Иранските маси като източник на социална промяна: времената на управлението на Мохамад Мосадък

Мохаммад Мосаддег (източник: YouTube)

Поглед към масите по времето на Мохаммад Мосаддег рпез призмата на Елиас Канети и на прозата на Ахмад Махмуд

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Владимир Митев

Резюме

Тълпите са играли и продължават да играят много важна роля в иранската политика в критични моменти. В тази статия се разглежда ролята му в средата на ХХ век, особено по време на управлението на Реза Шах (1925-1941 г.) и на Мохамед Мосаддег (1951-1953 г.). В статията се прави преглед на европейската мисъл за масите, като се обръща специално внимание на идеите на родения в България нобелов лауреат Елиас Канети. Канети смята, че тълпата не винаги е ирационална, зла сила, а понякога играе исторически положителна роля: когато изисква и осъществява социална промяна. Точно това се случва по времето на Мосаддег. Погледът към тези времена е направен чрез откъси от иранския роман ,,Съседи” на Ахмад Махмуд, но също и чрез преглед на тогавашната преса и историческите трудове на Ерванд Абрахамян.

Advertisement

Masele iraniene ca sursă de schimbare socială: guvernarea lui Mohammad Mosaddegh

Mohammad Mosaddegh (sursă: YouTube)

Romanul iranian Vecinii și epoca lui Mohammad Mosaddegh, văzute prin prisma ideilor despre mase ale bulgarului Elias Canetti

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Vladimir Mitev

Rezumat

Mulțimea a jucat și continuă să joace un rol foarte important în politica iraniană în momente critice. Acest articol analizează rolul acesteia la mijlocul secolului al XX-lea, în special în timpul guvernării lui Reza Shah (1925-1941) și în mandatul lui Mohammad Mosaddegh (1951-1953). Articolul trece în revistă gândirea europeană despre mase, punând un accent deosebit pe ideile laureatului Nobel pentru literatură Elias Canetti, născut în Bulgaria. Canetti credea că mulțimea nu era întotdeauna o forță irațională, malefică, ci uneori juca un rol istoric pozitiv: atunci când cerea și promulga schimbări sociale. Este exact ceea ce s-a întâmplat în timpul lui Mosaddegh. O privire asupra acestor vremuri este făcută prin intermediul unor extrase din romanul iranian ,,Vecini’’ de Ahmad Mahmoud, dar și printr-o privire asupra presei din acea vreme și a scrierilor istorice ale lui Ervand Abrahamian. 

The Iranian masses as a source of social change: the reign of Mohammad Mosaddegh

Mohammad Mosaddegh (source: YouTube)

The Iranian novel Neighbours and the times of Mohammad Mosaddegh, seen through the ideas about masses of Bulgaria-born Elias Canetti

Studia Europaea 2/2022, Babeș-Bolyai University (Romania), 30 December 2022

Vladimir Mitev

Abstract

The crowd has played and continues to play a very important role in Iranian politics at critical moments . This article looks at its role in the mid 20th century, especially during the times of rule of Reza Shah (1925-1941) and Mohammad Mosaddegh (1951-1953). The article reviews European thought about the masses, with special emphasis on the ideas of Bulgaria-born Nobel Laureate in Literature Elias Canetti. Canetti believed that the crowd was not always irrational, evil forces, but sometimes played a positive historical role: when it demanded and enacted social change. It is exactly what happened during the times of Mosaddegh. A look at these times is made through excerpts from the Iranian novel Neighbors by Ahmad Mahmoud, through a look at the press of that time and Ervand Abrahamian’s historical writing. 

What does international non-alignment mean in Central and Southeastern Europe?

Ovidiu Țichindeleanu (sursă: The Persian Bridge of Friendship)

Interview with the Romanian philosopher about non-alignment as an option for the East of the EU, regional internationalism and popular sovereignty

Vladimir Mitev, Cross-border Talks

Ovidiu Țichindeleanu is a philosopher and cultural theorist, co-founder of the Romanian left-wing website CriticAtac, the Indymedia Romania platform and LeftEast. He was a member of the board of directors of the international NGO El Taller International. Țichindeleanu is one of the driving forces behind the Idea Publishing House in Cluj-Napoca and the Telciu Summer School. Țichindeleanu’s latest book is “Counterculture. Rudiments of Critical Philosophy”. He is the Romanian translator of books by Silvia Federici, Sylvia Marcos, Walter Mignolo, Arturo Escobar, Lewis Gordon, Immanuel Wallerstein, Ivan Illich, Gilles Deleuze, and Peter Sloterdijk. This interview was given during the conference “Urban Inequalities”, which took place in Sofia on 17-19 June 2022.

Ce înseamnă decuplarea internațională pentru Europa Centrală și de Sud-Est?

