Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Протестите в Иран са предизвикани от външни сили

Протест в Иран (източник: YouTube)

“Позициите на Европа и САЩ за правата на човека са политическа шега”

Георги Марков

Тази статия бе публикувана на 26 октомври 2022 г. на сайта на програма Хоризонт на БНР.

“Протестите, прераснали в безредици, са предизвикани от външни сили”. Това каза пред БНР Н. Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули, посланик на Ислямска република Иран в България.

В Иран продължават протести, съпроводени с размирици. Напрежението ескалира през септември след смъртта на 22-годишната Махса Амини, три дни след като беше задържана от нравствената полиция заради неправилно сложен хиджаб. Протестиращите обвиняват за смъртта ѝ органите на реда. Властите отричат тези твърдения.

“Конституцията на Ислямска република Иран признава правото на публичния протест и критиката. Много мирни събирания бяха проведени и приключиха дори и без присъствието на полиция и сили за сигурност. Същевременно, като всяка политическа система в света, правителството на Иран счита запазването на териториалната цялост, сигурността на хората и обществения ред като своя червена линия и от тази гледна точка прави разлика между “протест” и ” безредици”.

“Това, на което станахме свидетели след втория ден, вече не беше просто протест, а организирани безредици и насилие. В резултат на разследвания на службите за сигурност се установи, че въоръжени терористични групи присъстват сред протестиращите. Питам Ви, ако вашите институции за сигурност бяха изправени пред действия, нарушаващи сигурността и обществения ред, какво биха направили? Според статистиката през миналата година стотици хора, включително жени, са убити в резултат на стрелба от страна на американската полиция. Дали Европейският съюз и европейските държави са предприели някакви действия срещу Съединените щати за отстояване и спазване на човешките права? Дали Западът наложи санкции на Саудитска Арабия заради човешките права? Според мен позициите на Европа и Америка, касаещи правата на човека, са една голяма политическа шега. Европейските правителства, заради политическите си и икономически интереси, действат срещу сигурността на Иран, която е единствената истинска демокрация в региона”.

Advertisement

Феридун Маджлеси: Икономическите затруднения на Иран се дължат главно на военните разходи и разходите за сигурност, а не на санкциите

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Интервю с иранския експерт по външна политика и бивш дипломат за проблемите в ядрените преговори с Иран, ситуацията на иранците в условията на санкции и перспективите пред иранската външна политика по време на войната в Украйна

Владимир Митев

Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел при Европейската общност преди иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. Понастоящем е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика. 

Дали ядрените преговори във Виена се водят, за да се постигне споразумение?

Феридун Маджлеси (източник: Феридун Маджлеси)

Иранският сайт Economy 24 интервюира бившия дипломат Феридун Маджлеси относно последния кръг от преговорите във Виена и произтичащия от него песимизъм по отношение на решаването на иранския ядрен въпрос и премахването на международните санкции над страната. Маджлеси анализира политическите линии на Съединените щати, Израел, настоящото иранско правителство и обсъди как би могло да изглежда едно бъдеще на Иран, обречено на санкции

Мира Горбанифар, Economy 24, 2 декември 2021 г.

През последните няколко дни погледите на много експерти в областта на дипломацията, политици и медии са насочени към ядрените преговори между Иран и шесторката на международната общност във Виена.  Този път преговорният процес може да се окаже по-труден от много предишни опити за постигане на решение. Изглежда, че има висока стена на недоверие след оттеглянето на американското правителство от ядрреното споразумение във времената на Тръмп. С идването на власт на новата администрация в Техеран през лятото на 2021 г. стената на недоверие е станала по-висока и по-дебела от всякога.

Сега изявленията и интервютата на преговарящите страни  показват, че има сериозно разминаване между исканията и целите на всяка една от тях и това, което е поставено на масата. Част от несъгласието е конкретното иранско искане за гаранции, така че другите преговарящи страни, особено Съединените щати, да се съгласят да не напускат споразумението в бъдеще. 

