Влиянието на европейските интелектуални идеи върху иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години на ХХ век

През 60-те и 70-те години постепенно иранските писатели и интелектуалци започват да гледат на исляма и традицията позитивно – като източник на енергия за промяна (източник: Pixabay, CC0)

Публикация в румънското списание Studia Europaea, посветена на промяната на иранската идентичност в предреволюционните времена

Владимир Митев

Тази публикация излезе в том 1/2022 на списание Studia Europaea на университета “Бабеш-Боляй”, Клуж-Напока, Румъния, на 1 юли 2022 г.

Резюме

След държавния преврат от 1953 г. и причинените от него травми постепенно през 60-те и 70-те години в Иран се появява нова субектност, нова визия за иранския субект на модерността. Иранците са призовани от своите интелектуалци да преодолеят травмата, която беше наречена “окцидентоза” – състояние, в което всичко, което се опитват да създадат и произведат, е “мъртвородено”. От тях се искаше да не приемат повече предопределеността и примирението, като вместо това развият смелост, станат войнствени и намерят свой собствен, автентичен начин за среща с технологиите и Запада. Тази статия систематично показва, че новата субектност, която може да се види в иранската проза и нехудожествена литература през 60-те и 70-те години, е силно повлияна от европейските интелектуални идеи. 

Advertisement

Социални и антиколониални мотиви в дореволюционната иранска мисъл

Джалал Ал-е Ахмад е една от ключовите фигури в иранската предреволюционна мисъл (източник: Facebook)

Транскрипция на лекцията на Владимир Митев, проведена онлайн на румънски език 

На 27 май 2022 г. основателят на блога “Персийският мост на приятелството” Владимир Митев изнесе онлайн лекция на румънски език, озаглавена “Социални и антиколониални мотиви в дореволюционната иранска мисъл”, пред аудиторията на Центъра за близкоизточни и средиземноморски изследвания към Университета “Бабеш-Боляй” в Клуж-Напока. Текстът по-долу е стенограма на лекцията на Владимир, а в отделна статия ще бъде публикувана дискусията, която се проведе след събитието. Встъпителните думи са на проф. д-р Мариус Лазар, директор на близкоизточния център на към университета.

Лекцията може да бъде проследена със субтитри на български език тук:

Предреволюционни философски идеи относно субекта на модерността в Иран

Техеран (източник: Pixabay, CC0)

Как Джалал Ал-е Ахмад, Али Шариати, Рухола Хомейни и Мортеза Мотахари разбират ролята и същността на човека в своето съвремие?

Владимир Митев

Тази статия е част от сборника с доклади от международната конференция “Иран и светът в огледалото на историята”, която се проведе в Софийския университет през февруари 2019 г. Тя беше организирана от Софийския университет, Университета “Аламе Табатабаи” (Техеран) и Ислямския свободен университет (Техеран).

По-ново, задълбочено и по-точно разбиране на окцидентозата на Ал-е Ахмад можете да намерите тук. Цитираното в края на текста интервю с председателя на Иранската академия Реза Давари може да прочетете тук.

Ал-е Ахмадовата борба с окцидентозата като модернизационен проект на Иран

“Окцидентозата – чума от Запада” е заглавието на английския превод на известното есе на Джалал Ал-е Ахмад, който излиза през 1984 г. (снимка: Персийският мост на приятелството)

Предреволюционният ирански писател Джалал Ал-е Ахмад търси новият субект на иранската модерност не в сляпото позападняване или в оттеглянето в безжизнената традиция, а в “завръщане напред” към разгадаване на магията на технологиите и поставянето им в служба на иранската нация

Тази статия бе публикувана в том 6, брой 1 на журнала “Манас”, издаван от Центъра за източни езици и култури на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

В международните отношения Ислямската революция в Иран (1979 г.) отеква като събитие от първостепенно значение за региона през последните 40 години. Тя е и един от първите случаи, в които политическият ислям овладява властта в Големия Близък Изток. Но Ислямската революция не идва на празно място. Тя се подготвя както от историческите събития през ХХ век в Иран (най-вече американо-британския преврат срещу Мохаммад Мосаддег през 1953 г.), така и от политическите, философски и литературни търсения на иранските интелектуалци в периода между 1953 г. и 1979 г.