Political comparativism and medieval history

Back cover of Syros’ book (source: Sabin Drăgulin)

A review of Vasileios Syros’ book, Medieval Islamic Political Thought in Dialogue with the Humanist Tradition of the Italian Renaissance, edited by Sabin Drăgulin, translated from the English by Antoaneta Ancuța Brașoveanu. Iasi, Junimea Publishers, 2021

Alexandru Ionașcu

Professor and researcher Vasileios Syros’ study, Medieval Islamic Political Thought in Dialogue with the Humanist Tradition of the Italian Renaissance, a long and academic title, is, however, a first in a Romanian space that is not very open to comparative-multicultural projections of history, which is usually monopolized by conservative obsessions. Structured in three chapters and written in an academic style, with extensive footnotes and informative headings by Professor Sabin Drăgulin, it aims to provide as much information as possible for those wishing to broaden their knowledge of a niche subject. The study falls within the field of comparative political theory, more precisely the comparative approach to political theory, or rather, a rapprochement between cultural mentalities, doctrines and various political theories in the broad context of globalisation. Such research is not without its detractors, whose objections are valid and must therefore be taken into account. If we want to overlap two cultures, the first hurdle we will come up against will be language, especially if we are talking about different geographical areas such as Europe, South-East Asia or the Islamic world. As a first barrier, language shapes a society’s ‘internal logic’ and touches political systems, so that different cultures and societies are ‘effectively closed systems’. Which means that we can hardly get out of our unconscious assumptions or prejudices, if we try to compare different cultures such as “Western ideas with Arab or Chinese ones”, we run the risk of reflexively imposing our own “pre-existing categories”. If we cannot be neutral (we cannot place ourselves in a ”free-float” position, as Alasdair MacIntyre, a scholar quoted by Vasileios Syros, puts it), we do not float innocently above socio-cultural realities, so when we try to compare cultures, political doctrines and societies we risk distorting or even advancing imperialist agendas, in any case appearing culturally arrogant, as the Scottish-American philosopher points out.

Advertisement

Comparatism politic și istorie medievală

Coperta de spate a cărții lui Syros (sursă: Sabin Drăgulin)

Recenzia cărții lui Vasileios Syros – Gândirea politică islamică medievală în dialog cu tradiția umanistă a Renașterii italiene, ediție îngrijită de Sabin Drăgulin, traducere din limba engleză de Antoaneta Ancuța Brașoveanu, Editura Junimea, Iași, 2021.

Alexandru Ionașcu

Studiul profesorului și cercetătorului Vasileios Syros, Gândirea politică islamică medievală în dialog cu tradiția umanistă a Renașterii italiene, un titlu, ce-i drept, lung și academic este, totuși, o premieră într-un spațiu românesc puțin deschis la proiecții comparativ-multiculturale asupra istoriei ce este, de obicei, acaparat de obsesii conservatoare. Structurat în trei capitole și redactat într-un stil academic, cu note de subsol extinse și titluri informative, realizate de profesorul Sabin Drăgulin au ca scop oferirea cât mai multor informații pentru cine dorește să își lărgească cunoașterea despre un subiect de nișă. Studiul se încadrează domeniului teoriei politice comparate, mai exact abordarea comparativă a teoriei politice sau și mai bine spus, o apropiere între mentalitățile culturale, doctrinelor și diverselor teorii politice în contextul larg al globalizării. O asemenea cercetare nu este lipsită de detractori, ale căror obiecții sunt valide și în consecință trebuie să fie luate în considerare. Dacă vrem să suprapunem două culturi, primul obstacol de care ne vom lovi va fi limba, mai ales dacă este vorba de spații geografice diferite precum zona europeană, Asia de sud-est ori lumea islamică. Ca primă barieră, limba modelează o ,,logică internă’’ a unei societăți și atinge sisteme politice, astfel încât diferitele culturi și societăți constituie ,,efectiv sisteme închise’’. Ceea ce înseamnă că noi nu prea putem ieși din presupunerile sau prejudecățile noastre inconștiente, dacă vom încerca să comparăm culturi diferite precum ,,ideile occidentale cu cele arabe sau din China’’, ne putem lovi de riscul de-a impune prin reflex propriile ,,categorii preexistente’’. Dacă nu putem fi neutri (nu ne putem plasa într-o poziție ,,free-float’’, cum se exprimă Alasdair MacIntyre, un cercetător citat de Vasileios Syros), nu plutim inocent deasupra realitățile socio-culturale, prin urmare, atunci când încercăm să comparăm culturi, doctrine politice și societăți riscăm să denaturăm sau chiar să avansăm agende imperialiste, în orice caz să apărem drept aroganți din punct de vedere cultural, așa cum arată filosoful scoțian-american.