Полето на дипломацията и политиката, разбира се, е полето на „конфликта и компромиса“ и понякога в преговорите постиженията могат да бъдат реализирани, когато надеждата за получаването им е по-малка. Каква обаче е ситуацията за Иран и другите страни в тези преговори? За да разберем по-добре настоящата ситуация в преговорите, се обърнахме към Феридун Маджлеси, бивш дипломат, историк, политик и експерт по международни отношения, за да потърсим мнението му за седмия кръг от преговорите във Виена.

Това е интервю на Мира Горбанифар от иранския новинарски сайт Economy 24, което беше публикувано на 2 декември 2021 г. 

Насоки за разбиране управлението на иранския президент Ебрахим Раиси

(източник: Pixabay, CC0)

Противоречието между две важни поколения на иранския истаблишмънт; външнополитическата дилема – милитаризирана регионална политика или международна дипломация, стремяща се към облекчаване на санкциите; екологичните и енергийните въпроси определят рамката, в която новото иранско правителство ще трябва да се бори за решения на кризата в страната

Феридун Маджлеси

Това е редактирана версия на статията на иранския политически анализатор Феридун Маджлеси, публикувана на 24 октомври 2021 г. в иранското бизнес списание “Търговията на бъдещето”.

Статията разглежда политическите проблеми и дилеми преди иранския президент Ебрахим Раиси. Ръководителят на иранското правителство не се нарича министър-председател, а президент. Иранците избират президент на всеки четири години. През август 2021 г. новият ирански президент Ебрахим Раиси сформира правителство, което получи одобрението на парламента. За да разберем естеството на позицията на президента в държавния апарат, трябва да отчитаме, че неговата позиция и възможности са оформени от дългия опит на противоречия между избраните президенти и високопоставения надзор на управляващата държавна машина в Иран. От значения са още международният контекст, външнополитическите дилеми и екологичната и екзистенциална криза в страната. 

Феридун Маджлеси коментира всичко това и очертава рамката, в която Ебрахим Раиси ще трябва да действа. Блогът “Персийски мост на приятелството” препечатва тази статия, тъй като тя дава възможност на читателите извън Иран да се запознаят по-добре с политическите и екзистенциалните дилеми пред иранския истаблишмънт. 

Иран: Консервативната победа и сянката на Америка

Новият ирански президент Ебрахим Раиси по време на предизборната кампания (източник: Tasnim News Agency, CC BY-SA 4.0)

Портал Страйк разговаря с Владимир Митев, български иранист, редактор на левия портал Барикада: защо иранците избраха консервативен президент, как се обяснява рекордно ниската избирателна активност и какво в иранските реалности убягва от вниманието на западните коментатори

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Господин Митев, защо има толкова ниска избирателна активност в Иран? Първата, интуитивна мисъл би била, че обществото е силно разочаровано от нещо (или от някого).

Преди няколко дни във Франция се проведоха местни избори. Избирателната активност там също беше много ниска. Някой твърди ли, че френското общество е разочаровано от републиканското или светското управление?

Да, избирателната активност на иранските избори беше ниска, но тя все пак надмина очакванията. Един от лидерите на реформаторите, Мир Хосейн Мусави, който е под домашен арест, призова своите привърженици да не гласуват. На свой ред друг влиятелен реформатор, Мехди Каруби, апелира те да отидат до урните.

Предпочитам да обърна внимание на друг аспект – около 10 процента от гласувалите са пуснали невалидни гласове. Иранският анализатор Мехди Мотахарния заяви, че обществото се е разделило на тези, които гласуват “за” и “против” урните.

Това не променя факта, че иранците, с които имам личен контакт, всъщност са разочаровани от случващото се в страната. Някои дори търсят възможността за емиграция. На предишни избори имаше вдъхновяващи кандидати и хората масово гласуваха за тях. Но сега конкуренцията изобщо не беше силна.

