Що е то персийски мост на приятелството?

Разрушения в ивицата Газа след израелската военна атака (източник: WAFA, CC BY-SA 3.0)

Ожесточаването на военните действия и противоборствата в Близкия изток провокира някои обяснения, равносметка и скромна визия за бъдещето на единствения българо-румъно-персийски блог в нашето медийно пространство

Владимир Митев

Наближава краят на 2023 г. и това предполага донякъде равносметка. Годината бе много успешна за моите българо-румънски занимания. Българският дипломатически институт издаде книга за румънската външна политика и българо-румънските отношения, в която съм автор на половината от съдържанието. Участвам активно не само в румънската редакция на Радио България, но и в програмите за новини и култура на Българското национално радио с материали за Румъния и по други въпроси. Сътрудничеството ми с Радио Румъния като негов кореспондент на свой ред направи видими за румънското общество важни теми от политическия и обществения живот в България. А моите лични медийни проекти – Cross-border Talks, българо-румънския блог “Мостът на приятелството” и неговият по-малък брат “Персийският мост на приятелството” ми позволяват както да развивам своето знание и разбиране по международни теми, така и да разширявам мрежата си от събеседници. През май 2023 г. написах своеобразен манифест, който определяше философската позиция зад моите медии, и в него обясних повече за понятията мост на приятелството и динамична идентичност в контекста на Югоизточна Европа.

Но докато медиите, насочени към Европа, някак успяват да се развиват от само себе си, с Персийския мост на приятелството срещам множество предизвикателства. Чувствам, че и аз, и читателите имаме нужда от някои обяснения, известна равносметка и своеобразна визия за развитието на тази медия.

Трудностите при изграждането на “персийски мост”

Досега тя се е развивала в немалка степен спонтанно, интуитивно и от само себе си. Средата, в която се развива – както тази на Югоизточна Европа и Иран/Афганистан, така и международната, санкционира всяка необмислена дума или медийно действие, защото естеството на отношенията около Иран е такова, че всички са заподозрени. Българското или румънското общество знае малко за Иран или Афганистан и обикновено ни се разказват ужасяващи истории за насилие, социална изостаналост, държавни репресии и нарушаване на човешките права, които създават нагласи и парадигма, когато се пише и говори за тези страни. Ето защо, когато се вижда, че някой непознат говори за Иран, е разбираемо, че хората биха могли да гледат на дейността му през своите предразсъдъци.

Самият достъп до Иран или Афганистан е труден – не само заради нуждата от виза, самолетните билети до там са доста скъпи. Поне част от българите, които отиват в Иран, участват в културната дипломация между двете държави. Но до каква степен участниците в тази дипломация добиват дълбока представа за иранското общество? И до каква степен самите иранци се интересуват от опознаване на България и българите отвъд учтивостта и уважението, които проявяват към чужденците?

Дори не споменавам, че съществуването на Ислямската република е нежелано за могъща част от западните общества, най-общо свързвана с т.нар. ционизъм и фигурата на израелския премиер Бенямин Нетаняху. По времето на иранския президент Хасан Рухани иранското правителство имаше повече министри с докторски степени от американски университети, отколкото бяха докторите в кабинета на Барак Обама. Това бе явен знак за наличието на прозападна тенденция в иранското общество и за желание за сътрудничество със Запада. Ядреното споразумение от 2015 г. предвиждаше иранската ядрена програма да бъде силно ограничена, т.е. да не представлява заплаха за Израел, в замяна на премахването на част от икономическите санкции над Ислямската република. Но тенденцията, която Нетаняху представлява, направи всичко възможно да отхвърли това ядрено споразумение и успя да го направи чрез американския президент републиканец Доналд Тръмп през 2018 г.. Явно според Нетаняху Иран, който развива ядрена програма без никакъв контрол, е по-удобен за Израел от гледна точка на сигурността, отколкото Иран, чиято ядрена програма е почти замразена.

А когато има толкова много интереси по сигурността, намесени в отношенията с дадена държава е много трудно дори да се формулира език, на който да се говори за нея. Иранските протести, провокирани от смъртта на Махса Амини през 2022 г. и родилото се в тях движение “Жена, живот, свобода” предизвикаха протести на солидарност в България и накараха български журналист – Калоян Константинов, да пътува до Иран, за да събере впечатления на място. Но хората, които се занимават професионално с Иран в България общо взето мълчаха в публичното пространство. От една страна те го направиха заради “чувствителността” на иранските им партньори, които интерпретираха, предвидимо, протестите като конспирация на вражески тайни служби. От друга страна, иранското общество достигна с това протестно движение до небивала поляризация, в която ако кажеш нещо, което не се вписва в аргументите на едната страна, означава, че си с другата.

