What does international non-alignment mean in Central and Southeastern Europe?

Ovidiu Țichindeleanu (sursă: The Persian Bridge of Friendship)

Interview with the Romanian philosopher about non-alignment as an option for the East of the EU, regional internationalism and popular sovereignty

Vladimir Mitev, Cross-border Talks

Ovidiu Țichindeleanu is a philosopher and cultural theorist, co-founder of the Romanian left-wing website CriticAtac, the Indymedia Romania platform and LeftEast. He was a member of the board of directors of the international NGO El Taller International. Țichindeleanu is one of the driving forces behind the Idea Publishing House in Cluj-Napoca and the Telciu Summer School. Țichindeleanu’s latest book is “Counterculture. Rudiments of Critical Philosophy”. He is the Romanian translator of books by Silvia Federici, Sylvia Marcos, Walter Mignolo, Arturo Escobar, Lewis Gordon, Immanuel Wallerstein, Ivan Illich, Gilles Deleuze, and Peter Sloterdijk. This interview was given during the conference “Urban Inequalities”, which took place in Sofia on 17-19 June 2022.

Advertisement

Ce înseamnă decuplarea internațională pentru Europa Centrală și de Sud-Est?

Ovidiu Țichindeleanu (sursă: Podul Persan al Prieteniei)

Interviu cu filosoful român despre nealiniere ca opțiune a estului UE, despre internaționalismul regional și suveranitatea populară

Vladimir Mitev, Cross-border Talks

Ovidiu Ţichindeleanu este filosof şi teoretician al culturii, cofondator al site-ului românesc de stânga CriticAtac, al platformei Indymedia România şi a LeftEast. A fost membru în consiliul director al organizaţiei neguvernamentale internaţionale El Taller Internaţional. Ţichindeleanu este una dintre forţele motrice din spatele Editurii Idea din Cluj-Napoca şi a Şcolii de Vară de la Telciu. Ultima carte a lui Ţichindeleanu este ”Contracultură. Rudimente de filosofie critică”. Este traducător în limba română a unor cărţi de Silvia Federici, Sylvia Marcos, Walter Mignolo, Arturo Escobar, Lewis Gordon, Immanuel Wallerstein, Ivan Illich, Gilles Deleuze, şi Peter Sloterdijk. Acest interviu a fost acordat în timpul conferinței ”Inegalități Urbane”, care e avut loc la Sofia între 17 și 19 iunie 2022.

Какво значи международна необвързаност в Централна и Югоизточна Европа?

Овидиу Цикинделяну (източник: Персийският мост на приятелството)

Интервю с румънския философ за “необвързаността” като възможност за Изтока на европейския континент, за регионалния интернационализъм и народния суверенитет.

Владимир Митев, Cross-border Talks, E-vestnik

Овидиу Цикинделяну е философ и теоретик на културата, съосновател на румънския ляв уебсайт CriticAtac, платформата Indymedia Romania и LeftEast. Бил е член на борда на директорите на международната неправителствена организация El Taller International. Цикинделяну е една от движещите сили на издателство “Идея” в Клуж-Напока и на лятното училище “Телчу”. Последната книга на Цикинделяну е “Контракултура. Основи на критическата философия”. Той е преводач на румънски език на книгите на Силвия Федеричи, Силвия Маркос, Валтер Миньоло, Артуро Ескобар, Луис Гордън, Имануел Уолърстийн, Иван Илич, Жил Дельоз и Петер Слотердайк. Това интервю бе реализирано по време на конференцията “Градски неравенства”, която сдружение КОИ проведе в София на 17-19 юни 2022 г. с помощта на Фондация Роза Люксембург.

Ioana Constantin-Bercean: Turkey’s strategic ambiguity is not possible in the case of Romania and Bulgaria

Ioana Contantin-Bercean is a frequent of the leading Romanian TV emissions on international relations (source: Facebook)

An interview with a Romanian expert on international relations about the recent developments in the Middle Eastern politics – Joe Biden’s visit in the region and Vladimir Putin’s visit to Tehran, about Turkey’s specific position of a mediator between “the West” and “the East” and about the prospects of Turkish-inspired “strategic ambiguity” for Romania and Bulgaria

Vladimir Mitev

Cross-border Talks’ Vladimir Mitev discussed with Ioana Constantin-Bercean, a Romanian expert on international relations from the Romanian Academy about Middle Eastern politics in the conditions of war in Ukraine, about Turkey’s role of mediator and how Bulgaria and Romania could approach the Russian-Turkish cooperation, which is strong in the energy domain. 

Ioana believes that Joe Biden’s visit to Israel and Saudi Arabia was meant to reassure the countries of the American security guarantees as now the prospects of the revival of the nuclear agreement with Iran are really good. As for the Russian-Iranian relationship, it is complex as both countries are under strong sanctions, but they are also competitors in the energy domain. Turkey’s role as mediator between Russia and Ukraine, between the West and “the East” is something which deserves greater attention, as Turkey’s president announced his country will pay for Russian gas in rubles. 

