento per la sua emancipazione. Si libera dall’ordine oppressivo e, così facendo, diventa la pioniera del movimento delle donne iraniane. Al giorno d’oggi, il movimento femminista è tradizionalmente forte, ma durante la Seconda Guerra Mondiale, quando si svolge l’azione del romanzo, si è appena manifestato.

L’articolo dimostra che il romanzo Savushun è ispirato dalla seconda ondata di femminismo in ascesa in Occidente. In questo articolo vengono esaminate le ondate del femminismo, viene presentata la vita di Simin Daneshvar, sono riportate citazioni dal romanzo e viene analizzata l’emancipazione del personaggio principale, Zari, con il quale Daneshvar si identifica chiaramente. Il metodo utilizzato è chiamato close reading.

L’evoluzione spirituale di Zari in Savushun è guidata da diversi fattori: dal desiderio di sicurezza e integrità della sua casa e della sua famiglia, dalla contraddizione tra l’istruzione di prima classe, ricevuta presso la scuola britannica di Shiraz, e la corruzione e la devastazione causate dalla guerra nel sud del’Iran Britannico sotto occupazione, dalla comparsa e dall’intensificazione del coraggio di Zari di opporsi all’ordine creato da uomini privilegiati, in cui si identifica come inferiore.

Questa evoluzione avviene interamente con l’aiuto di dinamiche interne che fanno capire a Zari che se lei sarà semplicemente oggetto del giudizio pubblico, tutto ciò a cui tiene, sarà distrutto. Capisce che la società non la rispetterà finché non la costringerà a farlo. Allo stesso tempo, il suo disaccordo con le regole imposte non è un capriccio, ma un senso profondamente consapevole di  giustizia in un mondo che crolla.

Ambientato durante l’occupazione del 1941, il romanzo descrive la divisione che si è creata nel sud dell’Iran: alcuni cooperano con gli inglesi nella loro ricerca del potere, altri approfittano della situazione precaria e del contrabbando di armi, un terzo gruppo di persone cospira contro il governo, mentre un quarto gruppo combatte l’epidemia di tifo o cura i malati di mente. In questo mondo in cui ognuno combatte a modo suo, Zari cerca di rivendicare un territorio libero dai disagi della guerra. Zari si sforza di servire la Vita, mentre gli altri personaggi servono il Potere. Questo è solo uno dei tanti segni che dimostrano che questo romanzo, comprendendo il ruolo delle donne nella società, corrisponde ai concetti della seconda ondata del femminismo.

Influence of the second wave of feminism in the Iranian novel Savushun

Cover of one of the English editions of Savushun (source. YouTube)

Analize Journal of Gender and Feminist Studies (Romania), n. 17 (31)/2022

Vladimir Mitev

Iranian society before the Islamic Revolution was part of the global flow of ideas, and its creators used the achievements of world thought to criticize their reality. For example, the famous  “dependence theory”, which divides the world into an industrially developed center and an exploited periphery became fundamental to the understanding of Jalal Al-e Ahmad’s essay “Occidentosis” (1961). It outlines a path for Iran’s development by overcoming the technological and economic backwardness created by quasi-colonial subordination.

In the same way, the successes of the second wave of feminism (which peaked in the West in the 1960s and 1970s) became the basis for understanding a novel written in a purely Iranian cultural context, Simin Daneshwar’s Savushun. Daneshwar is the first Iranian novel writer as only men wrote novels before her. The novel tells of the personal evolution of an educated woman from her subordination to social norms and patriarchal order to her open protest against the status quo. This evolution of the main character takes place on the basis of the inner ethical dynamics of the heroine, who has no role models, no support on which to rely for her emancipation. She freed herself from the oppressive order and, in this sense, became the pioneer of the Iranian women’s movement. In our time feminist movement is traditionally strong, but during the Second World War, when the action in the novel takes place, it was barely emerging.

