Femeia afgană înainte și acum: lecturi posibile prin intermediul filmului La ora cinci după-amiaza (2003) al Samirei Makhmalbaf

Doctoranda Laura Todorova analizează filmul “La ora cinci după-amiază” de Samira Makhmalbaf (afișul din dreapta)

Lora Todorova

Lora Todorova lucrează în cadrul Departamentului de Migrație și Integrare al Caritas Sofia, ocupându-se de refugiații și migranții care vorbesc persană. Este licențiată în studii iraniene și are un master în studii culturale și sociale indiene și iraniene de la Universitatea din Sofia. În prezent, își desfășoară cercetările de doctorat pe tema “Proiecția literaturii persane contemporane pe ecranele iraniene: lecturi, contexte socioculturale și modele de interpretare” la Universitatea din Sofia.

Acest articol a fost publicat în ediția din 9 ianuarie 2023 a revistei Refugiați Azi și Mâine și este reprodus cu acordul autorului său.

Advertisement

„Афганистанската жена преди и сега: възможни прочити през “Пет следобед” (2003) на Самира Махмалбаф“

Докторантката Лора Тодорова разглежда филма “Пет следобед” на Самира Махмалбаф (афишът вдясно)

Лора Тодорова

Лора Тодорова работи в отдел „Миграция и интеграция“ на „Каритас София”, като се занимава с бежанци и мигранти, говорещи персийски език. Тя има бакалавърска степен по иранистика и магистърска степен по индийско и иранско културознание и обществознание от Софийския университет. В момента прави докторантско изследване на тема „Проекция на съвременната персийска литература върху екранното изкуство на Иран: прочити, социокултурни контексти и интепретативни модели” в Софийския университет.

Тази статия бе публикувана в изданието “Бежанците днес и утре” на 9 януари 2023 г. и е препечатана със съгласието на своята авторка.

Pezeșkzad a fost un liber cugetător! Liber din captivitatea gândirii

Coperta engleză și coperta iraniană a cărții Dragul Meu Unchi Napoleon de Iraj Pezeșkzad (sursă: Wikipedia Commons)

Povești de dinainte și de după Revoluție despre un important scriitor iranian, despre autoritarism și conspiraționism

Fereydoun Majlessi

Acest articol a fost publicat în presa iraniană New Awareness Quarterly în numărul din iarna 2021. Regretatul scriitor iranian Iraj Pezeșkzad a murit în ianuarie 2022. El este cunoscut mai ales pentru romanul său “Dragul meu unchi Napoleon”, care ironizează un personaj iranian pentru obsesiile și teoriile sale conspiraționiste conform cărora britanicii sunt pe urmele lui și tot răul care se întâmplă în viața sa este cumva cauzat de britanici. Este o satiră la adresa credinței iraniene din cea mai mare parte a secolului al XX-lea, cum că britanicii sunt păpușarii din Iran și că tot ceea ce se întâmplă în evoluțiile politice și sociale iraniene este cumva realizat cu aprobarea sau “mâna lungă” a britanicilor. Exact subiectul pe care Jack Straw, fostul ministru de stat britanic al Ministerului de Externe, l-a ales pentru titlul cărții sale: “The English Job”.

Fereydoun Majlessi își amintește câteva dintre experiențele sale din interacțiunea cu Iraj Pezeșkzad și cu alte persoane.

Ирадж Пезешкзад е бил свободомислещ човек! Свободен от плена на мисълта

Кориците на английски и на персийски на “Моят скъпи чичо Наполеон” от Ирадж Пезешкзад (източник: Wikipedia Commons)

Разкази отпреди и след революцията за един важен ирански писател и за неговото проникновено разбиране за връзката между авторитаризма и конспиративните теории

Феридун Маджлеси

Тази статия е публикувана в иранската медия New Awareness Quarterly в броя от зимата на 2021 г. Покойният ирански писател Ирадж Пезешкзад умира през януари 2022 г. Той е най-известен с романа си “Моят скъп чичо Наполеон”, в който се осмива ирански герой заради неговите мании и конспиративни теории, че британците го преследват и всичко лошо, което се случва в живота му, е по някакъв начин причинено от британците. Това е сатира на иранското убеждение през по-голямата част от XX в., че британците са кукловодите в Иран и всичко, което се случва в иранското политическо и социално развитие, по някакъв начин се осъществява с одобрението или “дългата ръка” на британците. Точно тази тема е избрал за заглавие на книгата си Джак Строу, бившият британски държавен министър на външните работи: “Английската работа”

Феридун Маджлеси припомня някои от преживяванията си от общуването с Ирадж Пезешкизад и други хора.

