Иранските маси като източник на социална промяна: времената на управлението на Мохамад Мосадък

Мохаммад Мосаддег (източник: YouTube)

Поглед към масите по времето на Мохаммад Мосаддег рпез призмата на Елиас Канети и на прозата на Ахмад Махмуд

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Владимир Митев

Резюме

Тълпите са играли и продължават да играят много важна роля в иранската политика в критични моменти. В тази статия се разглежда ролята му в средата на ХХ век, особено по време на управлението на Реза Шах (1925-1941 г.) и на Мохамед Мосаддег (1951-1953 г.). В статията се прави преглед на европейската мисъл за масите, като се обръща специално внимание на идеите на родения в България нобелов лауреат Елиас Канети. Канети смята, че тълпата не винаги е ирационална, зла сила, а понякога играе исторически положителна роля: когато изисква и осъществява социална промяна. Точно това се случва по времето на Мосаддег. Погледът към тези времена е направен чрез откъси от иранския роман ,,Съседи” на Ахмад Махмуд, но също и чрез преглед на тогавашната преса и историческите трудове на Ерванд Абрахамян.

Advertisement

Masele iraniene ca sursă de schimbare socială: guvernarea lui Mohammad Mosaddegh

Mohammad Mosaddegh (sursă: YouTube)

Romanul iranian Vecinii și epoca lui Mohammad Mosaddegh, văzute prin prisma ideilor despre mase ale bulgarului Elias Canetti

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Vladimir Mitev

Rezumat

Mulțimea a jucat și continuă să joace un rol foarte important în politica iraniană în momente critice. Acest articol analizează rolul acesteia la mijlocul secolului al XX-lea, în special în timpul guvernării lui Reza Shah (1925-1941) și în mandatul lui Mohammad Mosaddegh (1951-1953). Articolul trece în revistă gândirea europeană despre mase, punând un accent deosebit pe ideile laureatului Nobel pentru literatură Elias Canetti, născut în Bulgaria. Canetti credea că mulțimea nu era întotdeauna o forță irațională, malefică, ci uneori juca un rol istoric pozitiv: atunci când cerea și promulga schimbări sociale. Este exact ceea ce s-a întâmplat în timpul lui Mosaddegh. O privire asupra acestor vremuri este făcută prin intermediul unor extrase din romanul iranian ,,Vecini’’ de Ahmad Mahmoud, dar și printr-o privire asupra presei din acea vreme și a scrierilor istorice ale lui Ervand Abrahamian. 

The Iranian masses as a source of social change: the reign of Mohammad Mosaddegh

Mohammad Mosaddegh (source: YouTube)

The Iranian novel Neighbours and the times of Mohammad Mosaddegh, seen through the ideas about masses of Bulgaria-born Elias Canetti

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Vladimir Mitev

Abstract

The crowd has played and continues to play a very important role in Iranian politics at critical moments . This article looks at its role in the mid 20th century, especially during the times of rule of Reza Shah (1925-1941) and Mohammad Mosaddegh (1951-1953). The article reviews European thought about the masses, with special emphasis on the ideas of Bulgaria-born Nobel Laureate in Literature Elias Canetti. Canetti believed that the crowd was not always irrational, evil forces, but sometimes played a positive historical role: when it demanded and enacted social change. It is exactly what happened during the times of Mosaddegh. A look at these times is made through excerpts from the Iranian novel Neighbors by Ahmad Mahmoud, through a look at the press of that time and Ervand Abrahamian’s historical writing. 

Angel Orbetsov: The interest towards researching Bulgarian-Iranian relations is mutual

The cover of Angel Orbetsov’s book (source: The Persian Bridge of Friendship)

Transcript of the speech delivered by Bulgarian diplomat Angel Orbetsov at the presentation of his book “Bulgarian-Iranian Relations from Liberation to the end of the 1950s”, held on 29 November 2022 at the Ministry of Foreign Affairs in Sofia

The Persian Bridge of Friendship

Angel Orbetsov: I fully agree with the last remark. And, yes, I had the honor of participating in a video promoting the Diplomatic Institute’s library with two other people and I am extremely proud of my participation. The library has taken a very serious step towards professionalization. I would like to express my heartfelt thanks to the Diplomatic Institute, especially to Mrs Mihailova and her colleagues, especially Daniela Peșeva and Nikolai Krumov. Thank you very much for organising this event.

This event is very important because it is part of the 125th anniversary of the establishment of Bulgarian-Iranian diplomatic relations, which is part of my research and is described in the first chapter of the book. Today, 1897 is accepted as the year of the establishment of diplomatic relations with Iran. 

