What foreign policy line will Albania follow now that it has severed diplomatic relations with Iran?

The Iranian embassy in Tirana (source: YouTube)

We talk to a Bulgarian Albanologist – Anton Panchev, about the controversy between Albania and Iran and Bulgarian-Albanian relations

Vladimir Mitev

Anton Panchev is a professor of Albanian language, culture and society at Sofia University. He is also one of the editors of the website Obshtestvo.net, which is the de facto Bulgarian media link between the Albanian and Bulgarian-speaking world. 

Mr Panchev, Albania broke off diplomatic relations with Iran after it accused it of a hacking attack on its state institutions. How does this conflict fit into the foreign policy line of Tirana, which is a NATO member and is trying to open negotiations with the EU?

On 15 July 2022, Albania’s e-government systems collapsed (as of 1 May, the whole country went e-government). Prime Minister Edi Rama immediately announced that a “foreign power” was behind the cyber attack, and Iran was subsequently blamed. Iranian officials categorically denied any state involvement, but the authorities in Tirana felt they had evidence of a hostile act and closed the Iranian embassy.

Following the severing of diplomatic relations with Albania, a hacking attack on Albanian border crossings took place on 10 September 2022, with the Albanian border crossings having their systems taken offline for several hours, this time with Iranian hackers claiming responsibility and saying this was “just the beginning”. In the first week of September 2022, hacking attacks were reported on institutions in other Balkan countries, such as Bosnia and Herzegovina, Kosovo and Montenegro. US officials said they fully support and assist Albania in the investigation and subsequent decision to sever diplomatic relations with Iran. The US has also announced sanctions against Iranian officials in connection with the allegation. Authorities in Tirana said the measures were taken “in coordination with partners” and were supported at NATO level.   

Advertisement

Ce linie de politică externă va urma Albania acum, după ce a rupt relațiile diplomatice cu Iranul?

Ambasada iraniană din Tirana (sursă: YouTube)

Vorbim cu un albanist bulgar – Anton Pancev, despre controversa dintre Albania și Iran și despre relațiile bulgaro-albaneze

Vladimir Mitev

Anton Pancev este profesor de limbă, cultură și societate albaneză la Universitatea din Sofia. Este, de asemenea, unul dintre editorii site-ului Obshtestvo.net, care reprezintă de facto legătura mediatică bulgară între lumea albanezofonă și cea bulgărească. 

Dle Pancev, Albania a rupt relațiile diplomatice cu Iranul după ce l-a acuzat de un atac prin hacking asupra instituțiilor sale de stat. Cum se încadrează acest conflict în linia de politică externă a Tiranei, care este membră NATO și care încearcă să deschidă negocieri cu UE?

La 15 iulie 2022, sistemele de e-guvernare din Albania au intrat în colaps (de la 1 mai, întreaga țară a trecut la e-guvernare). Premierul Edi Rama a anunțat imediat că în spatele atacului cibernetic se află o “putere străină”, iar Iranul a fost învinuit ulterior. Oficialii iranieni au negat categoric orice implicare a statului, dar autoritățile din Tirana au considerat că au dovezi ale unui act ostil și au închis ambasada iraniană.

În urma ruperii relațiilor diplomatice cu Albania, la 10 septembrie 2022 a avut loc un atac de piraterie informatică asupra punctelor de trecere a frontierei albaneze, ale căror sisteme au fost scoase din funcțiune timp de mai multe ore, de data aceasta hackerii iranieni revendicând responsabilitatea și spunând că acesta ar fi “doar începutul”. În prima săptămână a lunii septembrie, au fost raportate atacuri de piraterie informatică asupra unor instituții din alte țări din Balcani, cum ar fi Bosnia și Herțegovina, Kosovo și Muntenegru. Oficialii americani au declarat că sprijină și asistă pe deplin Albania în ancheta și în decizia ulterioară de a întrerupe relațiile diplomatice cu Iranul. SUA au anunțat, de asemenea, sancțiuni împotriva unor oficiali iranieni în legătură cu această acuzație. Autoritățile de la Tirana au declarat că măsurile au fost luate “în coordonare cu partenerii” și au fost sprijinite la nivelul NATO.   

Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?

Иранското посолство в Тирана бе затворено (източник: YouTube)

За противоречията между Албания и Иран и за българо-албанските отношения разговаряме с българския албанист Антон Панчев

Владимир Митев

Антон Панчев е преподавател по албански език, култура и общество в Софийския университет. Той е и един от редакторите на сайта Obshtestvo.net, който де факто е българската медийна връзка между албаноезичния и българоезичния свят. 