The novel and film Tangsir bear witness to the emergence of ”the rebellious man” in Iranian society before 1979

The masses follow Shir Mohammad wherever he appears because they recognize his rebellion as their own. The era of monarchical Iran idealised the ‘masses’ as a social force capable of triggering social change. It is no coincidence that Iran’s legendary communist party is called “Tudeh” (Mass) – an indication that it reaches deep social depths and is popular among the people (source: YouTube)

Existentialism offers concepts through which we can make sense of a story of rebellion against injustice, rooted in Iranian tradition

Vladimir Mitev

On February 2, 2022, as part of the Contemporary Iranian Literature course, Iranian Studies students at the University of Sofia watched the film ,,Tangsir” and then discussed it.

Romanul și filmul Tangsir stau mărturie despre apărarea “omului rebel” din societatea iraniană de dinainte de 1979

Masele îl urmează pe Șir Mohammad oriunde apare, deoarece îi recunosc rebeliunea ca fiind a lor. Epoca Iranului monarhic a idealizat “masele” ca forță socială capabilă să declanșeze schimbarea socială. Nu este o coincidență faptul că legendarul partid comunist iranian se numește “Tudeh” (Masa) – un indiciu că atinge profunzimi sociale și este popular în rândul poporului (sursa: YouTube)

Existențialismul oferă concepte prin care putem da sens unei povești de rebeliune împotriva nedreptății, înrădăcinată în tradiția iraniană

Vladimir Mitev

La 2 februarie 2022, în cadrul cursului de literatură iraniană contemporană, studenții de la Studii Iraniene de la Universitatea din Sofia au vizionat filmul ,,Tangsir’’ după romanul lui Sadeq Chubak cu același nume și apoi l-au discutat. 

Романът и филмът “Тангсир” свидетелстват за появата на “разбунтувания човек” в иранското общество преди 1979 г.

Масите следват Шир Мохаммад навсякъде, където той се появи, защото разпознават неговия бунт за свой. Епохата на монархически Иран идеализира “масите”, като социална сила, способна да разгърне обществена промяна. Неслучайно легендарната иранска комунистическа партия, се казва “Туде” (Маса) – подсказка, че тя достига до социалните дълбини и е популярна сред народа (източник: YouTube)

Екзистенциализмът предоставя понятия, чрез които можем да осмислим една история за бунт срещу несправедливостта, вграден в иранската традиция

Владимир Митев

На 2 февруари 2022 г. се проведе урок в курса по Съвременна иранска литература, в рамките на който студентите иранисти от Софийския университет гледаха филма “Тангсир” по едноименния роман на Садег Чубак, след което го обсъдиха. 

Reading Zizek in Tehran

Kamran Baradaran (source: Kamran Baradaran)

Interview with Kamran Baradaran – an Iranian translator of Slavoj Zizek, about Zizek’s contribution to world of ideas, about resistance to hegemony and about having a good sense of political humour

Vladimir Mitev

On 14 June 2021 the Persian Bridge of Friendship made an interview with one of the Iranian translators into Persian of the famous left-wing philosopher Slavoj Zizek. Here is the transcrip ot this interview, where Vladimir Mitev asks Kamran Baradaran about the things that link Zizek to Iranians, about the perception in Iran of Zizek’s ideas, about the need for true anti-hegemonic and anti-status-quo discourse in our world. There is also discussion about Kamran Baradaran’s personal relation to Zizek. And a few good philosophical and political jokes.  

Citindu-l pe Zizek la Teheran

Kamran Baradaran (sursă: Kamran Baradaran)

Interviu cu Kamran Baradaran – un traducător iranian al lui Slavoj Zizek, despre contribuția lui Zizek la lumea ideilor, despre rezistența la hegemonie și despre un bun simț al umorului politic

Vladimir Mitev

Pe 14 iunie 2021, Podul Persan al Prieteniei a realizat un interviu cu unul dintre traducătorii iranieni în limba persană ai celebrului filosof de stânga Slavoj Zizek. Iată transcrierea acestui interviu, în care Vladimir Mitev îl întreabă pe Kamran Baradaran despre lucrurile care îl leagă pe Zizek de iranieni, despre percepția în Iran a ideilor lui Zizek, despre necesitatea unui adevărat discurs antihegemonic și anti-status-quo în lumea noastră. Se discută, de asemenea, despre relația personală a lui Kamran Baradaran cu Zizek. Mai sunt câteva glume filosofice și politice bune.  

Да четеш Жижек в Техеран

Камран Барадаран (източник: Камран Барадаран)

Интервю с Камран Барадаран – ирански преводач на Славой Жижек, за приноса на Жижек към света на идеите, за съпротивата срещу хегемонията и за доброто чувство за политически хумор

Владимир Митев

На 14 юни 2021 г. Персийският мост на приятелството направи интервю с един от иранските преводачи на персийски език на известния ляв философ Славой Жижек. Ето транскрипцията на това интервю, в което Владимир Митев пита Камран Барадаран за нещата, които свързват Жижек с иранците, за начина, по който идеите на Жижек са възприети в Иран, за необходимостта от истински антихегемонистичен дискурс в нашия свят. Обсъждат се още личното отношение на Камран Барадаран към Жижек, както и няколко добри философски и политически шеги.