Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Протестите в Иран са предизвикани от външни сили

Протест в Иран (източник: YouTube)

“Позициите на Европа и САЩ за правата на човека са политическа шега”

Георги Марков

Тази статия бе публикувана на 26 октомври 2022 г. на сайта на програма Хоризонт на БНР.

“Протестите, прераснали в безредици, са предизвикани от външни сили”. Това каза пред БНР Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули, посланик на Ислямска република Иран в България.

В Иран продължават протести, съпроводени с размирици. Напрежението ескалира през септември след смъртта на 22-годишната Махса Амини, три дни след като беше задържана от нравствената полиция заради неправилно сложен хиджаб. Протестиращите обвиняват за смъртта ѝ органите на реда. Властите отричат тези твърдения.

“Конституцията на Ислямска република Иран признава правото на публичния протест и критиката. Много мирни събирания бяха проведени и приключиха дори и без присъствието на полиция и сили за сигурност. Същевременно, като всяка политическа система в света, правителството на Иран счита запазването на териториалната цялост, сигурността на хората и обществения ред като своя червена линия и от тази гледна точка прави разлика между “протест” и ” безредици”.

“Това, на което станахме свидетели след втория ден, вече не беше просто протест, а организирани безредици и насилие. В резултат на разследвания на службите за сигурност се установи, че въоръжени терористични групи присъстват сред протестиращите. Питам Ви, ако вашите институции за сигурност бяха изправени пред действия, нарушаващи сигурността и обществения ред, какво биха направили? Според статистиката през миналата година стотици хора, включително жени, са убити в резултат на стрелба от страна на американската полиция. Дали Европейският съюз и европейските държави са предприели някакви действия срещу Съединените щати за отстояване и спазване на човешките права? Дали Западът наложи санкции на Саудитска Арабия заради човешките права? Според мен позициите на Европа и Америка, касаещи правата на човека, са една голяма политическа шега. Европейските правителства, заради политическите си и икономически интереси, действат срещу сигурността на Иран, която е единствената истинска демокрация в региона”.

Advertisement

Znaczenie rewolucji irańskiej: socjologiczna perspektywa z Bułgarii

Prof. Petar-Emil Mitew (źródło: YouTube)

Rozmowa z prof. Petarem-Emilem Mitewem, bułgarskim profesorem socjologii, z okazji 43. rocznicy rewolucji islamskiej w Iranie Jej tematem są cechy wspólne z innymi rewolucjami, ale także jej cechy szczególne; postać i polityczne znaczenie pierwszego najwyższego przywódcy Iranu – ajatollaha Ruhollaha Chomeiniego oraz echa rewolucji w byłym bloku wschodnim wśród teoretyków społecznych i znawców świata islamu.

Vladimir Mitev

11 lutego 2022 roku Islamska Republika Iranu obchodzi swoje święto narodowe – 43. rocznicę rewolucji irańskiej. Chcąc przyczynić się do zrozumienia tego ważnego wydarzenia historycznego, blog Perski Most Przyjaźni spotkał się z prof. Petyrem-Emilem Mitewem. 

Profesor Petyr-Emil Mitev urodził się 21 kwietnia 1936 roku w Sofii. Ukończył filozofię na Uniwersytecie Sofijskim św. Klemensa Ochrydzkiego (1958). Obronił pracę doktorską (doktorat, 1972), został profesorem nadzwyczajnym (1975), doktorem filozofii (1983) i profesorem (1985).

Wykładał na Uniwersytecie Sofijskim św. Klemensa Ochrydzkiego (1960-2011), gdzie kierował Centrum Badań nad Ideologiami na Wydziale Filozoficznym (1988-1993, 1996-2001). W latach 1972-1988 był dyrektorem Instytutu Badań Młodzieży przy Komitecie Centralnym Komunistycznej Organizacji Młodzieży.

Był przewodniczącym Komitetu Badawczego 34 “Socjologia młodzieży” Międzynarodowego Stowarzyszenia Socjologicznego/ISA (1982-1986), członkiem Komitetu Koordynacji Badań ISA (1986-1990), członkiem Rady Doradczej Komitetu Badawczego 34 “Socjologia młodzieży” ISA (1998-2002).

Przewodniczący Bułgarskiego Stowarzyszenia Socjologicznego (1991-1995 i 1997-1999), przewodniczący Specjalistycznej Rady Naukowej Nauk Politycznych (2004-2010). Po 2002 roku do niedawna kierował Instytutem Wartości i Struktur Społecznych im. Iwana Hadżijskiego.

Struktura wywiadu jest nieco specyficzna, zamiast pytań prowadzący Władimir Mitew wskazuje zadaje tematy do dyskusji, które prof. Rewolucja irańska pozostanie tematem interesującym dla Perskiego Mostu Przyjaźni. 