The article proves that the novel “Savushun” is inspired by the rising second wave of feminism in the West. It examines the waves of feminism, presents the life of Simin Daneshwar, follows with quotes from the novel and analyzes the emancipation of the main character Zari, with which Daneshwar is obviously identified. The method used is called close reading.

Zari’s spiritual evolution in Savushun is determined by several factors: her desire for security and the integrity of her home and family, the contradiction between her first-class education at the British school in Shiraz and the corruption and devastation brought about by the war in the occupied British Southern Iran, the emergence and intensification of the courage in Zari to oppose the man-made order in which she is identified as inferior. This evolution takes place entirely with internal dynamics that make Zari realize that if she is simply the object of public relations, everything she cares about will be destroyed. She understands that society will not respect her until she forces it to do so. At the same time, her disagreement with the imposed rules is not a whim, but a deeply conscious sense of justice in a collapsing world.

Under the occupation in 1941, the novel depicts how divisive times have come in southern Iran – some cooperate with the British in their quest for power, others take advantage of the precarious situation and profit from arms smuggling, third group of people conspire against the government, while fourth group of people fight the typhus epidemic or treat the mentally ill. In this world in which everyone is struggling in their own way, Zari is trying to regain territory free from the hardships of war. Zari strives to serve Life while the other characters serve power. This is just one of the many signs that demonstrate that this novel, with its understanding of the role of women in society, corresponds to the concepts of the second wave of feminism.

Influența celui de-al doilea val de feminism asupra romanului iranian Savushun

Coperta unei dintre edițiile engleze a romanului Savushun (sursă: YouTube)

Revista de studii feministe și de gen Analize (România), n. 17 (31)/2022

Vladimir Mitev

Societatea iraniană de dinainte de Revoluția Islamică făcea parte din fluxul global de idei, iar creatorii ei foloseau realizările gândirii mondiale pentru a-și critica realitatea. De exemplu, faimoasa “teorie a dependenței”, care împarte lumea într-un centru dezvoltat industrial și o periferie exploatată, a devenit fundamentală pentru înțelegerea eseului scris de Jalal Al-e Ahmad “Occidentoză” (1961). Acesta schițează o cale pentru dezvoltarea Iranului prin depășirea înapoierii tehnologice și economice create de subordonarea cvasi-colonială.

În același mod, succesele celui de-al doilea val de feminism (care a atins apogeul în Occident în anii ’60 și ’70) au devenit baza pentru înțelegerea unui roman scris într-un context cultural pur iranian, numit Savushun, de Simin Daneshvar. Daneshar este prima scriitoare iraniană de romane, deoarece numai bărbații au scris romane înaintea ei. Romanul relatează evoluția personală a unei femei educate, de la subordonarea sa față de normele sociale și ordinea patriarhală la protestul său deschis împotriva status quo-ului. Această evoluție a personajului principal are loc pe baza dinamicii etice interioare a eroinei, care nu are modele de urmat, nici un sprijin pe care să se bazeze pentru emanciparea sa. Ea se eliberează singură de ordinea opresivă și, în acest sens, devine pioniera mișcării femeilor iraniene. În zilele noastre, mișcarea feministă este în mod tradițional puternică, dar în timpul celui de-al Doilea Război Mondial, când are loc acțiunea din roman, abia dacă se manifesta.

Articolul dovedește că romanul Savushun este inspirat de cel de-al doilea val de feminism aflat în ascensiune în Occident. Se examinează valurile feminismului, se prezintă viața lui Simin Daneshvar, urmează citate din roman și se analizează emanciparea personajului principal Zari, cu care Daneshvar se identifică în mod evident. Metoda folosită se numește close reading.

