Интервю с иранския писател и преводач за особеностите на “ангажираната” литература преди революцията и за промените в иранската литература след революцията
Владимир Митев
Феридун Маджлеси е бивш дипломат, работил във Вашингтон и Брюксел в европейската общност преди иранската революция от 1979 г. Оттогава той е мениджър и предприемач, както и писател и преводач. Превел е Гор Видал и Робърт Грейвс на персийски език.
Господин Маджлеси, в предреволюционния монархически Иран иранските интелектуалци дисиденти се отварят към масите и създават това, което някои наричат “ангажирана литература” (adabiat-e moteahed), а други – “пролетарска литература”. Те често пишат по въпроси, свързани с работниците, социалната борба, социалната справедливост и т.н. Какъв е приносът на тази литература от гледна точка на днешното време?
Съгласен съм, че по-голямата част от иранската интелигенция преди Ислямската революция в Иран беше обхваната от световна лява носталгия, подобна на движенията, които се проявиха през май 1968 г. във Франция и които бяха толкова ценени от иранската интелигенция и иранските студенти в Иран и в чужбина. Те вярваха в пропагандата на справедливостта и демократичните лозунги, внесени от съседния Съветски съюз. Те вярваха в един социалистически реализъм, предписан от Андрей Жданов, печално известния литературен съветник на Съветския съюз по времето на Сталин. Те наричаха своите произведения ангажирана, пролетарска или интелектуална литература. Повечето от писателите и поетите бяха членове или симпатизанти на комунистическата партия “Туде” и фалшифицираха не само либерално ориентирана продукция, но и нелевичарска и творческа продукция. Да бъдеш ляв или прокомунистически настроен се смяташе за престиж и по този начин се отразяваше на културните им продукти. Днес, и особено след разпадането на Съветския съюз, макар че повечето ирански интелектуалци по принцип и естествено се смятат за клонящи леко към лявата част от социалния спектър, те се опитват да се освободят от идеологическите капани и се чувстват свободни да пишат това, което чувстват и искат. Те не се опитват да възприемат това, което им налагат социалният и идеологическият натиск.
В Иран през 80-те и 90-те години на ХХ век настъпват промени, които намират отражение в литературата. Един от признаците за отдалечаване от ангажираната/пролетарска литература изглежда е романът “Сутрин с махмурлук” на Фатане Хадж Сейед Джавади. Каква е промяната в този роман в сравнение с дореволюционната литература?
Романът е написан от интелектуална и образована иранка, произхождаща от много културно семейство. Тя не беше буржоа или пролетарий! Книгата ѝ е приета много добре от всички читатели и от различни социални слоеве, тъй като в нея се разказва за едно съвсем естествено събитие: красива млада жена от културен произход се влюбва в красив, но неграмотен млад селски чирак от отдалечено село без култура и мода, който работи в дърводелска работилница, покрай която младата жена минава всеки ден. Те се женят против волята на семейството ѝ… Историята няма щастлив край. Бракът се разпада, след като момичето е малтретирано, а също така остава с угризения на съвестта заради примитивните социални маниери на момчето и необразованите му родители. Когато книгата се превръща в бестселър, критиците започват да казват на конкурентните автори, че те самите никога не са постигали такъв успех през интелектуалния си живот! Книгата е критикувана най-вече като антипролетарска и банална, простовата (поради което и масово четена – бел.прев.).
Един от нашите най-висши литературни дейци, сравнявайки съдържанието на книгата със сегашното състояние на Иран след преобладаващата селска революция, ми каза, че романът много прилича на нашата собствена съдба! Влюбваме се в нещо, което обещава социална справедливост и демокрация, и откриваме, че има момент, в който разводът е решението! Тя няма нищо общо с речите за пролетариата или буржоазията.
Съдейки по литературата и настоящите социални условия, коя е прогресивната социална класа днес – работници, средна класа, интелектуалци (включително работещи в сферата на знанието и творци) и т.н.?
Вярвам, че днес е израснало едно ново поколение, отгледано до голяма степен от същите селски родители, които някога приветстваха ислямската революция. Тази аудитория е грамотна и присъства в световен мащаб чрез смартфоните, които са на една ръка разстояние. Те също са разочаровани, след като 44 години са живели в страна с потенциал да бъде много богата. Те искат по-добър начин на живот, поне в сравнение с условията преди революцията.
Днешните ирански интелектуалци мислят много и за социалната справедливост. Те са предимно от лявата страна на социалния спектър. Но те не се смятат за задължени да следват идеологическите предписания на миналото, за да решат проблемите на настоящето и бъдещето.
До каква степен избухването на настоящите протести в Иран е подготвено от феминистката литература, популярна в следреволюционния период, както революцията от 1979 г. изглежда е подготвена от социалноангажираната литература за работническата класа от предреволюционния период?
Вярвам, че образованието и социалните постижения на жените в Иран са допринесли значително за сегашния им протест. Дори ангажираната литература преди революцията е много малка в сравнение със социалните промени, които извеждат на преден план Ислямската революция. Интелектуалците от лявото поколение преувеличават своята тежест и влияние.
Снимка: Двама изтъкнати ирански интелектуалци отпреди революцията и семейна двойка – Симин Данешвар и Джалал Ал-е Ахмад (източник: YouTube)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
- Comunicaţie interculturală - Междукултурна комуникация - Intercultural communication
- Cărți - Книги - Books
- Български
- Feminism și drepturile femeilor - Феминизъм и права на жените - Feminism and women's rights
- Intelectuali - Интелектуалци - Intellectuals
- Interviuri - Интервюта - Interviews
- Iran - Иран - Iran
- Literatură - Литература - Literature
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 