Масуд Ахмади: Българо-иранските отношения издържат теста на времето

Иранският културен център в София (източник: Facebook)

Интервю с директора на Иранския културен център в София

Владимир Митев

Д-р Масуд Ахмади е роден през 1970 г. в Машхад. Той е доктор по сравнителни религии и мистика от Техеранския университет, като 2 години от докторантурата си прекарва в Хайделбергския университет. Бил е културен и медиен мениджър, както и автор на курсове и материали за ирански радио- и телевизионни станции. Владее персийски, английски, немски и арабски език. От началото на 2023 г. д-р Масуд Ахмади е директор на Иранския културен център в София. 

Advertisement

Феридун Маджлеси: Китай е единствената оставаща значима възможност за иранската външна търговия

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Интервю с иранския експерт по външна политика относно актуалните въпроси на международните отношения около Иран: иранско-саудитското споразумение, отношенията с Русия и Китай, иранското ядрено споразумение, конфликтите в Кавказ, шиитската ос на съпротива в Близкия изток и отношенията на Иран с глобалния Юг

Владимир Митев

Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел в европейската общност преди Иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. Понастоящем е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика. 

„Афганистанската жена преди и сега: възможни прочити през “Пет следобед” (2003) на Самира Махмалбаф“

Докторантката Лора Тодорова разглежда филма “Пет следобед” на Самира Махмалбаф (афишът вдясно)

Лора Тодорова

Лора Тодорова работи в отдел „Миграция и интеграция“ на „Каритас София”, като се занимава с бежанци и мигранти, говорещи персийски език. Тя има бакалавърска степен по иранистика и магистърска степен по индийско и иранско културознание и обществознание от Софийския университет. В момента прави докторантско изследване на тема „Проекция на съвременната персийска литература върху екранното изкуство на Иран: прочити, социокултурни контексти и интепретативни модели” в Софийския университет.

Тази статия бе публикувана в изданието “Бежанците днес и утре” на 9 януари 2023 г. и е препечатана със съгласието на своята авторка.

Петя Илиева: Впечатлена съм от образованието и позициите на иранки в сложни инженерни сфери свързани с технологии

Петя Илиева (източнис: Петя Илиева)

Впечатления от посещението й в Иран на българска визуална артистка, която изгражда мостове чрез своето изкуство 

Владимир Митев

Петя Илиева има докторска степен с дисертация “Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация” и магистърска степен по живопис и естетика. Нейни изложби са показвани в редица галерии в България и в чужбина, на шест континента – например в Българския културен институт в Лондон, в българските посолства в Париж и Делхи, на различни места в САЩ (Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго), във Виена, Брюксел, Прага, Братислава, Валенсия, в Япония, Ливан, Катар, Китай, Султанат Оман, Антарктида – остров Ливингстън. Петя Илиева е и реставратор на стенописи и автор на научни публикации в областта на културното наследство и изкуството. Тя е основател на ежегодния фестивал на културите на народите Art4Diplomacy и работи с всички чуждестранни дипломатически мисии в България.

Ноуруз – проява на иранската култура

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Чудо, което нито политиката, нито мечовете могат да направят

Феридун Маджлеси

Ноуруз не е традиция! Той е култура! Ноуруз е рисуване и живопис. Той е изкуство! Ноуруз е музика, свежест, младост, любов и приятелство. Ноуруз е символ на победата на доброто над злото. Това е пролетното равноденствие. Това е освобождаването от обидите и обогатяването на приятелствата и взаимоотношенията. Ноуруз е пролетно почистване и премахване на нечистотиите и замърсяванията от гнездото и от самия себе си. Ноуруз е време за свежест, щастие и усмивки. Ноуруз е над традициите и обичаите. 

Будистите си причиняват много болка и мъка, влачейки се на дълго и трудоемко пътуване до местата за поклонение, за да могат да изпълнят обетите си! Индусите харчат годишните си спестявания за пътуване до Бенарес, за да се изкъпят в мътните води на Ганг, където изливат пепелта си и останките на мъртвите си с надеждата да пречистят душите си и да постигнат мир! Това са традиции, останали от миналото; от времена, когато мъдростта и знанието на човека са били по-малко, а степента на заблудите му – голяма. Страданието е било цената, която трябва да се плати в замяна на изпълнението на желанията им! Сякаш милосърдният Бог би приел само болка и страдание, за да бъде удовлетворен!

