Българските литературни преводи на персийски език служат като културни посланици на България

Плакатът на събитието (вляво) и снимка от обикновен ден в културния център и книжарница “Фарханган” (източник: Twitter, Farid Ghadami)

В Техеран се проведе литературна вечер, посветена на българската литература

На 27 януари 2022 г. в културния център и книжарница “Фарханган” в Техеран се състоя дискусия за превода на съвременна българска литература на персийски език. Говорители бяха Нейно превъзходителство посланикът на България госпожа Николина Кунева, съветникът по културните въпроси в българското посолство в Техеран Виктор Върбанов и изтъкнатият преводач на българска литература Фарид Гадами. Заради ограниченията, предизвикани от корона кризата, публиката беше само около 30 души, но повече от 300 души проследиха събитието на живо в Instagram. 

Advertisement

Съвременната българска литература ще бъде обсъдена в Техеран

Кулата “Милад” е един от символите на Техеран (източник: Pixabay, CC0)

Събитието в културния център и книжарница “Фарханган” в иранската столица ще бъде посветено на редица преводни творби на български автори

Владимир Митев

На 27 януари 2022 г. в културния център и книжарница “Фарханган” в Техеран ще се проведе дискусия, посветена на преводите на съвременна българска литература на персийски език, на историята на България и на приятелството ѝ с Иран. Лектори на събитието ще бъдат посланикът на България в Ислямска република Иран Нейно превъзходителство Николина Кунева, Фарид Гадами – ирански писател и преводач на редица български книги на персийски език, и литературният критик и писател Ходжат Бодаги.

Българската литература в Иран: къде е уловката?

Белоградчишките скали (снимка: Pixabay, CC0)

Две години след началото на серия от преводи на български съвременни автори на персийски има редица постижения, но за двигателя на това сътрудничество – Фарид Гадами, познанието идва с цена

Владимир Митев

Българската литература е „известна“ с това, че е като цяло неизвестна извън границите на България през последните 30 години. Докато румънските автори са превеждани масово на български език в продължение на много години, книгите със съвременна българска литература са до голяма степен непознати в Румъния, с изключение на няколко български румъноговорящи автори, които привличат интерес може би и поради личната си отвореност към северните съседи. Има европейски държави, които разполагат с български културни центрове и това със сигурност повдига профила на творците ни там. Но много пъти се посочва от нашия културен елит, че в България липсва устойчива стратегия за популяризиране на българската литература и култура в чужбина.

София е центърът на литературната вселена в романа на Фарид Гадами

София (източник: Pixabay, CC0)

„Комуната на мъртвите или елегия за кървавата риза на София“ е роман, който стъпва върху западното и източното, християнското и шиитскотото, комунистическото и капиталистическото наследство, за да излекува раните от разделението между хората и културите, датиращи от времето на Вавилонската кула

Мохамад Асиабани, информационна агенция Mehr

Тази статия бе публикувана на 9 януари 2021 г. на сайта на агенция Mehr News. Блогът „Персийският мост на приятелството“ я препечатва с малки корекции и със собствено заглавие и подзаглавие. Фарид Гадами посети България през лятото на 2019 г., когато даде интервю на сайта Барикада и на настоящия блог. По-късно блогът публикува откъс от романа, който Фарид написа за живота си в България. Откъсът съдържаше впечатленията на автора от Русе и се казваше “Света Кока-Кола и социалистическият ангел”. Фарид даде по-късно интервю за опита си с превода на българската литература и бъдещите си намерения.

Романи на Велина Минкова и Алек Попов бяха преведени на персийски език

Логото на агенция “Мехр” (източник: Mehr News Agency)

Иранският преводач Фарид Гадами обяви приключването на превода на два романа на съвременни български автори, озаглавени „Червено-синият доклад на зелената амеба“ от Велина Минкова и „Мисия Лондон“ от Алек Попов

Мохамад Асиабани

Тази статия бе публикувана на 4 януари 2021 г. на сайта на иранската агенция “Мехр” и е препечатана тук с малки промени.

Фарид Гадами обяви, че е завършил превода на два романа на съвременни български писатели. Един от тези романи „Червено-синият доклад на зелената амеба“ (на български под заглавието “Доклад на зелената амеба за химическия молив”) е написан от Велина Минкова. На френски език книгата е публикувана под заглавието „Великият лидер трябва да дойде да ни види“. Гадами посочва, че романът изобразява лицето на комунистическа България и Северна Корея преди разпадането на Съветския съюз – картина, която е рядко срещана в съвременната литература и изкуство. Този завладяващ роман ще бъде публикуван от издателство Hirmand.

Велина Минкова: Искам да знам всичко за иранската литература и изкуство

Логото на иранската агенция “Мехр” (снимка: Mehr News Agency, CC BY-SA 4.0, via Wikipedia Commons)

Българската писателка, която беше преведена неотдавна на персийски език, казва, че целият свят може да бъде открит в литературата

Мохамад Асиябани

Тази статия бе публикувана на 10 август 2020 г. на сайта на иранската агенция “Мехр”. Заглавието е на блога “Мостът на приятелството”.

