Впечатления от посещението й в Иран на българска визуална артистка, която изгражда мостове чрез своето изкуство
Владимир Митев
Петя Илиева има докторска степен с дисертация “Българското изкуство и фолклор като международни мостове и културна дипломация” и магистърска степен по живопис и естетика. Нейни изложби са показвани в редица галерии в България и в чужбина, на шест континента – например в Българския културен институт в Лондон, в българските посолства в Париж и Делхи, на различни места в САЩ (Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго), във Виена, Брюксел, Прага, Братислава, Валенсия, в Япония, Ливан, Катар, Китай, Султанат Оман, Антарктида – остров Ливингстън. Петя Илиева е и реставратор на стенописи и автор на научни публикации в областта на културното наследство и изкуството. Тя е основател на ежегодния фестивал на културите на народите Art4Diplomacy и работи с всички чуждестранни дипломатически мисии в България.
Госпожо Илиева, Вие посетихте Иран тази година в рамките на форум на влиятелните жени в света. До каква степен очакванията Ви за тази страна се потвърдиха и какво от видяното Ви изненада?
Пътувам много, в различни части на света и от опит мога да кажа, че за някои „по- особени” страни това, което се говори в медиите или се публикува в интернет пространството се обуславя от политическата ситуация. На нея са подвластни икономическите и религиозните проблеми. Така, че често има обективни разминавания между действителността и как е представена тя. Хората, които пътуват за екскурзия или почивка виждат популярни места, туристически райони, музеи и хотели и впечатленията им са избирателни и субективни. Затова, когато пътувам за държава, в която не съм била нямам предварителни очаквания. Работата ми позволява да общувам с различни местни хора, да видя отблизо ежедневието им и начина им на живот, да надникна в домовете им и така да добия собствено впечатление. Пътуването ми до Иран мога да разделя на две части. Дните, в които бях участник в международния конгрес на влиятелните жени, организиран от най-високо ниво. С домакини д-р Джамилех Аламолхода, съпруга на президента на Ислямска република Иран и от вицепрезидента по въпросите на жените и семейството. И дните, в които се разхождах сама с разговорлив шофьор на такси, ходих на пазара в Техеран, на улични сергии за храна и чай, където се събират местните, наблюдавах и разговарях с хората. Така, че за седмица успях да видя Техеран и Кум от двете страни и мога да кажа, че не съм особено изненадана. До голяма степен намерих прилики с България от предишни времена.
Иран е държава под могъщи международни санкции и е сравнително трудно да се достигне до него заради скъпия паспорт и визовия режим. Как се усещат от иранците, които видяхте, санкциите и икономическите проблеми в Иран?
Иранците, като нас българите намират собствени начини за оцеляване. Голям плюс за тях са евтините горива и евтините и качествени храни, както и собственото им производство на голяма част от стоките за ежедневна употреба. 90% от лекарствата и автомобилите са местно производство. Всеизвестно е, че иранските (персийски) ръчнотъкани килими – вълнени и копринени са най-качествените и красивите в света. Иран е сред най-големите производители на шам фъстък и шафран. Това са стоки и продукти, които са ценни и скъпи навсякъде, докато там се произвеждат и предлагат на безценица.
Форумът, на който бяхте поканени, влиятелни жени по света. До каква степен самите иранки в Иран са влиятелни?
Към момента в университетите процентът на момичета студентки е по-висок от процентът на момчетата студенти. Присъствахме на национално изложение на малкия и среден бизнес развиван от жени (в различни области – мода, козметика, медицина, производство на стоматологични и ортопедични импланти) както и на големи компании ръководени от жени. Бях изненадана от образованието и позициите на жени в сложни инженерни сфери свързани с технологии в електрическата и петролната индустрия. В министерство на петрола работят много жени. В управлението на страната също активно участват жени. Вицепрезидент на Иран по въпросите на жените и семейството разбира се винаги е жена. Бившият вицепрезидент (в предишния кабинет) по въпросите на жените е настоящ специален асистент на президента по гражданските права. Шахиндохт Молаверди, учен, академик, юрист, феминистка, която през 2020 г. беше обвинена и осъдена за изтичане на информация. Тя обжалва и през 2022 г. беше оправдана по всички обвинения.
Как се чувствахте като българка в Иран? До каква степен иранците гледат позитивно на гости от България?
Първо искам да споделя, че е съвсем нормално и безопасно една жена, чужденка да се разхожда по улиците на Техеран. Дори и вечер, по тъмно. И там и в гр. Кум, където ходих видях една открита дружелюбност и любезност към чужденците от страна на местните. У иранските жени срещнах съвсем искрена радост и любопитство. Не мога да изброя колко пъти момичета и жени и служебно от форума, и в най-големия женски ислямски университет, който посетихме, и журналистки, които ме интервюираха ме прегръщаха съвсем спонтанно и изразяваха човешката си любов.