Политическа компаративистика и средновековна история

Задната корица на книгата на Василеос Сирос (източник: Сабин Драгулин)

Рецензия на книгата на Василеос Сирос – “Средновековната ислямска политическа мисъл в диалог с хуманистичната традиция на Италианския ренесанс”, под редакцията на Сабин Драгулин, в превод от английски език на Антоанета Анкуца Брашовяну. Яш, Издателство Junimea, 2021 г.

Александру Йонашку

Изследването на професор и изследовател Василеос Сирос “Средновековната ислямска политическа мисъл в диалог с хуманистичната традиция на италианския Ренесанс”, дълго и академично заглавие, е все пак първо в румънското пространство, което не е много отворено към сравнително-мултикултурните проекции на историята, които обикновено са монополизирани от консервативни мании. Структуриран в три глави и написан в академичен стил, с обширни бележки под линия и информативни заглавия от професор Сабин Драгулин, той има за цел да предостави възможно най-много информация за тези, които желаят да разширят познанията си по една нишова тема. Изследването попада в областта на сравнителната политическа теория, по-точно на сравнителния подход към политическата теория, или по-скоро на сближаването между културните манталитети, доктрини и различни политически теории в широкия контекст на глобализацията. Подобни изследвания не са лишени от противници, чиито възражения са основателни и затова трябва да бъдат взети предвид. Ако искаме да припокрием две култури, първото препятствие, с което ще се сблъскаме, е езикът, особено ако става дума за различни географски области като Европа, Югоизточна Азия или ислямския свят. Като първа бариера езикът формира “вътрешната логика” на обществото и засяга политическите системи, така че различните култури и общества са “ефективно затворени системи”. Това означава, че трудно можем да се освободим от несъзнателните си предположения или предразсъдъци, ако се опитаме да сравним различни култури, например “западните идеи с арабските или китайските”, рискуваме рефлексивно да наложим собствените си “предварително съществуващи категории”. Ако не можем да бъдем неутрални (не можем да се поставим в позиция на “свободно плаване”, както казва Аласдър Макинтайър, учен, цитиран от Василеос Сирос), ние не се носим невинно над социокултурните реалности, така че когато се опитваме да сравняваме култури, политически доктрини и общества, рискуваме да изкривим или дори да подкрепим империалистически програми, като във всеки случай изглеждаме културно арогантни, както посочва шотландско-американският философ.

The influence Of European intellectual ideas upon Iranian prose and non-fiction in the 60s and 70s

In the 60s and 70s gradually Iranian intellectuals start viewing Islam and tradition as a source of energy for social change (source: Pixabay, CC0)

A publication in the Romanian journal Studia Europaea on the changing Iranian identity in the pre-revolutionary period

Vladimir Mitev

This publication appeared in the 1/2022 volume of Studia Europaea journal of the University ”Babeș-Bolyai”, Cluj-Napoca Romania on 1 July 2022

Abstract

Following the coup d’etat of 1953 and the trauma caused by it gradually in the 60s and 70s in Iran a new subjectivity, a new vision for the Iranian subject of modernity emerged. Iranians were called by their intellectuals to overcome the trauma, which was called “occidentosis”, a state in which everything that they try to create and produce is “stilborn”. They were asked to no longer accept predestination and quietism, developing courage instead, becoming militant and finding their own, authentic way of encountering technologies and the West. This paper systematically demonstrates that the new subjectivity, which can be seen in the Iranian prose and non-fiction in the 60s and 70s is heavily influenced by European intellectual ideas. 