На събитието в пространството “Щрак”, организирано по повод първата годишнина от смъртта на Махса Амини, иранска журналистка ме призова да не бъда с правителството, а да съм на страната на народа на Иран. На свой ред аз попитах един от говорителите има ли някаква трета позиция по иранските обществени проблеми, която да ни е нито про, нито анти правителството или протестиращите.

Иран и промяната

И сега си мисля, че ако някой отвън иска да избере страна в Иран, това трябва да не е нито единият, нито другият полюс, защото нито властта, нито народа не са едно-единствено нещо и са абстракции. Ако търсим абстракция, чията страна да вземем, това трябва да е страната на промяната. Но за да разберем какво значи промяна в сегашните условия в Иран, трябва да развием способност да общуваме или да слушаме/чуваме повече хора и групи, които са част от иранското битие и дебати.

И трябва да се развие език, който позволява както иранските граждани и групи да еволюират в отношенията помежду си, така и ние да еволюираме в контакта с тях, без шокове, без да настъпваме мини.

Промяната в Иран със сигурност протича в специфични условия, които трябва да се опознаят някак. Но тя трябва да бъде разбрана и в контекста на промяната, течаща в други общества на периферията. В това отношение препоръчвам подкаста на “Мостът на приятелството” с шотландеца Дейвид Бисет относно социалната промяна в България и с румънеца Кодру Врабие за действеността в Югоизточна Европа.

Но какво значи наистина промяна в едно общество като иранското, където социалният и държавният контрол е толкова силен? Докато в България много хора биха казали, че единствената възможна промяна би дошла отвън, в Иран изглежда, че промяната, в степента, в която дойде, ще се появи отвътре. Иранското общество изглежда е прекалено чувствително към чуждестранната намеса в своите земи през ХХ век, връх на която е американо-британския преврат от 1953 г. Затова и на всякакви чуждестранни журналисти, антрополози и прочие експерти по Иран се гледа изключително с недоверие в родината на Омар Хаям. И това трябва да се разбира от обществеността у нас, която на свой ред е подозрителна, когато някой се занимава с Иран и все си мисли, че той или тя са от някакво разузнаване или прокарват интересите на “ислямистите антисемити”.

Предпоставка за промяна би могло са е възникването на неутрална територия между полюсите – както в международен план между антииранската хегемония и неговата съпротива, така и в самото иранско общество между привърженици и противници на правителството. В такава неутрална територия би могъл да се развие диалог, да се изговорят противоречията, греховете и претенциите, но и да се мисли в посока развитие и мир.

Персийският мост на приятелството би могъл да играе подобна роля, ако неговият редактор (т.е. аз) е достатъчно просветен и ако социалният контекст, в който се развива, оцени нуждата от подобна неутрална територия, свързваща полюсите отвъд бездната помежду им.

Моята история с Иранистиката

Преди 20 години попаднах случайно в Иранистиката. Не знаех нищо за Иран преди това. Исках да уча социология или международни отношения. Но успехът от изпитите ми стигна за Иранистика в Софийския университет. Това е трудна специалност за млад човек, защото от самото начало се оказа, че е изпитание за духа, че няма хора, с които да се говори свободно, че няма език, на който да се говори свободно, хората в България те гледат като Терминатор като им кажеш, че учиш Иранистика, държат се резервирано, или започват да говорят за тайни служби.

Така че имах голямо желание да се отдалеча от Иранистиката, след като я завърших, независимо, че магистърската ми теза беше много интересна – за иранските философски и социологически дебати за човека и модерността, и ръководител ми бе покойния Петър-Емил Митев – доайенът на българските социолози.

Румънският език, който научих в периода 2009-2015 г. се оказа моята ракета носител към нов и позитивен опит. Развивах динамична идентичност с румънците, строях мост на приятелството и нещата вървяха горе-долу добре до неочакваната смърт на майка ми, след която една година бях безработен и неспособен да се боря в нашето общество, базирано на конкуренцията. Търсейки посока и известна финансова стабилност, започнах докторантура по иранско литературознание с тема за социалните и антиколониалните елементи в иранската проза преди революцията. И така както много бавно се възстановявах и развивах жизненост, през лятото на 2020 г. създадох “Персийският мост на приятелството”. Тогава написах следното:

“Започвам този блог, защото блоговете помагат човек да структурира и организира мислите си. В момента правя докторантура по Персийско литературознание в Софийския университет. Има огромно количество информация, което трябва да прочета и усвоя, за да мога да приключа успешно докторантското си изследване. Надявам се блогът да ми помогне в няколко отношения.