Книгата “След комунизма” е сборник с разкази от съвременни български писатели, който бе публикуван в Иран от издателска къща “Хелманд”. Книгата съдържа разкази от Алек Попов, Здравка Евтимова, Велина Минкова и други писатели. Новинарска агенция “Мехр” интервюира една от авторките в книгата – Велина Минкова. Тя е български писател, живеещ в Париж. Последният й роман бе издаден на френски в Париж и се казва “Великият лидер дойде да ни види”. Това е книга за нейните преживявания от живота в Северна Корея. Минкова е завършила английска литература в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и европейски изследвания в Амстердамския университет.

Фарид Гадами: Бих искал да преведа всички важни текстове на българската литература на персийски език

Трите преведени на персийски книги от Фарид Гадами съдържат стихотворения на Никола Вапцаров, Виргиния Захариева и разкази на съвременни български автори (снимка: Фарид Гадами)

Интервю с водещия преводач на модерна и съвременна българска литература в Иран за реакциите на неговите преводи и за неговите нови проекти

Владимир Митев

Фарид Гадами е ирански писател и преводач. Той е преводачът на стихосбирката на Никола Вапцаров “Моторни песни” на персийски език. През август 2019 г. Гадами бе в България като част от резиденция за превод на фондация “Следваща страница” в София. През това време той посети в Русе, за да говори пред международно дружество “Канети” и даде интервю за блога “Персийският мост на приятелството”. Този блог публикува и други репортажи и текстове, свързани с дейността на Фарид Гадами по отношение на България и българската литература.

Сборникът с разкази „След комунизма“ бе отпечатан в Иран

В Иран книгата от край време е нещо свещено (снимка: Pixabay, CC0)

Той представя новото лице на българската литературата

Мохамад Асиябани

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2020 г. на сайта на иранската новинарска агенция “Мехр”.

Сборникът с разкази на съвременни български писатели „След комунизма“ бе отпечатан на персийски език. Неговият преводач е Фарид Гадами.

Новинарска агенция „Мехр нюз“ съобщава, че „След комунизма“ може да бъде закупен за 35 000 тумана (5 евро) в книжарниците в цялата страна.

Света Кока-Кола и социалистическият ангел

Фарид Гадами на брега на река Дунав (снимка: Мостът на приятелството)

Русе през погледа на иранския преводач на Никола Вапцаров

Този ирански роман е вдъхновен от преживяванията на Фарид Гадами в България през лятото на 2019 г. (снимка: Фарид Гадами)

Глава в романа на Фарид Гадами, озаглавен „Комуната на мъртвите или елегия за кървавата риза на София“, който се базира на неговите преживявания в България, преплетени с други истории за Маяковски, Вапцаров, Ненко Балкански, Сталин, Джеймс Джойс и българско девойка от XI век с име София, която се присъединява към асасините в Персия. Романът ще бъде публикуван в Иран през май 2020 г. на персийски език
В утрото на 13 август Яна и нейният син идват, за да ме вземат и да се отправим към Русе. Предстои петчасово пътуване през Стара Планина, потънала в зелено. Ще изнасям лекция в деня на смъртта на Елиас Канети по покана на международното дружество „Елиас Канети“. За късмет Яна и нейният син искат да отидат по същото време на концерт на Metallica в Букурещ, столицата на Румъния, която е на час и половина път от Русе. Те ще ме оставят в Русе най-напред и ще преминат по „Моста на дружбата“ между двете страни, за да стигнат до Букурещ.

Фарид Гадами: Повечето ирански интелектуалци са с леви убеждения

Фарид Гадами (снимка: Барикада)

Интервю с иранския писател и преводач за неговите усилия да преведе и популяризира българската литература в Иран и за перспективите пред левите политически движения в Ислямската република

Владимир Митев

Фарид Гадами е ирански преподавател по машинно инженерство, известен писател и преводач. Написал е книги с художествена литература, литературна критика, научни ръководства и е превел редица англоезични романи и автори. Той е първият преводач на много от книгите на бийт поколенито в САЩ на персийски език.

Фарид Гадами прекара август 2019 г. в България като част от програма за превод на българска литература на фондация „Следваща страница“ в София. Едно от събитията в неговата програма се проведе на 14 август 2019 г. в Австрийската библиотека в Русе, където той представи превода си на българския ляв поет Никола Вапцаров на персийски език и дискутира с публиката визията си за „писане като превод“ и „литературен комунизъм“.

Фарид Гадами даде интервю на „Барикада“, в което говори за работата си с българска литература, за литературна теория и практика в Иран и за състоянието на левицата в Ислямската република. Тази статия бе публикувана на 2 септември 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.