Bulgarians and Iranians express their admiration to Dr. Hajar Fiouzi

The event’s public (source: Iranian cultural centre, Khalil Sadulla)

An event in October 2022 showed the prevalent respect for one of the individuals who are  bridge of friendship between Bulgarians and Iranians

Vladimir Mitev

In Bulgarian-Iranian relations, and in international relations in general, there are people who play a very important role – that of a “bridge of friendship” between nations. This is a role perhaps more difficult and more important even than that of diplomats, because diplomats have their diplomatic status and move in a somewhat more protected environment. People who are bridges of friendship have no defenses and nowhere to run, they are permanently connected to both nations and feel with their own bodies every positive or negative emotion in their relationship. They are also people who often sacrifice their own emotionalism or righteousness and instead think about how to promote peace and trust in international relations. Accordingly, every turmoil in international and national relations resonate more strongly in their souls.

On October 20, 2022, Iranians in Bulgaria, Bulgarian Iranologists, friends of Iran in Sofia and representatives of the Iranian Embassy in our country gathered at the Zoo Hotel in Sofia to show their respect and appreciation for a Persian bridge of friendship – Mrs. Hajar Fiouzi. For years, her home in Sofia has been a kind of Mecca – all kinds of people who have relations to the ties between Bulgaria and Iran come there, and her modest apartment is a kind of “qeble-ye alam” (a hub of the (Bulgarian-Iranian) universe). Mrs. Fiouzi was a long-time lecturer in Persian language and other disciplines at Sofia University. Kliment Ohridski”. She is known for her numerous simultaneous translations of Iranian events in Sofia, for her translations of Bulgarian literature into Persian or Persian into Bulgarian, and for her teaching at the Iranian Cultural Center in Bulgaria. Readers of The Persian Bridge of Friendship blog have read this interview with her from the summer of 2022. They also know of her pain at the untimely loss of her extremely talented daughter, Sharare Peacock.

Ms. Fiouzi’s contribution to Bulgarian-Iranian relations was the focus of the event in Sofia. But it was also a celebration of Persian culture itself. Thanks to Nabiollah Masumi, another activist for Bulgarian-Iranian friendship, and several Bulgarians, poems by poets such as Hafez and Rumi were read, focusing on the mystical and life wisdom of the Iranians. The floor was taken by many of the guests, including His Excellency Mr. Seyed Mohammad Javad Rasouli – Iranian Ambassador to Bulgaria and Iranian Cultural Attaché Javad Amini. On the Bulgarian side, many university professors participated – such as Prof. Dr. Ivo Panov – the doyen of Iranian Studies and professor of Iranian Literature, Prof. Dr. Alexandra Kumanova from the University of Library Science and Information Technology, Snezhana Todorova – President of the Union of Bulgarian Journalists and others. The hall was almost full – with several dozen Iranians, Bulgarian Iranologists and others.

The Persian Friendship of Bridge blog received some of the speeches at the event and published them here with minimal editorial intervention (e.g. the title of each speech was chosen by the blog). They testify to the need to have more trustworthy personalities on both sides between our nations. In times of war and confrontation in international relations, the need for these individuals is even greater.

Advertisement

Bulgarii și iranienii o recunosc pe dr. Hajar Fiuzi

Publicul (sursă: Centrul Cultural Iranian din Sofia, Halil Sadulla)

Un eveniment din octombrie 2022 a arătat respectul universal pentru una dintre personalitățile care reprezintă o punte de prietenie între bulgari și iranieni

Vladimir Mitev

În relațiile bulgaro-iraniene și, în general, în relațiile internaționale, există oameni care joacă un rol foarte important – acela de “punte de prietenie” între națiuni. Acesta este un rol poate mai dificil și mai important chiar decât cel al diplomaților, pentru că diplomații au un statut diplomatic și se mișcă într-un mediu oarecum mai defensiv. Oamenii care sunt punți de prietenie nu au nici o apărare și nici un loc unde să fugă, ei sunt permanent conectați la ambele națiuni și simt cu propriul corp fiecare emoție pozitivă sau negativă din relația lor. Sunt, de asemenea, oameni care adesea își sacrifică propria emotivitate sau dreptate și se gândesc în schimb la modul în care pot promova pacea și încrederea în relațiile internaționale. În consecință, tulburările din relațiile internaționale și naționale rezonează mai puternic în sufletele lor.