Най-напред, блогът е полезен за вътрешната организация и дисциплина. Да пишеш означава и да подреждаш. Освен това блогът е нещо като външна памет, към която човек винаги може да се върне. Имам такъв опит от подобен журналистически проект за България и Румъния – блогът “Мостът на приятелството”. Но ако България и Румъния са светове, то Иран и персоезичния свят (в който влизат още Афганистан, Таджикистан и емигрантските общности на персооезичните народи по света) е вселена (сбор от светове). За да опозная тази Вселена имам нужда от диалог. А да се намери събеседник за диалог по тези теми е много трудно. Затова освен архив за статии, разчитам на блога да бъде моето alter ego.

Да познаваш и разбираш Иран и персийския свят е голямо предизвикателство. Мисля, че сам човек не е способен на подобен героичен акт. Не искам и да съм герой. Бих се радвал, ако покрай блога възникне общност на хора, имащи интерес към темите на блога, така както моят българо-румънски блог провокира диалог и създаде по-широки и по-тесни концентрични кръгове около себе си. В днешния свят на война имаме нужда от пространства, където цари мир и където различните егоизми и правди могат да се срещнат невъоръжени. Бих се радвал, ако този блог с времето се доближи до подобен идеал на земя “на всички и на никои”.

Връзката между българо-румънския и иранския блог е повече от очевидна и не е само в името. Това са два братски проекта, ще се поддържат на горе-долу едни и същи езици, имат сходни ценности и позиция, само че в сегашния случай фокусът ще е светът на перийската култура и на персийскоезичните общества. И двата блога вярват, че обществата ни има нужда от движение и промяна, от по-добро разбиране с други народи, от отваряне навън и от интернационализиране, така че да открият в различните от себе си общности динамика, която сами не биха могли да имат.

Блогът би трябвало и да бъде оазис за любопитни и искрени в своя интерес към света читатели. Днес е трудно да се заемат публично позиции без да бъдеш категоризиран като соросоид или тръмпанар, като агент на западно или източно разузнаване. Бих се радвал, ако блогът допринесе за повече толерантност и самокритичност, когато коментираме теми като Близкия изток, Иран, персийските народи и общности, културата на Изтока или нашите собствени страни. Подобни качества желая да развия в себе си и аз самият.

Казвам се Владимир Митев и Ви каня като читатели на този блог да следвате неговия път между персоезичния свят, България, Румъния и другите страни!”

Иранската травма

Оптимизмът е нужен за всичко, но особено за работа със страни от периферията, където социализиращата травма е много силна. И ако някой пита: защо Иран? Какъв е смисълът да се занимаваме с такава страна, когато можем за станем американсти или германисти и това ще ни прави горди, богати и уважавани, а няма да ни превръща във вечни заподозрени?…

Мисля, че първият ми отговор би бил, че вярвам в Иран като обект на интерес, защото е абсурдно. Така е казвал средновековният мислител Тертулиан – че вярата не може да се рационализира, и е вяра, защото от гледна точка на разума е абсурдна.

Но вторият ми отговор би бил, че иранската травма, която е особено силна, е трудна за работа, но именно тя може да предложи много ценни уроци за човека и за света, в който живеем.

Мисля, че имам иранската травма – която е пресечна точка на модерност и традиция по отношение на сексуалността, на секуристки контрол и на зов за свобода, на философска надстройка и битовизъм. Чувствам я като специфичната позиция да си сам срещу всички, да трябва да се бориш без да имаш никакви основания за надежда или край на изпитанието. Тя се проявява и като изключителна самотност – защото просто няма с кого да се говори за Иран в България или Румъния.

Иранската травма е изпитание на духа, в която човек се съпротивлява десетилетия на една хегемония. И накрая като в библейската история за един от внуците на Авраам, който се бори с Бога, няма как Богът да бъде победен от човек, но на Бога в един момент му омръзва да се бори без да надделява и се отказва. Така въпросният внук на Авраам започва да се нарича “този, който се бори с Бога”. И за да звучи още по-интригуващо в ирански контекст, този внук на Авраам се казва Израел.

Равносметка за дейността на Персийския мост на приятелството

Към 2 декември 2023 г. блогът има 444 статии и 63 абоната по мейл или през WordPress.com. Персийският мост на приятелството има 856 последователи във Facebook и 31 последователи в Twitter/X.

