Последиците от войната в Украйна за Близкия изток: иранска гледна точка

Последиците от войната в Украйна за Близкия изток: иранска гледна точка

Историята на Центъра за политически и международни отношения към Министерството на външните работи на Иран (източник: ipis.ir)

Изказване на иранския заместник-външен министър д-р Мохаммад Хасан Шейхолеслами 

Това е стенограмата на речта на Н. Пр. д-р Мохаммад Хасан Шейхолеслами, председател на Института за политически и международни изследвания (IPIS) в Техеран и заместник-министър на външните работи на Ислямска република Иран, на 8-ия форум “Близкият изток в търсене на сигурност, стабилност и икономическа идентичност” в Букурещ, проведен на 7 юли 2022 г.

В името на Всемогъщия Бог,

Уважаеми колеги, дами и господа,

Добро утро!

За мен е голямо удоволствие да участвам, макар и виртуално, в осмата годишна международна конференция, организирана съвместно от Близкоизточния политически и икономически институт (MEPEI) и EuroDefense, която тази година се провежда на тема “Близкият изток в търсене на сигурност, стабилност и икономическа идентичност”.

Институтът за международни и политически изследвания на Ислямска република Иран (IRIS) винаги е проявявал интерес към активно участие в този форум. Вярваме, че участието в срещите предоставя чудесна възможност на участниците да обменят мнения по важни международни въпроси в благоприятна атмосфера и да разберат пряко възгледите си по тези въпроси.

Излишно е да споменаваме, че сътрудничеството между IPIS и румънските мозъчни тръстове има дълга история и не се ограничава само до участието в тази годишна конференция. Смятаме, че сътрудничеството между изследователските институции и мозъчните тръстове в двете страни е взаимноизгодно и ползотворно, и приветстваме неговото продължаване и разширяване.

Високопоставени гости,

Светът, в който живеем, се променя с невероятна и безпрецедентна скорост. Допреди известно време вярвахме, че въпросите на високата политика, включително традиционните геополитически съревнования, постепенно ще загубят значението и приоритета си и че предизвикателствата, пред които ще се изправим в бъдеще, ще бъдат по-скоро такива, които наричахме ниска политика, като социални, икономически и екологични въпроси. Неотдавнашните събития обаче изведнъж ни върнаха в геополитическото пространство и териториалните съперничества.

Тези промени оказват огромно влияние върху разбирането ни за света. Въпреки че нивото и степента на влияние на тези събития върху всеки международен участник не са еднакви и зависят от много фактори, всички те трябваше да преразгледат своите определения за идентичност, интереси, приоритети и предпочитания и да преразгледат не само своите цели, стратегии и политики, но и прогнозите си за бъдещето на света.

Темата на днешната ни среща обаче е Близкият изток. Затова ще си позволя да очертая трите основни събития, които според мен ще окажат най-голямо въздействие върху стратегическите отношения и политиките за сигурност в този регион на света, а след това ще споделя с вас моето виждане за това какво ще бъде това въздействие.

На първо място, независимо дали ни харесва или не, преговорите за отмяна на репресивните санкции срещу Иран във Виена, а наскоро и в Доха, са едно от тези важни събития с далечни последици. Повече или по-малко сте запознати с тази история и няма нужда да я повтарям. Позволете ми да подчертая, че Ислямска република Иран започна тези преговори сериозно и добронамерено, като представи многобройни инициативи за преодоляване на различията и разногласията. Както винаги, Иран продължава да подкрепя взаимноизгодно решение, което е напълно постижимо, при условие че всички страни в преговорите са готови да се върнат към споразумението от 2015 г. Възобновяването на СВПД ще има забележително въздействие върху договореностите за сигурност и международните отношения в региона на Близкия изток.

Второ, украинската криза, която вече предизвика значителни промени в геополитиката на Близкия изток и донесе предизвикателства и възможности по отношение на продоволствената и енергийната сигурност.

Близкият изток е регионът, който може би е най-бързо засегнат от украинската криза, не на последно място поради географската си близост и неизбежната си взаимозависимост с европейската структура за сигурност. С други думи, сигурността в Близкия изток е чувствителна към развитието на сигурността в Европа и обратното.

Във всеки случай изглежда, че под влиянието на украинската криза Близкият изток е склонен към увеличаване на напрежението и размириците по четири причини.

Първият дългосрочен ефект от кризата в Украйна е да покаже необходимостта и значението на концепцията за твърдо възпиране. Днес Европейският съюз говори за необходимостта от засилване на военното възпиране. Държави като Германия и Нидерландия, които традиционно не се стремяха да укрепват нападателните си способности , направиха ясна промяна в посока на укрепване на отбранителната си база. Тези събития представляват двоен натиск върху въпросите на разоръжаването и контрола на въоръженията, от които Близкият изток има голяма нужда. С други думи, смятам, че глобалната тенденция, която ще наблюдаваме през следващите години, е намаляване на желанието на държавите да участват в преговорите за контрол на въоръженията и разоръжаване.