Evoluția spirituală a lui Zari în Savushun este determinată de mai mulți factori: dorința ei de siguranță și de integritate a căminului și a familiei, contradicția dintre educația de primă clasă primită la școala britanică din Shiraz și corupția și devastarea provocate de război în sudul Iranului britanic aflat sub ocupație, apariția și intensificarea curajului în Zari de a se opune ordinii create de bărbați privilegiați în care ea este identificată ca fiind inferioară. Această evoluție are loc în întregime cu ajutorul unor dinamici interne care o fac pe Zari să realizeze că, dacă va fi pur și simplu obiectul unor relații publice, toate lucrurile la care ține vor fi distruse. Ea înțelege că societatea nu o va respecta până când nu o va forța ea să o facă. În același timp, dezacordul ei cu regulile impuse nu este un capriciu, ci un sentiment profund conștient de dreptate într-o lume care se prăbușește.

Plasat în vremea ocupației din 1941, romanul descrie cât de divizate au ajuns vremurile în sudul Iranului – unii cooperează cu britanicii în căutarea puterii, alții profită de situația precară și de pe urma contrabandei cu arme, un al treilea grup de oameni conspiră împotriva guvernului, în timp ce un al patrulea grup de oameni luptă împotriva epidemiei de tifos sau îi tratează pe bolnavii mintal. În această lume în care fiecare se luptă în felul său, Zari încearcă să recâștige un teritoriu liber de greutățile războiului. Zari se străduiește să servească Viața, în timp ce celelalte personaje servesc puterea. Acesta este doar unul dintre numeroasele semne care demonstrează că acest roman, prin înțelegerea rolului femeii în societate, corespunde conceptelor celui de-al doilea val de feminism.

Влияние на втората вълна на феминизма в иранския роман “Савушун”

Корицата на “Савушун” (източник: YouTube)

Analize Journal of Gender and Feminist Studies, n. 17 (31)/2022

Владимир Митев

Иранското общество преди Ислямската революция е било част от глобалния поток от идеи и неговите създатели са използвали постиженията на световната мисъл, за да критикуват своята действителност. Така например известната “теория на зависимостта”, която разделя света на индустриално развит център и експлоатирана периферия, става основополагаща за разбирането на есето на Джалал Ал-е Ахмад “Окцидентоза” (1961). То очертава пътя за развитие на Иран чрез преодоляване на технологичното и икономическото изоставане, създадено от квазиколониалното подчинение.

По същия начин успехите на втората вълна на феминизма (достигнала своя пик на Запад през 60-те и 70-те години на ХХ век) стават основа за разбирането на един роман, написан в чисто ирански културен контекст – “Савушун” на Симин Данешвар. Данешвар е първата иранска писателка на романи, тъй като преди нея романи са писали само мъже. Романът разказва за личната еволюция на една образована жена от подчинението ѝ на социалните норми и патриархалния ред до открития ѝ протест срещу статуквото. Тази еволюция на главната героиня се осъществява въз основа на вътрешната етична динамика на героинята, която няма модели за подражание, няма подкрепа, на която да разчита за своята еманципация. Тя се освобождава от потисническия ред и в този смисъл става пионер на иранското женско движение. В наше време феминисткото движение е традиционно силно, но по време на Втората световна война, когато се развива действието в романа, то едва се заражда.

Статията доказва, че романът “Савушун” е вдъхновен от надигащата се втора вълна на феминизма на Запад. Разглеждат се вълните на феминизма, представя се животът на Симин Данешвар, следват цитати от романа и се анализира еманципацията на главната героиня Зари, с която очевидно се отъждествява Данешвар. Използваният метод се нарича близко четене.

Духовната еволюция на Зари в “Савушун” се определя от няколко фактора: желанието ѝ за сигурност и неприкосновеност на дома и семейството, противоречието между първокласното ѝ образование в британското училище в Шираз и покварата и разрухата, предизвикани от войната в окупирания от британците Южен Иран, появата и засилването на смелостта у Зари да се противопостави на създадения от човека ред, в който тя е идентифицирана като по-нисша. Тази еволюция се осъществява изцяло с вътрешна динамика, която кара Зари да осъзнае, че ако е просто обект на обществените отношения, всичко, на което държи, ще бъде унищожено. Тя разбира, че обществото няма да я уважава, докато тя не го принуди да го направи. В същото време несъгласието ѝ с наложените правила не е прищявка, а дълбоко осъзнато чувство за справедливост в един рушащ се свят.