Оценявам партньорството на блога с иранския външнополитически експерт Феридун Маджлеси – бивш ирански дипломат по времето на шаха с мисии във Вашингтон и Брюксел, с иранската писателка феминистка Рана Солеймани, с иранския писател и преводач на американското бийт поколение Фарид Гадами, с журналисти от Иранската работническа новинарска агенция и Мехр Нюз. Надявам се тома сътрудничество да продължи и дори да се разшири.

Блогът има статии за иранска философия и литература, за междукултурно общуване с иранци, за международната и вътрешната политика на Иран, репортажи за иранистични събития в България и Румъния, интервюта с ирански дипломати, но и с иранци, които се противопоставят на политиките на правителството на Ислямската република. В своята цялост блогът се стреми да предостави пространство, в което можем да разберем иранските противоречия. А познаването на травмите и противоречията на дадено пространство, позволява неговата интеграция и успешното взаимодействие с него.

Пътят напред

“Персийският блог на приятелството” разполага с изключително ограничени ресурси, за да реализира каквато и да е по-мащабна дейност спрямо Иран или Афганистан. На този етап не е реалистично да се пътува там. Блогът има няколко приятели иранци – в Иран, в Европа и в САЩ, но комуникацията онлайн с тях също не предполага особена динамика. А редакторът му няма време да следи иранската преса и споделя само някои по-важни събития от международните отношения и вътрешния живот в Иран.

При тези обстоятелства основният интерес на блога виждам в продължаването на изграждането на динамична идентичност, т.е. на търсенето на по-добро разбиране на иранското общество от нашия свят и на нашия свят от иранското общество.

Както и преди съм казвал, важното в този изпълнен с недоверие свят не е да постигаш един или друг успех, а да продължаваш да съществуваш. Сигурен съм, че самото съществуване на персийския блог вече поражда промяна.

Мост по време на война

Предстои да разберем до каква степен този процес на изграждане на персийски мост на приятелството ще се разгърне в условията на война между Израел и “Хамас”/жителите на Ивицата Газа и противоборство в Близкия изток между тенденцията на Нетаняху и Ислямската република.

От моите отношения с иранците виждам, че много от тях не изглежда да имат нещо против евреите и са дори юдеофили. Това, което може би по-малко се разбира у нас, е, че тенденцията на Нетаняху, макар и могъща е само една от тенденциите в световната еврейска общност и в Държавата Израел и съществуват например немалко евреи, които симпатизират на палестинците. Пропуска се и фактът, че когато Иран е бил застрашен териториално по време на Ирано-иракската война (1980-1988 г.) Израел е сред най-големите доставчици на оръжие за Ислямската република. Има много книги и публикации, показващи, че в израело-иранските и израело-хамаските отношения има не само противоборство, но и сътрудничество.

Така че персийският мост на приятелството не се изгражда на базата на про или анти нагласа спрямо някого. Скромната му цел е да позволи да опознаваме едно труднодостъпно пространство, да можем да дефинираме евентуално какво значи промяната в него и да позволим на тази промяна да ни обогати.

Наистина, обществата на Югоизточна Европа, твърде често мислят в категории на проксита и на фенове на една или друга международна сила. Но промяната за нас – българи, румънци и други, би била да мислим по-сложно, защото тогава няма да сме така лесно манипулируеми и ще можем да развием своя автентична и оригинална позиция. Аз лично бих искал, ако е възможно да вляза в света със своя добавена стойност, вместо да повтарям клишета на един или друг лагер.

Но за да се случи всичко това, трябва над бездната между световете да се изгради мост. Работя с хипотезата, че между персийскоезичния свят и нашия свят винаги ще има бездна и всеки ще остане на своя бряг. Това прави още по-належаща нуждата от мостове. Хората, които се захванат да ги правят, поставят себе си в неблагоприятна и непривилегирована ситуация. Ако нашите общества имат жив ум, ще осъзнаят, че подобни опити трябва да бъдат насърчавани, а не потискани. Това, което е промяна за иранския свят, ще е промяна и за нас. Затова нека изградим моста, докато вървим по него. Персийският мост на приятелството.

Снимка: Белият мост при Ахваз свързва Иран с Ирак (източник: Danial Chatnis, CC BY 2.0, Flickr)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Прочети на шведски език!

Прочети на персийски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.

One thought on “Що е то персийски мост на приятелството?”

Pingback: پل دوستی فارسی چیست؟ – The Persian Bridge of Friendship – Персийският мост на приятелството – Podul Persan al Prieteniei – پل دوستی فارسی