Tag: живот

Светът на Шари

Светът на Шари

(източник: Pixabay, CC0)

Спомен за една забележителна иранка, родена в София

проф.дфн Александър Федотов

Този текст е предоставен на блога “Персийски мост на приятелството” от вдовицата на професор Александър Федотов – Снежана Тодорова-Федотова. Александър Федотов е български ориенталист от руски произход, специалист по Източна Азия, а също и по монголското и тибетското пространство. Той също така изпитваше взаимни симпатии с иранците, индийците и много други източни народи.

Повече за живота на Шараре Пийкок, която почина в края на септември 1999 г. може да се прочете тук.

“Ти раздвижваш мъртвилото в душата ми, обръщаш пластовете, братята ноември, декември, януари. Чакай да се стопи снегът. Чакай да се разтопи плътта. Чакай, чакай, чакай, плаче безмълвната ми плът. Гладка кожа скрита в друга кожа, търсиш ме, но ме няма, забита в зеницата ти: изчезнала съм, разтворила съм се във въздуха…” – така започва романът “Английски като чужд език” на Шари Пийкок. Това бе първата и… последната й издадена книга, успяла да получи висока оценка в английска преса (“Таймс”, “Индипендът”, “Вог”) и да се преведе на български.

Дъщеря на ирански емигранти, Шари Пийкок е родена през 1956 г. в София, където израства, ходи в руско училище, а после следва архитектура. Довършва образованието си в Лондон. Там се изявява като художник, преподава в колеж по изкуствата, работи за няколко реномирани списания като илюстратор. Всичко й се отдава с необикновена лекота, а диапазонът на интересите постоянно расте: чужди езици, живопис, художествена литература, балет. 

Шари Пийкок буквално взривява нашите представи за иранските жени: на зряла възраст тя, дъщеря на мюсюлмани, доброволно избира православието. Общуването с хора, и то с много различни, но все интересни хора се превръща за нея в смисъла на целия й живот (само ще добавя, че тя свободно е говорела пет езика – български, фарси, руски, английски и немски). За да танцува в балетен състав в Хамбург, тя съзнателно променя рождената си дата с десет години. И успява, защото наистина е изглеждала много по-млада от истинската си възраст!

Continue reading “Светът на Шари”
Безжалостно чувство

Безжалостно чувство

Шараре Пийкок (източник: Хаджар Фиюзи)

Този текст в памет на Шараре Пийкок бе предоставен на блога “Персийският мост на приятелството” от нейната майка Хаджар Фиюзи.

Прекрасната и нежната ми Шараре! Аз съм застанала срещу портрета ѝ, създаден от художничката Г-жа Мужган, майсторски нарисувала миловидната ѝ фигура и обнадеждаващите ѝ очи. Всеки момент губя равновесие и разсъдък…

Мисля си: Как съм жива в дните, в които  съм толкова  далеч от теб! Всичко може да се преживее, но без теб не мога. 

Несъзнателно говоря със себе си: Защо си отиде, не е справедливо? А ти  сякаш ми отвърна: Какво може да се направи, такава е съдбата.

Дете мое, знаеш ли съдбата какво направи с мен? След няколко века моята незначителност започва да съчувства на Хафез, който е съчинил такива превъзходни стихове, жалейки за своя син, стихове – плод на сърцето му…

Наистина, по ирония на съдбата, съдбата и мен надхитри!

Continue reading “Безжалостно чувство”
Ноуруз: Тържество на иранската култура

Ноуруз: Тържество на иранската култура

В нощта преди последната сряда преди Иранската нова година има традиция да се прескачат огньове за здраве (източник: Tasnim News Agency, CC BY-SA 4.0)

За смисъла на иранската нова година: чудо, което политиката и мечовете не могат да постигнат

Феридун Маджлеси

Иранската Нова година (Ноуруз) е древен празник, почитан в обширно географско и културно пространство, което се простира далеч отвъд границите на съвременен Иран. През 2022 г. Ноуруз, считан още за началото на пролетта, се пада на 20 март 2022 г. За да се запознаем с дълбокото значение на този празник и неговата важност, блогът “Персийският мост на приятелството” препечатва статия на Феридун Маджлеси – бивш ирански дипломат, настоящ анализатор по международните отношения и водещ ирански интелектуалец. 

Тази статия бе публикувана на Ноуруз 1401 г. (20 март 2022 г.) от изданието “Пладне”.

Какво очакваме от Новруз и настъпването на пролетта, за да се поздравяваме взаимно? Разцъфтява ли в душата ни нова надежда и усещане за живот? Очакваме ли да бъдем отново зелени и щастливи, а не да се превърнем в смачкани листа както беше миналата година?

Тази година имаме повече надежда за Новруз. През последните две години скърбим на Ноуруз. Това бяха два Ноуруз, в които вместо да бъдем заедно и да споделяме радостта си, бяха поканени да се изолираме и да останем настрана едни от други. Много от нас загубиха приятели и роднини. И тъй като ни е писнало от изолация, локдаун и наблюдение, сме нетърпеливи!

Continue reading “Ноуруз: Тържество на иранската култура”