Господин Панчев, Албания прекъсна дипломатическите отношения с Иран, след като го обвини за хакерска атака срещу свои държавни институции. Как този конфликт се вписва във външнополитическата линия на Тирана, която е член на НАТО и се стреми да започне преговори с ЕС?

На 15 юли системите за електронното управление в Албания се сринаха (от 1 май в цялата страна се премина към електронно обслужване на гражданите от администрацията). Министър-председателят Еди Рама веднага обяви, че зад кибер атаката стои „чужда сила”, а впоследствие беше обвинен Иран. Официалните власти в Иран отрекоха категорично всякаква държавна намеса, но властите в Тирана сметнаха, че имат доказателства за враждебен акт и затвориха иранското посолство. След прекъсването на дипломатическите отношения от страна на Албания, на 10 септември имаше хакерска атака срещу албанските гранични пунктове, чиито системи бяха извадени от строя за няколко часа, като този път ирански хакери обявиха, че поемат отговорността и това ще бъде „само началото”. През първата седмица на септември имаше съобщения за хакерски атаки срещу институции и от други балкански страни като Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора. Представители на САЩ заявиха своята пълна подкрепа и помощ за Албания при разследването и последвалото решение за прекъсване на дипломатическите отношения с Иран. От САЩ обявиха и санкции срещу ирански официални лица във връзка с това обвинение. Властите в Тирана заявиха, че предприемането на мерките е „съгласувано с партньорите” и е подкрепено на ниво НАТО.   

Niezależnie od tego, czy Bałkany Zachodnie będą europejskie, czy nie – Turcja będzie zadowolona

Witamy w kolejnym odcinku Cross-Border Talks – rozmów transgranicznych. Nadal wiernie obserwujemy sprawy regionu Europy Południowo-Wschodniej. Dzisiaj porozmawiamy o różnych kwestiach związanych z Turcją w stosunkach międzynarodowych z ekspertem z Sofii. Marian Karagiozow jest ekspertem w sprawie studiów bałkańskich z Bułgarskiej Akademii Nauk i był korespondentem Bułgarskiego Radia Narodowego w Turcji. Więc na pewno ma wiele do powiedzenia o stanowisku Turcji w stosunkach międzynarodowych i roli Turcji w Europie Południowo-Wschodniej.

Turcia este de acord atât cu Balcanii de Vest europeni, cât și cu cei non-europeni

Marian Karaghiozov (sursă: Cross-border Talks)

O discuție despre rolul de mediator al Turciei și de partener apropiat al Azerbaidjanului, Bulgariei și Balcanilor de Vest

Vladimir Mitev

Cross-border Talks l-a invitat pe Marian Karaghiozov – un balcanolog de la Academia Bulgară de Științe, pentru o prelegere despre rolul Turciei în relațiile internaționale în regiunea Mării Negre și a Balcanilor de Vest.

Marian a discutat despre rolul specific al Turciei ca mediator între Rusia și Ucraina, despre cooperarea energetică dintre Turcia și Rusia, despre atitudinea Ankarei față de Balcanii de Vest și despre cooperarea strategică bulgaro-turcă. 

Concluzia este că Turcia este cea mai populată și cea mai dinamică economie din Europa de sud-est, ceea ce o face un magnet pentru oricare dintre țările mici din regiune. De asemenea, are resursele și mentalitatea strategică pentru a face jocuri geopolitice complexe și a fi percepută ca fiind neutră, în timp ce multe alte țări din regiune sunt forțate să își aleagă locul în războiul din Ucraina.

Videoul cu subtitrări în limba română poate fi văzut aici:

Турция е съгласна както с европейски, така и с неевропейски Западни Балкани

Снимка: Мариян Карагьозов (източник: Cross-border Talks)

Разговор за ролята на Турция като медиатор в черноморския регион и като близък партньор на Азербайджан, България и Западните Балкани

Владимир Митев и Малгожата Кулбачевска-Фигат

Трансгранични разговори поканиха Мариян Карагьозов – балканист от Българската академия на науките, за разговор за ролята на Турция в международните отношения в Черноморския регион и Западните Балкани.

Мариан говори за специфичната роля на Турция като медиатор между Русия и Украйна, за енергийното сътрудничество между Турция и Русия, за отношението на Анкара към Западните Балкани и за българо-турското стратегическо сътрудничество. 

Турция е най-многолюдната и най-динамичната икономика в Югоизточна Европа и това я прави магнит за всяка от малките държави в региона. Освен това тя разполага с ресурсите и стратегическия начин на мислене, за да играе сложни геополитически игри и да бъде възприемана като неутрална, докато много други държави в региона са принудени да избират местата на войната в Украйна.