Този въпрос е особено сложен в Близкия изток, тъй като намаляването на напрежението в Близкия изток и изграждането на доверие между регионалните участници наистина изисква определено ниво на прибягване до моделите за контрол на въоръженията и е сериозна необходимост за нашия регион. Съперниците трябва в някакъв момент да започнат дискусии за деескалация, основани на контрола върху въоръженията. От една страна, украинската криза може да намали желанието на страните от Близкия изток да започнат дискусии за контрол на въоръженията, а от друга – да ги накара да осъзнаят необходимостта от засилване на възпирането. Комбинацията от тези две тенденции може да увеличи напрежението в Близкия изток.

Второто въздействие на кризата в Украйна е свързано с промените в политиката на Русия в Близкия изток. Политиката на Русия в Близкия изток се основава на своеобразно балансиране между различни участници и създаване на ролята на балансиращ фактор между регионалните сили. След като установи присъствието си в Сирия Русия се сдоби с различни инструменти, за да може да играе ролята на балансиращ фактор, и видя много политически ползи от това. Смятам, че дипломатическото влияние на Русия ще намалее след тази криза по различни причини, включително поради необходимостта да се съсредоточи във военно и дипломатическо отношение върху кризата в Украйна. Ето защо трябва да очакваме, че присъствието на Русия в Близкия изток ще се промени през следващите години и може би Москва вече няма да може да играе балансираща роля, което може да направи този кризисен регион още по-напрегнат.

Третият ефект от украинската криза е, че както заради енергийния въпрос, така и заради усилията на Европа и САЩ да предотвратят по-нататъшни руски блокади на сигурността, Близкият изток отново се върна в центъра на вниманието на Запада.

Като четвърто въздействие посочвам въпроса за продоволствената сигурност в Близкия изток, който също е много важен и може да предизвика голямо напрежение в региона.

Връщайки се към основните скорошни важни геополитически събития, които оказаха значително въздействие върху стратегическите уравнения в Близкия изток, споменавам като въздействие продължаващото изтегляне на САЩ от региона на Персийския залив.

Някои страни от Близкия изток обвързват сигурността си с присъствието на САЩ в региона. Те вярваха, че сигурността може да се внася като всяка друга стока. Така нареченият “завой към Азия”, както и политиките на САЩ под ръководството на президента Тръмп и последвалите политики на президента Байдън в крайна сметка ги доведоха до заключението, че вече не могат да разчитат на Съединените щати за своята сигурност. Това е стъпка напред.

Скъпи приятели,

Смятам, че едновременността и комбинацията от горните три събития създадоха изцяло нова ситуация в Близкия изток. Тази ситуация, ако бъде правилно разбрана и управлявана, може да доведе до уникална възможност за превръщането на Близкия изток в сигурен и стабилен регион; регион, в който създаването на всеобхватна, ендогенна и кооперативна система за сигурност ще донесе икономическо развитие и благоденствие на всички страни и ще доведе до засилване на тяхната ефективна роля в световния икономически ред и ред на сигурност. Повтарянето на грешките от миналото, включително зависимостта от чужденци, взаимното недоверие, надпреварата във въоръжаването и прибягването до сила за разрешаване на спорове, ще унищожи тази историческа възможност и ще доведе до увеличаване на напрежението в региона.

Като част от политиката на съседство, обявена от новото правителство, Ислямска република Иран предприе мащабни мерки, за да се възползва от тази историческа възможност. Дипломацията на 13-ата иранска администрация за намаляване на напрежението и укрепване на двустранните отношения със съседите, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Йордания и други, е активна и повече или по-малко успешна досега. Постоянната политика на Иран към съседите му означава развиване на всеобхватни и стратегически отношения, както и добросъседство. Смятаме, че всеки съюз с ционисткия режим, дори от невоенно и несвързано със сигурността естество, ще застраши стабилността и сигурността в региона. Надяваме се, че добронамереността на Ислямска република Иран ще бъде правилно разбрана от нейните съседи и други участници в Близкия изток и ще намери подходящ отговор.

Като изразявам тази надежда, ще завърша изказването си и ще пожелая на организаторите и участниците в този форум успешна и полезна среща.

Благодаря ви!

Снимка: Д-р Мохаммад Хасан Шейхолеслами – заместник-външен министър на Иран (източник: gov.ir)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.

Leave a comment