La 20 octombrie 2022, iranienii din Bulgaria, iranologii bulgari, prietenii Iranului din Sofia și reprezentanții Ambasadei Iranului în Bulgaria s-au adunat la Hotelul Zoo din Sofia pentru a-și arăta respectul și aprecierea față de o punte persană de prietenie – doamna Hajar Fiuzi. De ani de zile, locuința ei din Sofia a fost un fel de Mecca – tot felul de oameni care au legătură cu legăturile dintre Bulgaria și Iran vin acolo, iar modestul ei apartament este un fel de “qeble-ye alam” (un centru al universului (bulgaro-iranian)). 

Doamna Fiuzi a fost mult timp lector de limbă persană și de alte discipline la Universitatea din Sofia. Kliment Ohridski”. Este cunoscută pentru numeroasele sale traduceri simultane ale evenimentelor iraniene de la Sofia, pentru traducerile din literatura bulgară în persană sau din persană în bulgară și pentru activitatea sa de predare la Centrul Cultural Iranian din Bulgaria. Cititorii blogului Podul Persan al Prieteniei au citit acest interviu cu ea din vara anului 2022. Ei știu, de asemenea, de durerea pe care o resimte la pierderea prematură a fiicei sale extrem de talentate, Sharare Peacock.

Contribuția doamnei Fiuzi la relațiile dintre Bulgaria și Iran a fost punctul central al evenimentului de la Sofia. Dar a fost, de asemenea, o celebrare a culturii persane în sine. Grație lui Nabiollah Masumi, un alt activist pentru prietenia bulgaro-iraniană, și a mai multor bulgari, au fost citite poezii ale unor poeți precum Hafez și Rumi, care au pus accentul pe înțelepciunea mistică și de viață a iranienilor. Au luat cuvântul mulți dintre invitați, printre care Excelența Sa, domnul Mohammad Seyed Javad Rasouli – Ambasadorul Iranului în Bulgaria și atașatul cultural iranian Javad Amini. Din partea bulgară, au participat numeroși profesori universitari – precum Prof. Dr. Ivo Panov – decanul de vârstă al studiilor iraniene și profesor de literatură iraniană, Prof. Dr. Alexandra Kumanova de la Universitatea de Bibliotehnologii și Tehnologia Informației, Snejana Todorova – președintele Uniunii Jurnaliștilor Bulgari și alții. Sala era aproape plină – cu câteva zeci de iranieni, iranieni bulgari și alții.

Blogul Podul Persan al Prieteniei a primit o parte din discursurile de la eveniment și le-a publicat aici cu o intervenție editorială minimă (de exemplu, titlul fiecărui discurs a fost ales de blog). Ele atestă necesitatea de a avea personalități mai demne de încredere de ambele părți între națiunile noastre. În vremuri de război și de confruntare în relațiile internaționale, nevoia de aceste persoane este și mai mare.

Българи и иранци с признание към доктор Хаджар Фиюзи

Публиката на събитието (източник: Ирански културен център, Халил Садула)

Събитие от октомври 2022 г. показа всеобщото уважение към една от личностите, които са мост на приятелството между българи и иранци

Владимир Митев

В българо-иранските отношения, и въобще в международните отношения има хора, играещи много важна роля – тази на “мост на приятелството” между народите. Това е роля навярно по-трудна и по-важна дори от тази на дипломатите, защото дипломатите имат своят дипломатически статут и се движат в донякъде по-отбрана среда. Хората, които са мостове на приятелството нямат защити и къде да избягат, те са трайно свързани с двата народа и чувстват със собственото си тяло всяка позитивна или негативна емоция в отношенията помежду им. Те са и хора, които често принасят в жертва своята собствена емоционалност или правда и вместо това мислят как да насърчат мира и доверието в международните отношения. Съответно и смущенията в международните и националните отношения отекват по-силно в душата им.

