
Analize Journal of Gender and Feminist Studies, n. 17 (31)/2022
Владимир Митев
Иранското общество преди Ислямската революция е било част от глобалния поток от идеи и неговите създатели са използвали постиженията на световната мисъл, за да критикуват своята действителност. Така например известната “теория на зависимостта”, която разделя света на индустриално развит център и експлоатирана периферия, става основополагаща за разбирането на есето на Джалал Ал-е Ахмад “Окцидентоза” (1961). То очертава пътя за развитие на Иран чрез преодоляване на технологичното и икономическото изоставане, създадено от квазиколониалното подчинение.
По същия начин успехите на втората вълна на феминизма (достигнала своя пик на Запад през 60-те и 70-те години на ХХ век) стават основа за разбирането на един роман, написан в чисто ирански културен контекст – “Савушун” на Симин Данешвар. Данешвар е първата иранска писателка на романи, тъй като преди нея романи са писали само мъже. Романът разказва за личната еволюция на една образована жена от подчинението ѝ на социалните норми и патриархалния ред до открития ѝ протест срещу статуквото. Тази еволюция на главната героиня се осъществява въз основа на вътрешната етична динамика на героинята, която няма модели за подражание, няма подкрепа, на която да разчита за своята еманципация. Тя се освобождава от потисническия ред и в този смисъл става пионер на иранското женско движение. В наше време феминисткото движение е традиционно силно, но по време на Втората световна война, когато се развива действието в романа, то едва се заражда.
Статията доказва, че романът “Савушун” е вдъхновен от надигащата се втора вълна на феминизма на Запад. Разглеждат се вълните на феминизма, представя се животът на Симин Данешвар, следват цитати от романа и се анализира еманципацията на главната героиня Зари, с която очевидно се отъждествява Данешвар. Използваният метод се нарича близко четене.
Духовната еволюция на Зари в “Савушун” се определя от няколко фактора: желанието ѝ за сигурност и неприкосновеност на дома и семейството, противоречието между първокласното ѝ образование в британското училище в Шираз и покварата и разрухата, предизвикани от войната в окупирания от британците Южен Иран, появата и засилването на смелостта у Зари да се противопостави на създадения от човека ред, в който тя е идентифицирана като по-нисша. Тази еволюция се осъществява изцяло с вътрешна динамика, която кара Зари да осъзнае, че ако е просто обект на обществените отношения, всичко, на което държи, ще бъде унищожено. Тя разбира, че обществото няма да я уважава, докато тя не го принуди да го направи. В същото време несъгласието ѝ с наложените правила не е прищявка, а дълбоко осъзнато чувство за справедливост в един рушащ се свят.
В условията на окупация през 1941 г. романът представя колко разединени времена са настъпили в Южен Иран – едни сътрудничат на британците в стремежа им към власт, други се възползват от несигурното положение и печелят от контрабанда на оръжие, трета група хора заговорничат срещу правителството, а четвърта група хора се борят с епидемията от тиф или лекуват психично болни. В този свят, в който всеки се бори по свой начин, Зари се опитва да си възвърне територията, освободена от трудностите на войната. Зари се стреми да служи на Живота, докато останалите герои служат на властта. Това е само един от многото признаци, които показват, че този роман с разбирането си за ролята на жената в обществото отговаря на концепциите на втората вълна на феминизма.
Continue reading “Влияние на втората вълна на феминизма в иранския роман “Савушун””