Category: Български

Българи и иранци с признание към доктор Хаджар Фиюзи

Българи и иранци с признание към доктор Хаджар Фиюзи

Публиката на събитието (източник: Ирански културен център, Халил Садула)

Събитие от октомври 2022 г. показа всеобщото уважение към една от личностите, които са мост на приятелството между българи и иранци

Владимир Митев

В българо-иранските отношения, и въобще в международните отношения има хора, играещи много важна роля – тази на “мост на приятелството” между народите. Това е роля навярно по-трудна и по-важна дори от тази на дипломатите, защото дипломатите имат своят дипломатически статут и се движат в донякъде по-отбрана среда. Хората, които са мостове на приятелството нямат защити и къде да избягат, те са трайно свързани с двата народа и чувстват със собственото си тяло всяка позитивна или негативна емоция в отношенията помежду им. Те са и хора, които често принасят в жертва своята собствена емоционалност или правда и вместо това мислят как да насърчат мира и доверието в международните отношения. Съответно и смущенията в международните и националните отношения отекват по-силно в душата им.

На 20 октомври 2022 г. иранците в България, българските иранисти, приятелите на Иран в София и представители на иранското посолство у нас се събраха в хотел Zoo в София, за да покажат своето уважение и признание към един персийски мост на приятелството – госпожа Хаджар Фиюзи. От години нейният дом в София е своеобразна Мека – там идват най-различни хора, които имат отношения към връзките между България и Иран, и нейният скромен апартамент е нещо като “кебле-йе алам” (средоточие на (българо-иранската) вселена). Госпожа Фиюзи е била дългогодишен преподавател по персийски език и други дисциплини в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Тя е известна с множество симултанни преводи на ирански събития в София, с преводи на българска литература на персийски език или на персийска на български, с преподаването си в Иранския културен център в България. Читателите на блога “Персийският мост на приятелството” са чели това интервю с нея от лятото на 2022 г. Те знаят и за болката й от ненавременната загуба на изключително талантливата й дъщеря Шараре Пийкок.

Приносът на госпожа Фиюзи към българо-иранските отношения бе в центъра на събитието в София. Но то бе и празник на самата персийска култура. Благодарение на Набиолла Масуми – един друг активист за българо-иранско приятелство, и на няколко българи бяха прочетени стихотворения от поети като Хафез и Руми, които се фокусираха върху мистичната и житейската мъдрост на иранците. Думата взеха много от гостите, сред които Негово Превъзходителство господин Сейед Мохаммад Джавад Расули – ирански посланик в България и иранското културно аташе Джавад Амини. От българска страна участваха множество университетски преподаватели – като проф. д-р Иво Панов – доайенът на специалност “Иранистика” и преподавател по иранска литература, проф. Александра Куманова от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Снежана Тодора – председател на Съюза на българските журналисти и други. Залата бе почти пълна – с няколко десетки иранци, български иранисти и други.

Блогът “Персийският мост на приятелството” получи някои от изказванията на събитието и ги публикува тук с минимална редакционна намеса (например заглавието на всяко изказване е избрано от блога). Те свидетелстват за нуждата между нашите народи да има повече личности, които се ползват с доверие и от двете страни. В във времена на война и конфронтацията в международните отношения, нуждата от тези хора е още по-голяма.

Continue reading “Българи и иранци с признание към доктор Хаджар Фиюзи”
Scriitoarea Rana Soleimani, despre protestul femeilor din Iran: Școlile și universitățile au devenit un abator

Scriitoarea Rana Soleimani, despre protestul femeilor din Iran: Școlile și universitățile au devenit un abator

Proteste tineretești din Iran (sursă: YouTube)

Ionela Dobos

Acest articol a fost publicat pe 30 octombrie 2022 pe Press Hub.

Moartea, pe 16 septembrie, a Mahsei Amini, o iraniană kurdă de 22 de ani, aflată în custodia așa-zisei poliție a moralității din Iran, pentru o presupusă încălcare a codului vestimentar ultraconservator al țării, a declanșat masive demonstrații antiguvernamentale.

Protestele au fost pornite inițial de femeile sătule să se supună regulilor dure ale regimului islamic, în care nu au aproape nici un drept, nici măcar cel de a merge cu capul descoperit sau cel de a cânta singure pe scenă.

Ulterior, s-au alăturat manifestațiilor de stradă mulți bărbați. Și, în ciuda intervențiilor violente ale autorităților – 243 de morți, dintre care 23 de copii, mii de persoane arestate – dar și a unei slabe susțineri politice din străinătate, protestele nu doar că nu au încetat, dar la 40 de zile de la moartea tinerei s-au amplificat.

PRESShub a discutat cu scriitoarea iraniană Rana Soleimani despre condițiile grele de trai pentru femeile din Iran, despre una dintre cele mai dure societăți patriarhale și despre șansele ca regimul islamic să cadă.