When asked whether Bulgaria and Romania, who have good relations with Turkey could emulate Turkey’s strategic ambiguity, Ioana Bercean was skeptical. She reminded that both countries are members of NATO and the EU and that means alignment with the West in foreign policy.

Ioana Constantin-Bercean: Ambiguitatea strategică a Turciei nu este posibilă în cazul României și Bulgariei

Ioana Bercean este invitată des la emisiunile televiziunilor românești despre relațiile internaționale (sursă: Facebook)

Un interviu cu un expert român în relații internaționale despre evoluțiile recente din politica Orientului Mijlociu – vizita lui Joe Biden în regiune și vizita lui Vladimir Putin la Teheran, despre poziția specifică a Turciei de mediator între “Vest” și “Est” și despre perspectivele “ambiguității strategice” de inspirație turcă în cazul României și Bulgariei

Vladimir Mitev

Vladimir Mitev de la “Cross-border Talks” a discutat cu Ioana Constantin-Bercean, expert român în relații internaționale de la Academia Română, despre politica Orientului Mijlociu în condițiile războiului din Ucraina, despre rolul de mediator al Turciei și despre cum ar putea aborda Bulgaria și România cooperarea ruso-turcă, puternică în domeniul energetic. 

Ioana consideră că vizita lui Joe Biden în Israel și Arabia Saudită a fost menită să reasigure aceste țări de garanțiile de securitate americane, în condițiile în care acum perspectivele de relansare a acordului nuclear cu Iranul sunt foarte bune. În ceea ce privește relația ruso-iraniană, aceasta este complexă, deoarece ambele țări sunt supuse unor sancțiuni puternice, dar sunt și competitoare în domeniul energetic. Rolul de mediator al Turciei între Rusia și Ucraina, între Occident și “Est” este un lucru care merită o atenție sporită, în condițiile în care președintele Turciei a anunțat că țara sa va plăti gazul rusesc în ruble. 

Întrebată dacă Bulgaria și România, care au relații bune cu Turcia, ar putea emula ambiguitatea strategică a Turciei, Ioana Bercean s-a arătat sceptică. Ea a reamintit că ambele țări sunt membre ale NATO și UE și că acest lucru înseamnă aliniere la Vest in politică externă.

Videoul poate fi văzut aici subtitrat în limba română:

Йоана Константин-Берчан: Стратегическата двусмисленост на Турция не е възможна в случая с Румъния и България

Йоана Константин-Берчан често коментира международните отношения за водещите румънски телевизии (източник: Facebook)

Интервю с румънски експерт по международни отношения за последните събития в близкоизточната политика – посещението на Джо Байдън в региона и визитата на Владимир Путин в Техеран, за специфичната позиция на Турция като посредник между “Запада” и “Изтока” и за потенциала Румъния и България да се вдъхновят от Турция за “стратегическа двусмисленост”

Владимир Митев

Владимир Митев от “Трансгранични разговори” разговаря с Йоана Константин-Берчан, румънски експерт по международни отношения от Румънската академия, за политиката на Близкия изток в условията на война в Украйна, за ролята на Турция като посредник и за това как България и Румъния биха могли да подходят към руско-турското сътрудничество, което е силно в енергийната сфера.

Йоана смята, че посещението на Джо Байдън в Израел и Саудитска Арабия е имало за цел да увери страните в американските гаранции за сигурност, тъй като сега перспективите за възобновяване на ядреното споразумение с Иран са наистина добри. Що се отнася до руско-иранските отношения, те са сложни, тъй като и двете страни са подложени на строги санкции, но са и конкуренти в енергийната област. Ролята на Турция като посредник между Русия и Украйна, между Запада и “Изтока”, е нещо, което заслужава по-голямо внимание, тъй като президентът на Турция обяви, че страната му ще плаща за руския газ в рубли.

На въпроса дали България и Румъния, които имат добри отношения с Турция, биха могли да подражават на турската стратегическа двусмисленост, Йоана Берчан беше скептична. Тя припомни, че и двете страни са членки на НАТО и ЕС и това означава обвързване със Запада във външната политика.

Интервюто може да бъде видяно тук със субтитри на български език:

Znaczenie rewolucji irańskiej: socjologiczna perspektywa z Bułgarii

Prof. Petar-Emil Mitew (źródło: YouTube)

Rozmowa z prof. Petarem-Emilem Mitewem, bułgarskim profesorem socjologii, z okazji 43. rocznicy rewolucji islamskiej w Iranie Jej tematem są cechy wspólne z innymi rewolucjami, ale także jej cechy szczególne; postać i polityczne znaczenie pierwszego najwyższego przywódcy Iranu – ajatollaha Ruhollaha Chomeiniego oraz echa rewolucji w byłym bloku wschodnim wśród teoretyków społecznych i znawców świata islamu.