Антииранските санкции могат да бъдат облекчени, но не и напълно отменени

Новият ирански президент Ебрахим Раиси по време на кампанията (източник: Tasnim News Agency, CC BY-SA 4.0)

Интервю с иранския политолог Мехди Мотахарния за наследството на Хасан Рухани, бъдещата икономическа политика на новоизбрания президент Ебрахим Раиси, ниската избирателна активност и очакванията от преговорите по ядрената програма, които текат във Виена

Владимир Митев

Мехди Мотахарния (роден през 1965 г. в Кашан) е професор в Ислямския свободен университет в Гом, в Техеран и гост-преподавател във висшите национални университети по отбрана. Бил е директор на Изследователския институт за социални науки и революция на Централната организация на Ислямския свободен университет. Автор е на книги и статии в областите на социалните и политическите науки, футурологията, комуникацията, медиите, сигурността и психологическите операции. 

Барикада публикува пълната версия на това интервю, което бе излъчено на 21 юни 2021 г. по Българското национално радио.

Н.Пр. Сейед Мохаммад Джавад Расули: Можем да засилим сътрудничеството си в икономиката, туризма и културата

Град Гом e религиозен център на шиитите (снимка: Pixabay, CC0)

Отношенията между България и Иран винаги са били и продължават да се основават на взаимно уважение и приятелство и занапред бихме могли да активизираме още повече сътрудничеството си в сфери като икономиката, туризма и културата. Това каза посланикът на Ислямска република Иран в София – Негово Превъзходителство Сейед Мохаммад Джавад Расули, в разговор за постиженията и възможностите в двустранните отношения

Георги Марков

Това интервю бе излъчено в предаването 12+3 на програма “Хоризонт” на Българското национално радио на 10 ноември 2020 г. Георги Марков разговаря с Негово Превъзходителство – Сейед Мохаммад Джавад Расули, посланик на Ислямска република Иран в България, по повод годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Иран.

Реза Давари: Световните дела се управляват с гордост и суета, затова е невъзможно да се избегнат големите бедствия

Реза Давари (снимка: Реза Давари)

Интервю на Владимир Митев

Проф. Реза Давари е ирански философ, председател на Академията на науките на Ислямска република Иран от 1998 г. Бил е главен редактор на редица ирански научни издания. Академичната му кариера е свързана с издаването на 50 книги в областта на философията и над 700 публикации на различни конференции, семинари и в журнали. Повече от 40 книги и публикации на професор Давари са преведени на английски, руски, арабски, френски и други езици. Паралелно с работата си на изследовател, ученият е заемал и управленски позиции във висшето образование и културата. Между 1980 г. и 1982 г. е бил директор на Иранската национална комисия за ЮНЕСКО.

Тази статия бе публикувана на 20 октомври 2016 г. на сайта на списание A-specto.

Господин Давари, след като ядреното споразумение влезе в сила, има по-интензивно политическо и икономическо сътрудничество между между Иран и Запада. Но, дали тези отношения наистина са на качествено нов етап?

При смяна на правителството в Техеран е възможно ново споразумение с Щатите

Исфахан (снимка: Pixabay, CC0)

Интервю с иранския външнополитически експерт Фарзад Рамезани Бонеш за парламентарните избори през февруари 2020 г. и евентуалните им последствия за бъдещето на страната

Владимир Митев

Фарзад Рамезани Бонеш (снимка: Фарзад Бонеш)

Фарзад Рамезани Бонеш е ирански изследовател и анализатор на регионалните и международните отношения с фокус върху Персийския залив и Южна Азия. Той е бил ръководител на отделите за изследвания в няколко ирански външнополитически мозъчни тръстове. Има стотици научни публикации, анализи и журналистически текстове на персийски и на английски език.

Тази статия бе публикувана на 10 февруари 2020 г. на българската секция на сайта “Барикада”.