Иран като туристическа дестинация

Персеполис

Кратък преглед на някои от туристическите забележителности на Иран

Джавад Амини, културен съветник към посолството на Ислямска Република Иран в България

За разлика от това, което западните медии винаги са се опитвали да представят, Иран е една от най-безопасните страни в света за чуждестранни туристи и пътешественици.

Иран, официално Ислямска република Иран, е държава в Западна Азия. На запад граничи с Ирак и Турция, на северозапад – с Азербайджан и Армения, на север – с Каспийско море и Туркменистан, на изток – с Афганистан и Пакистан, а на юг – с Оманския и Персийския залив. Площта му е 1,64 млн. кв. км, което го прави 17-ата по големина държава в света, а населението му е 86 млн. души.

Advertisement

Доброто управление се основава на гласовете на мнозинството от населението

Статията на сайта на Setareh Sobh (източник: скрийншот)

Феридун Маджлеси, ирански външнополитически анализатор, в интервю за Setareh Sobh (Зорница)

Зорница, Фаезе Садр: Тази година Денят на студентите е различно преживяване за официалните лица, които отиват в университетите на страната като лектори. Защото се сблъскват със сериозни въпроси от страна на студентите. Въздействието на социалната атмосфера и неотдавнашните протести върху думите на длъжностните лица е очевидно. Мохамед Бакер Калибаф произнесе реч по случай Деня на студента в университета “Тарбиат Модарес”. В една част от речта си председателят на парламента споменава неотдавнашните протести и, представяйки се като един от тези, които с грешките си са допринесли за проблемите на страната, казва: “…трябва да докажем ефективността на религията в управлението…”. “Зорница” проведе интервю с анализатора Феридун Маджлеси, който анализира думите на председателя на парламента, което можете да прочетете по-долу:

Рана Солеймани: Иранските интелектуалки подготвиха почвата за течащата “феминистка революция”

Рана Солеймани (източник: Рана Солеймани)

Интервю с иранската писателка, живееща в Швеция, за настоящите протести в Иран и за ролята на литературата и феминизма за тяхната устойчивост

Владимир Митев

Госпожо Солеймани, как ще се представите?

Аз съм Рана Солеймани, писателка, живееща в Стокхолм. Откакто напуснах Иран през 2014 г., не съм се връщала в страната си.

От малка винаги съм мечтала да стана писател. Учих икономика в университета, но по-късно поради големия ми интерес към литературата успях да стана член на Иранския литературен център.

Първата ми книга беше сборник с разкази (“Лорка на улица Фереще”). Не беше позволено тя да бъде публикувана, защото имаше много проблеми с цензурата и Министерството на ислямското напътствие в Иран. След период от две години книгата беше публикувана чрез премахване на много думи и понятия от книгата. Например, забранено бе да се говори за сексуална връзка между мъж и жена в историята или да се използва думата куче, да се пише за алкохолни напитки.

Втората ми книга беше публикувана в Стокхолм и се казва „Ти знаеш“, а другата, наречена „Синдром на Одисей“, която е роман, беше публикувана в Лондон. Следващата книга се казва Viva la Vida (“Да живее живота”), която е историята на четири жени, които са в затвора “Евин” и всяка от тях е обвинена в различно престъпление. Те са в затвора и четирите жени чакат свобода, а темата на книгата беше много горчива и мрачна, защото става дума за екзекуцията и жените в Ислямска република Иран. А следващата книга, която ще се появи, се казва „Един ден със седем хиляди старейшини“, която също е за жените и имиграцията.

Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Иранският експерт очертава необходимите условия за постигане на справедлив и траен мир между Азербайджан и Армения

Iranian Telegram group “International Relations Studies”, 17 септември 2022

Старши експертът по международни отношения Феридун Маджлеси даде интервю за иранската медия Azarpajooh по въпроса за подновения военен конфликт между Азербайджан и Армения и последиците от него за Иран.

Г-н Маджлеси, каква е Вашата оценка за последната ситуация в Карабахския регион? Ще продължи ли настоящото прекратяване на огъня?

Смятам, че Република Азербайджан наруши автономията на арменската територия на “автономната” Република Нагорни Карабах, като я анексира.  Също така смятам, че нападението на Армения срещу Република Азербайджан в момент на слабост на тази страна надхвърля подкрепата за арменците от Карабах, а окупацията на 20 % от територията на Република Азербайджан е явна агресия и продължаването на окупацията е илюзорна и глупава експанзия. Армения трябваше да разбере, че Република Азербайджан, с три пъти по-голямо население и три пъти по-голяма площ, както и с богатство, надхвърлящо тези размери, постепенно ще възстанови законната си власт и ще действа според “дълга” си да върне “окупираните” земи.

Армения, разбирайки фактите и интересите си, трябваше много по-рано да започне преговори с Азербайджан и да използва посредничеството на Иран и Русия за намиране на практично и справедливо решение. Ето защо сегашното прекратяване на огъня няма да продължи дълго, ако не бъде подписано “практично и справедливо” мирно споразумение.

Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?