Ovidiu Țichindeleanu (sursă: Podul Persan al Prieteniei)

Interviu cu filosoful român despre nealiniere ca opțiune a estului UE, despre internaționalismul regional și suveranitatea populară

Vladimir Mitev, Cross-border Talks

Ovidiu Ţichindeleanu este filosof şi teoretician al culturii, cofondator al site-ului românesc de stânga CriticAtac, al platformei Indymedia România şi a LeftEast. A fost membru în consiliul director al organizaţiei neguvernamentale internaţionale El Taller Internaţional. Ţichindeleanu este una dintre forţele motrice din spatele Editurii Idea din Cluj-Napoca şi a Şcolii de Vară de la Telciu. Ultima carte a lui Ţichindeleanu este ”Contracultură. Rudimente de filosofie critică”. Este traducător în limba română a unor cărţi de Silvia Federici, Sylvia Marcos, Walter Mignolo, Arturo Escobar, Lewis Gordon, Immanuel Wallerstein, Ivan Illich, Gilles Deleuze, şi Peter Sloterdijk. Acest interviu a fost acordat în timpul conferinței ”Inegalități Urbane”, care e avut loc la Sofia între 17 și 19 iunie 2022.

Какво значи международна необвързаност в Централна и Югоизточна Европа?

Овидиу Цикинделяну (източник: Персийският мост на приятелството)

Интервю с румънския философ за “необвързаността” като възможност за Изтока на европейския континент, за регионалния интернационализъм и народния суверенитет.

Владимир Митев, Cross-border Talks, E-vestnik

Овидиу Цикинделяну е философ и теоретик на културата, съосновател на румънския ляв уебсайт CriticAtac, платформата Indymedia Romania и LeftEast. Бил е член на борда на директорите на международната неправителствена организация El Taller International. Цикинделяну е една от движещите сили на издателство “Идея” в Клуж-Напока и на лятното училище “Телчу”. Последната книга на Цикинделяну е “Контракултура. Основи на критическата философия”. Той е преводач на румънски език на книгите на Силвия Федеричи, Силвия Маркос, Валтер Миньоло, Артуро Ескобар, Луис Гордън, Имануел Уолърстийн, Иван Илич, Жил Дельоз и Петер Слотердайк. Това интервю бе реализирано по време на конференцията “Градски неравенства”, която сдружение КОИ проведе в София на 17-19 юни 2022 г. с помощта на Фондация Роза Люксембург.

The influence Of European intellectual ideas upon Iranian prose and non-fiction in the 60s and 70s

In the 60s and 70s gradually Iranian intellectuals start viewing Islam and tradition as a source of energy for social change (source: Pixabay, CC0)

A publication in the Romanian journal Studia Europaea on the changing Iranian identity in the pre-revolutionary period

Vladimir Mitev

This publication appeared in the 1/2022 volume of Studia Europaea journal of the University ”Babeș-Bolyai”, Cluj-Napoca Romania on 1 July 2022

Abstract

Following the coup d’etat of 1953 and the trauma caused by it gradually in the 60s and 70s in Iran a new subjectivity, a new vision for the Iranian subject of modernity emerged. Iranians were called by their intellectuals to overcome the trauma, which was called “occidentosis”, a state in which everything that they try to create and produce is “stilborn”. They were asked to no longer accept predestination and quietism, developing courage instead, becoming militant and finding their own, authentic way of encountering technologies and the West. This paper systematically demonstrates that the new subjectivity, which can be seen in the Iranian prose and non-fiction in the 60s and 70s is heavily influenced by European intellectual ideas. 

Influența ideilor intelectuale europene asupra prozei și non-ficțiunii iraniene din anii ’60 și ’70

În anii 60 și 70 intelectualii iranieni treptat dezvoltă o atitudine pozitivă către islam și tradiție, văzându-le ca sursă de energie pentru schimbare socială (sursă: Pixabay, CC0)

O publicație în revista românească Studia Europaea despre schimbarea identității iraniene în perioada prerevoluționară

Vladimir Mitev

Această publicație a apărut în volumul 1/2022 al revistei Studia Europaea a Universității “Babeș-Bolyai”, Cluj-Napoca, România la 1 iulie 2022.

Rezumat

În urma loviturii de stat din 1953 și a traumei provocate de aceasta, în Iran, în anii ’60 și ’70 a apărut treptat o nouă subiectivitate, o nouă viziune a subiectului iranian al modernității. Iranienii au fost chemați de către intelectualii lor să depășească trauma, care a fost numită “occidentoză”, o stare în care tot ceea ce se încearcă să se creeze și să fie produs este “născut mort”. Li s-a cerut să nu mai accepte predestinarea și chietismul, dezvoltând în schimb curaj, devenind militanți și găsindu-și un mod propriu, autentic de a se întâlni cu tehnologiile și cu Occidentul. Această lucrare demonstrează în mod sistematic că noua subiectivitate, care poate fi observată în proza și non-ficțiunea iraniană din anii ’60 și ’70, este puternic influențată de ideile intelectuale europene. 

Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Q&A about the conference on pre-revolutionary Iranian thought

Screenshot from the seminar (source: YouTube)

Vladimir Mitev responds to colleagues from the Centre for Middle East and Mediterranean Studies at Babeș-Bolyai University in Cluj-Napoca

In the second part of the conference “Social and anti-colonial motives in pre-revolutionary Iranian thought” Vladimir Mitev answered questions about relations between West and East, possible academic collaborations and the rift between the worlds, as well as the significance of Ahmad Fardid and Jalal Al-e Ahmad’s thought today.

Watch the second part with subtitles in English here: