Tag: Иран

Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран

Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Иранският експерт очертава необходимите условия за постигане на справедлив и траен мир между Азербайджан и Армения

Iranian Telegram group “International Relations Studies”, 17 септември 2022

Старши експертът по международни отношения Феридун Маджлеси даде интервю за иранската медия Azarpajooh по въпроса за подновения военен конфликт между Азербайджан и Армения и последиците от него за Иран.

Г-н Маджлеси, каква е Вашата оценка за последната ситуация в Карабахския регион? Ще продължи ли настоящото прекратяване на огъня?

Смятам, че Република Азербайджан наруши автономията на арменската територия на “автономната” Република Нагорни Карабах, като я анексира.  Също така смятам, че нападението на Армения срещу Република Азербайджан в момент на слабост на тази страна надхвърля подкрепата за арменците от Карабах, а окупацията на 20 % от територията на Република Азербайджан е явна агресия и продължаването на окупацията е илюзорна и глупава експанзия. Армения трябваше да разбере, че Република Азербайджан, с три пъти по-голямо население и три пъти по-голяма площ, както и с богатство, надхвърлящо тези размери, постепенно ще възстанови законната си власт и ще действа според “дълга” си да върне “окупираните” земи.

Армения, разбирайки фактите и интересите си, трябваше много по-рано да започне преговори с Азербайджан и да използва посредничеството на Иран и Русия за намиране на практично и справедливо решение. Ето защо сегашното прекратяване на огъня няма да продължи дълго, ако не бъде подписано “практично и справедливо” мирно споразумение.

Continue reading “Феридун Маджлеси: Русия се ангажира и е заинтересована да поддържа връзката между Северен Кавказ и Иран”
Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?

Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?

Иранското посолство в Тирана бе затворено (източник: YouTube)

За противоречията между Албания и Иран и за българо-албанските отношения разговаряме с българския албанист Антон Панчев

Владимир Митев

Антон Панчев е преподавател по албански език, култура и общество в Софийския университет. Той е и един от редакторите на сайта Obshtestvo.net, който де факто е българската медийна връзка между албаноезичния и българоезичния свят. 

Господин Панчев, Албания прекъсна дипломатическите отношения с Иран, след като го обвини за хакерска атака срещу свои държавни институции. Как този конфликт се вписва във външнополитическата линия на Тирана, която е член на НАТО и се стреми да започне преговори с ЕС?

На 15 юли системите за електронното управление в Албания се сринаха (от 1 май в цялата страна се премина към електронно обслужване на гражданите от администрацията). Министър-председателят Еди Рама веднага обяви, че зад кибер атаката стои „чужда сила”, а впоследствие беше обвинен Иран. Официалните власти в Иран отрекоха категорично всякаква държавна намеса, но властите в Тирана сметнаха, че имат доказателства за враждебен акт и затвориха иранското посолство. След прекъсването на дипломатическите отношения от страна на Албания, на 10 септември имаше хакерска атака срещу албанските гранични пунктове, чиито системи бяха извадени от строя за няколко часа, като този път ирански хакери обявиха, че поемат отговорността и това ще бъде „само началото”. През първата седмица на септември имаше съобщения за хакерски атаки срещу институции и от други балкански страни като Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора. Представители на САЩ заявиха своята пълна подкрепа и помощ за Албания при разследването и последвалото решение за прекъсване на дипломатическите отношения с Иран. От САЩ обявиха и санкции срещу ирански официални лица във връзка с това обвинение. Властите в Тирана заявиха, че предприемането на мерките е „съгласувано с партньорите” и е подкрепено на ниво НАТО.   

Continue reading “Каква външнополитическа линия ще следва Албания, след като прекъсна дипломатическите отношения с Иран?”
Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Continue reading “Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век”
Ирански дипломат: “Нашето виждане за Изтока се основава на националните интереси”

Ирански дипломат: “Нашето виждане за Изтока се основава на националните интереси”

Иранският национален флаг с думите “Нито Изток, нито Запад” – основополагащ принцип на външната политика от времената на Революцията (източник: Imam-khomeini.ir)

Генералният директор за Южна Азия на иранското министерство на външните работи г-н Сейед Расул Мусави коментира пред сайта Khamenei.ir различни аспекти на външната политика на “поглед на изток”, която се осъществява от администрацията на президента Ебрахим Раиси. Неговите заключителни бележки са: “Иран е готов да си сътрудничи с всички видове глобални стратегии в рамките на националните интереси и в рамките на собствената си политика “нито на Изток, нито на Запад”

Khamenei.ir, 3 февруари 2022 г.

След разпадането на Съветския съюз Студената война приключи, но международната хегемония на западното и американското господство продължи. Независими държави като Ислямска република Иран, поради своя антихегемонистичен и антиколониален характер, превърнаха взаимодействието и укрепването на отношенията с държави извън Западния блок в приоритет на външната си политика.

Запазвайки принципите и съображенията, тази политика има специално място за аятолах Хаменей. Сайтът KHAMENEI.IR проведе интервю с г-н Сейед Расул Мусави, преподавател по международни отношения и генерален директор за Южна Азия на иранското Министерство на външните работи, за да разгледа по-подробно този въпрос.

Continue reading “Ирански дипломат: “Нашето виждане за Изтока се основава на националните интереси””
Приносът на Али Акбар Хашеми Рафсанджани за външната политика на Иран

Приносът на Али Акбар Хашеми Рафсанджани за външната политика на Иран

Ирано-иракската война отнема живота на стотици хиляди души. Рафсанджани изиграва ключова роля за решението на иранското ръководство тя да приключи (източник: YouTube)

Личността на покойния държавник на Ислямска република Иран, известен с белия си тюрбан, продължава да предизвиква дебати в собствената си страна. Реформаторският вестник “Шарг” публикува статия, в която видни съвременни политолози и анализатори – Садег Зибакалам, Феридун Маджлеси и Джавид Горбанавогли, коментират какво характеризира личността на Рафсанджани и приноса му за иранската външна политика

Тази статия е редактирана версия на публикация във вестник “Шарг” от 7 януари 2022 г. на страници 1 и 2. Уводните (подчертани) думи за Рафсанджани принадлежат на редактора на “Персийски мост на приятелството” Владимир Митев. Всичко останало е оригиналната публикация на “Шарг” с увод от Мехршад Имани и коментарите на тримата политолози и анализатори.

Continue reading “Приносът на Али Акбар Хашеми Рафсанджани за външната политика на Иран”
Хайдегер като ключов философ в Иран

Хайдегер като ключов философ в Иран

Бижан Абдолкарими е един от водещите ирански хайдегеристи днес. Той е автор на цикъл от лекции, наречен “Хайдегер в Иран” (източник: YouTube)

Автентичността и духовната борба/съпротива са понятия от значение за иранците както преди, така и след Ислямската революция

Владимир Митев

Тази публикация беше представена на конференцията “Иран и Европа в огледалото на историята”, проведена в Софийския университет през юни 2016 г. Преводите на български на философски цитати принадлежат на автора на статията.

Continue reading “Хайдегер като ключов философ в Иран”
Да четеш Жижек в Техеран

Да четеш Жижек в Техеран

Камран Барадаран (източник: Камран Барадаран)

Интервю с Камран Барадаран – ирански преводач на Славой Жижек, за приноса на Жижек към света на идеите, за съпротивата срещу хегемонията и за доброто чувство за политически хумор

Владимир Митев

На 14 юни 2021 г. Персийският мост на приятелството направи интервю с един от иранските преводачи на персийски език на известния ляв философ Славой Жижек. Ето транскрипцията на това интервю, в което Владимир Митев пита Камран Барадаран за нещата, които свързват Жижек с иранците, за начина, по който идеите на Жижек са възприети в Иран, за необходимостта от истински антихегемонистичен дискурс в нашия свят. Обсъждат се още личното отношение на Камран Барадаран към Жижек, както и няколко добри философски и политически шеги.  

Continue reading “Да четеш Жижек в Техеран”
Готов ли е Иран да се представи пред света?

Готов ли е Иран да се представи пред света?

Ирански град (източник: Pixabay, CC0)

Интервю с българския журналист и иранист Владимир Митев за българската иранистика и образа на Иран в България

Мохамед Асиябани

България е разположена в югоизточната част на континентална Европа и граничи с Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Румъния и Черно море. Тя би могла да бъде добра база за азиатците, за да се свържат с други европейски държави. Културата на българите има много сходства с културата на Иран и в езиците на двете страни се откриват много лексикални прилики. Историята на политическите отношения между двете страни в новото време е 125-годишна.

Според някои български иранисти, сред които и професор Иво Панов, иранската философия и култура винаги са представлявали голям интерес за българските интелектуалци. Но какво е спечелил Иран от тези възможности за разширяване на отношенията между двете страни? За културното присъствие на Иран в България разговаряхме с Владимир Митев, български журналист и иранист. Той е един от редакторите на уебсайта “Барикада”, а също така и създател на блога “Персийският мост на приятелството”.

Митев владее добре персийски език, но по някаква причина предпочете да проведем разговора на английски език. Ще прочетете текста на разговора на Мехр с него, преведен на персийски език от Акрам Амини. Тази статия бе публикувана на 27 юли 2021 г. на сайта на агенция “Мехр”.

Continue reading “Готов ли е Иран да се представи пред света?”