Vladimir Mitev

11 lutego 2022 roku Islamska Republika Iranu obchodzi swoje święto narodowe – 43. rocznicę rewolucji irańskiej. Chcąc przyczynić się do zrozumienia tego ważnego wydarzenia historycznego, blog Perski Most Przyjaźni spotkał się z prof. Petyrem-Emilem Mitewem. 

Profesor Petyr-Emil Mitev urodził się 21 kwietnia 1936 roku w Sofii. Ukończył filozofię na Uniwersytecie Sofijskim św. Klemensa Ochrydzkiego (1958). Obronił pracę doktorską (doktorat, 1972), został profesorem nadzwyczajnym (1975), doktorem filozofii (1983) i profesorem (1985).

Wykładał na Uniwersytecie Sofijskim św. Klemensa Ochrydzkiego (1960-2011), gdzie kierował Centrum Badań nad Ideologiami na Wydziale Filozoficznym (1988-1993, 1996-2001). W latach 1972-1988 był dyrektorem Instytutu Badań Młodzieży przy Komitecie Centralnym Komunistycznej Organizacji Młodzieży.

Był przewodniczącym Komitetu Badawczego 34 “Socjologia młodzieży” Międzynarodowego Stowarzyszenia Socjologicznego/ISA (1982-1986), członkiem Komitetu Koordynacji Badań ISA (1986-1990), członkiem Rady Doradczej Komitetu Badawczego 34 “Socjologia młodzieży” ISA (1998-2002).

Przewodniczący Bułgarskiego Stowarzyszenia Socjologicznego (1991-1995 i 1997-1999), przewodniczący Specjalistycznej Rady Naukowej Nauk Politycznych (2004-2010). Po 2002 roku do niedawna kierował Instytutem Wartości i Struktur Społecznych im. Iwana Hadżijskiego.

Struktura wywiadu jest nieco specyficzna, zamiast pytań prowadzący Władimir Mitew wskazuje zadaje tematy do dyskusji, które prof. Rewolucja irańska pozostanie tematem interesującym dla Perskiego Mostu Przyjaźni. 

Reading Zizek in Tehran

Kamran Baradaran (source: Kamran Baradaran)

Interview with Kamran Baradaran – an Iranian translator of Slavoj Zizek, about Zizek’s contribution to world of ideas, about resistance to hegemony and about having a good sense of political humour

Vladimir Mitev

On 14 June 2021 the Persian Bridge of Friendship made an interview with one of the Iranian translators into Persian of the famous left-wing philosopher Slavoj Zizek. Here is the transcrip ot this interview, where Vladimir Mitev asks Kamran Baradaran about the things that link Zizek to Iranians, about the perception in Iran of Zizek’s ideas, about the need for true anti-hegemonic and anti-status-quo discourse in our world. There is also discussion about Kamran Baradaran’s personal relation to Zizek. And a few good philosophical and political jokes.  

Citindu-l pe Zizek la Teheran

Kamran Baradaran (sursă: Kamran Baradaran)

Interviu cu Kamran Baradaran – un traducător iranian al lui Slavoj Zizek, despre contribuția lui Zizek la lumea ideilor, despre rezistența la hegemonie și despre un bun simț al umorului politic

Vladimir Mitev

Pe 14 iunie 2021, Podul Persan al Prieteniei a realizat un interviu cu unul dintre traducătorii iranieni în limba persană ai celebrului filosof de stânga Slavoj Zizek. Iată transcrierea acestui interviu, în care Vladimir Mitev îl întreabă pe Kamran Baradaran despre lucrurile care îl leagă pe Zizek de iranieni, despre percepția în Iran a ideilor lui Zizek, despre necesitatea unui adevărat discurs antihegemonic și anti-status-quo în lumea noastră. Se discută, de asemenea, despre relația personală a lui Kamran Baradaran cu Zizek. Mai sunt câteva glume filosofice și politice bune.  

Да четеш Жижек в Техеран

Камран Барадаран (източник: Камран Барадаран)

Интервю с Камран Барадаран – ирански преводач на Славой Жижек, за приноса на Жижек към света на идеите, за съпротивата срещу хегемонията и за доброто чувство за политически хумор

Владимир Митев

На 14 юни 2021 г. Персийският мост на приятелството направи интервю с един от иранските преводачи на персийски език на известния ляв философ Славой Жижек. Ето транскрипцията на това интервю, в което Владимир Митев пита Камран Барадаран за нещата, които свързват Жижек с иранците, за начина, по който идеите на Жижек са възприети в Иран, за необходимостта от истински антихегемонистичен дискурс в нашия свят. Обсъждат се още личното отношение на Камран Барадаран към Жижек, както и няколко добри философски и политически шеги.