Йоана Константин-Берчан: Стратегическата двусмисленост на Турция не е възможна в случая с Румъния и България

Йоана Константин-Берчан често коментира международните отношения за водещите румънски телевизии (източник: Facebook)

Интервю с румънски експерт по международни отношения за последните събития в близкоизточната политика – посещението на Джо Байдън в региона и визитата на Владимир Путин в Техеран, за специфичната позиция на Турция като посредник между “Запада” и “Изтока” и за потенциала Румъния и България да се вдъхновят от Турция за “стратегическа двусмисленост”

Владимир Митев

Владимир Митев от “Трансгранични разговори” разговаря с Йоана Константин-Берчан, румънски експерт по международни отношения от Румънската академия, за политиката на Близкия изток в условията на война в Украйна, за ролята на Турция като посредник и за това как България и Румъния биха могли да подходят към руско-турското сътрудничество, което е силно в енергийната сфера.

Йоана смята, че посещението на Джо Байдън в Израел и Саудитска Арабия е имало за цел да увери страните в американските гаранции за сигурност, тъй като сега перспективите за възобновяване на ядреното споразумение с Иран са наистина добри. Що се отнася до руско-иранските отношения, те са сложни, тъй като и двете страни са подложени на строги санкции, но са и конкуренти в енергийната област. Ролята на Турция като посредник между Русия и Украйна, между Запада и “Изтока”, е нещо, което заслужава по-голямо внимание, тъй като президентът на Турция обяви, че страната му ще плаща за руския газ в рубли.

На въпроса дали България и Румъния, които имат добри отношения с Турция, биха могли да подражават на турската стратегическа двусмисленост, Йоана Берчан беше скептична. Тя припомни, че и двете страни са членки на НАТО и ЕС и това означава обвързване със Запада във външната политика.

Интервюто може да бъде видяно тук със субтитри на български език:

Advertisement

Феридун Маджлеси: Икономическите затруднения на Иран се дължат главно на военните разходи и разходите за сигурност, а не на санкциите

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Интервю с иранския експерт по външна политика и бивш дипломат за проблемите в ядрените преговори с Иран, ситуацията на иранците в условията на санкции и перспективите пред иранската външна политика по време на войната в Украйна

Владимир Митев

Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел при Европейската общност преди иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. Понастоящем е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика. 

Дали ядрените преговори във Виена се водят, за да се постигне споразумение?

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Иранският сайт Economy 24 интервюира бившия дипломат Феридун Маджлеси относно последния кръг от преговорите във Виена и произтичащия от него песимизъм по отношение на решаването на иранския ядрен въпрос и премахването на международните санкции над страната. Маджлеси анализира политическите линии на Съединените щати, Израел, настоящото иранско правителство и обсъди как би могло да изглежда едно бъдеще на Иран, обречено на санкции

Мира Горбанифар, Economy 24, 2 декември 2021 г.

През последните няколко дни погледите на много експерти в областта на дипломацията, политици и медии са насочени към ядрените преговори между Иран и шесторката на международната общност във Виена.  Този път преговорният процес може да се окаже по-труден от много предишни опити за постигане на решение. Изглежда, че има висока стена на недоверие след оттеглянето на американското правителство от ядрреното споразумение във времената на Тръмп. С идването на власт на новата администрация в Техеран през лятото на 2021 г. стената на недоверие е станала по-висока и по-дебела от всякога.

Сега изявленията и интервютата на преговарящите страни  показват, че има сериозно разминаване между исканията и целите на всяка една от тях и това, което е поставено на масата. Част от несъгласието е конкретното иранско искане за гаранции, така че другите преговарящи страни, особено Съединените щати, да се съгласят да не напускат споразумението в бъдеще. 

Полето на дипломацията и политиката, разбира се, е полето на „конфликта и компромиса“ и понякога в преговорите постиженията могат да бъдат реализирани, когато надеждата за получаването им е по-малка. Каква обаче е ситуацията за Иран и другите страни в тези преговори? За да разберем по-добре настоящата ситуация в преговорите, се обърнахме към Феридун Маджлеси, бивш дипломат, историк, политик и експерт по международни отношения, за да потърсим мнението му за седмия кръг от преговорите във Виена.