Influența ideilor intelectuale europene asupra prozei și non-ficțiunii iraniene din anii ’60 și ’70

În anii 60 și 70 intelectualii iranieni treptat dezvoltă o atitudine pozitivă către islam și tradiție, văzându-le ca sursă de energie pentru schimbare socială (sursă: Pixabay, CC0)

O publicație în revista românească Studia Europaea despre schimbarea identității iraniene în perioada prerevoluționară

Vladimir Mitev

Această publicație a apărut în volumul 1/2022 al revistei Studia Europaea a Universității “Babeș-Bolyai”, Cluj-Napoca, România la 1 iulie 2022.

Rezumat

În urma loviturii de stat din 1953 și a traumei provocate de aceasta, în Iran, în anii ’60 și ’70 a apărut treptat o nouă subiectivitate, o nouă viziune a subiectului iranian al modernității. Iranienii au fost chemați de către intelectualii lor să depășească trauma, care a fost numită “occidentoză”, o stare în care tot ceea ce se încearcă să se creeze și să fie produs este “născut mort”. Li s-a cerut să nu mai accepte predestinarea și chietismul, dezvoltând în schimb curaj, devenind militanți și găsindu-și un mod propriu, autentic de a se întâlni cu tehnologiile și cu Occidentul. Această lucrare demonstrează în mod sistematic că noua subiectivitate, care poate fi observată în proza și non-ficțiunea iraniană din anii ’60 și ’70, este puternic influențată de ideile intelectuale europene. 

Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Znaczenie rewolucji irańskiej: socjologiczna perspektywa z Bułgarii

Prof. Petar-Emil Mitew (źródło: YouTube)

Rozmowa z prof. Petarem-Emilem Mitewem, bułgarskim profesorem socjologii, z okazji 43. rocznicy rewolucji islamskiej w Iranie Jej tematem są cechy wspólne z innymi rewolucjami, ale także jej cechy szczególne; postać i polityczne znaczenie pierwszego najwyższego przywódcy Iranu – ajatollaha Ruhollaha Chomeiniego oraz echa rewolucji w byłym bloku wschodnim wśród teoretyków społecznych i znawców świata islamu.

Vladimir Mitev

11 lutego 2022 roku Islamska Republika Iranu obchodzi swoje święto narodowe – 43. rocznicę rewolucji irańskiej. Chcąc przyczynić się do zrozumienia tego ważnego wydarzenia historycznego, blog Perski Most Przyjaźni spotkał się z prof. Petyrem-Emilem Mitewem. 

Profesor Petyr-Emil Mitev urodził się 21 kwietnia 1936 roku w Sofii. Ukończył filozofię na Uniwersytecie Sofijskim św. Klemensa Ochrydzkiego (1958). Obronił pracę doktorską (doktorat, 1972), został profesorem nadzwyczajnym (1975), doktorem filozofii (1983) i profesorem (1985).

Wykładał na Uniwersytecie Sofijskim św. Klemensa Ochrydzkiego (1960-2011), gdzie kierował Centrum Badań nad Ideologiami na Wydziale Filozoficznym (1988-1993, 1996-2001). W latach 1972-1988 był dyrektorem Instytutu Badań Młodzieży przy Komitecie Centralnym Komunistycznej Organizacji Młodzieży.

Był przewodniczącym Komitetu Badawczego 34 “Socjologia młodzieży” Międzynarodowego Stowarzyszenia Socjologicznego/ISA (1982-1986), członkiem Komitetu Koordynacji Badań ISA (1986-1990), członkiem Rady Doradczej Komitetu Badawczego 34 “Socjologia młodzieży” ISA (1998-2002).

Przewodniczący Bułgarskiego Stowarzyszenia Socjologicznego (1991-1995 i 1997-1999), przewodniczący Specjalistycznej Rady Naukowej Nauk Politycznych (2004-2010). Po 2002 roku do niedawna kierował Instytutem Wartości i Struktur Społecznych im. Iwana Hadżijskiego.

Struktura wywiadu jest nieco specyficzna, zamiast pytań prowadzący Władimir Mitew wskazuje zadaje tematy do dyskusji, które prof. Rewolucja irańska pozostanie tematem interesującym dla Perskiego Mostu Przyjaźni. 

