Българските литературни преводи на персийски език служат като културни посланици на България

Плакатът на събитието (вляво) и снимка от обикновен ден в културния център и книжарница “Фарханган” (източник: Twitter, Farid Ghadami)

В Техеран се проведе литературна вечер, посветена на българската литература

На 27 януари 2022 г. в културния център и книжарница “Фарханган” в Техеран се състоя дискусия за превода на съвременна българска литература на персийски език. Говорители бяха Нейно превъзходителство посланикът на България госпожа Николина Кунева, съветникът по културните въпроси в българското посолство в Техеран Виктор Върбанов и изтъкнатият преводач на българска литература Фарид Гадами. Заради ограниченията, предизвикани от корона кризата, публиката беше само около 30 души, но повече от 300 души проследиха събитието на живо в Instagram. 

Advertisement

Съвременната българска литература ще бъде обсъдена в Техеран

Кулата “Милад” е един от символите на Техеран (източник: Pixabay, CC0)

Събитието в културния център и книжарница “Фарханган” в иранската столица ще бъде посветено на редица преводни творби на български автори

Владимир Митев

На 27 януари 2022 г. в културния център и книжарница “Фарханган” в Техеран ще се проведе дискусия, посветена на преводите на съвременна българска литература на персийски език, на историята на България и на приятелството ѝ с Иран. Лектори на събитието ще бъдат посланикът на България в Ислямска република Иран Нейно превъзходителство Николина Кунева, Фарид Гадами – ирански писател и преводач на редица български книги на персийски език, и литературният критик и писател Ходжат Бодаги.

Готов ли е Иран да се представи пред света?

Ирански град (източник: Pixabay, CC0)

Интервю с българския журналист и иранист Владимир Митев за българската иранистика и образа на Иран в България

Мохамед Асиябани

България е разположена в югоизточната част на континентална Европа и граничи с Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Румъния и Черно море. Тя би могла да бъде добра база за азиатците, за да се свържат с други европейски държави. Културата на българите има много сходства с културата на Иран и в езиците на двете страни се откриват много лексикални прилики. Историята на политическите отношения между двете страни в новото време е 125-годишна.

Според някои български иранисти, сред които и професор Иво Панов, иранската философия и култура винаги са представлявали голям интерес за българските интелектуалци. Но какво е спечелил Иран от тези възможности за разширяване на отношенията между двете страни? За културното присъствие на Иран в България разговаряхме с Владимир Митев, български журналист и иранист. Той е един от редакторите на уебсайта “Барикада”, а също така и създател на блога “Персийският мост на приятелството”.

Митев владее добре персийски език, но по някаква причина предпочете да проведем разговора на английски език. Ще прочетете текста на разговора на Мехр с него, преведен на персийски език от Акрам Амини. Тази статия бе публикувана на 27 юли 2021 г. на сайта на агенция “Мехр”.

Д-р Сирма Костадинова: Има сходства между персийския и българския език

Д-р Сирма Костадинова (източник: Сирма Костадинова)

Интервю с ръководителя на специалност “Иранистика” в Софийския университет за българската Иранистика и за персийския език

Деница Китанова

Д-р Сирма Костадинова e ръководител на специалност „Иранистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Това интервю бе публикувано на 4 юли 2021 г. на сайта на агенция “Фокус”. То е препечатано със съгласието на редакцията. Заглавието е променено и е добавено подзаглавие.

Българската литература в Иран: къде е уловката?

Белоградчишките скали (снимка: Pixabay, CC0)

Две години след началото на серия от преводи на български съвременни автори на персийски има редица постижения, но за двигателя на това сътрудничество – Фарид Гадами, познанието идва с цена

Владимир Митев

Българската литература е „известна“ с това, че е като цяло неизвестна извън границите на България през последните 30 години. Докато румънските автори са превеждани масово на български език в продължение на много години, книгите със съвременна българска литература са до голяма степен непознати в Румъния, с изключение на няколко български румъноговорящи автори, които привличат интерес може би и поради личната си отвореност към северните съседи. Има европейски държави, които разполагат с български културни центрове и това със сигурност повдига профила на творците ни там. Но много пъти се посочва от нашия културен елит, че в България липсва устойчива стратегия за популяризиране на българската литература и култура в чужбина.

Сирма Костадинова: Персийският език има удивителна сила да твори метафори

Гл. ас. д-р Сирма Костадинова (снимка: Сирма Костадинова)

Интервю с ръководителката на специалност “Иранистика” в Софийския университет за характерната особеност на персийския език да използва частите на тялото за изрази, наситени с живот и красноречивост

Владимир Митев

Гл. ас. д-р Сирма Костадинова завършва специалност „Иранистика“ в Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски“ (2008). Специализира персийски език към Университета Аламе Табатабаи и Организацията за ислямска култура и отношения в гр. Техеран, И.Р. Иран (2008 и 2015). Защитава магистратура по Индийско и иранско културознание и обществознание (2010) и докторат на тема „Митологични образи в „Шах-наме“ на Абулгасем Фердоуси“ (2018). Реализира проект по НП „Млади учени и постдокторанти“ на тема „Метафорите в съвременния персийски език – произход, актуално състояние и класификация“ (2019). Преподавател е по Персийска цивилизация и Теоретичен персийски език в СУ „Св. Климент Охридски“. През октомври 2020 г. е избрана за ръководител на специалност „Иранистика“.

Как звучи Вапцаров на персийски език?

Вдясно е стихосбирката “Моторни песни” на Никола Вапцаро в превод на персийски език (снимка: Ваня Хинкова)

Иранският преводач на “Моторни песни” се срещна с русенската публика по покана на Международно общество “Канети”. Фарид Гадами е в България, за да установи връзки и преведе редица съвременни български автори на езика на Омар Хаям и Джалаледдин Руми

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 16 август 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Стихосбирката „Моторни песни“ на Никола Вапцаров вече е отпечатана в Иран на персийски език. Тази вест бе съобщена в Австрийската библиотека в Русе лично от преводача на стихосбирката Фарид Гадами.

Гадами се намира в България по проект за литературен обмен на фондация „Следваща страница“ в София (в Къща за литература и превод – София с подкрепата на Държавен културен институт). Той бе в Русе по покана на Международно общество „Канети“, което стопанисва Австрийската библиотека и насърчава културните и литературни връзки между България и света.

Румънски прозорец към иранската култура бе отворен на Панаира на книгата „Гаудеамус“ 2016

Михай Чернатеску (в средата) по време на представянето на преведената от него книга “Приключенията на Настрадин Ходжа” в рамките на Панаира на книгата “Гаудеамус” 2016 (снимка: Владимир Митев)

Специалистът по ислямска история Михай Чернатеску е превел 500 истории за Настрадин Ходжа от персийски на румънски език

Владимир Митев

В „Илиада“ целият свят на Древна Елада е изобразен върху щита на Ахил. Ако днес някой иска да срещне интелектуалния румънски свят на едно място, трябва да посети панаира на книгата „Гаудеамус“ в Букурещ.

Между 16 и 20 ноември десетки хиляди жители и гости на най-големия румънски град се стекоха в Romexpo, за да присъстват на представяния на книги, интервюта и да купят с намаление нови заглавия. Тук бяха както комерсиални издателства, доминиращи книжния пазар на страната, така и университетски издателски къщи. Имаше още пространства с картини, щанд за масонска литература и други изкушения за любопитните.  На всеки половин час някъде в изложението започваха представяния на книги, които протичаха в зоните между отделните павилиони.