Semnificația Revoluţiei Iraniene: o privire sociologică din Bulgaria

Prof. dr. Petăr-Emil Mitev (sursă: Petăr-Emil Mitev)

Un interviu cu prof. dr. Petăr-Emil Mitev, decanul sociologilor din Bulgaria, cu ocazia cel de-al 43-lea an aniversar al Revoluţiei Islamice din Iran, subiectul fiind trăsăturile ei comune cu alte revoluţii, dar și trăsăturile specifice; figura şi semnificaţia politică a primului lider suprem al Iranului – ayatollah Ruhollah Khomeini, şi ecourile revoluţiei în fostul Bloc Estic, în rândul teoreticienilor sociali şi cunoscătorilor ai lumii islamice

Vladimir Mitev

În ziua de 11 februarie 2022 Republica Islamică Iran sărbătoreşte Ziua Sa Naţională – cel de-al 43-lea aniversar al Revoluţiei Iraniene. În încercarea sa a contribui la înţelegerea acestui eveniment istoric semnificativ, blogul Podul Persan al Prieteniei a stat de vorbă cu prof. Dr. Petăr-Emil Mitev, decanul sociologilor din Bulgaria.

Значението на Иранската революция: социологически поглед от България

Проф. д-р Петър-Емил Митев (източник: YouTube)

Интервю с проф. д.с.н. Петър-Емил Митев, доайен на социолозите в България, по повод 43-тата годишнина от Ислямската революция в Иран, като темата е общите й черти с други революции, но и специфичните й особености; фигурата и политическия принос на първия върховен водач на Иран – аятолах Рухола Хомейни, и отзвукът на революцията в бившия Източен блок сред социалните теоретици и познавачи на ислямския свят.

Владимир Митев

На 11 февруари 2022 г. Ислямска република Иран чества своя национален празник – 43-тата годишнина от Иранската революция. В опит да допринесе за разбирането на това значимо историческо събитие блогът “Персийски мост на приятелството” разговаря с проф. д-р Петър-Емил Митев, дойен на социолозите в България.

اصرار بر مبارزه با فساد جایگزین سیاست‌های اجتماعی شده

ولادیمیر میتف (منبع: ولادیمیر میتف)

ولادیمیر میتیف در گفت و گو با خبرگزاری ایران کارگران در باره ای نتیجه انتخابات پارلمانی و ریاست جمهوری بلغارستان در نوامبر 2021، مبارزه با فساد، نیاز به احیای سیاست بلغارستان و تأثیر بحران کرونا را مورد بحث قرار داد.

کمران برادران

به گزارش ایلنا، آنچه در پی می‌آید مشروح گفت‌وگوی ایلنا با «ولادیمیر میتف» روزنامه‌نگار، ایران‌شناس اهل بلغارستان و سردبیر سایت تحلیلی خبری باریکادا درباره نتایج انتخابات سراسری در بلغارستان است: 

ولادیمیر میتف با اشاره به نتایج انتخابات بلغارستان و پیروزی «رومن رادف»، در رابطه با تاثیر این مسأله بر زندگی سیاسی بلغارستان به خبرنگار ایلنا گفت: زندگی سیاسی در بلغارستان دستخوش دگرگونی‌های بسیاری شده است. از آوریل ۲۰۱۴، زمانی که دولت «بویکو بوریسوف» نخست‌وزیر پیشین بلغارستان سقوط کرد، تلاش‌هایی برای دور شدن از آنچه وی میراث خود می‌دانست، انجام شده است، از جمله فساد، امتیاز قائل شدن برای سرمایه‌داران بلغار، فقدان شایسته‌سالاری، ریاضت اقتصادی طولانی‌مدت و غیره. اکنون صحبت‌های زیادی درباره صداقت در سیاست و مبارزه با فساد به گوش می‌رسد. رهبر جنبش سیاسی پیروز در انتخابات ۱۴ نوامبر ۲۰۲۱ با عنوان «تغییر ادامه دارد» یا «کریل پتکوف»، کارآفرین تحصیل‌کرده در دانشگاه هاروارد، اعلام کرد که بلغارستان باید به قطب مالی منطقه بدل شود و سرمایه‌گذاران خارجی را جذب کند. پتکوف در سال جاری زمانی به صحنه سیاسی قدم گذاشت که در دولت رادف به‌عنوان وزیر اقتصاد منصوب شد.

What change takes place in Bulgaria?

Vladimir Mitev (source: The Persian Bridge of Friendship)

Vladimir Mitev discusses about the outcome of the November 2021 parliamentary and presidential elections in Bulgaria, anti-corruption, need for revitalisation of Bulgarian politics and corona crisis’ influence on poltica in an interview for the Iranian Labour News Agency

Kamran Baradaran

On 14th and 21th November 2021 Bulgaria held parliamentary and presidential elections, which reconfirmed the prevalence of president Rumen Radev in Bulgarian politics and gave credit to the newly-formed anti-corruption party Change Continues to try forming a government. In this context the Iranian Labour News Agency interviewed Vladimir Mitev, trying to find out more about the essence of “change” in Bulgaria, about the political meaning of anti-corruption, Bulgarias’ political apathy and the role of corona crisis in all that. The interview was published on 8th December 2021 at ILNA’s website. 

Ce schimbări au loc în Bulgaria?

