Иранската младеж срещу теокрацията: Иран след смъртта на Раиси

Иранската младеж срещу теокрацията: Иран след смъртта на Раиси

Снимка: Лидерът на Ислямска република Иран, аятолах Сейед Али Хаменей (Л), има пълно доверие на президента Ебрахим Раиси (Източник: leader.ir)

Гледната точка на блога The Fire Next Time (Гърция) за бъдещето на иранското общество след смъртта на президента Раиси

Сияваш Шахаби, The Fire Next Time, 20 май 2024 г.

„Молете се за нашия президент Ебрахим Раиси“. Този призив към всички иранци беше излъчен по официалните телевизионни канали, докато снощи все още продължаваше издирването на изчезналия хеликоптер на границата с Азербайджан. Минути след призива – „останете единни и отдадени“ – иронията на дисидентите вече циркулираше гневно и неудържимо: „Да, да, молим се, но може би не искаме един и същ финал…“.

Общественото счупване е ясно и неизлечимо. Защото Раиси, 63-годишен, носещ черния тюрбан, който според шиитската ислямска традиция означава произход от Мохамед, въплъщава в биографията си противоречивата и престъпна история на Ислямска република Иран: От революцията от 1979 г., довела до падането на шаха и последвалите репресии от страна на ислямисткото движение, до бруталното свиване на надеждата и правата, което за 45 години затвърди една нелиберална и женомразка, несправедлива и неефективна теокрация, неспособна да изпълни дори едно от първоначалните си обещания за социална справедливост.

Роден през 1960 г. в Машхад, втория град в страната и град-светилище, Раиси гради кариерата си върху безусловната лоялност към Али Хаменей, върховния лидер от 1989 г. насам. Струва си да се спрем тук и да направим малка вметка. Аятолах Хомейни умира в навечерието на края на ирано-иракската война. Оттогава Хаменей е лицето на режима, човекът, който взема окончателното решение.

На 15-годишна възраст останалият без баща Ебрахим Раиси посещава религиозно училище в Кум; в края на 70-те години на миналия век той участва в протестите, които свалят монархията; на 25 години вече е заместник-прокурор в Техеран. Не е блестящ, но е лоялен, радикален консерватор, готов на всичко. Дори председателства, заедно с още трима съдии, „комисията на смъртта“, както ще я нарекат правозащитните организации, която през 80-те години на миналия век изпраща на бесилото тридесет хиляди ирански мъже и жени.

Убиец на хиляди невинни хора, които са били екзекутирани само с няколко въпроса. Някои от тези въпроси бяха: Готов ли е затворникът да осъди организацията „Моджахедин“ и нейния лидер? Лоялен ли е затворникът към идеалите на организацията „Моджахедин“? А за левичарите и комунистите въпросите бяха следните: Вярва ли затворникът в Бог? Вярва ли затворникът в рая и ада? Чете ли затворникът Корана? Повечето от екзекутираните са били на възраст под 25 години. Преди да бъдат екзекутирани, девствените жени са били насилствено омъжвани, така че според религиозните убеждения на властите да не отидат в рая след екзекуцията!

Комисията по смъртните присъди задавала същите хитри въпроси като средновековните инквизитори. Тези въпроси, особено за студентите от университетите, които не са запознати в детайли с религиозната юриспруденция, бяха шокиращи за иранците. Такива въпроси никога досега не бяха задавани в Иран, а може би и никъде другаде в Близкия изток. Това беше инквизиция в истинския смисъл на думата – инквизиция, която се стремеше да открие религиозните убеждения на хората, а не тяхната политическа и организационна принадлежност.

Когато Раиси изгуби президентските избори през 2017 г., Хаменей го назначи за ръководител на съдебната система и го направи заместник-председател на Асамблеята на експертите – съветът от 88 „просветени“ лица, натоварен с назначаването на следващия върховен водач, абсолютния ръководител на хибридната държава, създадена от Хомейни, която поддържа две линии на командване: религиозната и тази, която се предполага, че е израз на народния вот (важна бележка: въздържането от гласуване на последните избори на 1 март счупи всички рекорди; в столицата на втория тур на парламентарните избори гласуваха около 10 % от имащите право на глас). Раиси беше във все по-клаустрофобичния кръг на онези, които имат значение: той стана президент през 2021 г. на фона на протести заради липсата на съперници. Оттогава насам той управлява лошо: Иран е разтърсван от младежки протести, рязък спад в стойността на валутата, инфлация и бедност, смазваща средната класа.

„Надяваме се, че той ще се върне, че Бог ще върне почетния президент и неговите другари в обятията на нацията“, каза Хаменей, гледайки от Техеран към бурята от мъгла и несигурност на северозападната граница, като побърза да увери, че – междувременно – „няма да има прекъсване на работата“. Но истината, едва прикрита зад безпокойството на една неделя, която може бурно да промени историята, е, че режимът – дори не след половин век – разполага с малко фигури, с малко карти за онези ключови роли, предназначени за принудително поддържане на разклатената рамка на системата. В една много млада страна, със средна възраст малко над 30 години, властта е в ръцете на група старци, изолирани, обсадени от модерността. Името на Раиси беше в много краткия списък с кандидати за мястото на върховния лидер – стратегически преход, като се има предвид, че Хаменей е вече на 85 години. Към него се присъедини Моджтаба, вторият син на аятолаха. Но как може Ислямската република, горда с революцията си, да се превие и да претендира за династична приемственост, от баща на син, като одиозните шахове на Персия?

Първо реформаторските анализатори в рамките на режима, а след това и западните анализатори го представиха като възможен наследник на Хаменей. Това беше напълно погрешен анализ, основан на непознаване на иранската политика и служителите на Ислямската република. Аналитична заблуда, която не отчиташе, че Раиси, който дори говори персийски като ученик в началното училище, не би могъл да отговори на стандартите на режима за наследник на Хаменей. И все пак илюзията се запази.

За много наблюдатели тази безизходица изглежда проправя пътя на IRGC, която трябва да бъде елитна сила от 120 000 наемни членове плюс милиони доброволци, разпръснати из цялата страна. Описвана като държава в държавата, влиянието на IRGC се простира отвъд обикновената военна компетентност, както във вътрешен, така и в международен план, чрез стратегическа ос, която достига чак до Газа. Нещо повече, изглежда, че тя се е вплела в тъканта на нововъзникващите икономически сектори, като привидно оспорва почетната позиция на духовенството – претенция, която все още държи на основната си легитимност. Въпреки това може да се запитаме дали това представяне на пълната власт и контрол не е донякъде преувеличено.

Въпросът е как по-младите поколения, които излязоха на улицата, поставяйки телата си на пътя на режима, биха могли да приемат преминаването от чалмите на теокрацията към униформите на Пазителите – онези сили, които управляваха уличните репресии след смъртта на Махса/Джина Амини, 22-годишната кюрдка, убита през септември 2022 г. за това, че е разкрила кичур от косата си. Същите хора, които задържаха 16-годишната Ника Шакарами по време на първия ѝ протест, като я натовариха в един от камионите, използвани за разбиване и разпръскване на демонстрации. Те я смятаха за „водач на бунта“, тийнейджърка, която беше казала на леля си: „Тази вечер оставам при приятелка, не ме чакай“… Задържали я, пребили я с палки и електрошокове, изнасилили я и накрая изхвърлили тялото ѝ на тротоара.

Снимка: Промяната във всяка страна или регион обикновено се свързва с младите хора (Източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.

Leave a comment