На 20 октомври 2022 г. иранците в България, българските иранисти, приятелите на Иран в София и представители на иранското посолство у нас се събраха в хотел Zoo в София, за да покажат своето уважение и признание към един персийски мост на приятелството – госпожа Хаджар Фиюзи. От години нейният дом в София е своеобразна Мека – там идват най-различни хора, които имат отношения към връзките между България и Иран, и нейният скромен апартамент е нещо като “кебле-йе алам” (средоточие на (българо-иранската) вселена). Госпожа Фиюзи е била дългогодишен преподавател по персийски език и други дисциплини в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя е известна с множество симултанни преводи на ирански събития в София, с преводи на българска литература на персийски език или на персийска на български, с преподаването си в Иранския културен център в България. Читателите на блога “Персийският мост на приятелството” са чели това интервю с нея от лятото на 2022 г. Те знаят и за болката й от ненавременната загуба на изключително талантливата й дъщеря Шараре Пийкок.

Приносът на госпожа Фиюзи към българо-иранските отношения бе в центъра на събитието в София. Но то бе и празник на самата персийска култура. Благодарение на Набиолла Масуми – един друг активист за българо-иранско приятелство, и на няколко българи бяха прочетени стихотворения от поети като Хафез и Руми, които се фокусираха върху мистичната и житейската мъдрост на иранците. Думата взеха много от гостите, сред които Негово Превъзходителство господин Сейед Мохаммад Джавад Расули – ирански посланик в България и иранското културно аташе Джавад Амини. От българска страна участваха множество университетски преподаватели – като проф. д-р Иво Панов – доайенът на специалност “Иранистика” и преподавател по иранска литература, проф. Александра Куманова от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Снежана Тодора – председател на Съюза на българските журналисти и други. Залата бе почти пълна – с няколко десетки иранци, български иранисти и други.

Блогът “Персийският мост на приятелството” получи някои от изказванията на събитието и ги публикува тук с минимална редакционна намеса (например заглавието на всяко изказване е избрано от блога). Те свидетелстват за нуждата между нашите народи да има повече личности, които се ползват с доверие и от двете страни. В във времена на война и конфронтацията в международните отношения, нуждата от тези хора е още по-голяма.

Hajar Fiouzi: Iran is willing to develop cultural and academic ties with Bulgaria

Source: The Persian Bridge of Friendship

A conversation with the Persian language professor at Sofia University about her memories of life shared between Bulgaria and Iran, the history of Iranian Studies in Bulgaria and the particularities of Bulgarian-Iranian relations

Vladimir Mitev

Dr. Hajar Fiouzi was a lecturer in Persian language at Sofia University, New Bulgarian University and Iranian Cultural Center. He holds a PhD in chemistry. She worked at the High Institute of Chemistry and Technologies, the Institute of Chemical Research and the Vladaya Chemical Factory, where he had a work experience of about 12 years before going to Iran between 1976 and 1984. In Iran, she worked at the Tobacco Research Institute of Iran and in Tehran at a factory as head of a chemical laboratory. In 1984, because of the Iran-Iraq war, she returned to Bulgaria. She started working at the cigarette factory in Sofia as a chemical expert. We talk to her about the life and work of an Iranian woman who chose to live in Bulgaria.

Hajar Fiuzi: Iranul este dispus să dezvolte legături culturale și academice cu Bulgaria

Sursă: Podul Persan al Prieteniei

O conversație cu profesoara de limbă persană de la Universitatea din Sofia despre amintirile sale legate de viața împărțită între Bulgaria și Iran, despre istoria Studiilor Iraniene din Bulgaria și despre particularitățile relațiilor bulgaro-iraniene

Vladimir Mitev

Dr. Hajar Fiuzi a fost lector de limbă persană la Universitatea din Sofia, la Noua Universitate Bulgară și la Centrul Cultural Iranian. Este doctor în chimie. A lucrat la Institutul Înalt de Chimie și Tehnologii, la Institutul de Cercetări Chimice și la Fabrica de Chimie Vladaya, unde a avut o experiență de muncă de aproximativ 12 ani, înainte de a pleca în Iran, între 1976 și 1984. În Iran, a lucrat la Institutul de Cercetare a Tutunului din Iran și la Teheran, la o fabrică, ca șef al unui laborator chimic. În 1984, din cauza războiului dintre Iran și Irak, s-a întors în Bulgaria. A început să lucreze la fabrica de țigări din Sofia ca expert în chimie. Vorbim cu ea despre viața și munca unei femei iraniene care a ales să trăiască în Bulgaria.