Vladimir Mitev (source: Podul Persan al Prieteniei)

Vladimir Mitev discută despre rezultatul alegerilor parlamentare și prezidențiale din noiembrie 2021 în Bulgaria, despre anticorupție, despre nevoia de revitalizare a politicii bulgare și despre influența crizei corona asupra polticii într-un interviu pentru Agenția Iraniană de Ştiri a Muncitorilor

Kamran Baradaran

Pe 14 și 21 noiembrie 2021, în Bulgaria au avut loc alegeri parlamentare și prezidențiale, care au reconfirmat prevalența președintelui Rumen Radev în politica bulgară și au acordat  credit politic nou formatului partid  anticorupție, Continuăm Schimbare, ca să formeze un guvern. În acest context, Agenția Iraniană de Ştiri a Muncitorilor (ILNA) l-a intervievat pe Vladimir Mitev, încercând să afle mai multe despre esența “schimbării” în Bulgaria, despre semnificația politică a anticorupției, despre apatia politică a bulgarilor și despre rolul crizei corona în toate acestea. Interviul a fost publicat pe 8 decembrie 2021 pe site-ul ILNA. 

Каква промяна се случва в България?

Владимир Митев (снимка: Персийският мост на приятелството)

Владимир Митев обсъжда резултатите от парламентарните и президентските избори през ноември 2021 г., борбата с корупцията, необходимостта от съживяване на българската политика и влиянието на корона кризата върху полтиката в интервю за Иранската работническа новинарска агенция

Камран Барадаран

На 14 и 21 ноември 2021 г. в България се проведоха парламентарни и президентски избори, които отново потвърдиха водещата роля на президента Румен Радев в българската политика и дадоха кредит на доверие на новосформираната антикорупционна партия “Промяната продължава” да се опита да състави правителство. В този контекст Иранската работническа новинарска агенция  интервюира Владимир Митев, опитвайки се да разбере повече за същността на “промяната” в България, за политическия смисъл на антикорупцията, за политическата апатия на българина и за ролята на корона кризата във всичко това. Интервюто бе публикувано на 8 декември 2021 г. на уебсайта на ILNA. 

Un ghid pentru a înțelege președinția lui Raisi

(sursă: Pixabay, CC0)

Contradicția dintre două generații importante ale establishmentului iranian; dilemele de politică externă – politică regională militarizată sau diplomație internațională, bazată pe relaxarea sancțiunilor; problemele ecologice și energetice stabilesc cadrul în care noul guvern iranian va trebui să lupte pentru soluții la criza din țară

Fereydoun Majlessi 

Aceasta este o versiune editată a unui articol, pe care analistul politic iranian Fereydoun Majlessi l-a publicat la 24 octombrie 2021 în revista iraniană de afaceri Trade of Tomorrow. 

Șeful guvernului iranian nu se numește prim-ministru, ci președinte. Acesta ar trebui să fie ales în mod democratic o dată la patru ani. În august 2021, noul președinte iranian, Ebrahim Raisi, a format un guvern, care a primit aprobarea parlamentului. Pentru a înțelege natura poziției președintelui în cadrul aparatului de stat, trebuie să vedem poziția și opțiunile sale ca fiind cele modelate de experiența îndelungată a contradicțiilor dintre președinții aleși și supravegherea de rang înalt a aparatului de stat aflat la putere în Iran. Există, de asemenea, contextul internațional, dilemele de politică externă și criza ecologică și existențială din țară. 

Fereydoun Majlessi le comentează pe toate acestea și creează cadrele în care Ebrahim Raisi va trebui să acționeze. Blogul Podul Persan al Prieteniei republică acest articol, deoarece permite cititorilor din afara Iranului să devină mai conștienți de dilemele politice și existențiale cu care se confruntă establishmentul iranian. 

A guideline for understanding Raisi’s presidency

(source: Pixabay, CC0)

The contradiction between two important generations of the Iranian establishment; the foreign policy dilemmas – militarized regional policy or international diplomacy, based on easing of sanctions; the ecological and energy issues set the frame in which the new Iranian government will have to fight for solutions to the crisis in the country

Fereydoun Majlessi 

This is an edited version of an article, which the Iranian political analyst Fereydoun Majlessi, published on 24 October 2021 in the Iranian Business Magazine Trade of Tomorrow. 

The head of the Iranian government is not called prime minister, but a president. He is supposed to be  democratically elected every four years. In August 2021 the new Iranian president Ebrahim Raisi formed a government, which received approval by the parliament. In order to understand the nature of the president’s position in the state apparatus, we need to see his position and options as ones being shaped by the long experience of contradictions between the elected presidents and the high-ranking supervision of the ruling state machine in Iran. There are also the international context, the foreign policy dilemmas, and the ecological and existential crisis in the country. 

Fereydoun Majlessi comments on all those and creates the frames in which Ebrahim Raisi will have to act. The Persian Bridge of Friendship blog republishes this article as it allows the reader beyond Iran to become more aware at the political and existential dilemmas before the Iranian establishment.