The Bulgarian “Kızılbaşı” or “the Red Heads”

A dance of the red hats (source: Balkans In Site)

A Heterodox Islam community in Bulgaria fascinates even today

Slaveya Nedelcheva

Slaveya Nedelcheva is a Ph.D. candidate at the Bulgarian Academy of Sciences. She has a Master’s degree in Balkan Studies from the University of Sofia and speaks Bulgarian, Albanian, Greek, Turkish, Hebrew, and English.

This article was originally published at Balkans in Site, a Greek site dedicated to the Balkans.

This interesting name “Qizilbash/Kizilbash” (“redhead” in Turkish) appeared around the 15th century when the followers of the Safavid order (Safavid dynasty of Persia) started wearing distinctive twelve-gored red hats – the so-called “Haydar’s Crown”. Soon this headwear was abandoned, but the name “Qizilbash” remained. The name was originally a pejorative label given to the Alevi believers by their Sunni Ottoman foes, but soon it was adopted as a provocative mark of pride. The Qizilbash adhered to heterodox Shia doctrines encouraged by the early Safavi sheikhs Haydar and his son Ismail I. These religious Shia teachings became especially popular among the nomadic and semi-nomadic Turkmen tribes in eastern Anatolia and northern Syria. At the beginning of the 16th century, the Qizilbash tribes conquered Persia, ruled by the Safavid dynasty until 1722.   

Bulgarii “Kızılbaşi” sau “capetele roșii”

Un dans al capetelor roșii (sursă:

O comunitate musulmană heterodoxă din Bulgaria fascinează și astăzi

Slaveya Nedelcheva (Slaveea Nedelceva)

Slaveea Nedelceva este doctorandă la Academia Bulgară de Științe. Ea are un master în studii balcanice la Universitatea din Sofia și vorbește bulgară, albaneză, greacă, turcă, ebraică și engleză.

Acest articol a fost publicat inițial pe Balkans in Site, un site grecesc dedicat Balcanilor.

Această denumire interesantă “Qizilbash/Kizilbash” (“capul roșie” în turcă) a apărut în jurul secolului al XV-lea, când adepții ordinului Safavid (dinastia Safavidă din Persia) au început să poarte pălării roșii distinctive cu douăsprezece raze – așa-numita “coroană a lui Haydar”. În curând, această pălărie a fost abandonată, dar numele “Qizilbash” a rămas. Numele a fost inițial o etichetă peiorativă dată credincioșilor alevi de către dușmanii lor sunniți otomani, dar în curând a fost adoptat ca un semn provocator de mândrie. Qizilbash au aderat la doctrine șiite heterodoxe încurajate de primul șeic safavid Haydar și de fiul său Ismail I. Aceste învățături religioase șiite au devenit deosebit de populare în rândul triburilor nomade și seminomade turkmene din estul Anatoliei și nordul Siriei. La începutul secolului al XVI-lea, triburile Qizilbash au cucerit Persia, condusă de dinastia Safavidă până în 1722 (este o scurtă restaurare a puterii lor între 1729 și 1736).   

Българските къзълбаши

Религиозен танц (източник: Balkans In Site)

Една хетеродоксна мюсюлманска общност в България, която впечатлява и днес

Славея Неделчева

Славея Неделчева е докторант в Българската академия на науките. Тя има магистърска степен по балканистика от Софийския университет. Говори албански, гръцки, турски, иврит и английски език.

Тази статия е публикувана в Balkans in Site, гръцки уебсайт, посветен на Балканите.

Това интересно име “къзълбаш” (“червеноглав” на турски език) се появява около XV в., когато последователите на Сефевидския орден (т.е., династията на Сефевидите в Персия) започват да носят отличителни червени шапки с дванадесет лъча – така наречената “корона на Хайдар”. Скоро тази шапка е изоставена, но името “къзълбаш” остава. Първоначално името е било унизителен етикет, даван на вярващите алевити от техните сунитски “противници”, но скоро е било възприето от самите алевити като предизвикателен знак за гордост (къзълбаши, алевити и алиани са различни имена за една и съща религиозна общност в България – бел.ред.). Къзълбашите се придържат към хетеродоксните шиитски доктрини, насърчавани от първия сефевидски шейх Хайдар и неговия син Исмаил I. Тези шиитски религиозни учения стават особено популярни сред номадските и полуномадските туркменски племена в Източен Анадол и Северна Сирия.