Това е интервю на Мира Горбанифар от иранския новинарски сайт Economy 24, което беше публикувано на 2 декември 2021 г. 

Насоки за разбиране управлението на иранския президент Ебрахим Раиси

(източник: Pixabay, CC0)

Противоречието между две важни поколения на иранския истаблишмънт; външнополитическата дилема – милитаризирана регионална политика или международна дипломация, стремяща се към облекчаване на санкциите; екологичните и енергийните въпроси определят рамката, в която новото иранско правителство ще трябва да се бори за решения на кризата в страната

Феридун Маджлеси

Това е редактирана версия на статията на иранския политически анализатор Феридун Маджлеси, публикувана на 24 октомври 2021 г. в иранското бизнес списание “Търговията на бъдещето”.

Статията разглежда политическите проблеми и дилеми преди иранския президент Ебрахим Раиси. Ръководителят на иранското правителство не се нарича министър-председател, а президент. Иранците избират президент на всеки четири години. През август 2021 г. новият ирански президент Ебрахим Раиси сформира правителство, което получи одобрението на парламента. За да разберем естеството на позицията на президента в държавния апарат, трябва да отчитаме, че неговата позиция и възможности са оформени от дългия опит на противоречия между избраните президенти и високопоставения надзор на управляващата държавна машина в Иран. От значения са още международният контекст, външнополитическите дилеми и екологичната и екзистенциална криза в страната. 

Феридун Маджлеси коментира всичко това и очертава рамката, в която Ебрахим Раиси ще трябва да действа. Блогът “Персийски мост на приятелството” препечатва тази статия, тъй като тя дава възможност на читателите извън Иран да се запознаят по-добре с политическите и екзистенциалните дилеми пред иранския истаблишмънт. 

Ползите от членството на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество са ограничени

На 17 септември 2021 г. срещата на върха на Шанхайската органинзация за сътрудничество в Душанбе реши да издигне статута на Иран в нея от “наблюдател” на “член” (източник: The Tehran Times)

Водещият ирански външнополитически анализатор Дяко Хосейни коментира икономическите и външнополитическите ползи за Иран от членството в ШОС, както и влиянието, което това членство може да окаже върху отношенията му със САЩ, ЕС3 , Русия и Китай 

Приемането на Иран за пълноправен член на организация за сигурност, която обединвяа Русия, Китай, Индия, Пакистан и редица централноазиатски държави бе съпроводено с хвалебствени статии в иранския англоезичен официоз The Tehran Times. Външнополитически експерти и политолози начертаха светло бъдеще, в което отношенията с “Изтока” ще помогнат на Иран да преодолее икономиеската и социална криза, възникнала в резултат на международните санкции. Освен това те са уверени, че сега Иран ще има по-силни позиции в преговорите във Виена с групата на шестте водещи държави от международната общност относно възобновяването на ядреното споразумение, които Техеран замрази в навечерието на встъпването в длъжност на новия президент Ебрахим Раиси това лято. 

По-долу “Персийският мост на приятелството” публикува интервю с един от водещите ирански външнополитически експерти, които си позволява да изкаже алтернативно и критично мнение.  Дяко Хосейни е директор на Програмата за световни изследвания в Центъра за стратегически изследвания със седалище в Техеран. В интервю за Иранската работническа информационна агенция Хосейни коментира новият статут на “член” на Шанхайската организация за сътрудничество, който Иран получи на срещата на върха в Душанбе на 17 септември 2021 г. Според Хосейни независимо от успешното взаимодействие със страните азиатската организация за сигурност, Иран продължава да е спъван в своите икономически и външнополитически отношения заради санкциите. Освен това е прибързано да се смята, че Техеран се е поместил еднозначно и трайно в орбитата на Русия и Китай.