Anghel Orbețov: Interesul pentru studiul relațiilor bulgaro-iraniene este reciproc

Coperta cărții lui Anghel Orbețov (sursă: Podul Persan al Prieteniei)

Transcrierea discursului rostit de diplomatul bulgar Anghel Orbețov la prezentarea cărții sale “Relațiile bulgaro-iraniene de la eliberare până la sfârșitul anilor ’50”, care a avut loc la 29 noiembrie 2022 la Ministerul Afacerilor Externe din Sofia

Podul Persan al Prieteniei

Anghel Orbețov: Sunt pe deplin de acord cu ultima observație. Și, da, am avut onoarea de a participa la un videoclip de promovare a bibliotecii Institutului Diplomatic împreună cu alte două persoane și sunt extrem de mândru de participarea mea. Biblioteca a făcut un pas foarte serios în direcția profesionalizării. Aș dori să mulțumesc din suflet Institutului Diplomatic, în special doamnei Mihailova și colegilor săi, în special Daniela Peșeva și Nikolai Krumov. Vă mulțumesc foarte mult pentru organizarea acestui eveniment.

Acest eveniment este foarte important, deoarece face parte din aniversarea a 125 de ani de la stabilirea relațiilor diplomatice bulgaro-iraniene, care face parte din cercetarea mea și este descrisă în primul capitol al cărții. În prezent, anul 1897 este acceptat ca fiind anul stabilirii relațiilor diplomatice cu Iranul. 

Ангел Орбецов: Интересът към проучването на българо-иранските отношения е взаимен

Корицата на книгата на Ангел Орбецов (източник: Персийският мост на приятелството)

Транскрипция на изказването на българския дипломат Ангел Орбецов на представянето на неговата книга “Българо-иранските отношения от Освобождението до края на 50-те години на ХХ век”, което се проведе на 29 ноември 2022 г. във Министерството на външните работи в София

Персийският мост на приятелството

Ангел Орбецов: Присъединявам се напълно към последната реплика. И да, имах честта да участвам във видеоклип за реклама на библиотеката на Дипломатическия институт заедно с още двама души и съм изключително горд от своето участие. Библиотеката е направила доста сериозна крачка по посока на професионализация. Искам да благодаря от все сърце на Дипломатическия институт, специално на госпожа Михайлова, както и на нейните колеги, най-вече на Даниела Пешева и Николай Крумов. Благодаря ви изключително много за организацията на събитието.
Това събитие е много важно, защото се вписва в 125-годишнината от установяването на българо-иранските дипломатически отношения, което е част от моето изследване и е описано в първа глава на книгата. 1897 г. към момента се приема за година на установяване на дипломатическите отношения с Иран. 

Н. E. Seyyed Mohammad Javad Rassouli: Protests in Iran were triggered by external forces

Protests of the young people in Iran (source: YouTube)

“Europe’s and the US’ human rights positions are a political joke”

Georgi Markov

This article was published on 26 October 2022 on the website of the BNR Horizon programme.

“The protests, which have grown into riots, were triggered by external forces.” This is what H.E. Seyed Mohammad Javad Rasouli, Ambassador of the Islamic Republic of Iran to Bulgaria.

Protests accompanied by riots continue in Iran. Tensions escalated in September following the death of 22-year-old Mahsa Amini, three days after she was detained by morality police for improperly wearing a hijab. Protesters blamed law enforcement for her death. The authorities deny these allegations.

“The Constitution of the Islamic Republic of Iran recognizes the right to public protest and criticism. Many peaceful gatherings were held and ended even without the presence of police and security forces. At the same time, like any political system in the world, the Iranian Government regards the preservation of territorial integrity, the security of the people and public order as its red line and, from this point of view, distinguishes between ‘protest’ and ‘disorder’.

“What we witnessed after the second day was no longer just a protest but organised disorder and violence. As a result of investigations by the security services, armed terrorist groups were found to be present among the protesters. I ask you, if your security institutions were confronted with actions that violated security and public order, what would they do? According to statistics, last year hundreds of people, including women, were killed as a result of shootings by US police. Have the European Union and European countries taken any action against the United States to uphold and respect human rights? Has the West imposed sanctions on Saudi Arabia because of human rights? In my opinion, the positions of Europe and America regarding human rights are a big political joke. European governments, for their political and economic interests, are acting against the security of Iran, which is the only true democracy in the region’.

E.S. Seyyed Mohammad Javad Rassouli: Protestele din Iran au fost declanșate de forțe externe

Proteste tineretești din Iran (sursă: YouTube)

“Pozițiile Europei și ale SUA privind drepturile omului sunt o glumă politică”

Gheorghi Markov

Acest articol a fost publicat la 26 octombrie 2022 pe site-ul programului Orizont al BNR.

“Protestele, care s-au transformat în revolte, au fost declanșate de forțe externe.” Iată ce a declarat E.S. Seyed Mohammad Javad Rasouli, ambasadorul Republicii Islamice Iran în Bulgaria.

Protestele însoțite de revolte continuă în Iran. Tensiunile au escaladat în septembrie după moartea lui Mahsa Amini, în vârstă de 22 de ani, la trei zile după ce a fost reținută de poliția morală pentru că purta în mod necorespunzător un hijab. Protestatarii au acuzat forțele de ordine pentru moartea ei. Autoritățile neagă aceste acuzații.