В условията на окупация през 1941 г. романът представя колко разединени времена са настъпили в Южен Иран – едни сътрудничат на британците в стремежа им към власт, други се възползват от несигурното положение и печелят от контрабанда на оръжие, трета група хора заговорничат срещу правителството, а четвърта група хора се борят с епидемията от тиф или лекуват психично болни. В този свят, в който всеки се бори по свой начин, Зари се опитва да си възвърне територията, освободена от трудностите на войната. Зари се стреми да служи на Живота, докато останалите герои служат на властта. Това е само един от многото признаци, които показват, че този роман с разбирането си за ролята на жената в обществото отговаря на концепциите на втората вълна на феминизма.

Hafezieh

Prof. Alexander Fedotov during one of his many travellings to Asia (source: Facebook)

A visit to the tomb of the poet Hafez

Prof. Dr. Alexander Fedotov

This text is given to the Persian Bridge of Friendship blog by the widow of Professor Alexander Fedotov – Snejana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov was a Bulgarian orientalist of Russian origin, who was a specialist in East Asia, but also in the Mongolian and Tibetan space. He also had mutual sympathy for Iranians, Indians and other Asian nations.  

In 2012 I had the extraordinary good fortune to visit Iran. I won’t hide it – it was a long-held dream of mine. My interest in the country during my school years determined my career direction – so I dedicated myself to the Orient and became an Orientalist.

One could talk endlessly about Iran, its history, philosophy and literature, but no story would be complete, so rich is the Iranian cultural treasure. Thousands of books have been written about Iran, but none tells the whole story – so much is still to be learned. In this year, declared by UNESCO, at Iran’s proposal, the Year of Dialogue among Civilisations, we are talking about Iran’s cultural greatness, its thinkers, philosophers and poets, whose fame continues to spread even today, whose works continue to stir the minds and hearts of people.

One of these poets was Shamsiddin Muhammad (1325-1390), known throughout the world as Hafez. He was born and lived in Shiraz, one of the most beautiful cities in Iran. Shiraz, located in the south of Iran, is called ‘the city of roses’. He has been praised by not a few Iranian and foreign writers and poets. The narrow streets of this city still preserve not a few legends and tales of its illustrious inhabitants. Many tourists still come to Shiraz today to immerse themselves in the colourful atmosphere of the Orient, to feel its ancient history, to experience the unforgettable poems of Saadi, Hafez and other poets.

Hafezie

Prof. Alexander Fedotov în cadrul unei dintre cele multe călătorii sale în Asia (sursă: Facebook)

O vizită la mormântul poetului Hafez

Prof. Dr. Alexander Fedotov

Textul acesta este acordat blogului Podul Persan al Prieteniei de către văduva profesorului Alexander Fedotov – Snejana Todorova-Fedotova. Alexander Fedotov era un orientalist bulgar de origine rusă, care a fost specialist în Asia de Est, dar și în spațiul mongol și tibetan. De asemenea, el avea simpatie reciprocă pentru Iran.  

În 2012 am avut norocul extraordinar de a vizita Iranul. Nu o voi ascunde – era un vis foarte vechi al meu. Interesul meu pentru această țară în anii de școală mi-a determinat orientarea profesională – așa că m-am dedicat Orientului și am devenit orientalist.

Se poate vorbi la nesfârșit despre Iran, despre istoria, filosofia și literatura sa, dar nici o povestire nu ar fi completă, atât de bogat este tezaurul cultural iranian. S-au scris mii de cărți despre Iran, dar niciuna nu spune întreaga poveste – atât de multe lucruri sunt încă de aflat. În acest an, declarat de UNESCO, la propunerea Iranului, Anul Dialogului între civilizații, vorbim despre măreția culturală a Iranului, despre gânditorii, filosofii și poeții săi, a căror faimă continuă să se răspândească și astăzi, ale căror opere continuă să trezească mintea și inima oamenilor.