Prima ei carte, Lorca pe Strada Îngerilor, a fost interzisă de la publicare de către autoritățile din Iran. Deși în Iran, a participat la numeroase concursuri literare, nu a fost printre câștigători din cauza refuzului său de a se conforma regulilor Republicii Islamice.

În cele din urmă, Rana Soleimani a plecat din Iran, iar din 2014 locuiește în Suedia. Printre cărțile Ranei se numără și Sindromul Ulise, un roman publicat în Londra care descrie povestea unei evreice forțate sa părăsească Iranul alături de copilul ei, și Viva la Vida, povestea a patru femei din închisoarea Ervin, fiecare acuzată de un delict diferit. Aceasta carte a fost un bestseller Iranian în străinătate anul trecut. 

Cele mai importante declarații ale Ranei Soleimani

Ministerul Culturii și al Orânduirii din Republica Islamică Iran este responsabil de limitarea accesului la orice conținut non-Islamic și de prevenirea promovării culturii străine în Republica Islamică.

Marea problemă a societății iraniene este că cenzura nu operează doar în câmpul beletristicii, ci se manifestă și asupra conținuturilor academice, științifice, asupra producțiilor teatrale, cinematografice etc.

Este interzisă prestația solo a femeilor pe scenă, într-o piesă de teatru sau într-un film, iar atingerea trupului unei femei sau a părului ei este interzisă cu totul. 

Codul Penal Islamic din Iran este reflecția unei societăți patriarhale dintre cele mai dure, în care drepturile femeilor reprezintă jumătate din drepturile bărbaților.

Au mai existat mișcări de protest în ultimii ani  generate de obligativitate purtării hijabului. Mișcarea de protest a fetelor din Strada Elkhebal, din ianuarie 2016, a transformat tema hijabului obligatoriu într-una din temele principale la nivel politic și social.

Problema esta că, așa cum regimul însuși o recunoaște, cultura a fost o fortăreață pe care nu au reușit să o cucerească până acum, rămânând unul dintre principalii piloni ai rezistenței oamenilor împotriva regimului.

Se poate spune acum că regimul dictatorial a pierdut jocul și că spiritul colectivității s-a schimbat. Republica Islamică trebuie înlăturată. Principala problemă nu este înlăturarea vălului. Oamenii vor drepturi civile și vor ca aceste drepturi să le fie respectate.

Continue reading “Scriitoarea Rana Soleimani, despre protestul femeilor din Iran: Școlile și universitățile au devenit un abator”
Писателката Рана Солеймани разказва за протеста на жените в Иран: Училищата и университетите са се превърнали в кланица

Писателката Рана Солеймани разказва за протеста на жените в Иран: Училищата и университетите са се превърнали в кланица

Протест на млади хора в Иран (източник: YouTube)

Йонела Добос

Тази статия бе публикувана на 30 октомври 2022 г. на румънския сайт Press Hub.

Смъртта на Махса Амини, 22-годишна иранска кюрдка, която на 16 септември беше задържана от т.нар. морална полиция на Иран за предполагаемо нарушение на ултраконсервативните правила за обличане в страната, предизвика масови антиправителствени демонстрации.

Първоначално протестите бяха започнати от жени, уморени да се подчиняват на суровите правила на ислямския режим, където те нямат почти никакви права, дори правото да ходят с голи глави или да пеят сами на сцената.

По-късно към уличните демонстрации се присъединяват и много мъже. Въпреки бруталните намеси на властите – 243 смъртни случая, сред които 23 деца, хиляди арести, и слабата политическа подкрепа от чужбина, протестите не само не спират, но 40 дни след смъртта на младата жена се засилват.

PRESShub разговаря с иранската писателка Рана Солеймани за тежките условия на живот на жените в Иран, едно от най-жестоките патриархални общества, и за шансовете ислямският режим да падне.

Първата ѝ книга, “Лорка на улицата на ангелите”, е забранена за публикуване от иранските власти. Въпреки че в Иран участва в много литературни конкурси, тя не е сред победителите заради отказа си да се подчини на правилата на Ислямската република.

Накрая Рана Солеймани напуска Иран и от 2014 г. живее в Швеция. Сред книгите на Рана са “Синдромът на Одисей” – роман, публикуван в Лондон, който описва историята на еврейка, принудена да напусне Иран заедно с детето си, и “Viva la Vida” – историята на четири жени в затвора “Евин”, всяка от които е обвинена в различно престъпление. Тази книга е ирански бестселър в чужбина през миналата година.