Какво може да е интересно да се види или да се преживее в Иран за южноевропейски турист?
Иран е държава с голяма територия и разнообразна природа. В различните краища на страната в един ден може да се наблюдават четири различни сезона. Там е и пустинята Лут с измерена най-висока температура на Земята. Там може сутрин да се карат ски, а следобед да се плува в Персийския залив. Ще разкажа накратко само за Техеран, защото за Иран може да се пише и говори с часове. Също както София стига до склоновете на Витоша, така и Техеран в северната си част се опира на планината Алборз или Елбруз, с нейният най-високи връх, угасналият вулкан Дамаванд (5670 м.н.в). Единственият начин да се стигне в ски курортите на Алборз (автомобилният транспорт в планината е забранен) е лифт от самия край на града. От там тръгва и най-дългият булевард в Близкия изток. Този, който пресича столицата от север на юг и по него човек прекосявайки 14 милионния град се оказва от заснежената планина в песъчливата, с характеристики на пустиня равнина на южната част на града, където е и петролната рафинерия. Има няколко неща, които трябва да се видят и те са преживяване за всеки, не само за човека от Южна Европа. Това са:
– дворецът Голестан , включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Строен е 1524 – 1576 г. по време на династията на Сефевидите. От 1794 до 1925 г. е официалната резиденция на царското семейство. Комплекс от 17 постройки в разкошна персийска градина и фонтан ”водно огледало”;
– дворецът с целия комплекс паркове и сгради на Пахлави, последният шах на Иран. Място пълно с история, изкуство и културни ценности;
– кулата „Азади”. Кула на свободата, построена през 1971 г. за честванията на 2500 годишнината от създаването на Персийското царство.;
– Tabiat Bridge или Nature Bridge – изключително впечетляващ мост проектиран от Лейла Арагян и построен през 2014 г, докато тя още е била студентка по архитектура;
– музеят на килимите;
– музеят на ислямско изкуство;
– телевизионната кула Милад, до чиято панорамна тераса на 302 метра асансьорът се изкачва за 6 секунди и от където освен да се разглежда целия град могат и да се практикуват скок с бънджи, небесна люлка, разходка по ръба (в стъклена кутия);
– музеят на скъпоценностите;
– покритият пазар.
Вашият проект за културна дипломация, в рамките на който поставяте снимки от различни страни по спирките в София, се ползва с подкрепата на различни посолство, включително иранското. До каква степен идеята за мост между Запада и Изтока, която страни като България периодично се опитват да реализират, има потенциал и по отношение на Иран?
Снимките от различни страни по спирките в София са поредната инициатива на моя проект Art4Diplomacy „Изкуство за Дипломация”, който развивам вече пета година.
Смисълът и целта на работата ми са да изграждам мостове между народите и културите. Да убедя хората, че всички сме повече еднакви отколкото различни, а в това, което ни прави уникални да търсим и да виждаме очарование, не противоречия.
Физическите мостове се строят здрави (от инженери), но не винаги остават стабилни във времето от напрежението на експлоатацията и природата.
Културните мостове са невидими, строят се бавно, но те не се поддават на натиска на времето и промените.
И ако едните се изграждат от стомана и бетон, то другите от култура, изкуство, традиции, споделени емоции и усмивки. Точно тези, духовните мостове свързват хората и спомагат за опознаването и сближаването на народите. И те имат потенциал да се развиват навсякъде. Те са подпорите между Запада и Изтока.
(Тук ще спомена, че артистът с лекота може да направи това, което кариерният дипломат не може без средствата на изкуството. Инструмент на публичната дипломация, чието действие е и в момента, и в дългосрочен план. Аз работя по този проект еднакво добре с посолствата на всички страни в България. В една инициатива събирам Иран, Израел, Палестина, Китай, САЩ, Куба, Косово, Сърбия, Южна Африка…).
Снимка: Иранска жена-изследовател (източник: khamenei.ir)
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
Последвай канала на блога “Персийският мост на приятелството” в YouTube! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Има и канал в Telegram.
- Comunicaţie interculturală - Междукултурна комуникация - Intercultural communication
- Български
- Economie - Икономика - Economy
- Feminism și drepturile femeilor - Феминизъм и права на жените - Feminism and women's rights
- Interviuri - Интервюта - Interviews
- Iran - Иран - Iran
- Relaţii irano-bulgare - Българо-ирански отношения - Bulgarian-Iranian relations
- Teheran - Техеран - Tehran
- Tehnologii - Технологии - Technology
- Turism - Туризъм - Tourism
The Persian Bridge of Friendship - Персийският мост на приятелството - Podul Persan al Prieteniei - پل دوستی فارسی 