Unul dintre acești poeți a fost Shamsiddin Muhammad (1325-1390), cunoscut în întreaga lume sub numele de Hafez. S-a născut și a trăit în Shiraz, unul dintre cele mai frumoase orașe din Iran. Shiraz, situat în sudul Iranului, este numit “orașul trandafirilor”. A fost lăudat de nu puțini scriitori și poeți iranieni și străini. Străzile înguste ale acestui oraș păstrează încă nu puține legende și legende ale locuitorilor săi iluștri. Mulți turiști vin și astăzi la Shiraz pentru a se cufunda în atmosfera colorată a Orientului, pentru a simți istoria sa străveche, pentru a trăi poezii de neuitat ale lui Saadi, Hafez și ale altor poeți.

Хафезие

Проф. Александър Федотов при едно от многото си пътуванията в Азия (източник: Facebook)

Посещение на гроба на иранския поет Хафез

Проф. Александър Федотов

Този текст е предоставен на блога “Персийски мост на приятелството” от вдовицата на професор Александър Федотов – Снежана Тодорова-Федотова. Александър Федотов бе български ориенталист от руски произход, специалист по Източна Азия, а също и по монголското и тибетското пространство. Той също така изпитваше взаимни симпатии с иранците, индийците и много други източни народи.

През 2012 година имах необикновеното щастие да посетя Иран. Няма да крия – това беше моя много стара мечта. Интересът ми към тази страна още през ученическите години определи моята професионална ориентация – така се отдадох на Изтока и станах ориенталист.

За Иран, неговата история, философия и литература може да се говори безкрайно много и нито едно повествование няма да бъде пълно – толкова е богата иранската културна съкровищница. За Иран са написани хиляди книги и нито една не разказва всичко докрай – толкова много неща тепърва трябва да станат известни. Тази година, обявена от ЮНЕСКО по предложение на Иран за годината на диалог между цивилизации, ние говорим за културното величие на Иран, за неговите мислители, философи и поети, чиято слава продължава да се шири и днес, чиито произведения продължават да вълнуват човешкия ум и сърце.

Един от тези поети е Шамсиддин Мухаммад (1325-1390), известен в целия свят като Хафез. Той е роден и живял в Шираз – един от най-красивите ирански градове. Шираз, разположен в Южен Иран, наричат “градът на розите”. Той е възпят от немалко ирански и чуждестранни писатели и поети. Тесните улички на този град все още съхраняват немалко предания и легенди за прославилите се му жители. В Шираз и днес пристигат много туристи, които искат да се потопят в пъстроцветната атмосфера на Изтока, да усетят неговата древна история, да се докоснат до незабравимите стихове на Саади, Хафез и други поети.

Iran through the eyes of a Bulgarian tourist

In Shiraz (source: Shino, Unsplash)

Film director and blogger Radoslav Sharapanov visited Iran in 2019. The visit resulted in three videos with footage and narration from Isfahan, Shiraz and Persepolis 

The Persian Bridge of Friendship blog has implemented a collaboration with Radoslav Sharapanov’s blog, featuring videos from his trip to Iran in 2019. Radoslav Sharapanov is an IT specialist and film director.

Iranul prin ochii unui turist bulgar

În Şiraz (sursă: Shino, Unsplash)

Regizorul de film și bloggerul Radoslav Şarapanov a vizitat Iranul în 2019. În urma vizitei, au rezultat trei videoclipuri cu imagini și narațiuni din Isfahan, Shiraz și Persepolis 

Blogul Podul Persan al Prieteniei a implementat o colaborare cu blogul lui Radoslav Şarapanov, prezentând videoclipuri din călătoria sa în Iran în 2019. Radoslav Şarapanov este specialist IT.