Това интервю бе публикувано в Иранската работническа информационна агенция на 18 септември 2021 г. и препечатано от “Барикада” в леко редактиран и допълнен вариант.

Мъдрото решение на Иран да не отчуждава международната общност

Феридун Маджлеси е бил дипломат в САЩ и в Брюксел (Европейската общност) по времето на монархически Иран (източник: Ферудин Маджлеси)

Интервю с Феридун Маджлеси относно споразумението между Иран и Международната агенция за атомна енергия за продължаване на ядрените инспекции в Ислямската република

Алиреза Пурхосейн

Тази статия е публикувана на първа страница на вестник Arman Melli във вторник, 14 септември 2021 г.

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси, завръщайки се от Иран, заяви на пресконференция във Виена, че ядреният надзор на ООН е решил най-важното и приоритетно предизвикателство с Иран. Гроси заяви, че новоподписаното споразумение има за цел да създаде пространство за дипломация за постигане на по-всеобхватни решения. Гроси заяви, че споразумението с Иран не е дългосрочно и продължителността му не може да бъде определена. 

Той добави, че МААЕ инспектира всички ирански обекти, за да замени цялото повредено оборудване за наблюдение. Новоподписаното споразумение с Иран ще позволи извършването на рутинни инспекции на неговите съоръжения. Гроси заяви, че МААЕ трябва да разговаря с иранското правителство по останалите въпроси. Трябва да се предприемат и дипломатически действия по отношение на ядрените дейности на Иран. Разполагаме с всички технически средства за събиране на информация чрез наблюдение на иранските съоръжения – добави Гроси. Той ще се върне скоро в Иран, за да обсъди останалите въпроси, свързани с урановите частици. Всичко това, докато вчера започна заседанието на Съвета на управителите по тримесечния доклад на Агенцията, породи надежди, че ще бъде намерен добър дипломатически път за постигане на споразумение със страните в Съвета на МААЕ. За да проучи този въпрос, вестник “Арман Мели” разговаря с Феридун Маджлиси, бивш ирански дипломат.

Иран: Консервативната победа и сянката на Америка

Новият ирански президент Ебрахим Раиси по време на предизборната кампания (източник: Tasnim News Agency, CC BY-SA 4.0)

Портал Страйк разговаря с Владимир Митев, български иранист, редактор на левия портал Барикада: защо иранците избраха консервативен президент, как се обяснява рекордно ниската избирателна активност и какво в иранските реалности убягва от вниманието на западните коментатори

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Господин Митев, защо има толкова ниска избирателна активност в Иран? Първата, интуитивна мисъл би била, че обществото е силно разочаровано от нещо (или от някого).

Преди няколко дни във Франция се проведоха местни избори. Избирателната активност там също беше много ниска. Някой твърди ли, че френското общество е разочаровано от републиканското или светското управление?

Да, избирателната активност на иранските избори беше ниска, но тя все пак надмина очакванията. Един от лидерите на реформаторите, Мир Хосейн Мусави, който е под домашен арест, призова своите привърженици да не гласуват. На свой ред друг влиятелен реформатор, Мехди Каруби, апелира те да отидат до урните.

Предпочитам да обърна внимание на друг аспект – около 10 процента от гласувалите са пуснали невалидни гласове. Иранският анализатор Мехди Мотахарния заяви, че обществото се е разделило на тези, които гласуват “за” и “против” урните.

Това не променя факта, че иранците, с които имам личен контакт, всъщност са разочаровани от случващото се в страната. Някои дори търсят възможността за емиграция. На предишни избори имаше вдъхновяващи кандидати и хората масово гласуваха за тях. Но сега конкуренцията изобщо не беше силна.

