An online connection between the Persian-speaking world, Bulgaria, Romania and the rest – Онлайн връзка между персоговорящия свят, България, Румъния и останалите – Legătură online între lumea persofonă, Bulgaria, România şi celelalte – روابط انلاین بین دنیای فارسی زبان بلغارستان رومانیا و دیگران
Regimul de la Teheran a obținut, simultan, o victorie și o înfrângere în alegerile legislative. A ieșit exact cine au vrut ayatollahii să iasă, dar prezența la vot a fost cea mai mică din istoria Republicii Islamice. Victoria arată că ultraconservatorii regimului controlează ferm Iranul, însă prezența scăzută indică o pierdere a susținerii populației pentru un regim care a fost tot mai contestat în ultimii ani.
The regime in Tehran has simultaneously won and lost the legislative elections. Exactly who the ayatollahs wanted came out, but the turnout was the lowest in the history of the Islamic Republic. The victory shows that the regime’s ultraconservatives are firmly in control of Iran, but the low turnout indicates a loss of popular support for a regime that has been increasingly challenged in recent years.
Interview with the Bulgarian journalist and traveller who visited Iran in 2023 to participate in a media festival with other women from different parts of the world
Vladimir Mitev
Magdalena Gigova is a journalist with more than 35 years of active experience in print and electronic media. She was a senior editor at the newspapers “Trud” and “Presa”, author of 17 books, including “Whispers from old shoelaces”, “Sofia. The Addresses of Love”, “The Pickpocket’s Bell”, “Maggie of Magellan”…
A keen traveller, she has so far visited 102 countries. She puts her passion for adventure into the show “Invitation to travel” every Sunday on Hristo Botev’s programme on Bulgarian National Radio, and for beautiful stories from Bulgaria’s past in – “Legends of Sofia” every Saturday on Radio Sofia.
She won the “Bulgarian of the Year” award in the “Travel Writer” category at a ceremony in Vienna in 2011; in 2011, she received the “Lady of the Year” award in the journalism category; a three-time winner of the “Golden Lion” award for promoting Bulgarian traditions and culture; the “Golden Rose” award from Zonta club international, the journalism award from the “Hristo Botiov” foundation, and a two-time nominee for the “Chernorizets Hrabar” award.
The Persian Bridge of Friendship interviewed Magdalena Gigova about her impressions from her recent visit to Iran.
Магдалена Гигова е журналист с над 35 години активен стаж в печатни и електронни медии. Била е старши редактор във вестниците „Труд“ и „Преса“. Автор е на 17 книги, между които: „Шепот от стари дантели“, „София. Адресите на любовта“, „Звънчето на джебчийката“, „Маги от Магелан“…
Запален пътешественик, до този момент е посетила 102 държави. Своята страст към приключенията тя влага в предаването „Покана за пътуване“ всяка неделя по програма Христо Ботев на БНР, а към красивите истории от българското минало в – „Легендите на София“ всяка събота по Радио София.
Перото й носи наградите: „Българин на годината“ в категория „Пътуващ писател“, връчена на церемония във Виена през 2011 г. , приз „Мисис Дама на годината“ в категория журналистика; трикратен носител на отличието „Златен лъв“ за популяризиране на българските традиции и култура; награда „Златна роза“ от Zonta club international, наградата за журналистика на фондация „Христо Ботийов“, както и двукратна номинация за „Черноризец Храбър“.
“Перскийският мост на приятелството” разговаря с нея по повод нейно посещение в Иран през есента на 2023 г.
ویرانی در نوار غزه پس از حمله نظامی اسرائیل (منبع: WAFA, CC BY-SA 3.0)
«بالا گرفتن دشمنی‌‌ها و رویارویی‌ها در خاورمیانه پاره‌ای توضیحات، حسابرسی‌ها و بینش‌های متواضعانه را برای آیندۀ تنها وبلاگ بلغاری-رومانیایی-فارسی در فضای رسانه‌ای ما می‌طلبد.»
والدیمیر میتیف
ما به پایان 2023 نزدیک می‌شویم و این تا حدی نشان‌دهنده یک حسابرسی است. این سال، سال بسیار پرباری برای فعالیت‌های بلغاری-رومانیایی من بود. مؤسسه دیپلماتیک بلغارستان کتابی درباره سیاست خارجی رومانی و روابط بلغارستان و رومانی منتشر کرد که نویسنده نیمی از مطالب آن من بودم. من نه‌تنها در دفتر تحریریه رومانیایی رادیو بلغارستان، بلکه در برنامه‌های خبری و فرهنگی رادیوی ملی بلغارستان با مطالبی درمورد رومانی و سایر موضوعات مشارکت فعال دارم. همکاری من با رادیوی رومانی به عنوان خبرنگار آن مسائل مهم زندگی سیاسی و اجتماعی بلغارستان را در دسترس جامعه رومانی قرار داده است.
در دو پروژه رسانه شخصی‌ام – گفتگوهای برون‌مرزی، وبلاگ بلغاری-رومانیایی پل دوستیو خواهر و برادر کوچکترشدست من را باز می‌گذارد که هم دانش و درک خود را از مسائل بین‌المللی توسعه دهم و هم شبکه اینترنتی و ارتباطاتم را گسترش دهم.