Иранското посолство в Тирана бе затворено (източник: YouTube)

За противоречията между Албания и Иран и за българо-албанските отношения разговаряме с българския албанист Антон Панчев

Владимир Митев

Антон Панчев е преподавател по албански език, култура и общество в Софийския университет. Той е и един от редакторите на сайта Obshtestvo.net, който де факто е българската медийна връзка между албаноезичния и българоезичния свят. 

Господин Панчев, Албания прекъсна дипломатическите отношения с Иран, след като го обвини за хакерска атака срещу свои държавни институции. Как този конфликт се вписва във външнополитическата линия на Тирана, която е член на НАТО и се стреми да започне преговори с ЕС?

На 15 юли системите за електронното управление в Албания се сринаха (от 1 май в цялата страна се премина към електронно обслужване на гражданите от администрацията). Министър-председателят Еди Рама веднага обяви, че зад кибер атаката стои „чужда сила”, а впоследствие беше обвинен Иран. Официалните власти в Иран отрекоха категорично всякаква държавна намеса, но властите в Тирана сметнаха, че имат доказателства за враждебен акт и затвориха иранското посолство. След прекъсването на дипломатическите отношения от страна на Албания, на 10 септември имаше хакерска атака срещу албанските гранични пунктове, чиито системи бяха извадени от строя за няколко часа, като този път ирански хакери обявиха, че поемат отговорността и това ще бъде „само началото”. През първата седмица на септември имаше съобщения за хакерски атаки срещу институции и от други балкански страни като Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора. Представители на САЩ заявиха своята пълна подкрепа и помощ за Албания при разследването и последвалото решение за прекъсване на дипломатическите отношения с Иран. От САЩ обявиха и санкции срещу ирански официални лица във връзка с това обвинение. Властите в Тирана заявиха, че предприемането на мерките е „съгласувано с партньорите” и е подкрепено на ниво НАТО.   

Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Феридун Маджлеси: Икономическите затруднения на Иран се дължат главно на военните разходи и разходите за сигурност, а не на санкциите

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Интервю с иранския експерт по външна политика и бивш дипломат за проблемите в ядрените преговори с Иран, ситуацията на иранците в условията на санкции и перспективите пред иранската външна политика по време на войната в Украйна

Владимир Митев

Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел при Европейската общност преди иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. Понастоящем е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика. 

Ирански дипломат: “Нашето виждане за Изтока се основава на националните интереси”

Иранският национален флаг с думите “Нито Изток, нито Запад” – основополагащ принцип на външната политика от времената на Революцията (източник: Imam-khomeini.ir)

Генералният директор за Южна Азия на иранското министерство на външните работи г-н Сейед Расул Мусави коментира пред сайта Khamenei.ir различни аспекти на външната политика на “поглед на изток”, която се осъществява от администрацията на президента Ебрахим Раиси. Неговите заключителни бележки са: “Иран е готов да си сътрудничи с всички видове глобални стратегии в рамките на националните интереси и в рамките на собствената си политика “нито на Изток, нито на Запад”

Khamenei.ir, 3 февруари 2022 г.

След разпадането на Съветския съюз Студената война приключи, но международната хегемония на западното и американското господство продължи. Независими държави като Ислямска република Иран, поради своя антихегемонистичен и антиколониален характер, превърнаха взаимодействието и укрепването на отношенията с държави извън Западния блок в приоритет на външната си политика.

Запазвайки принципите и съображенията, тази политика има специално място за аятолах Хаменей. Сайтът KHAMENEI.IR проведе интервю с г-н Сейед Расул Мусави, преподавател по международни отношения и генерален директор за Южна Азия на иранското Министерство на външните работи, за да разгледа по-подробно този въпрос.

Приносът на Али Акбар Хашеми Рафсанджани за външната политика на Иран

Ирано-иракската война отнема живота на стотици хиляди души. Рафсанджани изиграва ключова роля за решението на иранското ръководство тя да приключи (източник: YouTube)

Личността на покойния държавник на Ислямска република Иран, известен с белия си тюрбан, продължава да предизвиква дебати в собствената си страна. Реформаторският вестник “Шарг” публикува статия, в която видни съвременни политолози и анализатори – Садег Зибакалам, Феридун Маджлеси и Джавид Горбанавогли, коментират какво характеризира личността на Рафсанджани и приноса му за иранската външна политика

Тази статия е редактирана версия на публикация във вестник “Шарг” от 7 януари 2022 г. на страници 1 и 2. Уводните (подчертани) думи за Рафсанджани принадлежат на редактора на “Персийски мост на приятелството” Владимир Митев. Всичко останало е оригиналната публикация на “Шарг” с увод от Мехршад Имани и коментарите на тримата политолози и анализатори.

Хайдегер като ключов философ в Иран

Бижан Абдолкарими е един от водещите ирански хайдегеристи днес. Той е автор на цикъл от лекции, наречен “Хайдегер в Иран” (източник: YouTube)

Автентичността и духовната борба/съпротива са понятия от значение за иранците както преди, така и след Ислямската революция

Владимир Митев

Тази публикация беше представена на конференцията “Иран и Европа в огледалото на историята”, проведена в Софийския университет през юни 2016 г. Преводите на български на философски цитати принадлежат на автора на статията.