Премахването на смъртното наказание е едно от основните антиправителствени искания на демонстрантите в Иран през последните години
Сияваш Шахаби, Fire Next Time, 12 февруари 2024 г.
Уорише Моради и Шахаб Над-Али, двама политически опоненти, са обвинени в “баги”.
“Баги” означава агресия и нарушаване на правата на другите. Според Ислямския наказателен кодекс престъплението “Баги” (еквивалентно на бунт) се определя като деяние, извършено от група, която се надига срещу основите и принципа на Ислямската република по въоръжен начин, т.е. с оръжие и се противопоставя на режима на Ислямска република Иран.
Престъплението “Баги” има два състава; първият е, че групата, която е въоръжена с оръжие и се надига срещу Ислямската република, използва оръжието си в бунт. Второто състояние е, че те държат оръжията само за сплашване и терор, без да ги използват в действителност, т.е. не стрелят.
“Баги” е различно от “мохаребе”. Според Ислямския наказателен кодекс “мохаребе” означава използване на оръжия срещу хора с намерението да ги сплаши. Тук всичко може да се определи като оръжие. От парче камък до подпалване на кофа за боклук или дори танц! От гледна точка на Корана някой, който плаши хората с въоръжен грабеж и посяга на живота и имуществото им, се счита за водещ война срещу Бога и Божия пратеник.
Според ислямския наказателен кодекс тези, които участват във въоръжен бунт срещу основаването на режима на републиката и използват оръжието си, ще бъдат осъдени на смърт. Дори членството в антиправителствени политически организации, чиято дейност е незаконна в Иран, може да бъде квалифицирано като такова обвинение.
Тази правна разпоредба опростява класифицирането на политическите опоненти като терористи. Процесът срещу Съюза на иранските комунисти (Сарбедаран) през 1981 г. е един от най-значимите примери. По време на процеса шариатския съдия приравнява публичната критика на Ислямската република с тероризъм, като твърди, че членовете на Комитета за култура и пропаганда на партията “Сарбедаран” тероризират мислите на хората. Членовете на тази организация в крайна сметка са екзекутирани по тези обвинения. Този метод остава и до днес основен стълб на културното потискане и цензурата в Иран.
Смъртното наказание е инструмент за потисничество, използван от държавата, който намира дълбок отзвук в ситуацията в Иран. Маркс твърди, че смъртното наказание служи като брутална проява на държавната власт, предназначена да поддържа социалния ред чрез страх, а не да се справя с първопричините за престъпленията. Прилагането на смъртното наказание в Иран, особено в случаи с политически характер и в разрез с международните стандарти за правата на човека, е пример за държавното насилие, което Маркс осъжда.
Увеличаване на екзекуциите на политически опоненти
HRANA, информационната агенция на правозащитниците в Иран, съобщава за рязко повишаване на активността на съдебната система, като през януари тази година са издадени 35 смъртни присъди, което е най-високият месечен показател от една година насам. Това увеличение доведе до общо 86 екзекуции в цялата страна само за един месец.
Анализът на агенцията за периода от януари 2023 г. до януари 2024 г. откроява тревожна тенденция: броят на екзекуциите е постоянно по-висок от броя на новите смъртни присъди. Това несъответствие предполага или по-агресивна съдебна политика, или опит за “прочистване” на обществото.
В тревожната статистическа актуализация за януари 2024 г. HRANA отбелязва, че през същия период са екзекутирани най-малко 86 души, докато са издадени 35 нови смъртни присъди. Това контрастира с данните за януари 2023 г., когато са отчетени 63 екзекуции и 23 смъртни присъди, което показва значително увеличение както на екзекуциите, така и на новите присъди в рамките на една година.
Сравнителните данни подчертават обезпокоителната ескалация както на екзекуциите, така и на смъртните присъди в Иран, като през януари 2024 г. в сравнение с предходния януари са извършени още 23 екзекуции и са издадени още 12 смъртни присъди.
Въпреки глобалните призиви за прекратяване на смъртното наказание, особено за нетежки престъпления, броят на екзекуциите в Иран продължава да се увеличава. Подчертавайки сериозността на този проблем, HRANA обърна внимание на екзекуцията на Мохамад Гобадлу, свързан с протестите “Жени, живот, свобода”. Неговата екзекуция, на фона на международното недоволство от здравословното му състояние и справедливостта на процеса, грубо игнорира международни мандати като Резолюция (2000/85) на Комисията по правата на човека на ООН, която изрично забранява смъртното наказание за хора, страдащи от определени заболявания.
Продължаващото прилагане на смъртно наказание от страна на Иран след несправедливи съдебни процеси в непрозрачна и пристрастна съдебна система за престъпления, които не се считат за “най-тежки” според световните стандарти, пряко нарушава основното право на живот в противоречие с Международния пакт за граждански и политически права.
Тази продължаваща практика не само отразява по-строга съдебна позиция или усилия за прочистване, но също така подчертава, че правителството използва смъртното наказание като средство за потискане на инакомислието.
Пренебрегвайки призивите на международната общност за зачитане на правата на човека, забавянето на отговора от страна на Ислямска република Иран подчертава спешната необходимост от търсене на отговорност. Международните санкции следва да бъдат насочени към съдиите, следователите и служителите по сигурността, участващи в тези нарушения на правата на човека.
Вторник срещу екзекуцията
Задържаните в затвора Кезелхесар започнаха движение, наречено “Вторник срещу екзекуцията” или “Черен вторник”. Този призив за действие има за цел да разшири обхвата на движението и да се бори срещу мащабните екзекуции, извършвани от презряното ислямско правителство, което през последните години счупи рекорда си по екзекуции, екзекутирайки около 800 души през изминалата година. Екзекуциите обикновено се извършват във вторник, а звукът на призива за молитва (Адхан) от затворническите високоговорители разпространява резонанса на смъртта и убийството. Затворниците обявиха, че отсега нататък ще обявяват гладна стачка всеки вторник в знак на протест срещу екзекуциите.
В подкрепа на тази смела постъпка на затворниците от Кеселхесар институцията “Търсене на справедливост” призова всеки вторник да се превърне в ден на обществен протест срещу екзекуциите, като всеки ден се провеждат протести срещу екзекуциите и на протестните митинги се издига знамето “Не на екзекуциите”.
Институцията призова за провеждане на протестни митинги, виртуални бури, предупредителни стачки и всякакви други форми на протест заедно със затворниците от Кезелхесар, за да се постигне по-голяма сплотеност на борбата ни срещу екзекуциите. Вследствие на тези призиви във вторник, 6 февруари, гладната стачка на задържаните в Кезелхесар се разпространи и в други затвори, включително в Евин, Сакез, Карадж и Машхад.
Гохар Ешки, майка, известна със смелата си борба за справедливост, се превърна в емблематична фигура на несъгласието след смъртта на сина ѝ Саттар Бехещи, трудов активист и блогър, който беше убит при изтезания по време на задържане. Тя призова за национална стачка в знак на несъгласие с прилагането на смъртното наказание. Кампанията срещу екзекуциите в Иран преминава в значителна обществена кампания за спасяване на живота и развитие на революцията на жените, живота и свободата.
Снимка: Уорише Моради и Шахаб Над-Али, двама политически опоненти, са обвинени в “Баги” (източник: Fire Next Time)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.