Хаджар Фиюзи: Иран има желание да развива културни и академични връзки с България

(източник: Персийският мост на приятелството)

Разговор с дългогодишната преподавателка по персийски език в Софийския университет за нейните спомени от живота, поделен между България и Иран, за историята на специалност “Иранистика” и за особеностите на българо-иранските отношения

Владимир Митев

Д-р Хаджар Фиюзи е била преподавател по персийски език в Софийския университет, Нов Български университет и в Иранския културен център. По специалност тя е доктор по химия. Работила е във ВХТИ, Научно-изследователския институт по химия и фабриката за химически вещества във Владая, където има около 12 години трудов стаж преди да замине в Иран от 1976 до 1984 г. В Иран работи в Научно-изследователския институт на “Иран табак” и в Техеран във фабрика – като началник на химическа лаборатория. През 1984 г. заради войната между Иран и Ирак се завръща в България. Започва работа в цигарената фабрика в София като експерт по химия.  С нея разговаряме за живота и работата на една иранка, избрала да живее в България.

Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Романът и филмът “Тангсир” свидетелстват за появата на “разбунтувания човек” в иранското общество преди 1979 г.

Масите следват Шир Мохаммад навсякъде, където той се появи, защото разпознават неговия бунт за свой. Епохата на монархически Иран идеализира “масите”, като социална сила, способна да разгърне обществена промяна. Неслучайно легендарната иранска комунистическа партия, се казва “Туде” (Маса) – подсказка, че тя достига до социалните дълбини и е популярна сред народа (източник: YouTube)

Екзистенциализмът предоставя понятия, чрез които можем да осмислим една история за бунт срещу несправедливостта, вграден в иранската традиция

Владимир Митев

На 2 февруари 2022 г. се проведе урок в курса по Съвременна иранска литература, в рамките на който студентите иранисти от Софийския университет гледаха филма “Тангсир” по едноименния роман на Садег Чубак, след което го обсъдиха. 

Un roman despre criza socială din Iranul șahului din anii ’50

Iranul din anii 50 (sursă: YouTube)

Blogul Podul Persan al Prieteniei a postat fragmente din romanul lui Jalal Al-e Ahmad, Directorul Şcolii, și problemele pe care acestea le-au ridicat în cadrul unui seminar despre literatura iraniană contemporană

Vladimir Mitev

Pe 20 octombrie 2021, la Universitatea din Sofia a avut loc cel de-al doilea exercițiu de literatură iraniană contemporană din acest an academic în cadrul Studiilor Iraniene. Acesta a constat într-o lectură aprofundată a unor fragmente din romanul lui Jalal Al-e Ahmad, Directorul Şcolii. Romanul a apărut în limba persană în 1958 și este considerat unul dintre cele mai de succes texte ale scriitorului iranian. Traducerea în limba bulgară a cărții Directorul Şcolii a fost realizată de Marta Simidcieva, o mare specialistă internațională în literatura iraniană, și a fost publicată în 1983. În prezent, Simidcieva este profesor la Universitatea York din Toronto.

Роман за обществената криза в шахски Иран през 50-те години

Иран през 50-те години (източник: YouTube)

Блогът “Персийският мост на приятелството” публикува откъси от романа “Директорът на училището” на Джалал Ал-е Ахмад и въпросите по тях, които бяха разисквани в семинар по съвременна иранска литература

Владимир Митев

На 20 октомври 2021 г. се проведе второто упражнение по съвременна иранска литература в Софийския университет. То направи задълбочено четене на откъси от романа “Директорът на училището” на Джалал Ал-е Ахмад. Романът се появява на персийски език през 1958 г. и е считан за един от най-успешните текстове на иранския писател. Българският превод на “Директорът на училището” е дело на Марта Симидчиева – водещ международен специалист по иранска литература, и излиза през 1983 г. В момента Симидчиева е преподавател в Университета “Йорк” в Торонто.