Антииранските санкции могат да бъдат облекчени, но не и напълно отменени

Новият ирански президент Ебрахим Раиси по време на кампанията (източник: Tasnim News Agency, CC BY-SA 4.0)

Интервю с иранския политолог Мехди Мотахарния за наследството на Хасан Рухани, бъдещата икономическа политика на новоизбрания президент Ебрахим Раиси, ниската избирателна активност и очакванията от преговорите по ядрената програма, които текат във Виена

Владимир Митев

Мехди Мотахарния (роден през 1965 г. в Кашан) е професор в Ислямския свободен университет в Гом, в Техеран и гост-преподавател във висшите национални университети по отбрана. Бил е директор на Изследователския институт за социални науки и революция на Централната организация на Ислямския свободен университет. Автор е на книги и статии в областите на социалните и политическите науки, футурологията, комуникацията, медиите, сигурността и психологическите операции. 

Барикада публикува пълната версия на това интервю, което бе излъчено на 21 юни 2021 г. по Българското национално радио.

Интересът на българския и румънския бизнес към търговията с Иран е нисък

Джамията “Кабуд” в Табриз (източник: Ясин Мохаммади, Unsplash)

Интервю с Бюрото за дю дилиджънс за санкциите на ЕС относно услугите, които предоставя, относно необходимите за прочитане информационни материали, така че да се спазят санкциите на ЕС срещу Иран, относно нивото на сътрудничество с европейско-иранския механизъм за подкрепа на търговския обмен (INSTEX) и нивото на интерес на България и Румъния към нейните услуги

Владимир Митев

Докато преговорите за възкресяване на ядреното споразумение между групата на шестимата и Иран напредват във Виена, европейските фирми, които се опитват да правят бизнес с Иран, имат организация, на която да разчитат за консултация в условията на санкциите на ЕС.

Бюрото за дю дилиджънс за санкциите на ЕС е инициатива, финансирана от Европейския съюз, надграждаща предишен проект, финансиран по Инструмента за партньорство „Дю дилинджънс за оператори от ЕС, свързани с Иран“ и Инструмента за санкции на ЕС. Тя има за цел да подкрепи бизнеса от ЕС, по-специално малките и средните предприятия (МСП), които са готови да се ангажират с Иран, за да го направят законно, в съответствие със законодателството на ЕС и в рамките на Съвместния всеобхватен план за действие (ядреното споразумение с Иран).

Службата за помощ предоставя на МСП на ЕС безплатни проверки за дю дилиджънс на конкретни бизнес проекти в Иран, като оценява тяхното съответствие с ограничителните мерки на ЕС (санкции). Целта е да се успокоят малките и средни предприятия от ЕС и техните партньори за финансиране относно легитимността на предвидените им бизнес дейности в Иран, като по този начин се демонстрира постоянният ангажимент на ЕС към ядреното споразумение.

ЕС беше най-големият търговски партньор на Иран преди въвеждането на сегашния режим на санкции. Сега той е третият основен търговски партньор на Иран (представляващ 16,3% от общата търговия на Иран). Обемът на търговията между ЕС и Иран е бил 3,7 милиарда евро през 2019 г. През 2019 г. вносът на ЕС от Иран е намалял с 92,8%, а износът на ЕС е намалял с 49,4%. В тези условия ЕС се опитва да подкрепи търговските отношения с Иран чрез организации като Бюрото за дю дилиджънс за санкциите на ЕС.

Кого изолират антииранските санкции – Техеран или Тръмп?

“Шахмат” на персийски език означава “царят е мъртъв” (снимка: Pixabay, CC0)

ЕС, Русия и Китай работят по механизми, чрез които да продължат да развиват икономически отношения с Ислямската република

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 9 ноември 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

„Нашата революция не бе фундаменталистка революция, която поддържа завръщане към миналото… Прогресът, който ние познаваме, е свързан с модерността от времената преди Ислямската революция. Видяхме, че той не донесе ползи и напредък за нашето общество… Нашата революция не търсеше създаване на напълно нова версия на модерността. Само че докато Западът не започне да се разпада отвътре, ние не само не се противопоставямe на технологиите и на технологичното знание, но напълно възприемаме това ново познание“, гласи известен цитат на иранския философ и председател на Иранската академия Реза Давари. Думите му звучат многозначително в международния контекст след идването на власт на Доналд Тръмп в Щатите и завръщането на драконовските санкции срещу Ислямската република.