Феридун Маджлеси: Днешните ирански интелектуалци продължават да клонят наляво, но са свободни от идеологически капани

Писателката Фатане Хадж Сейед Джавади и персийската корица на романа ѝ “Сутрин с махмурлук” (източник: Ketabnews)

Интервю с иранския писател и преводач за особеностите на “ангажираната” литература преди революцията и за промените в иранската литература след революцията

Владимир Митев

Феридун Маджлеси е бивш дипломат, работил във Вашингтон и Брюксел в европейската общност преди иранската революция от 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал и Робърт Грейвс на персийски език.

Ангел Орбецов: Между българи и иранци се усеща позитивна емоция

Корицата на книгата на Ангел Орбецов (източник: скрийншот)

Книга разкрива богатството на българо-иранските отношения от Освобождението до края на 50-те години

Владимир Митев

Ангел Орбецов е български дипломат и иранист, който в края на 2022 г. публикува като книга своето докторантско изследване “Българо-иранските отношения от Освобождението до края на 50-те години на ХХ век”. Орбецов е бивш посланик в Китай и дългогодишен директор на дирекция “Азия, Австралия и Океания” в българското външно министерство. Той е бил и дипломат в Иран в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, като изпълнявал и консулски функции. Автор е на редица научни публикации за българо-иранските отношения и иранската съвременна политика.

Интервюто е взето за радио България.

Иранските маси като източник на социална промяна: времената на управлението на Мохамад Мосадък

Мохаммад Мосаддег (източник: YouTube)

Поглед към масите по времето на Мохаммад Мосаддег рпез призмата на Елиас Канети и на прозата на Ахмад Махмуд

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Владимир Митев

Резюме

Тълпите са играли и продължават да играят много важна роля в иранската политика в критични моменти. В тази статия се разглежда ролята му в средата на ХХ век, особено по време на управлението на Реза Шах (1925-1941 г.) и на Мохамед Мосаддег (1951-1953 г.). В статията се прави преглед на европейската мисъл за масите, като се обръща специално внимание на идеите на родения в България нобелов лауреат Елиас Канети. Канети смята, че тълпата не винаги е ирационална, зла сила, а понякога играе исторически положителна роля: когато изисква и осъществява социална промяна. Точно това се случва по времето на Мосаддег. Погледът към тези времена е направен чрез откъси от иранския роман ,,Съседи” на Ахмад Махмуд, но също и чрез преглед на тогавашната преса и историческите трудове на Ерванд Абрахамян.

За псевдотворците

Голам-Хосейн Саеди (източник: public domain)

Речта на Голам-Хосейн Саеди на четвъртата вечер от Десетте литературни вечери в Гьоте-институт (1977 г.)

Голам-Хосейн Саеди

През есента на 1977 г. в Техеран се провежда литературен фестивал, който остава в историята. Десетте литературни вечери в “Гьоте институт” имат публика от 20 000 души. Те срещат иранската публика с водещите интелектуалци дисиденти от монархическите времена. Броженията, които започват по време на тези литературни вечери са считани за начало на серията от протести, довели до Ислямската революция.

В рамките на литературния фестивал иранските интелектуалци говорят за свободата, цензурата, за истинското и фалшивото изкуство. По-долу представяме речта на драматурга Голам-Хосейн Саеди (в превод на Владимир Митев с малки съкращения), посветена на фалшивите творци. Голам-Хосейн Саеди е психиатър, който се грижи за психично болни в южната част на Техеран. Той е известен със своите пиеси, базирани на театъра на абсурда. Бил е репресиран от властите, както преди, така и след Революцията. Умира в Париж през 1985 г.

Иран като туристическа дестинация

Персеполис

Кратък преглед на някои от туристическите забележителности на Иран

Джавад Амини, културен съветник към посолството на Ислямска Република Иран в България

За разлика от това, което западните медии винаги са се опитвали да представят, Иран е една от най-безопасните страни в света за чуждестранни туристи и пътешественици.

Иран, официално Ислямска република Иран, е държава в Западна Азия. На запад граничи с Ирак и Турция, на северозапад – с Азербайджан и Армения, на север – с Каспийско море и Туркменистан, на изток – с Афганистан и Пакистан, а на юг – с Оманския и Персийския залив. Площта му е 1,64 млн. кв. км, което го прави 17-ата по големина държава в света, а населението му е 86 млн. души.