در مه 2023 مانیفستی نوشتم که موقعیت فلسفی پشت رسانه من را روشن می‌کرد و در آنجا بیشتر درباره مفاهیم پل دوستی و هویت پویا در زمینه اروپای جنوب شرقی توضیح می‌داد. اما با اینکه رسانه‌های متمرکز اروپا به گونه‌ای توانسته‌اند خودشان با پل دوستی فارسی کنار بیایند و توسعه‌اش دهند، من با پل دوستی‌ام چالش‌های بسیاری داشته‌ام و برای همین احساس می‌کنم که هم من و هم خوانندگان نیاز به شفاف‌سازی و توضیح و چشم‌انداز روشن‌تری داریم.
“Нещата се промениха много за една година. Станахме толкова по-дръзки и по-смели. Изплашена съм до смърт, когато минавам покрай моралната полиция, но държа главата си вдигната и се преструвам, че не ги виждам. Нося каквито си искам дрехи навън. Но не нося къси панталони. И винаги държа шалче в чантата за всеки случай.”
“За съжаление, до момента те не успяват (да свалят властта), но не мисля, че някога ситуацията в страната ще е същата, както преди 2022 година. Движението за премахване на режима и демократизация на страната продължава.”
Думи на 20-годишна иранска жена пред Би Би Си, както и на историка и университетски преподавател Араш Азизи пред БНР.
Те описват и неясното вътрешно състояние на Иран, точно година след смъртта на 22-годишната кюрдска жена Махса Амини. Тя почина след арест от страна на споменатата морална полиция заради неправилно сложен хиджаб, а последвалите протести под надслов “Жени, живот, свобода” бързо прераснаха в своеобразен бунт срещу режима на Ислямската република. Светът видя и бруталното смазване на протестите. Различните сили за сигурност останаха верни на аятолах Хаменей, а една година по-късно за държавния му апарат тежката икономическа обстановка изглежда като по-голям проблем от спазването на религиозните норми. И в двата проблема ръководителите на ислямската република приписват на САЩ – посредством икономическите санкции и подбуждане на недоволство. Джо Байдън тази седмица обяви, че Америка стои до иранския народ в борбата с властта, а финансовото му министерсто наложи нови санкции на ирански официални лица. Но е все по-спорно как това помага на самите иранци. Във вторник президентът им Ебрахим Раиси отправи смразяващо предупреждение – тези, които възнамеряват да използват годишнината от смъртта на Махса Амини, за да всяват нестабилност, знаят какво ще им се случи. Нови арести на предполагаеми организатори на демонстрации предшестваха годишнината, но това не спира все повече жени да махат хиджаба.
Промяната в Иран е неизбежна, смята Араш Азизи, ирански историк и преподавател в университета “Клемсън” в Южна Каролина, автор и на наскоро излязла книга за иранските протести.
“Lucrurile s-au schimbat foarte mult într-un an. Am devenit mult mai îndrăzneți și mai îndrăzneți. Sunt speriat de moarte când trec pe lângă poliția morală, dar îmi țin capul sus și mă prefac că nu-i văd. Port ce haine vreau afară. Dar nu port pantaloni scurți. Și țin întotdeauna o eșarfă în geantă, pentru orice eventualitate.”
“Din nefericire, până acum nu au reușit (să răstoarne guvernul), dar nu cred că situația din țară va mai fi vreodată la fel ca înainte de 2022. Mișcarea de înlăturare a regimului și de democratizare a țării continuă.”
Deian Iotov:Cuvintele unei iraniene în vârstă de 20 de ani pentru BBC și ale istoricului și profesor universitar Araș Azizi pentru BNR.
Интервю с иранския експерт по външна политика относно актуалните въпроси на международните отношения около Иран: иранско-саудитското споразумение, отношенията с Русия и Китай, иранското ядрено споразумение, конфликтите в Кавказ, шиитската ос на съпротива в Близкия изток и отношенията на Иран с глобалния Юг
Владимир Митев
Феридун Маджлеси е бивш дипломат, служил във Вашингтон и в Брюксел в европейската общност преди Иранската революция през 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал на персийски език. Понастоящем е журналист на свободна практика, колумнист и експерт по външна политика.
Interviu cu expertul iranian în politică externă despre problemele actuale privind relațiile internaționale din jurul Iranului: acordul Iran-Arabia Saudită, relațiile cu Rusia și China, acordul nuclear iranian, conflictele din Caucaz, axa de rezistență șiită din Orientul Mijlociu și relațiile Iranului cu Sudul Global
Vladimir Mitev
Fereydoun Majlessi este un fost diplomat, care a lucrat la Washington DC și la Bruxelles în cadrul Comunității Europene înainte de Revoluția iraniană din 1979. De atunci, a fost manager și antreprenor, precum și scriitor și traducător. L-a tradus pe Gore Vidal în limba persană. În prezent, este jurnalist independent, editorialist și expert în politică externă.
Interview with the Iranian foreign policy expert on current international relations issues around Iran: the Iran-Saudi deal, the relations with Russia and China, the Iranian nuclear deal, the conflicts in Caucasus, the Shia axis of resistance in the Middle East and Iran’s relations with the Global South
Vladimir Mitev
Fereydoun Majlessi is a former diplomat, who served in Washington DC and in Brussels in the European community before the Iranian Revolution in 1979. Since then he has been a manager and an entrepreneur, as well as a writer and translator. He has translated Gore Vidal into Persian. At present he is a freelance journalist, columnist and a foreign policy expert.
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 