“Constituția Republicii Islamice a Iranului recunoaște dreptul la protest public și la critică. Multe adunări pașnice au avut loc și s-au încheiat chiar și fără prezența poliției și a forțelor de securitate. În același timp, la fel ca orice sistem politic din lume, guvernul iranian consideră că păstrarea integrității teritoriale, a securității populației și a ordinii publice reprezintă linia sa roșie și, din acest punct de vedere, face distincție între <<protest>> și <<dezordine>>.

“Ceea ce am văzut după a doua zi nu a mai fost doar un protest, ci dezordine organizată și violență. În urma investigațiilor efectuate de serviciile de securitate, s-a constatat că printre protestatari se aflau grupuri teroriste înarmate. Vă întreb, dacă instituțiile dumneavoastră de securitate ar fi confruntate cu acțiuni care încalcă securitatea și ordinea publică, ce ar face? Potrivit statisticilor, anul trecut sute de persoane, inclusiv femei, au fost ucise în urma împușcăturilor poliției americane. Au întreprins Uniunea Europeană și țările europene acțiuni împotriva Statelor Unite pentru a apăra și respecta drepturile omului? A impus Occidentul sancțiuni împotriva Arabiei Saudite din cauza drepturilor omului? După părerea mea, pozițiile Europei și Americii în ceea ce privește drepturile omului sunt o mare glumă politică. Guvernele europene, în interesul lor politic și economic, acționează împotriva securității Iranului, care este singura democrație adevărată din regiune”.

Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Протестите в Иран са предизвикани от външни сили

Протест в Иран (източник: YouTube)

“Позициите на Европа и САЩ за правата на човека са политическа шега”

Георги Марков

Тази статия бе публикувана на 26 октомври 2022 г. на сайта на програма Хоризонт на БНР.

“Протестите, прераснали в безредици, са предизвикани от външни сили”. Това каза пред БНР Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули, посланик на Ислямска република Иран в България.

В Иран продължават протести, съпроводени с размирици. Напрежението ескалира през септември след смъртта на 22-годишната Махса Амини, три дни след като беше задържана от нравствената полиция заради неправилно сложен хиджаб. Протестиращите обвиняват за смъртта ѝ органите на реда. Властите отричат тези твърдения.

“Конституцията на Ислямска република Иран признава правото на публичния протест и критиката. Много мирни събирания бяха проведени и приключиха дори и без присъствието на полиция и сили за сигурност. Същевременно, като всяка политическа система в света, правителството на Иран счита запазването на териториалната цялост, сигурността на хората и обществения ред като своя червена линия и от тази гледна точка прави разлика между “протест” и ” безредици”.

“Това, на което станахме свидетели след втория ден, вече не беше просто протест, а организирани безредици и насилие. В резултат на разследвания на службите за сигурност се установи, че въоръжени терористични групи присъстват сред протестиращите. Питам Ви, ако вашите институции за сигурност бяха изправени пред действия, нарушаващи сигурността и обществения ред, какво биха направили? Според статистиката през миналата година стотици хора, включително жени, са убити в резултат на стрелба от страна на американската полиция. Дали Европейският съюз и европейските държави са предприели някакви действия срещу Съединените щати за отстояване и спазване на човешките права? Дали Западът наложи санкции на Саудитска Арабия заради човешките права? Според мен позициите на Европа и Америка, касаещи правата на човека, са една голяма политическа шега. Европейските правителства, заради политическите си и икономически интереси, действат срещу сигурността на Иран, която е единствената истинска демокрация в региона”.

What foreign policy line will Albania follow now that it has severed diplomatic relations with Iran?

The Iranian embassy in Tirana (source: YouTube)

We talk to a Bulgarian Albanologist – Anton Panchev, about the controversy between Albania and Iran and Bulgarian-Albanian relations

Vladimir Mitev

Anton Panchev is a professor of Albanian language, culture and society at Sofia University. He is also one of the editors of the website Obshtestvo.net, which is the de facto Bulgarian media link between the Albanian and Bulgarian-speaking world. 

Mr Panchev, Albania broke off diplomatic relations with Iran after it accused it of a hacking attack on its state institutions. How does this conflict fit into the foreign policy line of Tirana, which is a NATO member and is trying to open negotiations with the EU?

On 15 July 2022, Albania’s e-government systems collapsed (as of 1 May, the whole country went e-government). Prime Minister Edi Rama immediately announced that a “foreign power” was behind the cyber attack, and Iran was subsequently blamed. Iranian officials categorically denied any state involvement, but the authorities in Tirana felt they had evidence of a hostile act and closed the Iranian embassy.

Following the severing of diplomatic relations with Albania, a hacking attack on Albanian border crossings took place on 10 September 2022, with the Albanian border crossings having their systems taken offline for several hours, this time with Iranian hackers claiming responsibility and saying this was “just the beginning”. In the first week of September 2022, hacking attacks were reported on institutions in other Balkan countries, such as Bosnia and Herzegovina, Kosovo and Montenegro. US officials said they fully support and assist Albania in the investigation and subsequent decision to sever diplomatic relations with Iran. The US has also announced sanctions against Iranian officials in connection with the allegation. Authorities in Tirana said the measures were taken “in coordination with partners” and were supported at NATO level.