Най-важните изказвания на Рана Солеймани

  • Министерството на културата и реда на Ислямска република Иран отговаря за ограничаване на достъпа до всякакво неислямско съдържание и за предотвратяване на популяризирането на чужда култура в Ислямската република.
  • Големият проблем на иранското общество е, че цензурата действа не само в областта на художествената литература, но се проявява и върху академични, научни, театрални, кинематографични продукции и др.
  • Забранено е самостоятелното изпълнение на жени на сцена, в пиеса или във филм, а докосването на женско тяло или коса е напълно забранено.
  • Ислямският наказателен кодекс на Иран е отражение на едно патриархално общество, което е сред най-суровите, където правата на жените са наполовина по-малки от тези на мъжете.
  • През последните години имаше и протестни движения, породени от задължението да се носи хиджаб. Протестното движение на момичетата от улица “Елхебал” от януари 2016 г. превърна въпроса за задължителния хиджаб в един от основните проблеми на политическо и социално равнище.
  • Проблемът е, че, както признава самият режим, културата е крепост, която досега не са успели да превземат, и тя остава един от основните стълбове на съпротивата на хората срещу режима.
  • Вече може да се каже, че духът на колектива се е променил. Основният проблем не е премахването на хиджаба. Хората искат граждански права и искат тези права да се спазват.
Continue reading “Писателката Рана Солеймани разказва за протеста на жените в Иран: Училищата и университетите са се превърнали в кланица”
Жена, живот, свобода

Жена, живот, свобода

Иранската писателка Рана Солеймани на Международния конгрес на PEN в Упсала, Швеция (източник: Рана Солеймани)

Рана Солеймани

Текст, написан за Международния конгрес на PEN – Упсала, Швеция, 27 септември – 1 октомври 2022 г.

Една от най-важните роли на нашето писане и литература е да постигне взаимно разбиране и здрав разум между хората. Литературата изобразява славата на човечеството и спасението и в крайна сметка изгражда трансцендентно общество.

Ние, иранците, които живеем в горчиви и мрачни векове, сме хванати и пленени от ужасяващите ръце на Захак (иранския шах, който има змия на рамото си като медуза в косата си), който убива синовете и дъщерите ни един по един, който ги взема в кървавите си нокти и те стават плячка на Захак и неговите змии.

Тъжна съм и плача, но ми е ясно, че в края на нощта се появяват зора и светлина.

Continue reading “Жена, живот, свобода”
Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран

Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Иранският експерт очертава необходимите условия за постигане на справедлив и траен мир между Азербайджан и Армения

Iranian Telegram group “International Relations Studies”, 17 септември 2022

Старши експертът по международни отношения Феридун Маджлеси даде интервю за иранската медия Azarpajooh по въпроса за подновения военен конфликт между Азербайджан и Армения и последиците от него за Иран.

Г-н Маджлеси, каква е Вашата оценка за последната ситуация в Карабахския регион? Ще продължи ли настоящото прекратяване на огъня?

Смятам, че Република Азербайджан наруши автономията на арменската територия на “автономната” Република Нагорни Карабах, като я анексира.  Също така смятам, че нападението на Армения срещу Република Азербайджан в момент на слабост на тази страна надхвърля подкрепата за арменците от Карабах, а окупацията на 20 % от територията на Република Азербайджан е явна агресия и продължаването на окупацията е илюзорна и глупава експанзия. Армения трябваше да разбере, че Република Азербайджан, с три пъти по-голямо население и три пъти по-голяма площ, както и с богатство, надхвърлящо тези размери, постепенно ще възстанови законната си власт и ще действа според “дълга” си да върне “окупираните” земи.

Армения, разбирайки фактите и интересите си, трябваше много по-рано да започне преговори с Азербайджан и да използва посредничеството на Иран и Русия за намиране на практично и справедливо решение. Ето защо сегашното прекратяване на огъня няма да продължи дълго, ако не бъде подписано “практично и справедливо” мирно споразумение.

Continue reading “Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран”
Н.Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Готови сме да доставяме газ на България и Европа

Н.Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Готови сме да доставяме газ на България и Европа

(източник: Wikipedia Commons)

Има възможност за пренос на ирански газ за България през Турция и Азербайджан, казва иранският посланик в София

Кремена Кръстева, Епицентър, 20 септември 2022 г.

Тази статия е препечатана от сайта “Епицентър” със съгласието на редакцията. Журналистката Кремена Кръстева разговаря с посланика на Иран, Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули за отношенията между Иран и България.

„В момента има възможност за пренос на ирански газ за България през Турция и Азербайджан. Имаме газопровод с Турция и изнасяме газ за тази страна. Друг вариант за пренос на ирански газ за България през Азербайджан е южният газов коридор между Гърция и България, който е възможен поради факта, че част от капацитета му е празен.

Имаме поговорка, че добрият приятел се познава в труден ден! Затова сме готови да осигурим част от нуждите на България от газ в тези трудни условия”, заявява посланикът на Иран пред Епицентър.бг.

Ето акценти от интервюто:

– Икономиките на двете страни са взаимодопълващи като в много области съществува възможност за взаимно осигуряване на нуждите

– Скоро ще проведем 20-ата сесия на Смесената комисия за икономическо сътрудничество между двете страни в Техеран, което всъщност е пътна карта за развитие на сътрудничеството между двете страни

– Като цяло културното сътрудничество между двете страни е на добро ниво

Continue reading “Н.Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Готови сме да доставяме газ на България и Европа”